Дихателски новини

Три нови маршрута на Враца от Никола и Мулето

 

Иглата вдясно от иглата Канела (масив Дупките)

т. “Стари кецове за тенис” (“The Old Tennessee”), 75 м., 6а+, А0

03.02.2021 г., Стоян Тодоров и Никола Леваков

Екипиране: 1в. 40 м., 5 ск. клина, осигуровка на джаджи, 6а+, А0

2в. 35 м.,  2 ск. клина, осигуровка на джаджи, 6а

Рапели: 1-ви рапел 30м. от ск.форма обединвна с клема до дърво; 2-ри 40м. – от дървото до земата.

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD) и добър набор клеми

Заб. Предстои екипиране на площадките и почистване от растителност.

На иглата трябва да се направят още 2 маршрута за да има смисъл дългия подход до масива или да се комбинира със съществуващ маршрут на масив Дупките или иглата Канела вляво от Дупките.

 

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

 

Масив Чайка (Юг)

“Скалните мостове” е в червено, “14 лешояда в небето” е в синьо

т. “Скалните мостове”, 75 м., 5а+

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м., 2 ск.клина до рапелна установка на 2 болта с верига, 5а+

2 в., 40 м. до  рапелна установка 2 болта с майони, 5а

Рапели: по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Намира се на 10 м. вдясно от ръба Чайка. Има изчукана стрелка.

Заб. Много богата и здрава скала с интересни форми. Маршрута следва характерна цепнатина почти по цялата си дължина. Многократно междинните осигуровки се правят на скални халки (мостчета) с лента. Означен е с червена линия на снимката.

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

т. “14 лешояда в небето”, 75 м., 6а

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 45 м., 1 ск. клин до осигуровка на 2 болта, 6а

2 в., 30 м., финалните 8 метра са по т. “Скалхите мостове”, 6а

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Заб. Началото е по плоча отцепена от основната скала стояща върху земята на 7-8 м. вдясно от  т. “Скалните мостове”.  Има изчукана стрелка.

Означен е със синя линия на снимката.

 

На Враца едва ли има по-добро качество скала. Мястото трябва да остане “на джажди” .

 

 

Никола Леваков

 

На Враца през зимата

Зимата се движеше със своето си монотонно темпо. Малко Резньове и Комини, гарнирани с по някой и друг Лакатник за затопляне, но нещо сякаш липсваше. Изведнъж пред нас се появи прозорец хубаво време и всичко се изясни – време за врачански приключения – най-после!

Целта ни беше да започнем нов маршрут по Източния масив на Враца, в района на сектор ВИФ. Снабдени с болтове и машина на 05.02 двамата с Наско (Атанас Ставрев) се отправихме към скалите.

Сектор ВИФ на Източния масив на Враца

Идеята ни беше да направим нещо лесно и дълго – в крайна сметка на сектора има само четири маршрута и много свободно място. След три часа обикаляне под скалите се оказа, че мисията далеч не е толкова проста. На първо място тук лесно няма – дори и класическите маршрути, въпреки техните „петички” в гидовника са всъщност доста предизвикателни. Безспорно хората, които са ги правили през 60-те години на миналия век, само с клинове и воля, са били истински майстори. На техния фон, въоръжени с болтове и френдове, ние сме си най-обикновени лешпери.

Първо въже на тур „Разлог”; би трябвало да е лесно, но не изглежда

Та ето ни и нас, след три часа обикаляне така и нищо не можахме да си харесаме: все я надвесено, я трудно, я заето – няма угодия.

Началото на тура

Накрая все пак успяхме да си харесаме нещо на десетина метра вляво от едноименния тур „ВИФ”. Изглеждаше лесно и би трябвало бързичко да ни докара до винкелче с цепка. Нищо такова – първо, хич не беше лесно, поне за осигуряване, а на всичко отгоре и куличката, която отдолу не изглеждаше много зле се оказа доста нацепена и притеснителна отблизо. И се почна – хоп, един траверс надясно, пък после дано намерим как да продължим.

На траверса на първо въже – видимо катеря чисто

След два часа и цели 15 метра катерене щастливо се позиционирахме на площадката на първо въже. Оказахме се в основата на най-съвършената цепка, която бих могъл да си представя (само не си мислете, че предварително изобщо я бяхме видели). Времето беше понапреднало и се разбрахме да я подкарам докъдето стигна и да се прибираме, колкото да си помогнем за следващия ден и да знаем какво ни очаква. Първите десет метра се оказаха очаквано красиви и що-годе лесни за свободно катерене (с малко изключение точно накрая).

Началото на второ въже

Наско на площадката на първо въже, тръгването по маршрута е от винкела в дясната част на снимката.

Снимките в стил „главата-гъз” са типични за катеренето, но тук, много иновативно и за първи път, главата и гъзът са на различни герои.

Стана време да се прибираме. Наско ми помогна да си опъна палатката и се отправи към София. За жалост имаше работа на следващия ден. Няколко часа по-късно при мен се появи втората смяна – Явор Цветанов (Джу) и Стоян Тодоров (Мулето). На Сутринта заедно се насочихме отново към скалите.

Беше ми мерак да пробвам първо въже чисто и го подкарах. Не се получи съвсем, но ще стане. Нагоре го подхвана Мулето. С малко дуднене и „Дака, сега защо си минал оттук?!” се добра до там, докъдето бях стигнал предишния ден и приключението започна. Нагоре цепката се оказа доста невъзможна за чисто катерене (поне от нас де), но пък перфектна за френдове и стълби.

Стоян по второ въже

Последните няколко метра, както и площадката се оказаха общи с тур ВИФ. Като втори му намерих по-лесно минаване за простосмъртни (към 6+), с траверс към цепка вдясно, само на метър от цепката на стария тур.

Второ и трето въже; със синьо е линията, по която мина Мулето; с жълто е линията на ВИФ

Площадката на второ въже

Трето въже ни вкара в истинско чудене. Надясно си продължава камината на ВИФ. Наляво по ронляци се стига до ръб, който забива в свободно стояща игла, зад нея и край нея отдолу нищо не се виждаше. Дотук добре, ами сега? Стигнах до ръба, пълна красота: един метър широк и много въздух отвсякъде, но нагоре път няма, отляво на иглата също. Ами сега?! В чист стил, без да докосвам скалата се прехвърлих надясно и о, чудо: Има катерене! Просто велико, нагоре изглеждаше чудесно.

Отново беше ред на Мулето. Началото тръгна добре, плоча и малко ронливо, но сравнително лесно винкелче го отведе до равна площадка под доста страшно изглеждаща офуид-цепка. Дотук добре.

Стоян по долната част на четвърто въже. Вдясно се вижда камината на ВИФ

Тук ни догони леко разочарование. Точно под цепката намерихме стар клин и решихме, че вече е катерена. Тур ВИФ минава от другаде, нагоре нямаше нищо, така че в крайна сметка се оказа, че не е, но тогава не знаехме. Мулето прецени, че няма да „разваля” стария тур и не пожела да слага болтове (Видяхте ли го къде си е оставил машината?).  Цепката се оказа изключително трудна, изобщо не се наемам да давам категория – към момента е може би А2. Стоян се справи изключително майсторски и след още десетина метра ни изкара на удобна площадка в края на маршрута. След известно пръхтене и олелисване ние с Джу също се озовахме при него. Небето постепенно беше започнало да се оцветява в розово и беше време да се прибираме.

Джу на площадката на последното въже

Първият рапел от края на тура

Гледката от върха

Така приключи катерачното ни приключение. Два дни на страх, лутане и най-вече приятелство. Какво по-хубаво!

Равносметката е нов маршрут на Враца с работно име „Дотук добре”, 120 м. 7, А1/А2. Има още за оправяне преди да е готов за катерене, най-малкото след като вече знаем къде отиваме, трето въже може да се изправи през доста по-добра скала. Всички изкуствени пасажи имат достатъчно релеф за чисто минаване, но поне засега ще го оставим за по-добрите от нас :)

Бъдете здрави и до нови срещи на скалите,

Даката

Курс по скално катерене за усъвършенстване (Второ ниво)

Алпийски клуб Млад Дихател организира и провежда обучения по катерене от повече от десет години. През септември ще имаме курс по скално катерене за усъвършенстване.

За кого е подходящ този курс:

Ако вече се катерите и изпитвате удоволствие да сте на скалите. Изкарали сте курс в зала или на скали, ниво „Начално обучение“. Можете сами да екипирате и разекипирате спортен маршрут от 1 въже. Знаете как да осигурявате на водене и какво е рапел. И искате да продължите напред и нагоре, но да се чувствате сигурно и уверено на маршрут от повече от 1 въже, да сте спокойни, че няма да се оплетете много на площадката, тогава този курс е за вас.

Очакваме хора, които вече имат начални познания за катерене по спортни маршрути (могат да водят и осигуряват на спортни маршрути; могат да организират рапел и да правят площадки) и желаят да разширят възможностите си.

Какво ще се случва по време на курса за усъвършенстване:

За четири поредни седмици – всеки уикенд ще катерите на скали.

По време на курса ще:

– Усъвършенстваме техниката на осигуряване при водене

– Усъвършенстваме катерене в свръзка на спортно-осигурени маршрути по-дълги от едно въже

– Наблегнем на организирането на площадки и смяната на водачеството

– Упражняваме и отработваме тактики на изкачване на по-дълги маршрути и елементарни техники за самопомощ (полиспасти и самоизвличане)

Целта на курса е да надградим вашите знания и умения, да ви помогнем по пътя към дългите маршрути така, че след завършване на курса да се чувствате спокойни и уверени в свръзка на турове от две, три и повече въжета по спортно-екипирани маршрути.

Начало на курса: 19-20 септември.

Първа среща: сряда, 16 септември, 19:00 ч.

Продължителност: 4 уикенда

Цената на курса е: 400 лв.

Краен срок за записване: 11 септември 2020 г.

Провеждаме курса: Всяка събота и неделя на скали в България – Комините (Витоша), Дивите скали (Витоша), Алпийска поляна (Лакатник), Враца и др.

при възможност: Демир капия (Македония).

АК Млад Дихател осигурява: въжета, каски, седалки и инвентар.

Не осигуряваме (но ще помагаме кой както и с каквото може): палатки и спални чували,  планинска застраховка (но ще я изискваме) и транспорт до обектите (но ще се постараем да ви сместим по колите ни).

Курсът се провежда от опитни, дипломирани инструктори – Йордан Чобанов, Ася Джамбазова и Марина Михайлова.

За записване и допълнителна информация, можете да се обаждате на:

0885 442 651 – Марина Михайлова

0885 44 79 44 – Йордан Чобанов

или да пишете на:

contact@mlad-dihatel.com

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+)

На 01.09.2019 г. изкатерихме нов тур на Еленка. Снимките са от climbingguidebg.com.

1-во въже 45 м. – 3 б., 3 ск. кл., 5+ (5с)
2-ро въже 35 м. – 2 б., 2 ск. кл., 6 (5c+/6a)
3-то въже 50 м. – 6 б., 3 ск. кл., 7- (6а+)

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+), Никола Леваков, Валерия Цолова и Валентин Ганчев (Върхарката)

Началото е право нагоре от перваза, по който тръгва т. “Соло”, има изчукан триъгълник. До болт с халка (малко под 1-вата площадка на т. “Камината”). 2-ро и 3-то въже са по плочата м/у т. “Ръба” и т. “Камината”. 2-рата площадка е на болт с халка. А с 3-тото се излиза на ръба откъдето е показан в жълто пътят за слизане на втората снимка. Клеми и френдове ( 00-3,5)

Няма общи метри с други турове или техни варианти.

Текст: Никола Леваков

Тур Янко – 151 м. 7 (А0)

29.07.2017
Тур Янко – 151 м. 7 (А0)
Средна Урдина Игла, Мальовица
Никола Леваков et al.

Хубаво е нещата да се довършват. Ако са дивотии – направо си е задължително. Та така и Никола завърши поредния си тур – този път на Урдини игли. Турът се казва Янко – на Янко Голомехов, чиито са останалите маршрути на иглата. Преди време Никола, Григор Вътев и Сотир Стойчев завършват първите 2 въжета и част от третото. Последните две съботи помагахме аз и Валерия Цолова, като завършихме 3-то въже и с още две излязохме до голямата тревна козирка, въпреки опита за саботаж от стадо мравки 🙂

Екипиране: скални клинове и болтове
Необходим инвентар: двойно въже, 12 примки, клеми, френдове (до No. 3 BD)

Забележки:
1. При първите опити са участвали Сотир Стойчев и Григор Вътев
2. Второ въже е много късо и изглежда, че може да се съедини с първо, но не е така заради триенето

Слизане:
Най-горе първият рапел е от дърво до площадката (перваз) – 55 м. Хубаво е възелът на въжето да подмине ръба на скалния участък.
Следва къс рапел, за който е необходимо отклонение от скален клин (връщаш се 7-8 вдясно по перваза вдясно, по пътя на изкачване).
От там – с още един рапел 55м. се стига до земята.

Местоположение:
В дясната част на Средна Урдина игла. Има изчукан триъгълник в основата на маршрута.

 

Текст: Силвия Младенова

Схема на маршрута

Винкелът на второ въже

Траверсът на трето въже

Площадката в края на тура

Тур “Феникс” 7-, 120 м. и вариант “Мъгла” 7а (?), 30 м.

Тур “Феникс” е в оранжево, “Мъгла” е в лилаво

Маршрутите се намират на иглата на Долен източен масив на Враца.

Тур “Феникс”

екипиране:

първо въже, 30 м. – 2 болта, 2 болта с маьон и карабинер на площадката

второ въже, 30 м. – 4 болта, 1 болт на площадката

трето въже, 10 м. – 1 болт и 1 клин, 2 болта на площадката

четвърто въже, 50 м. – 7 болта и 2 клина от “Белият заек”, 1 болт с карабинер на площадката

необходим инвентар:

пълен комплект клеми и френдове

Коментари:

Получи се доста красиво и учудващо лесно катерене. Първо въже започва в лявата част на специфичен кулоар на няколко метра вдясно от плочата на “Мъгла”. Площадката на второ въже е в кулоар след винкела с цепка на един болт и жълт камелот. Второ и трето въже могат да се обединят, но триенето ще е доста неприятно. Последните метри и финалната площадка на тура са общи с “Белият заек”. Слизането е същото.

първо изкачване:

05.2020

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

Вариант “Мъгла”

Има 7 междинни болта. Може да се мине само с примки, но първия болт е високо. Аз слагам лилав камелот. Финалната цепка е добре осигурена, но не е много лесна (6b) и аз слагам червен камелот за повече спокойствие. Пасажът е сравнително дълъг. На този етап успяхме да го добутаме до 6b+, А1. Има релеф за минаване, но ми е отвъд възможностите в момента. Който го мине първи да му доуточни категорията. Преди това да стане бих препоръчал носенето на небесна кука за дупки, за да може да се премине изкуствено при нужда.

След края на тура може да се продължи по “Феникс” или да се слезе на рапел – 30 м.

05.2020

Йордан Чобанов, Ася Джамбазова

Вариант “Мъгла” по време на премиерата

Наско по първо въже на “Феникс”

Ася в началото на второ въже на “Феникс”

Пасажът на четвърто въже на “Феникс”

А тази дама срещнахме на пътеката под тура

Приятно и безаварийно катерене на всички!

 

Започва дългоочакваният курс по катерене за начинаещи!

Планираният пролетен курс, който отложихме заради извънредното положение, вече може да се проведе!

Просто ще го наречем “ЛЕТЕН” :)

Курсът по скално катерене за начинаещи 1 ниво започва на 6 и 7 юни!

Записванията са до 30 май. Ограничението е 10 човека.

Повече информация за курса и записването може да намерите тук.

Формата е временна – класата е вечна!

Автор: Марина

Дни преди Коледа излезе новият гидовник на Враца, и авторът му – Николай Петков ни е поканил на представянето.

Сред всички гости, които познавах добре и които много се радвах да видя, събрани заедно, беше и Кирил Досков. За мен, а може би за повечето хора, които катерят, той е истинска легенда. Маршрути като “1300 години България” на Централна за мен е емблематичен, красив, дълъг и не е делничен. На него отиваш подготвен и във форма, а Кирил Досков с Наката са го направили само за 1 ден! А на на нас, близо 40 години по-късно (и всички нови джаджи, еспадрили и двойни въжета) ни е нужен цял ден само да го изкатерим. Или тур “София” – тази фамозна, безкрайно красива цепка, която и днес буди възторг и респект сред всички нас. При това 1979 г., аз дори не съм била в проект :-D

Та, преодолявайки срама от натрапването, доближавам Кирил Досков с трепет и желанието просто да му стисна ръката и да го поздравя.

В този момент, не знам точно как се осмелих на изречението, което по-скоро първо чух да излиза от устата ми, а чак след това осмислих: “Искаш ли да се изкатерим заедно?” – се чух да казвам и още по-неочаквано той отговаря, че няма проблеми – би катерил с мен. В следващите моменти вече бяхме готови с план (по-скоро freestyle), както обичам най-много – “да идем на Враца и там ще решим какво ще катерим”.

 

По пътя говорим на всевъзможни теми и стигаме Враца за нула време, слизаме от колата и поглеждаме нагоре.

Ниските скали са още в сянка, а Централна чак свети, огряна от ярко слънце. Решението е лесно и идва от само себе си – “Хайде на Централна!”. Избираме “Втори конгрес”, тура, който имах огромното щастие и привилегия да катеря с Иван Масларов – Байно, няколко години преди това.

Заставаме под тура с номер 10 (и леко поизтрит номер 9 до него). Притеснена от вълнение решавам да се обадя на Даката да потвърдя, че съм под правилния маршрут (разбира се никой от нас не носи гидовник, нали сме класици!). Турът подозрително се извисява в прав и мноооого характерен винкел. Напомня ми за нещо…

Викам си – е, не помня как изглежда II Конгрес, ще се ориентирам в движение по клиновете. Катеря, и от една страна се вълнувам “да не се изложа”, а от друга, хич не ми е лесно. Продължавам нагоре, по клиновете и добавям по някой френд тук-таме,  защото хич не го усещам като 5- категория и се чудя с какъв акъл водя Киро Досков, като се зоря на този лесен тур.

Разменяме водачество, той продължава по все толкова характерната винкелеста форма на релефа и аз продължавам да се опитвам да извикам спомени от катеренето с Байно, но в главата изникват само веселите песни, които ни пееше, докато катереше нагоре. Нито релеф, нито нищо. Казвам си – клинове има, на тура сме, продължаваме :))

Поемам отново водачество, катеря трето въже, винкелът затваря с подозрително познато надвесче, което хващам супер свойски, сякаш съм го катерила безброй пъти, и след 5 минути съм вече горе на площадка… На ПЛОЩАДКАТА – голяма равна, с два блестящи лепени рапелни клина. В този момент най-накрая пъзелът в разсеяната ми глава се нарежда и виквам надолу към Кирил:
– Ние сме на ВИНКЕЛИИИИИИ!

Ок, Винкели или II Конгрес, катеренето е бързо, леко и ни спори. Tой поема 4-о, а после и 5-о въже, за да се изкефи на воденето на най-хубавото на тура – красивия надвесен винкел.

Поглеждам часовника – едва два часа са минали откак сме тръгнали по маршрута, и вече пускаме рапели надолу.

Изобщо не сме уморени. Искаме да катерим още,  затова му предлагам един тур за десерт.

Отиваме на “Жадната ламя”, която отново си поделяме поравно, за да можем и двамата да изпитаме кефа на воденето. Удоволствие е да гледам Киро колко бързо движи по скалата. Скоростта му и като първи, и като втори не се променя. А казва, че не бил във форма. Не е катерил отдавна, но по нищо не личи – липсва напрежение и припряност, катери уверено и леко.

Доволни пускаме един рапел и се запътваме към София, където нямаме търпение да полеем с бира прекрасното ни еднодневно приключение. По пътя разговорите не секват, Киро Досков е прекрасен слушател и страшно ерудиран събеседник.

Щастлива и вдъхновена съм от възможността да се катеря с този прекрасен алпинист и човек. За него сякаш е мислена фразата “Формата е временна, класата – вечна”! А пък аз отново катерех класически маршрут с истински класик!

пп: Байно, много ни липсваш…

Тур “Sturm und Drang” 7/7+, 40 м.

Маршрутът се намира на масив “Ръбът над града” на Враца. Началото му е на петдесетина метра вдясно (по посока на Враца) от едноименния маршрут по съседната игла:

На снимката реалната линия на тур номер 5 (“Ръбът над града”) е отбелязана с жълто. Със зелено е показана линията на стар, неизвестен маршрут. “Sturm und Drang” е в розово. За жалост линията е зад ръба и не се вижда на снимката.

 Линията на “Ръбът над града” е в зелено; “Sturm und Drang” е в червено.

С червено е отбелязан “Sturm und Drang”; гледката е от Червения площад.

Маршрутът предлага изключително красиво и консистентно катерене по монолитен варовик. Има два дефинирани пасажа, които се чувстват като трудна лакатнишка 7 (6b) или лесна 7+ (6b+). Възможно е да се направи междинна площадка под винкела на болт и джаджа. По този начин се разделят двата пасажа и осигуряващият може да вижда катерещия.

Долната част на маршрута

Винкелът, погледнат от междинната площадка.

Маршрутът започва от премката, разделяща иглата на Долен източен масив и Ръбът над града. По този начин турът се явява перфектен за докатерване след някой от маршрутите по иглата на Долен източен (Туровете е желателно да се катерят до края на иглата и от там да се пуска къс рапел към премката, а не дълъг до основата). Началото е точно срещу слизането от тур “Белият заек”. Ако не се катери иглата подходът за тура е същия като за “Ръбът над града”.

Поглед към иглата на “Долен източен масив” от края на тура. “Белият заек” излиза на лявото връхче. На дясното излизат “Спомен от 60-те”, “Сталкер”, “Пачата на вещицата” и “Дами канят”.

Началото на маршрута. Финалните 5 метра до скалата са малко стръмни и неприятни и затова оставихме парапет между болт и дръвче. Болтът е подходящ за осигуровка на втория.

От края на маршрута се слиза на рапел от болт с майон и клин.

Екипиране: 10 междинни болта + 1 болт и 1 клин на площадката.

Необходим инвентар: Клеми и френдове до червения на BD (жълтия и синия не са необходими)

Първо изкачване:

10.09.2019

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

 

 

*Sturm und Drang може да се преведе като “Буря и устрем/порив”.