Дихателски новини

Дихателско коледно парти

Ииии следващата сряда обявяваме Дихателско коледно парти!

Всеки, който по някакъв начин се чувства близък до нашия клуб, или му се пие бира предколедно в нашата прекрасна компания, да се чувства поканен!
Дихателите второ поколение, т.е. вашите/нашите деца, също са добре дошли!

Кога: 20 декември, след 18:30
Къде: Sponge bar, ул. 6-ти септември 22 (близо до малките пет кьошета)

Хо-хо-хо!

Тур “Млад дихател” 7-/7, 30 м.

От години се опитвам да намеря линия, която да е в памет на приятелите ни. Нямам идея нито как да се казва, нито къде да е. Представям си нещо героично и дълго или може би зимно, задължително красиво, но все някак не се получава. В крайна сметка се озоваваме под стеничката с двама надъхани младежи с много потенциал и всичко си идва на мястото. Не е героично, но поне е красиво. Така, че за Ачо и Брани, в памет на Иван (Гаджото), Фил и Тишо, и за всички нас – Млад дихател.

Турът тръгва няколко метра вляво от “Слънце грее дъжд вали” по специфична плоча с два болта, които се виждат от земята. Последните десет метра се минават с траверс наляво към съседната цепка. Преди траверса има два клина и един червен на траверса (вижда се отдолу). Осигуровката по въжето е достатъчна, но въпреки това няколко френда (до No 2 на BD) и комплект клеми са препоръчителни. Премиерната част свършва на ръба с площадка на клин и болт с майон. От тук може да се слезе с рапел (30 м.) до земята или да се продължи по ръба (стар тур, IV категория) до площадката на „Ouzo Plomari“.

Първо изкачване: 02.11.2017

Йордан Чобанов, Ангел Стаматов, Бранислав Бранков

Началото на тура преди да е почистен

Благодаря на Брани и Желязко Мечков за клиновете. На Никола Леваков и Желяз за машината и болтовете и на магазин ekipirovka.com за цялостната подкрепа.

 

Категорията както винаги подлежи на доуточняване. В тази връзка малко актуализация за два тура на сектора, които са катерени вече и от други свръзки. Първо въже на “Слънце грее дъжд вали” е по-скоро 6+, а не 6-, особено предвид липсата на перманентни осигуровки. Първо въже на “Охлюв по склона” е 6+, а не 7-, но изисква добро ориентиране.

Тур “До Чикаго и назад” 7-, 50 м.

Турът се намира в горната част на масив “Алеко горен”, на двайсетина метра след “Охлюв по склона” и минава през специфична цепка, дълга около 50 м. Пасажът в началото е осигурен с два болта, които се виждат от земята. На 35-тия метър има междинна площадка на два клина, която може и да не се използва. Маршрутът завършва с два болта с майони, от които се спуска рапел обратно по тура.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване: 19.10.2017 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов

/Началото на тура/

 

 

Благодаря на Желязко Мечков за анкерите и майоните.

Биоково

Вече от няколко дни сме в Хърватска. Тръгнали сме на катерачно пътешествие с Оги, Петьо, Галка, Маринка и дъщеря ни Яна. Намираме се в района на Биоково, скалите са прекрасни, монолитни и изключително разнообразни. За днес сме си избрали нещо специално – най-дългата стена в района. Ще катерим на две свръзки по един и същ тур. Аз съм с Маринка, Оги е с Петьо. Предишната вече се разбрахме с Галка да гледа Яна през този ден (Благодаря, Галке!) и сега можем да се вържем с Марина на едно въже. Чувството е прекрасно! Тръгваме на зазоряване защото ни предстои дълъг ден.  След час и половина сме под стената. Гледката е зашеметяваща. Под нас е морето, синьо и искрящо на фона на утринните лъчи на слънцето. Над главите ни се издига 600 метровата стена на Буковац. Разделена е на две части. Първата е полегнала и изглежда обрасла. Вторите 300 метра представляват един леко надвесен монолитен купол. С известно притеснение се опитвам да проследя линията на тура „Далматински сан”, който сме избрали, изглежда надвесено и трудно.

/стената на Буковац/

Още докато вървим към тура Оги казва, че имаме 300 метра гуране докато стигнем до самото катерене, готов съм да му вярвам. Първи тръгват Оги и Петьо. Началните две въжета ни се струват лесни и сме решили да ги обединим. Скоро и аз се отправям нагоре. Само десет метра и усещам сгряващите лъчи на слънцето по гърба си. Катеренето ми върви, има по два – три болта на въже и нямам нужда от повече осигуровки. Дотук всичко е според очакванията. Треви няма, скалата става, но не е нищо особено. Маринка тръгва по първото 6a, което се оказва една прекрасна и адски монолитна полегнала плоча – абсолютен разкош. Тук всъщност безинтересното катерене приключва, до върха няма повече компромисни въжета.

Минаваме няколко дължини и отново е мой ред. Обединявам две четворки и изведнъж се озовавам в един абсолютно гладък улей, измит от водата, който се извива в дъга наляво – „Бананът”. Невероятна полегнала плоча, която се катери само на триене – най-красивата четворка, която съм виждал. В главата ми зазвучава „The Ace Of Spades” и бодро се отправям към площадката. Тук Оги и Петьо ни чакат за по глътка вода и цигара преди върховата част на стената. Гледката е като от самолет. Някъде долу по пътищата се движат коли като прашинки, а в морето бели моторници правят кръгчета с немски баби – колко е хубаво да сме над всичко това.

 

 

Следва второто 6b – полегнала плоча, която постепенно надвесва към края. Маринка се захваща с него докато Оги я окуражава от горе. Серия от елегантни движения и е на площадката. Следващото въже е за мен. Тръгва с траверс по леко надвесена и доста въздушна плоча под таван – прекрасно! Леко изпепелен и с грухтене се докопвам до цепката на тавана, слагам първия си френд за деня и се прехвърлям в спасителния винкел от другата страна – уфф! Пасажът на въжето тепърва предстои, но след драматичното начало изобщо не ми прави впечатление – понякога всичко е в главата. Последното 6b e за Маринка. Пасажът е на първите десет метра и тя го минава с невероятна грация, мога само да й завиждам. Скоро е при Оги и от горе се чува вдъхновен разговор,  последван от добър подбор мръснишки песни. Добре сте си вие, а аз кротко си пръхтя през пасажа с елементи на приплъзване.

 

Остават ни още три трудни въжета. Уморили сме се и се движим по-бавно, но скалата продължава да е все така красива. Оги и Петьо бързо взимат преднина и нямаме шансове да ги стигнем преди върха. Маринка се бори с поредния труден пасаж когато едното й въже се заклещва в цепка – добре, че сме с две. Фиксира го където е и се качва само с другото до площадка. Мой ред е. Накатавам каквото мога от фиксираното въже и преодолявам поредния траверс с грацията на подивяла кокошка. Грубиянски пандюл ме монтира в основата на изходната цепка и скоро съм при Маринка. Уникално красиво въже, но ще го катеря другия път! Без повече произшествия се качваме до върха.

Оги го е хванал секлета да ни чака и вече е разучил възможните пътища за слизане. Можем да ходим 3 часа до най-близкото село или по един улей да се спуснем с малко катерене и един рапел между скалите до основата на тура. Избираме второто. Планината тук е изключително дива и цял ден не виждаме други хора, само един козел ни посреща наперено в горната част на улея. Теренът надолу е поносим, лутаме се малко но-всичко е наред. Скоро ни се налага да пуснем рапел, който не е описан в схемата, но има болтове. Дотук добре. Улеят свършва със 60-метрова камина, натечена от водата. Започваме да се оглеждаме за площадка. Тук вече болтове няма. Оги се спуска надолу и върху един гигантски заклещен камък открива зарязана клема, която излиза с поглед. Явно ще го бъде. Събираме се всички на камъка. Правим ринг с лента, зачукваме една перфектна клема и я удължаваме с два метра от въжето, за да стигне лентата. Така нещата вече изглеждат добре и без много ужас се спускаме до основата на камината. Тук намираме и площадката. Десетина метра статично въже, оплетено между камъни и дървета, явно водата го е свлякла със се камъните, за които е било осигурено. “Ай, мерси!” – както би казал Оги. Прегръщаме се и с още един къс рапел се озоваваме в основата на стената. Станало е вече 6 и 30. Слънцето се е доближило до хоризонта и е време за бирички и раздувки с момичетата, които ни чакат в бунгалото.

 

 

Вариант “Пачата на вещицата” 7/7+ (7-, А0)

Става дума за вариант след първо въже на тур “Сталкер” на Долен източен масив.

Вариантът е очертан с оранжево.

 

От площадката на първо въже на “Сталкер” се тръгва надясно към изразен винкел. По въжето има пет болта и четири клина, но въпреки това е необходим приличен набор от клеми и френдове (до Nо 4 на BD или две тройки). Запазете си големите френдове ( от Nо 1 на BD нагоре) за финалната цепка. По-нататък мисля да сложа още един болт тук за спокойствие, но може да се катери и така.

Слизането е общо за “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. Пуска се 20-метров рапел към най-близката премка и от там покрай Ръба край града се слиза до долу. Става и с 50-метров рапел до земята, но въжето лесно се заклещва и трябва да се внимава.

Първо изкачване: 30.08.2017

Йордан Чобанов, Александър Алексиев (Шабрашо)

 

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за машината и скалните клинове.

Мартин Михайлов по време на второто изкачване на тура.

The Ace of Spades, или Дихатели по Motörhead

Чакането беше дълго… около 3 седмици. Чакахме да се отворят поне 3-4 последователни хубави дни някъде в Алпите. Бяхме си набелязали периода от 6 до 24 август, защото преди и след това все някой беше зает. Докато чакахме, чувахме за наши приятели, които или страдат от лошото време някъде в Алпите или просто се връщат неизкатерили това, за което са тръгнали.

Чакането се проточваше и напрежението растеше. Дали ще успеем да реализираме плана си? А дали да не отидем някъде другаде? Започнахме да гледаме прогнози за Доломитите, Вилдеркайзер, Дакщайн – нищо. Навсякъде валеше я дъжд, я сняг. През август!

А последните ни свободни дни наближаваха….

В началото на лятото, когато обсъждахме къде да отидем да се катерим тази година с Даката и Марина се спряхме на идеята за „Моторхед” – 500 м гранитен маршрут в прохода Гримзел в Швейцария. Наши приятели го бяха катерили, а Даката и Марина бяха ходили вече веднъж там с идеята да го катерят, но ги беше отблъснало лошо време. Какво знаехме за маршрута – прокаран през 1984 г. от двама братя швейцарци по изключително красивата стена Елдорадо. Трудността на маршрута по гидовник 6a+, линията – наситена с дюлфери и плочи, а славата му на един от най-красивите маршрути в Алпите. Докато обсъждахме идеята си намерихме и четвърти член на „експедицията” – Никола Леваков.

И ето, че дългоочакваният прозорец се появи – 3 последователни дни хубаво време в Гримзел – 20,21,22 Август. Гледахме прогнозата всеки ден в продължение на една седмица за да сме сигурни, че няма да се промени в последния момент. Даката и Никола се освободиха от работа, аз приключих с писането на проекти, а Маринка подготви кашона с вафли Хармоника и на 19-ти в 4.30 сутринта потеглихме.

Идеята ни беше на 20-ти в неделя да загреем с нещо по-късо в района за да свикнем със скалата и в понеделник да щурмуваме целта.

Чакането беше дълго… около 9 часа. Чакахме, а термометърът показваше 45, после 46, 47, 48… 50. Опашката от турски „германци”, „италианци” и „французи” не намаляваше…

Успяхме да преминем сръбско-хърватската граница към 8.30 вечерта на 19-ти. Преди това бяхме стартирали с 3 часа на българската граница по същата причина. Времето напредваше и ние решихме да караме цяла нощ за да стигнем навреме. Накрая след около 36 часа по пътищата пристигнахме в Гримзел. Бяхме решили да спим нелегално на открито и освен да се изкатерим имахме задача да си намерим скатано и удобно място за бивак.

Бяхме си избрали по гидовника една стеничка висока 120 мера близо до пътя където искахме да се покатерим. Ходейки към нея открихме и прекрасно място за бивак. Пейки за отдих, скатани между високи клекове близо до рекичка, абсолютно скрити от пътя и … О, чудо! Дървена барачка с подредени цепеници, брадвичка и огнище до нея J НА това направо не можахме да повярваме – място за огън в Швейцария, и то с подредени и оставени дърва :) Късмет, а?

След като се поизкатерихме добре по полегналите плочи – най-характерната за района скална форма – си приготвихме вкусна топла вечеря, пихме по една ракия, палнахме огънче да се посгреем (и да се похвалим, че сме запалили огън в Швейцария ;-)) и легнахме рано да сме свежи за големия ден.

На 20-и, както обещаваше прогнозата времето беше подходящо за катерене. Събудихме се на около 8 градуса, разкъсана облачност и обещание за прекрасен ден. Приготвихме инвентара, разпределихме свръзките и потеглихме. Подхода до стената е около 1,5 часа по равна пътека постлана с плочи (и тук таме бетонирана) по брега на високопланински язовир. Докато ходехме си говорехме, че това, което не ни харесва в Швейцарските Алпи е усещането, че човекът е ПОДЧИНИЛ природата на собствените си нужди – язовири, постлани пътеки, пътища, далекопроводи…

Около 10.30 часа бяхме под маршрута. Аз и Никола се изстреляхме първи, а Даката и Марина ни следваха през една свръзка (ние успяхме да задминем двама швейцарци още на първо въже). Маршрутът се оказа голяма награда за чакането и усилията, които положихме. 14 въжета прекрасно, предизвикателно катерене.

Преобладаващи дюлфери и винкели, оранжев гранит без форми, гладки полегнали плочи.

Редки, настръхващи косата осигуровки. Истински кеф :) към 16.30 бяхме на върха.

Докато слизахме се наслаждавахме на поредния швейцарски парадокс – огромни боровинкови полета , натежали от плод и никой не посяга да ги яде… освен нас :)

На другия ден времето отново беше благосклонно към нас и след кратко посещение на близкия град Мейринген изкатерихме още един 500 метров маршрут с Никола. Стигнахме до върха му за 4 часа и се прибрахме навреме за вечеря.

На следващата сутрин точно 1 ден преди да приключи отпуската, предвидена за пътешествие, поехме обратно към България. След изморително, но ефективно 20 часово каране влязохме в обратно в България.

 

Есенен курс по катерене за начинаещи 2017

И тази есен АК Млад Дихател организира курс по скално катерене за начинаещи!

Стартира на 14 септември и планираме да приключи до края на октомври (разбира се, ако времето ни позволи да катерим всеки от планираните уикенди:)

15 години Млад Дихател

Мили Млади Дихатели, или вече сме по-скоро Стари Дихатели?

На 13 и 14 май ще празнуваме нашия 15-годишен рожден ден на Враца. Грабвайте въжетата, каските, примките, децата, кучетата, или бирите, и идвайте!

Молим ви да предадете информацията и поканата до всеки, който мислите, че би се чувствал уютно в нашата компания, и би празнувал с нас!

Всички бивши курсисти и настоящи приятели на клуба са също поканени!

Всички майки, бащи, деца, близки и далечни роднини и приятели да заповядат също така! Ще се постараем да има забавление за всички, дори онези, които не се катерят.

 

Тур “Сталкер” 7 –

Масив “Долен източен”

Линията на тура е очертана със синьо

17.04.2017: Пасажите на второ четене се оказаха по-лесни. Първо въже е вездесъщата 7-. Пасажът на второ е 5+/6-. С Дамян добавихме междинен болт на 2-ро въже и на площадката.

Първо изкачване: 30.03.2017 Йордан Чобанов, Петър Сертов

Начало: Десет метра в ляво от “Спомен от 60-те” по малко кулоарче, от което се насочва към специфичен надвес с цепка.

Екипиране:

1-во въже: 2 клина и 4 болта; болт и клин на площадката

2-ро въже: 2 клина, 1 болт; болт и клин на площадката

3-то въже: цепка и 1 болт от тур “Спомен от 60-те; два болта на площадката

Слизане: 20 м. рапел от север

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до N 4 на BD за първо въже

Дължина: 105 метра

 

Турът предлага интересно катерене по цепки почти през цялото време.

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за клиновете и машината

Първо въже

Винкелът на второ въже

Втората половина на второ и трето въже

Тур “Спомен от 60-те” 6+ А0

Масив “Долен Източен”

21.03.2017 г. Никола Леваков, Йордан Чобанов

Начало: В средата на южната стена на масива под характерен винкел, който започва след 20-тия метър.

Екипиране:

1-во въже – 40 м., 2 бр. болта ф10 и 3 скални клина

2-ро въже – 22 м., 1 брой болт ф10 и 2 ск. клина

3-то въже – 35 м., 1 бр болт ф10 и 3 скални клина

4-то въже – цепка

2/3 от маршрута беше екипиран със стари клинове, които подменихме с нови. Горната част променихме с излизане на лявата игла по здрава скала. Като междинни осигуровки сложихме 4 броя анкерни болтове.

Слизане: Рапел 20 м. от север (2 болта ф10)

Почистихме от лабилни камъни.

Необходим инвентар: клеми и френдове + големи номера / N 4

Дължина: 115 м.

Описание: Никола Леваков

П.С.

Името е работно. Хората, които са правили тази линия са били истински майстори. Предвид клиновете, които подменихме турът е катерен за пръв път някъде през 60-те. Трето въже продължава оригинално нагоре през винкела, но изглеждаше много ронливо и затова направихме траверс наляво покрай каминка и през гладка плоча под таван до перфектна площадка и здраво излизане. Турът е интересен и си заслужава да се катери. Трето въже може да се мине чисто: може би към 7-/7, но не сме го пробвали още.

Даката