Дихателски новини

Общо събрание 13.02

Каним всички Дихатели на общо събрание на клуба на 13ти февруари от 19 часа в Sponge bar, ул. 6-ти септември 22

Ще направим отчет за изминалата година и ще обсъдим плановете за 2018та.

Дихателско коледно парти

Ииии следващата сряда обявяваме Дихателско коледно парти!

Всеки, който по някакъв начин се чувства близък до нашия клуб, или му се пие бира предколедно в нашата прекрасна компания, да се чувства поканен!
Дихателите второ поколение, т.е. вашите/нашите деца, също са добре дошли!

Кога: 20 декември, след 18:30
Къде: Sponge bar, ул. 6-ти септември 22 (близо до малките пет кьошета)

Хо-хо-хо!

Тур “Млад дихател” 7-/7, 30 м.

От години се опитвам да намеря линия, която да е в памет на приятелите ни. Нямам идея нито как да се казва, нито къде да е. Представям си нещо героично и дълго или може би зимно, задължително красиво, но все някак не се получава. В крайна сметка се озоваваме под стеничката с двама надъхани младежи с много потенциал и всичко си идва на мястото. Не е героично, но поне е красиво. Така, че за Ачо и Брани, в памет на Иван (Гаджото), Фил и Тишо, и за всички нас – Млад дихател.

Турът тръгва няколко метра вляво от “Слънце грее дъжд вали” по специфична плоча с два болта, които се виждат от земята. Последните десет метра се минават с траверс наляво към съседната цепка. Преди траверса има два клина и един червен на траверса (вижда се отдолу). Осигуровката по въжето е достатъчна, но въпреки това няколко френда (до No 2 на BD) и комплект клеми са препоръчителни. Премиерната част свършва на ръба с площадка на клин и болт с майон. От тук може да се слезе с рапел (30 м.) до земята или да се продължи по ръба (стар тур, IV категория) до площадката на „Ouzo Plomari“.

Първо изкачване: 02.11.2017

Йордан Чобанов, Ангел Стаматов, Бранислав Бранков

Началото на тура преди да е почистен

Благодаря на Брани и Желязко Мечков за клиновете. На Никола Леваков и Желяз за машината и болтовете и на магазин ekipirovka.com за цялостната подкрепа.

 

Категорията както винаги подлежи на доуточняване. В тази връзка малко актуализация за два тура на сектора, които са катерени вече и от други свръзки. Първо въже на “Слънце грее дъжд вали” е по-скоро 6+, а не 6-, особено предвид липсата на перманентни осигуровки. Първо въже на “Охлюв по склона” е 6+, а не 7-, но изисква добро ориентиране.

Тур “До Чикаго и назад” 7-, 50 м.

Турът се намира в горната част на масив “Алеко горен”, на двайсетина метра след “Охлюв по склона” и минава през специфична цепка, дълга около 50 м. Пасажът в началото е осигурен с два болта, които се виждат от земята. На 35-тия метър има междинна площадка на два клина, която може и да не се използва. Маршрутът завършва с два болта с майони, от които се спуска рапел обратно по тура.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване: 19.10.2017 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов

/Началото на тура/

 

 

Благодаря на Желязко Мечков за анкерите и майоните.

Биоково

Вече от няколко дни сме в Хърватска. Тръгнали сме на катерачно пътешествие с Оги, Петьо, Галка, Маринка и дъщеря ни Яна. Намираме се в района на Биоково, скалите са прекрасни, монолитни и изключително разнообразни. За днес сме си избрали нещо специално – най-дългата стена в района. Ще катерим на две свръзки по един и същ тур. Аз съм с Маринка, Оги е с Петьо. Предишната вече се разбрахме с Галка да гледа Яна през този ден (Благодаря, Галке!) и сега можем да се вържем с Марина на едно въже. Чувството е прекрасно! Тръгваме на зазоряване защото ни предстои дълъг ден.  След час и половина сме под стената. Гледката е зашеметяваща. Под нас е морето, синьо и искрящо на фона на утринните лъчи на слънцето. Над главите ни се издига 600 метровата стена на Буковац. Разделена е на две части. Първата е полегнала и изглежда обрасла. Вторите 300 метра представляват един леко надвесен монолитен купол. С известно притеснение се опитвам да проследя линията на тура „Далматински сан”, който сме избрали, изглежда надвесено и трудно.

/стената на Буковац/

Още докато вървим към тура Оги казва, че имаме 300 метра гуране докато стигнем до самото катерене, готов съм да му вярвам. Първи тръгват Оги и Петьо. Началните две въжета ни се струват лесни и сме решили да ги обединим. Скоро и аз се отправям нагоре. Само десет метра и усещам сгряващите лъчи на слънцето по гърба си. Катеренето ми върви, има по два – три болта на въже и нямам нужда от повече осигуровки. Дотук всичко е според очакванията. Треви няма, скалата става, но не е нищо особено. Маринка тръгва по първото 6a, което се оказва една прекрасна и адски монолитна полегнала плоча – абсолютен разкош. Тук всъщност безинтересното катерене приключва, до върха няма повече компромисни въжета.

Минаваме няколко дължини и отново е мой ред. Обединявам две четворки и изведнъж се озовавам в един абсолютно гладък улей, измит от водата, който се извива в дъга наляво – „Бананът”. Невероятна полегнала плоча, която се катери само на триене – най-красивата четворка, която съм виждал. В главата ми зазвучава „The Ace Of Spades” и бодро се отправям към площадката. Тук Оги и Петьо ни чакат за по глътка вода и цигара преди върховата част на стената. Гледката е като от самолет. Някъде долу по пътищата се движат коли като прашинки, а в морето бели моторници правят кръгчета с немски баби – колко е хубаво да сме над всичко това.

 

 

Следва второто 6b – полегнала плоча, която постепенно надвесва към края. Маринка се захваща с него докато Оги я окуражава от горе. Серия от елегантни движения и е на площадката. Следващото въже е за мен. Тръгва с траверс по леко надвесена и доста въздушна плоча под таван – прекрасно! Леко изпепелен и с грухтене се докопвам до цепката на тавана, слагам първия си френд за деня и се прехвърлям в спасителния винкел от другата страна – уфф! Пасажът на въжето тепърва предстои, но след драматичното начало изобщо не ми прави впечатление – понякога всичко е в главата. Последното 6b e за Маринка. Пасажът е на първите десет метра и тя го минава с невероятна грация, мога само да й завиждам. Скоро е при Оги и от горе се чува вдъхновен разговор,  последван от добър подбор мръснишки песни. Добре сте си вие, а аз кротко си пръхтя през пасажа с елементи на приплъзване.

 

Остават ни още три трудни въжета. Уморили сме се и се движим по-бавно, но скалата продължава да е все така красива. Оги и Петьо бързо взимат преднина и нямаме шансове да ги стигнем преди върха. Маринка се бори с поредния труден пасаж когато едното й въже се заклещва в цепка – добре, че сме с две. Фиксира го където е и се качва само с другото до площадка. Мой ред е. Накатавам каквото мога от фиксираното въже и преодолявам поредния траверс с грацията на подивяла кокошка. Грубиянски пандюл ме монтира в основата на изходната цепка и скоро съм при Маринка. Уникално красиво въже, но ще го катеря другия път! Без повече произшествия се качваме до върха.

Оги го е хванал секлета да ни чака и вече е разучил възможните пътища за слизане. Можем да ходим 3 часа до най-близкото село или по един улей да се спуснем с малко катерене и един рапел между скалите до основата на тура. Избираме второто. Планината тук е изключително дива и цял ден не виждаме други хора, само един козел ни посреща наперено в горната част на улея. Теренът надолу е поносим, лутаме се малко но-всичко е наред. Скоро ни се налага да пуснем рапел, който не е описан в схемата, но има болтове. Дотук добре. Улеят свършва със 60-метрова камина, натечена от водата. Започваме да се оглеждаме за площадка. Тук вече болтове няма. Оги се спуска надолу и върху един гигантски заклещен камък открива зарязана клема, която излиза с поглед. Явно ще го бъде. Събираме се всички на камъка. Правим ринг с лента, зачукваме една перфектна клема и я удължаваме с два метра от въжето, за да стигне лентата. Така нещата вече изглеждат добре и без много ужас се спускаме до основата на камината. Тук намираме и площадката. Десетина метра статично въже, оплетено между камъни и дървета, явно водата го е свлякла със се камъните, за които е било осигурено. “Ай, мерси!” – както би казал Оги. Прегръщаме се и с още един къс рапел се озоваваме в основата на стената. Станало е вече 6 и 30. Слънцето се е доближило до хоризонта и е време за бирички и раздувки с момичетата, които ни чакат в бунгалото.

 

 

Вариант “Пачата на вещицата” 7/7+ (7-, А0)

Става дума за вариант след първо въже на тур “Сталкер” на Долен източен масив.

Вариантът е очертан с оранжево.

 

От площадката на първо въже на “Сталкер” се тръгва надясно към изразен винкел. По въжето има пет болта и четири клина, но въпреки това е необходим приличен набор от клеми и френдове (до Nо 4 на BD или две тройки). Запазете си големите френдове ( от Nо 1 на BD нагоре) за финалната цепка. По-нататък мисля да сложа още един болт тук за спокойствие, но може да се катери и така.

Слизането е общо за “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. Пуска се 20-метров рапел към най-близката премка и от там покрай Ръба край града се слиза до долу. Става и с 50-метров рапел до земята, но въжето лесно се заклещва и трябва да се внимава.

Първо изкачване: 30.08.2017

Йордан Чобанов, Александър Алексиев (Шабрашо)

 

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за машината и скалните клинове.

Мартин Михайлов по време на второто изкачване на тура.

The Ace of Spades, или Дихатели по Motörhead

Чакането беше дълго… около 3 седмици. Чакахме да се отворят поне 3-4 последователни хубави дни някъде в Алпите. Бяхме си набелязали периода от 6 до 24 август, защото преди и след това все някой беше зает. Докато чакахме, чувахме за наши приятели, които или страдат от лошото време някъде в Алпите или просто се връщат неизкатерили това, за което са тръгнали.

Чакането се проточваше и напрежението растеше. Дали ще успеем да реализираме плана си? А дали да не отидем някъде другаде? Започнахме да гледаме прогнози за Доломитите, Вилдеркайзер, Дакщайн – нищо. Навсякъде валеше я дъжд, я сняг. През август!

А последните ни свободни дни наближаваха….

В началото на лятото, когато обсъждахме къде да отидем да се катерим тази година с Даката и Марина се спряхме на идеята за „Моторхед” – 500 м гранитен маршрут в прохода Гримзел в Швейцария. Наши приятели го бяха катерили, а Даката и Марина бяха ходили вече веднъж там с идеята да го катерят, но ги беше отблъснало лошо време. Какво знаехме за маршрута – прокаран през 1984 г. от двама братя швейцарци по изключително красивата стена Елдорадо. Трудността на маршрута по гидовник 6a+, линията – наситена с дюлфери и плочи, а славата му на един от най-красивите маршрути в Алпите. Докато обсъждахме идеята си намерихме и четвърти член на „експедицията” – Никола Леваков.

И ето, че дългоочакваният прозорец се появи – 3 последователни дни хубаво време в Гримзел – 20,21,22 Август. Гледахме прогнозата всеки ден в продължение на една седмица за да сме сигурни, че няма да се промени в последния момент. Даката и Никола се освободиха от работа, аз приключих с писането на проекти, а Маринка подготви кашона с вафли Хармоника и на 19-ти в 4.30 сутринта потеглихме.

Идеята ни беше на 20-ти в неделя да загреем с нещо по-късо в района за да свикнем със скалата и в понеделник да щурмуваме целта.

Чакането беше дълго… около 9 часа. Чакахме, а термометърът показваше 45, после 46, 47, 48… 50. Опашката от турски „германци”, „италианци” и „французи” не намаляваше…

Успяхме да преминем сръбско-хърватската граница към 8.30 вечерта на 19-ти. Преди това бяхме стартирали с 3 часа на българската граница по същата причина. Времето напредваше и ние решихме да караме цяла нощ за да стигнем навреме. Накрая след около 36 часа по пътищата пристигнахме в Гримзел. Бяхме решили да спим нелегално на открито и освен да се изкатерим имахме задача да си намерим скатано и удобно място за бивак.

Бяхме си избрали по гидовника една стеничка висока 120 мера близо до пътя където искахме да се покатерим. Ходейки към нея открихме и прекрасно място за бивак. Пейки за отдих, скатани между високи клекове близо до рекичка, абсолютно скрити от пътя и … О, чудо! Дървена барачка с подредени цепеници, брадвичка и огнище до нея J НА това направо не можахме да повярваме – място за огън в Швейцария, и то с подредени и оставени дърва :) Късмет, а?

След като се поизкатерихме добре по полегналите плочи – най-характерната за района скална форма – си приготвихме вкусна топла вечеря, пихме по една ракия, палнахме огънче да се посгреем (и да се похвалим, че сме запалили огън в Швейцария ;-)) и легнахме рано да сме свежи за големия ден.

На 20-и, както обещаваше прогнозата времето беше подходящо за катерене. Събудихме се на около 8 градуса, разкъсана облачност и обещание за прекрасен ден. Приготвихме инвентара, разпределихме свръзките и потеглихме. Подхода до стената е около 1,5 часа по равна пътека постлана с плочи (и тук таме бетонирана) по брега на високопланински язовир. Докато ходехме си говорехме, че това, което не ни харесва в Швейцарските Алпи е усещането, че човекът е ПОДЧИНИЛ природата на собствените си нужди – язовири, постлани пътеки, пътища, далекопроводи…

Около 10.30 часа бяхме под маршрута. Аз и Никола се изстреляхме първи, а Даката и Марина ни следваха през една свръзка (ние успяхме да задминем двама швейцарци още на първо въже). Маршрутът се оказа голяма награда за чакането и усилията, които положихме. 14 въжета прекрасно, предизвикателно катерене.

Преобладаващи дюлфери и винкели, оранжев гранит без форми, гладки полегнали плочи.

Редки, настръхващи косата осигуровки. Истински кеф :) към 16.30 бяхме на върха.

Докато слизахме се наслаждавахме на поредния швейцарски парадокс – огромни боровинкови полета , натежали от плод и никой не посяга да ги яде… освен нас :)

На другия ден времето отново беше благосклонно към нас и след кратко посещение на близкия град Мейринген изкатерихме още един 500 метров маршрут с Никола. Стигнахме до върха му за 4 часа и се прибрахме навреме за вечеря.

На следващата сутрин точно 1 ден преди да приключи отпуската, предвидена за пътешествие, поехме обратно към България. След изморително, но ефективно 20 часово каране влязохме в обратно в България.

 

Есенен курс по катерене за начинаещи 2017

И тази есен АК Млад Дихател организира курс по скално катерене за начинаещи!

Стартира на 14 септември и планираме да приключи до края на октомври (разбира се, ако времето ни позволи да катерим всеки от планираните уикенди:)

15 години Млад Дихател

Мили Млади Дихатели, или вече сме по-скоро Стари Дихатели?

На 13 и 14 май ще празнуваме нашия 15-годишен рожден ден на Враца. Грабвайте въжетата, каските, примките, децата, кучетата, или бирите, и идвайте!

Молим ви да предадете информацията и поканата до всеки, който мислите, че би се чувствал уютно в нашата компания, и би празнувал с нас!

Всички бивши курсисти и настоящи приятели на клуба са също поканени!

Всички майки, бащи, деца, близки и далечни роднини и приятели да заповядат също така! Ще се постараем да има забавление за всички, дори онези, които не се катерят.

 

Тур “Сталкер” 7 –

Масив “Долен източен”

Линията на тура е очертана със синьо

17.04.2017: Пасажите на второ четене се оказаха по-лесни. Първо въже е вездесъщата 7-. Пасажът на второ е 5+/6-. С Дамян добавихме междинен болт на 2-ро въже и на площадката.

Първо изкачване: 30.03.2017 Йордан Чобанов, Петър Сертов

Начало: Десет метра в ляво от “Спомен от 60-те” по малко кулоарче, от което се насочва към специфичен надвес с цепка.

Екипиране:

1-во въже: 2 клина и 4 болта; болт и клин на площадката

2-ро въже: 2 клина, 1 болт; болт и клин на площадката

3-то въже: цепка и 1 болт от тур “Спомен от 60-те; два болта на площадката

Слизане: 20 м. рапел от север

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до N 4 на BD за първо въже

Дължина: 105 метра

 

Турът предлага интересно катерене по цепки почти през цялото време.

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за клиновете и машината

Първо въже

Винкелът на второ въже

Втората половина на второ и трето въже