Дихателски новини

Започва дългоочакваният курс по катерене за начинаещи!

Планираният пролетен курс, който отложихме заради извънредното положение, вече може да се проведе!

Просто ще го наречем “ЛЕТЕН” :)

Курсът по скално катерене за начинаещи 1 ниво започва на 6 и 7 юни!

Записванията са до 30 май. Ограничението е 10 човека.

Повече информация за курса и записването може да намерите тук.

Формата е временна – класата е вечна!

Автор: Марина

Дни преди Коледа излезе новият гидовник на Враца, и авторът му – Николай Петков ни е поканил на представянето.

Сред всички гости, които познавах добре и които много се радвах да видя, събрани заедно, беше и Кирил Досков. За мен, а може би за повечето хора, които катерят, той е истинска легенда. Маршрути като “1300 години България” на Централна за мен е емблематичен, красив, дълъг и не е делничен. На него отиваш подготвен и във форма, а Кирил Досков с Наката са го направили само за 1 ден! А на на нас, близо 40 години по-късно (и всички нови джаджи, еспадрили и двойни въжета) ни е нужен цял ден само да го изкатерим. Или тур “София” – тази фамозна, безкрайно красива цепка, която и днес буди възторг и респект сред всички нас. При това 1979 г., аз дори не съм била в проект :-D

Та, преодолявайки срама от натрапването, доближавам Кирил Досков с трепет и желанието просто да му стисна ръката и да го поздравя.

В този момент, не знам точно как се осмелих на изречението, което по-скоро първо чух да излиза от устата ми, а чак след това осмислих: “Искаш ли да се изкатерим заедно?” – се чух да казвам и още по-неочаквано той отговаря, че няма проблеми – би катерил с мен. В следващите моменти вече бяхме готови с план (по-скоро freestyle), както обичам най-много – “да идем на Враца и там ще решим какво ще катерим”.

 

По пътя говорим на всевъзможни теми и стигаме Враца за нула време, слизаме от колата и поглеждаме нагоре.

Ниските скали са още в сянка, а Централна чак свети, огряна от ярко слънце. Решението е лесно и идва от само себе си – “Хайде на Централна!”. Избираме “Втори конгрес”, тура, който имах огромното щастие и привилегия да катеря с Иван Масларов – Байно, няколко години преди това.

Заставаме под тура с номер 10 (и леко поизтрит номер 9 до него). Притеснена от вълнение решавам да се обадя на Даката да потвърдя, че съм под правилния маршрут (разбира се никой от нас не носи гидовник, нали сме класици!). Турът подозрително се извисява в прав и мноооого характерен винкел. Напомня ми за нещо…

Викам си – е, не помня как изглежда II Конгрес, ще се ориентирам в движение по клиновете. Катеря, и от една страна се вълнувам “да не се изложа”, а от друга, хич не ми е лесно. Продължавам нагоре, по клиновете и добавям по някой френд тук-таме,  защото хич не го усещам като 5- категория и се чудя с какъв акъл водя Киро Досков, като се зоря на този лесен тур.

Разменяме водачество, той продължава по все толкова характерната винкелеста форма на релефа и аз продължавам да се опитвам да извикам спомени от катеренето с Байно, но в главата изникват само веселите песни, които ни пееше, докато катереше нагоре. Нито релеф, нито нищо. Казвам си – клинове има, на тура сме, продължаваме :))

Поемам отново водачество, катеря трето въже, винкелът затваря с подозрително познато надвесче, което хващам супер свойски, сякаш съм го катерила безброй пъти, и след 5 минути съм вече горе на площадка… На ПЛОЩАДКАТА – голяма равна, с два блестящи лепени рапелни клина. В този момент най-накрая пъзелът в разсеяната ми глава се нарежда и виквам надолу към Кирил:
– Ние сме на ВИНКЕЛИИИИИИ!

Ок, Винкели или II Конгрес, катеренето е бързо, леко и ни спори. Tой поема 4-о, а после и 5-о въже, за да се изкефи на воденето на най-хубавото на тура – красивия надвесен винкел.

Поглеждам часовника – едва два часа са минали откак сме тръгнали по маршрута, и вече пускаме рапели надолу.

Изобщо не сме уморени. Искаме да катерим още,  затова му предлагам един тур за десерт.

Отиваме на “Жадната ламя”, която отново си поделяме поравно, за да можем и двамата да изпитаме кефа на воденето. Удоволствие е да гледам Киро колко бързо движи по скалата. Скоростта му и като първи, и като втори не се променя. А казва, че не бил във форма. Не е катерил отдавна, но по нищо не личи – липсва напрежение и припряност, катери уверено и леко.

Доволни пускаме един рапел и се запътваме към София, където нямаме търпение да полеем с бира прекрасното ни еднодневно приключение. По пътя разговорите не секват, Киро Досков е прекрасен слушател и страшно ерудиран събеседник.

Щастлива и вдъхновена съм от възможността да се катеря с този прекрасен алпинист и човек. За него сякаш е мислена фразата “Формата е временна, класата – вечна”! А пък аз отново катерех класически маршрут с истински класик!

пп: Байно, много ни липсваш…

Тур “Sturm und Drang” 7/7+, 40 м.

Маршрутът се намира на масив “Ръбът над града” на Враца. Началото му е на петдесетина метра вдясно (по посока на Враца) от едноименния маршрут по съседната игла:

На снимката реалната линия на тур номер 5 (“Ръбът над града”) е отбелязана с жълто. Със зелено е показана линията на стар, неизвестен маршрут. “Sturm und Drang” е в розово. За жалост линията е зад ръба и не се вижда на снимката.

 Линията на “Ръбът над града” е в зелено; “Sturm und Drang” е в червено.

С червено е отбелязан “Sturm und Drang”; гледката е от Червения площад.

Маршрутът предлага изключително красиво и консистентно катерене по монолитен варовик. Има два дефинирани пасажа, които се чувстват като трудна лакатнишка 7 (6b) или лесна 7+ (6b+). Възможно е да се направи междинна площадка под винкела на болт и джаджа. По този начин се разделят двата пасажа и осигуряващият може да вижда катерещия.

Долната част на маршрута

Винкелът, погледнат от междинната площадка.

Маршрутът започва от премката, разделяща иглата на Долен източен масив и Ръбът над града. По този начин турът се явява перфектен за докатерване след някой от маршрутите по иглата на Долен източен (Туровете е желателно да се катерят до края на иглата и от там да се пуска къс рапел към премката, а не дълъг до основата). Началото е точно срещу слизането от тур “Белият заек”. Ако не се катери иглата подходът за тура е същия като за “Ръбът над града”.

Поглед към иглата на “Долен източен масив” от края на тура. “Белият заек” излиза на лявото връхче. На дясното излизат “Спомен от 60-те”, “Сталкер”, “Пачата на вещицата” и “Дами канят”.

Началото на маршрута. Финалните 5 метра до скалата са малко стръмни и неприятни и затова оставихме парапет между болт и дръвче. Болтът е подходящ за осигуровка на втория.

От края на маршрута се слиза на рапел от болт с майон и клин.

Екипиране: 10 междинни болта + 1 болт и 1 клин на площадката.

Необходим инвентар: Клеми и френдове до червения на BD (жълтия и синия не са необходими)

Първо изкачване:

10.09.2019

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

 

 

*Sturm und Drang може да се преведе като “Буря и устрем/порив”.

 

Тур “Буря в чаша вода” 5c+, 30 м.

Още един маршрут на “Дихателския” сектор на Враца – Алеко горен. Маршрутът започва на 20 метра вляво от “Ouzo Plomari”, от специфично криво дърво. Вижда се първия болт на четири метра от земята. Площадката е обща с останалите турове от сектора. Слиза се с един рапел от края на иглата. Маршрутът е в сянка до 2 часа.

Екипиране: 5 болта и един клин; 2 болта на площадката

Необходим инвентар: пълен набор френдове и клеми

Първо изкачване:

02.09.2019

Йордан Чобанов, Десислава Иванова, Пламен Василев

 

Турът е отбелязан с номер 10

Началото на тура

Вижда се първия болт във винкела и цепката нагоре

Дихателски годишен клубен сбор!

Мили Млади Дихатели, свръзки на Дихатели, курсисти-Дихатели и просто приятели на клуба,

На 11 и 12 май ще се съберем на Враца за нашия Годишен клубен сбор. Иска ни се да го превърнем в добра традиция и да се срещаме всяка пролет на поляната до Алпийския дом.

Елате, за да се видим, да покатерим заедно, да запознаем децата си, да си спомним добрите стари дни и да планираме заедно още по-добрите бъдещи :)

Планът-програма е:

11 май, събота, начало на Клубния сбор: 9:30 ч. на Алпийския дом.

До 19:00 ч. – катерене!

Имаме награда за свръзката, изкатерила най-много Дихателски турове в района и други изненади.

19:30 ч. Обявяваме наградените, и се отправяме за дърва!

20:30 ч. Огън и китари, събираме се на огнището при палатките.

Неделя, 12 май – волна катерачна програма!

За всички, които не са катерили скоро ще имаме организирани установки и няколко резервни каски и седалки. Идвайте!

Тур “Плъхът разбойник” 7-, 50 м.

 

Началото на тура

Турът се намира на масив Спартак на Враца. Масивът е разположен от другата страна на пътя срещу хотел Чайка и под масив Алеко. Подходът е около минута.

Началото на тура е общо със стар тур (No 4). На шестия метър двете линии се разделят. Слиза се с рапел от края на маршрута. Може да се изкатери и на едно въже, но триенето ще е твърде голямо.

1-во въже: 2 болта и 1 клин. Площадката се прави на 25-тия метър под един винкел на здрав клин и джаджа.

2-ро въже: 4 болта. Площадката е на два болта с маьони за рапел.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване:

25.04.2019 г.

Никола Леваков, Йордан Чобанов

Никола по първо въже

В края на маршрута

Тур “Белият заек” 7, А0 (7-, А0), 120 м.

Турът се намира на иглата на масив “Долен източен” на Враца. Началото му е по плочата между “Спомен от 60-те” и кулоара на “Спартак”. Тръгва по цепка зад дърво, израснало от основата на плочата. Първата стъпка е по дървото.

/Линията на “Белият заек” е в червено. “Спомен от 60-те” е в зелено. “Сталкер” е в оранжево, “Пачата на вещицата” е в синьо. От новите турове зад ръба, вляво от “Сталкер” е “Дами канят” (не се вижда на снимката)/

“Белият заек” е очертан с червено. Със зелено е очертан тур “Дами канят”.

Пробвахме нов подход, който да избягва кучетата: От табелата за изход на Враца се тръгва по пътека нагоре и вдясно. След 30 м. се достига бетонно правоъгълно нещо (водохващане?). Продължава се още малко надясно. След 20 метра вляво от пътеката има пирамидки. Ходи се по тях нагоре и леко вляво до достигането на едър сипей. Продължава се по сипея почти до масива. Финалните метри се минават през рехава горичка вдясно. Подходът отнема между 10 и 15 минути.

1-во въже: 5 болта, 1 клин – 30 м. (2 болта на площадката) – изцяло спортно осигурено по плочата. Необходими са две ленти за осигуровка по дръвчета и един френд (лилав или зелен BD) за финалното винкелче преди площадката.

2-ро въже: 6 болта, 1 клин – 40 м. (2 болта на площадката) – спортно осигурено по плочата. Необходим е един френд (червен на BD) между първи и втори болт и две ленти за дървета.

Въжето започва като от площадката се тръгва първо директно наляво и чак след това към първия болт. Пасажът се минава чисто (7) или с едно дърпане на примка (7-).

3-то въже: 7 болта – 20 м. (2 болта на площадката) – Необходим е пълен набор клеми и френдове.

Пасажът по плочата е 3 метра и е осигурен за А0. Има релеф за свободно преминаване (8+ ?), но е отвъд възможностите ми. Който се справи да пише колко е трудно. Ако се катери изкуствено може да се сложи клема между първи и втори болт (тук на момиченцата им влизат пръстите, но моите не). Нагоре въжето продължава по приятен винкел. Има два болта, но са нужни и джаджи.

4-то въже: 1 клин и 1 якор – 30 м. (1 болт на площадката) – Необходим е пълен набор клеми и френдове.

Лесно и приятно въже по здрава скала. Гледката от върха е невероятна. От площадката по перваз се прави травес надясно към камина. Влиза се в камината на нивото на перваза без да се откатерва (тук е клина и якора). От камината се излиза на равна тераса. Има много възможности за излизане до края на иглата. Най-монолитният вариант е да се тръгне към левия винкел с хубава цепка и дръвче преди него. От началото на винкела се траверсира надясно през друго дръвче към перваз. По перваза се ходи диагонално към срещуположната страна на иглата. Тук има площадка с болт и карабинер. С десет метра рапел се достига до премката между “Долен източен масив” и “Ръба над града”.

Първо изкачване:

за три дни през януари и февруари на 2019 г.

Йордан Чобанов, Пламен Василев

/Първо въже – вдясно на снимката се виждат клоните на дървото, от което се тръгва/

/Второ въже/

/Трето въже/

/Върха/

Тур “Бижу” 7, 55 м.

Маршрутът се намира на Източния масив на Враца, на все още безименен сектор между “Ръба над града” и “ВИФ”. Скалата тук е доста монолитна и с интересни цепки. Има възможност за поне още 4-5 маршрута от порядъка на 90-100 метра. Нашият маршрут е в най-ниската част на сектора.

Снимка от climbingGuideBg.com

Нашата линия е отбелязана с червено. С жълто е очертана линията на неизвестен (поне на мен) маршрут с “модерни” болтове. Не знам дали е довършен, но със сигурност се вижда първа площадка. Ако стига до горе е 2 или 3 въжета и върви по специфична широка цепка, която в горната си част се разширява до камина, вижда се даже от паркинга пред Алпийския дом.

Подходът към сектора става като се мине покрай иглата на “Долен източен”, подсича се “Ръба над града” и по малко тревясало кулоарче се излиза на сипея. Добър вариант е да се изкатери нещо по иглата на  “Долен източен” и от там да се продължи нагоре. Така подходът става много приятен и не отнема повече от 10 минути.

Снимка: Костадин Узунов

Турът напълно отговаря на името си. Линията е къса, но за сметка на това изключително красива. Първо въже може да се мине и само на примки (S2 по немската система) от хора с добра проходимост и психика. Пасажът е къс и добре осигурен. Лично аз бих сложил няколко междинни френдчета между болтовете и в началото. Второ въже е по-лесно, но изисква пълен набор клеми и френдове. Слиза се с един рапел от края на тура. Възможно е двете въжета да се обединят, но заради траверса най-вероятно ще трие много.

Първо изкачване: 20.04.2018 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савово, Александър Алексиев (Шабрашо)

Финалният вариант на второ въже: 14.11.2018 г.

Йордан Чобанов, Костадин Узунов

Първо свободно преминаване:

Костадин Узунов

 

Снимки от началото на тура по време на първото изкачване:

 

 

Дихателският сектор на Враца – Алеко горен

Снимка: Петър Сертов

1. “Ouzo Plomari” 5, 55 м.
Информация: https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=3039

2. “Ръбчето” 4+, 55 м. (стар тур по ръба)

3. “Млад дихател” 7, 30 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-mlad-dihatel-7/

4. “Слънце грее, дъжд вали” 6+, 65 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-sluntse-gree-duzhd-vali/

5. “Таралеж в мъглата” 6 (5+, А0), 60 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-taralezh-v-muglata-6-5%a060-m-2/

6. “Клуб Under five” 5+, 60 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-klub-under-five-5-60-m/

7. “Охлюв по склона” 6, 60 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/ohlyuv-po-sklona-7-6-a0/

8. “До Чикаго и назад” 6+, 50 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-do-chikago-i-nazad-7-50-m/

9. “Руска закуска” 7-, 30 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-ruska-zakuska-7-30-m/

 

Със сигурност трите най-красиви маршрута на сектора са “Руска закуска”, “Млад дихател” и “До Чикаго и назад”. Предвид осигуровката “Слънце грее, дъжд вали” предлага най-приключенското изживяване.

Приятно и безаварийно катерене на всички!