Маршрути

Тур “Дами канят” 7/7+ (6, А0), 45 м.

Маршрутът минава през западната стена на иглата на Долен източен масив (Враца). Линията се намира на няколко метра вляво от горната част на “Сталкер” и е в сянка до 12 часа и след 5. Пасажът е с болдър характер, става дума за 2-3 прихващания в надвес. Осигуровката е на болт и клин и лесно може да се мине изкуствено. Като цяло турът предлага доста разнообразно катерене за дължината си. При премиерата направихме междинна площадка на 25-тия метър за по-добра комуникация. Ако се пробва пасажът чисто, това ще е може би по-удачно. Маршрутът завършва на обща площадка със “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. До началото на тура може да се стигне или като се изкатери някой от съседните турове, или като се заобиколи долната част на иглата от ляво (запад). Линията започва през специфична цепка, като се вижда болт на 7-мия метър.

Необходим инвентар: Пълен набор клеми и френдове до No 3 на BD

Първо изкачване: 05.05.2018 г.

Йордан Чобанов, Желязко Мечков

Линията на тура е отбелязана в зелено.

С червено е отбелязана горната част на “Сталкер”.

 

Тур “Руска закуска” 7-, 30 м.

Турът се намира в най-горната част на масив “Алеко горен”, на трийсетина метра след “До Чикаго и назад”, малко преди характерната премка между този масив и “Алеко”. На четири метра от земята се вижда първия болт. Има достатъчно оставени осигуровки и маршрутът може да се изкатери само с един жълт и червен камелот (No 1 и 2 на BD), но за спокойствие може да се носят и останалите. Клеми не са необходими. Турът завършва с болт и клин, от които може да се слезе с рапел до основата или до пътеката отстрани на масива.

Първо изкачване:

16.03.2018 г.

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

Тур “Млад дихател” 7-/7, 30 м.

От години се опитвам да намеря линия, която да е в памет на приятелите ни. Нямам идея нито как да се казва, нито къде да е. Представям си нещо героично и дълго или може би зимно, задължително красиво, но все някак не се получава. В крайна сметка се озоваваме под стеничката с двама надъхани младежи с много потенциал и всичко си идва на мястото. Не е героично, но поне е красиво. Така, че за Ачо и Брани, в памет на Иван (Гаджото), Фил и Тишо, и за всички нас – Млад дихател.

Турът тръгва няколко метра вляво от “Слънце грее дъжд вали” по специфична плоча с два болта, които се виждат от земята. Последните десет метра се минават с траверс наляво към съседната цепка. Преди траверса има два клина и един червен на траверса (вижда се отдолу). Осигуровката по въжето е достатъчна, но въпреки това няколко френда (до No 2 на BD) и комплект клеми са препоръчителни. Премиерната част свършва на ръба с площадка на клин и болт с майон. От тук може да се слезе с рапел (30 м.) до земята или да се продължи по ръба (стар тур, IV категория) до площадката на „Ouzo Plomari“.

Първо изкачване: 02.11.2017

Йордан Чобанов, Ангел Стаматов, Бранислав Бранков

Началото на тура преди да е почистен

Благодаря на Брани и Желязко Мечков за клиновете. На Никола Леваков и Желяз за машината и болтовете и на магазин ekipirovka.com за цялостната подкрепа.

 

Категорията както винаги подлежи на доуточняване. В тази връзка малко актуализация за два тура на сектора, които са катерени вече и от други свръзки. Първо въже на “Слънце грее дъжд вали” е по-скоро 6+, а не 6-, особено предвид липсата на перманентни осигуровки. Първо въже на “Охлюв по склона” е 6+, а не 7-, но изисква добро ориентиране.

Тур “До Чикаго и назад” 7-, 50 м.

Турът се намира в горната част на масив “Алеко горен”, на двайсетина метра след “Охлюв по склона” и минава през специфична цепка, дълга около 50 м. Пасажът в началото е осигурен с два болта, които се виждат от земята. На 35-тия метър има междинна площадка на два клина, която може и да не се използва. Маршрутът завършва с два болта с майони, от които се спуска рапел обратно по тура.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване: 19.10.2017 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов

/Началото на тура/

 

 

Благодаря на Желязко Мечков за анкерите и майоните.

Вариант “Пачата на вещицата” 7/7+ (7-, А0)

Става дума за вариант след първо въже на тур “Сталкер” на Долен източен масив.

Вариантът е очертан с оранжево.

 

От площадката на първо въже на “Сталкер” се тръгва надясно към изразен винкел. По въжето има пет болта и четири клина, но въпреки това е необходим приличен набор от клеми и френдове (до Nо 4 на BD или две тройки). Запазете си големите френдове ( от Nо 1 на BD нагоре) за финалната цепка. По-нататък мисля да сложа още един болт тук за спокойствие, но може да се катери и така.

Слизането е общо за “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. Пуска се 20-метров рапел към най-близката премка и от там покрай Ръба край града се слиза до долу. Става и с 50-метров рапел до земята, но въжето лесно се заклещва и трябва да се внимава.

Първо изкачване: 30.08.2017

Йордан Чобанов, Александър Алексиев (Шабрашо)

 

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за машината и скалните клинове.

Мартин Михайлов по време на второто изкачване на тура.

Тур “Сталкер” 7 –

Масив “Долен източен”

Линията на тура е очертана със синьо

17.04.2017: Пасажите на второ четене се оказаха по-лесни. Първо въже е вездесъщата 7-. Пасажът на второ е 5+/6-. С Дамян добавихме междинен болт на 2-ро въже и на площадката.

Първо изкачване: 30.03.2017 Йордан Чобанов, Петър Сертов

Начало: Десет метра в ляво от “Спомен от 60-те” по малко кулоарче, от което се насочва към специфичен надвес с цепка.

Екипиране:

1-во въже: 2 клина и 4 болта; болт и клин на площадката

2-ро въже: 2 клина, 1 болт; болт и клин на площадката

3-то въже: цепка и 1 болт от тур “Спомен от 60-те; два болта на площадката

Слизане: 20 м. рапел от север

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до N 4 на BD за първо въже

Дължина: 105 метра

 

Турът предлага интересно катерене по цепки почти през цялото време.

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за клиновете и машината

Първо въже

Винкелът на второ въже

Втората половина на второ и трето въже

Тур “Спомен от 60-те” 6+ А0

Масив “Долен Източен”

21.03.2017 г. Никола Леваков, Йордан Чобанов

Начало: В средата на южната стена на масива под характерен винкел, който започва след 20-тия метър.

Екипиране:

1-во въже – 40 м., 2 бр. болта ф10 и 3 скални клина

2-ро въже – 22 м., 1 брой болт ф10 и 2 ск. клина

3-то въже – 35 м., 1 бр болт ф10 и 3 скални клина

4-то въже – цепка

2/3 от маршрута беше екипиран със стари клинове, които подменихме с нови. Горната част променихме с излизане на лявата игла по здрава скала. Като междинни осигуровки сложихме 4 броя анкерни болтове.

Слизане: Рапел 20 м. от север (2 болта ф10)

Почистихме от лабилни камъни.

Необходим инвентар: клеми и френдове + големи номера / N 4

Дължина: 115 м.

Описание: Никола Леваков

П.С.

Името е работно. Хората, които са правили тази линия са били истински майстори. Предвид клиновете, които подменихме турът е катерен за пръв път някъде през 60-те. Трето въже продължава оригинално нагоре през винкела, но изглеждаше много ронливо и затова направихме траверс наляво покрай каминка и през гладка плоча под таван до перфектна площадка и здраво излизане. Турът е интересен и си заслужава да се катери. Трето въже може да се мине чисто: може би към 7-/7, но не сме го пробвали още.

Даката

Тур “Клуб Under Five” 5+, 60 м.

В памет на Байно.

img_1617

Туровете от ляво на дясно: 1. Слънце грее дъжд вали 2. Клуб Under Five 3. Охлюв по склона

Масив: Алеко горен

Първо изкачване: 04.11.2016

Йордан Чобанов, Пламен Василев

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до № 3 BD

“Охлюв по склона” 7- (6-, А0)

1

Изкатерихме тура с Уинки през есента на 2014. Тогава остана да го почистим и да сложим някое и друго болтче, за да става за чисто катерене. Благодарение на Петьо Савов това най-после успя да се случи. Получи се, според мен, много приятно и на моменти приключенско катерене.

Тур “Охлюв по склона” 7- (6-, А0)

Масив: Алеко горен

Първо изкачване: 19.09.2014

Йордан Чобанов, Димитър Христов (Уинки)

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове (до № 4 BD за първите метри на второ въже)

Тур “Боримечката” на масив “Иван Вазов”

Нашият клубен съмишленик и приятел Никола Леваков ни сподели последното си завършено добро дело, а ние го споделяме тук: нов маршрут “Боримечката” на Враца.

Като го попитах “Защо пък Боримечката?”, отговорът беше логичен – “Иван Вазов, “Под игото”, логичното продължение е Боримечката” :)