17-18. 07. 2026 г.

Стената на Ушите е доста гъсто „пребродена“ и не предлага много нови възможности. Особено за нещо по-лесно. На нас ни се получи. В лявата част има лесна плоча, на която в climbingguidebg.com е нарисувана линия „проект“. Десният край на плочата е вариант за заобикаляне на началните изкуствени пасажи на т. „Пещера“. Ние тръгнахме по средата (има естествена характерна кафява вертикална скална линия) и след 55 м. 5а+ здрава скала направихме осигуровка на 2 болта с халка. Нагоре не беше ясно – 15 м. над нас трябваше да се избере място за излизане през таван. Отдясно (не много близо) имахме ограничение да не влезем в т. „Пещера“, а отляво евентуалното излизане на нарисуваната в сайта линия „проект“. Отдолу се вижда какво има до тавана, а как изглежда плочата отгоре е „каквото стане“. Този ден бяхме с М. Коджабашев и С. Стойчев. Преборихме някакво дясно излизане от тавана и слязохме. Соте си намери работа на хижата, а от София пристигна заместник – Уинки.

Предложих да подходим отгоре – да спуснем едно въже, да го прокатерим и екипираме. Може би беше грешка на 35 м., които не са трудни. Спуснахме се до основата на стената на рапели. Уинки води първите две въжета, а аз третото за да видим какво сме направили. Хареса ни – по-лесно на Ушите няма (като категория „Класическия“ е по-лек, но е по „страшен“). Здрава скала и добре екипиран, като на места катеренето е ангажиращо. Използвали сме френд № 2 (жълт BD) веднъж на 2­-ро въже и веднъж на 3-то въже. След края на 3-то въже е удачно да се прикатери по тревно-скаслни пасажи 45-50 м. до осигуровка на 2 болта, където може да се приеме, че вече е безопасно.

Първо изкачване:

17-18. 07. 2026 г.

Никола Леваков, Димитър Коджабашев, Димитър Христов (Уинки)

Никола води 3-то въже

Митко Коджабашев “мисли” на площадката на 3-то въже

Информация:

Никола Леваков

16.07.2026 г.  Н. Леваков, Д. Коджабашев и С. Стойчев

Опитахме да направим нов маршрут по Камилски игли. Подходихме от 1-ва тераса по западния склон (откъдето се слиза след изкачване) по морените нагоре и около 30 м. през клек до левият край на масива. Избрахме характерен винкел 25 м. вдясно от левия ръб. Оказа се, че някой вероятно през 70-те години на миналия век вече е катерил тук (според намерените клинове).

1-во въже: 45 м., 6а, добавихме 2 болта за плюс 2 болта с халки на площадката. 2-ро въже: 35 м., 5b с еди болт. Завършва на края на ръба на тази игла. С къс рапел от един болт с халка се слиза на премка.  Диагонално надясно и нагоре по тревен склон  се достига до горната игла, където по характерен винкел с надвесена в горния и край цепка изкатерихме още едно въже – 35 м., 6а+. Тук не беше катерено.

Сн. 1.  Горната игла.

Не сме забивали клинове или болтове тук. От края на ръба се пуска къс рапел от скален блок в източна посока. По стръмен тревен и на места скално-кулуарен склон се слиза до под стената и после по пътя на идване до 1-ва тераса.

Използват се добър набор от клеми и френдове. Зимата (Камилски игли обикновено се приемат за зимен обект) би било наистина трудно и предизвикателно изкачване.

От уважение към старите майстори (независимо от новото продължение) името трябва да бъде „Левият ръб“, 6а+, 115 м.

Сн. 2. Общ план на масива. Отдясно с жълт цвят е подхода, а с червен възстановения маршрут през 2021 г.

Сн. 3. Поглед от 1-ва тераса на подхода към лявата част на масива.

Още едим маршрут за годовника на Байно:

Линията на Дъщерята на разбойника е в лилаво.

1-во въже: 5b, 25 м. – 4 междинни болта и два на площадката

2-ро въже: 5b, 35 м. – 7 междинни болта и два на площадката

3-то въже: 5c, 50 м. – 13 междинни болта и два на площадката

Ако се катери наведнъж към края на въжето триенето става малко неприятно. Може да се направи междинна площадка на мястото на червената точка от снимката (15 м.). Тук има два болта от премиерата на Черния заек. Линията на Дъщерята на разбойника продължава 2 метра в ляво от площадката (право нагоре се вижда болт от Заека).

4-то въже: 5b, 40 м. – 5 междинни болта и болт и клин (от Черния заек) на площадката

Маршрутът завършва на последния скален пояс преди самия връх. От тук може да се спезе по пътеката или на рапели по тура с двойно въже. От втората площадка рапелът се пуса в ляво (катерачно) към една камина. След 40 м. се достига земята.

Необходим инвентар: 14 примки

Линията е правена изцяло с водене и има леко дивашки характер, достоен за името си ;) Желателна е стабилна проходимост в рамките на категорията на тура. Второ въже към момента има нужда от четкане – може да се катери и така, но ако всеки го потърка малко за 10-тина изкачвания ще се почисти от само себе си :)

Първо изкачване: 15.07.2026 г.

Йордан Чобанов, Димитър Христов (Уинки)

Първите въжета са правени през есента на 2025 заедно с Kристина Милева

Сестримо
Информация
Вид маршрути: Спорт/Трад
Терен: Гранит
Описание:
Няколко скални масива с изложение изток- югоизток разположени в живописен каньон.

Подход:

На няколко километра от с. Сестримо по посока яз. Белмекен има отклонение
водещо до Параклис „Света Петка“. В края на черен път, след около километър се
стига до началото на подсичаща пътека, която след 300м. стига до широка поляна
под Параклиса. Основна пътека под масива.

История:

Обекта е започнал да се катери през 90-те. Освен на основния масив трад маршрути има и южно от него на по-малкия масив „Руската игла“. По онова време
подходът е бил по дълга пътека от селото, което е затруднявало допълнително
достъпа. Едни от първите алпинисти, катерили и ковали клинове в района са
Димитър Кръстев, Влади Чорбаджийски. От 2023г Тако Младенов инициира обновяване, преекипиране, почистване и разработване на обекта. Част от маршрутите са преекипирани, все още се откриват следи от катерачна
дейност по релефа на скалите, друга част са съвсем нови.

Маршрути:

НИСКАТА БИСКВИТА
1. Love Guru 5c/6а Спорт, 8 примки, дължина 30м.

Слизане или по пътеката
„Ужасът на Брок“ или рапел по тура.
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

2. Моментно … 6+ UIAA, А0, дължина 50м.

Преекипиран стар маршрут, втората час на името не се чете. Снимка 1
1-во въже 8 болта и скален клин
2-ро въже – трад с 2 болта
Слизане на рапел или по пътеката „Ужасът на Брок“ в улея на масива.
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

3. Орехов кейк V- / по описание/ 6а Спорт/Трад Дължина 50м.

Автор – няма информация.
Може да се изкатери и на две части. Там където се пресича с тур 4 Run Run
Rudolph, е възможно да се направи площадка с два френда и да се излезе по
линията. Възможно е и излизане по последните метри на съседния тур.
Слизане по пътеката „Ужасът на Брок“ по улея вдясно. Пунктир на Снимка 2.

Снимка 1

Снимка 2

Преекипиран 08/2025 от Тако Младенов и Мирко Бръмбаров. Част от старите
клинове стоят и могат да се използват.

4. Run, Run Rudolph 7- UIAA; 55м. Спорт /Трад12 болта 2 въжета.

1 въже 6а + 35м. 2ро въже 6а+ 20м. Слизане на рапели по тура от дърво или по пътека
вдясно от края на тура. Червена линия на Снимка 2 и Снимка 3
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

Снимка 3

ГЛАВЕН МАСИВ
5. Южен Диагонал 5+UIAA. Спорт/ Трад 4 въжета.

Първите 3 въжета (5с) посоката на тура е диагонал наляво. На 4то въже няма оставени клинове. Внимание! Слизане на рапели по тура не е възможно! 4то въже
(4-) излизане нагоре до върха на масива и слизане на рапели от рапелни
площадки не по тура. Снимка 4

Преекипиран 2024г от Тако Младенов и Мирко Бръмбаров. Част от
старите клинове стоят и могат да се използват.

Снимка 4

6. Вариант Младенов/Бръмбаров

След 2то въже има вариант да се излезе от
диагоналното направление право нагоре. Трад линия с няколко болта в началото.
Около 30м. Площадка с болт с карабинер.

7. Недовършен 2 въжета.

Първо въже 25м. 6+ UIAA, поставили сме няколко болта.
Второ въже 6 UIAA 35м. Стари клинове и лонг лайфове на 2ро въже. Under
Costruction.ИЗЛИЗАНЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБРУШИ И ЕКИПИРА. ЗАБИВА В ТРУДНИ
ПАСАЖИ С ЛАБИЛНИ БЛОКОВЕ. Жълта линия на снимка 5

8. Лилавото перо. 6а Спорт.

Готово и екипирано 1во въже 35м. Преди последното
включване може да се траверсира в дясно и да се избегне пасажа. Има болт, който
се вижда в дясно. Да се внимава за подхлъзване или пасажи с мъх и лишей. Краят е
на широка площадка с 2 болта. Слизане на рапел по тура. Второ и трето въже:
under construction. На снимка 5 обозначен със син цвят.
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

Снимка 5

9. Вечните втори 5с Спорт, 8 примки 30м.

Лилаво на Снимка 6
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

10. Стария тур 7 UIAA Спорт /Трад. Преекипиран

Подход по избор – прикатерване отдясно, или по тур 8 „Лилавото перо“ или по тур9 „Вечните втори“ 1-во въже 6а, 20м преекипирано с болтове. След достигане на площадката турът продължава наляво в таван и по-нагоре влиза във винкел.
2-ро въже 7 UIAA, А1, 35м изцяло на скални клинове.
Слизане на рапел от общата рапелна площадка с тур 12 „Искам, но не мога“
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

11. Човка 6а Спорт 3 въжета. Преекипиран.

Подход по избор – прикатерване отдясно, или по тур 8 „Лилавото перо“ или по тур
9 „Вечните втори“.
1во въже 4а 40м. полегнала плоча. Внимание! След 1во въже, слизане на рапели по тура не е възможно! 2ро въже 6а, 35м. тръгва по характерна цепка с излизане на ръба вдясно. Катерене по ръба. 3то въже 6а 35м. излизане нагоре по винкел и къса плоча. Слизане на рапели от рапелна площадка не по тура, същата както и за маршрут 4. На снимка 5 обозначен с червен цвят.
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

12. Искам, но не мога 7b Спорт, 38м.

Подход по избор – прикатерване отдясно, или по тур 8 „Лилавото перо“ или по тур
9 „Вечните втори“ Слизане -рапел по тура. Екипиране – анкери с планки. С червен
цвят на снимка 6.
Зелената линия на Снимка 6 е вариант за достигане на началото на турове 10,11 и 12 с прикатерване (без осигуровка)
Автори: Александър Шакрачки, Дилян Христов, Неди Бунчева

Снимка 6

ГОЛЕМИЯТ НОС

1. Подводницата 7- UIAA 50м.

Спорт/Трад. Едно въже. Турът се намира на скален масив, южно от поляната на Параклиса и започва с рапел. Достига се широка тревна площадка с два болта. Първите 20м. се катери близо да дълга цепка, осигуряване на джаджи. Първият болт е при достигане на характерен таван.
Общо 5 болта по тура. Внимание! След достигането на долната площадка,
единственият възможен път е нагоре! Снимка 7
Мирко Бръмбаров/ Георги Комарски

Снимка 7

2. Пеперуда и Оса 7+ UIAA  80м. Спорт/Трад.

Две въжета. На десетина метра вдясно от Маршрут 7 има площадка на два болта. Рапел до междинна площадка на два болта. Оттам втори рапел до достигане на долната площадка. Внимание! След достигането на долната площадка, единственият възможен път е нагоре!
Първо въже 6b+, спорт, 35м.Катерене по отвесна и в средата леко надвесена
плоча, без релеф за джаджи. Второ въже 6а 45м. започва вдясно от площадката, къмцепка, която излиза на ръба вдясно. Осигуряване на джаджи, първият болт е на ръба, по който нагоре маршрута продължава логично. Общо 4 болта за въжето.
Внимание! Площадките на Маршрут 1 и 2 са обединени със стоманено въже и
статик, по който става спускането от началото на Маршрут 1 към началото на
Маршрут 2. За катерене по 2 е препоръчително да се слиза с един рапел до
площадката на 1 и оттам по парапета да се достигне началото на Маршрут 2. На
снимка 8 обозначен с оранжево.
Мирко Бръмбаров/ Тако Младенов/ Димитър Семерджиев

Снимка 8

КЕРАНА
Иглата се намира точно срещу паркинга, по посока пътеката.

Керана 6с+ Спорт, 18 метра, 8 болта, 1 скален клин.

Площадка на болт с халки и карабинери.
Автори: Григор Вътев/Лора Александрова

Снимак 9

МАЛКИЯТ НОС
Масивът се достига през характерна просека от главната пътека, водеща до
Малката Бисквита и Headwall-а.

Морето завинаги 6а+ Спорт,12 примки.

Подходът до рапелната площадка е с парапет. След къс рапел от около 10м се стига до основната площадка, от която следва 45м. спускане до затревен скален перваз откъдето започва изкачването.
Към момента са готови само горните две въжета!!!
Внимание! След достигането на долната площадка, единственият възможен
път е нагоре!
Тако Младенов и Мирко Бръмбаров

Вр. Еленка /Елени връх/ 2654 м. н. в.

Т. „Къде загубихме мечтите си?“. 165 м., 6а /екипиран трад/

20.07.2025 г., Н. Леваков, Д. Коджабашев, Д. Христов /Уинки/ и Ст. Тодоров /Мулето/

Начало: 15 м. вдясно от т. „Академик“ по характерно ребро. Има изчукан триъгълник.

1-во въже: Тръгва по ребро и после право нагоре по плочи до обща площадка с идващия отдясно т.“Класически“ на 2 болта с халки. 5b/5c, 1 ск. клин и 3 болта, 38 м.

2-ро въже: Нагоре и леко диагонално наляво  по плочи, 5c/6a, 2 ск. клина и 4 болта, 40 м.

Площадка на 2 болта с халки.

3-то въже: От площадката наляво по плоча и нагоре до плитък винкел, после по плочи. Това въже върви успоредно на съседния т. „Соло“ без да го пресича или доближава „силно“.

6а, , 4 ск. клина и 5 болта, 42 м. Площадка на 2 болта с халки.

4-то въже: 2 варианта:

– право нагоре по лесен винкел, 1 болт за ориентир, 4а, 25 м. Площадка на 1 болт зад ръба.

/На снимката с пътищата за слизане е с червена точка и линия с жълт цвят/

– от площадката нагоре и наляво 5м., после леко диагонално нагоре и наляво по плоча до. От там наляво до ПСС-клина. 4В, 30 м. От тук се слиза, както е показано с червен цвят.

Получи се сравнително лесен маршрут по възможно най-здравата скала на Еленка. Пасажите 5b/6a са кратки и добре осигурени. Линията ясна и много логична.

Никола Леваков

Турът се намира на Долен източен масив в района на Враца. Минава по източната страна на иглата и следобед е в сянка.

R1: 8 болта, 1 клин, 2 болта на площадката, 30 м. 6c (6а, А1)

Изкуственият пасаж е по деликатна плоча в края на въжето. Свободно е около 6b+ или 6c. Останалата часто от въжето предлага поддържаща трудност от порядъка на 6a+/6b. Задължителната категория е 6а.

R2: 5 болта, 2 болта на площадката, 25 м. 6а+

Трудно начало, след което категорията олеква. В горната част на въжето логичната цепка се напуска по полегнала плоча (има болт, който оказва посоката).

R3: 5 болта, 1 клин, 1 болт на площадката, 30 м. 6a+

Красиво въже. В горната част на въжето винкелът запушва с няколко ронливи камъка. Преди тях се прави траверс надясно към съседната цепка (има болт, който оказва посоката).

От тук маршрутът може да се напусне с 3 къси рапела.

R4: 1 болт, 60 м. 5c

Интересно катерене по първите няколко метра. Нагоре се продължава по ръба на иглата (заобикаля се от ляво). Живопистно, но леко ронливо. За да се избегне триенето може да се направи междинна площадка на първото предвършие.

Първо изкачване:

19.12.2024 г

Йордан Чобанов,Атанас Ставрев, Димитър Коджабашев

началото на 1-во въже

началото на 2-ро въже

3-то въже

по ръба на иглата

финалните метри преди върха – винкелът вдясно предлага известно катерене. Може да се мине и през тревния кулоар.

Масив Чайка (Юг)

т. “Дзен и изкуството”, 45 м., 6а (лилав)

04.06.2021 г.,  Стоян Тодоров и Никола Леваков

Екипиране: първите 30 м са по плоча (6а)  с 4 болта  и продължава по цепка (5а) на джаджи до дърво.  Може да се комбинира с второто въже на   т. “Скалните мостове”.

Рапел: от дърво.

НИ:  френдове и клеми.

Намира се на 5 м. вдясно от ръба Чайка в средата на характерна плоча.

Има изчукана стрелка.

Означен е с лилава линия на снимката.

ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ

Масив Чайка (Юг)

т. “Уиски със фъстъци”, 45 м., 6а (бял)

27.02.2024 г.,  Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: първите 30 м са по плоча с един пасаж  (6а)  с 5 болта  и продължава по цепка (5а) на джаджи до дърво.  Може да се комбинира с второто въже на   т. “Скалните мостове”.

Рапел: от дърво.

НИ:  френдове и клеми.

Намира се на 4 м. вдясно от т. “Дзен и изкуството”

Означен е с бяла линия на снимката.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

т. “Скалните мостове”, 75 м., 5а+ (червен)

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м., 2 ск. клина до рапелна установка на 2 болта с верига, 5а+

2 в., 40 м. на джаджи по цепка до рапелна установка на 2 болта с майони, 5а

Рапели: по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Намира се на 10 м. вдясно от ръба Чайка. Има изчукана стрелка.

Заб. Много богата и здрава скала с интересни форми. Маршрута следва характерна цепнатина почти по цялата си дължина. Многократно междинните осигуровки се правят на скални халки (мостчета) с лента. Означен е с червена линия на снимката.

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

т. “Едно, друго”, 75 м., 5а+ (жълт)

26.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. на джаджи до осигуровка на 2 болта, 5а

2 в. 40 м. на джаджи до края на т. “Скалните мостове” (8 общи метра), 5а+

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Начало: на 5 м. вдясно от т. “Скалните мостове”

Заб. Започва от характерна вдлъбнатина в основата на масива и следва жлеб между двете цепнатини на съседните турове. Второто въже почти по цялата си дължина следва дюлферова цепнатина до края. Означен е с жълта линия.

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

т. “14 лешояда в небето”, 75 м., 6а (син)

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 45 м., 1 ск. клин до осигуровка на 2 болта, 6а

2 в., 30 м. на джаджи, финалните 8 метра са по т. “Скалните мостове”, 6а

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Заб. Началото е по плоча, отцепена от основната скала стояща върху земята на 7-8 м. вдясно от  т. “Скалните мостове”.  Има изчукана стрелка. Означен е със синя линия на снимката.

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

Т. “Някой като мен”, 75 м., 6а+ (зелен)

26.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 30 м. 4 ск. клина и 2 болтa до осигуровка на 2 болта с майони, три пасажа 6а

2 в. 45 м. 5 болта до края на т. “Скалните мостове” (8 общи метра), 6а+

Рапели: по т. “Скалните мостове” или по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 5 м. вдясно от  т. “14 лешояда в небето”

Заб. Цялостното усещане е за трудна “7-”.  Означен е със зелена линия на снимката.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

Т. “Джонатан Ливигстън Чайката”, 75 м., 6b (оранжев)

14.03.2021 г., Никола Леваков, Ва;лерия Цолова и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 30 м. по плочи с 5 болтa до осигуровка на 2 болта с майони, три пасажа 6а+, 6b и 6а+ /последния е на клеми/ по плочи.

2 в. 45 м. 3 болта и 3 ск. клина  до края на т. “Скалните мостове” (12 общи метра). Тръгва нагоре и надясно от осигуровката по плоча към жълт винкел/. Пасажа е на дендритни малки хватки при влизане във винкела 6b.

Рапели: по т. “Скалните мостове” или по тура.

НИ: Нормален комплект френдове и клеми.

Начало: на 5 м. вдясно от  т. “Някой като мен”

Означен е със светло кафява линия на снимката.

xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx

Масив Чайка (Югоизток)

Т. “Препоръчителен родителски контрол”, 75 м., 6а+

04.06.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. 4 ск. клина и 3 болтa до осигуровка на 2 болта с майони. Тръгва по плоча на ЮИ ръб на масива (пасажи 5+, 6+ и 5+) и след 15-тия метър се насочва към лявата част на характерен жълт таван, който  се осигурява на френдове (6а+) и над него е площадката.

2 в. 40 м. 3 болта  по характерен жълт  плитък винкел , следва траверс на ляво по плоча и се влиза във винкела на т . “Дж. Л.  Чайката”. Продължава се по него до мястото, където свършва т. “Скалните мостове” , 6а+

Рапели: по т. “Скалните мостове”.

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 10 м. вдясно от  т. “Чайката” по ЮИ ръб на масива към характерен жълт  таван.

Означен е със червена линия на снимка 2 (Масив Югоизток)

Хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Югоизток)

Т. “Победителят нищо не печели”, 75 м., 6a+

23.05.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. Започва по лесен винкел на клеми и френдове и заобикаля от дясно характерен жълт таван по плоча на остри хватки (6a+) с 2 болтa до осигуровка на 2 болта с майони.

2 в. 40 м.  по характерен жълт   винкел (6а) на джаджи и 2 болта до осигуровка на 2 болта с халки.

Рапели: по тура.

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 10 м. вдясно от ЮИ ръб малък винкел от изток, който води  вдясно от характерен жълт таван. Има изюукаха стрелка.

Означен е със светло синя линия на снимка 2 (Масив Югоизток)

Маршрутът се намира на Враца, сектор “Зъба”. Началото започва между тур “Блестящата булка” и 3-то въже на “Юбилей”. Няма самостоятелен старт. Най-добрия подход е да се изкатерят първите две въжета на тур “Цепката” (N 22) и “Юбилей” (N 21).

С лилаво е обозначена поправената линия, комбинираща туровете “Цепката” и “Юбилей”. Със синьо е линията на “Диви коне”.

Началото на “Диви коне” спрямо турове 22 и 21

Екипиране:

1в. – 2 болта и 2 клина, 1 болт на площадката – 40 м.

2в. – 1клин и 1 болт, площадка на рапелната установка на Зъба – 20 м.

Първо изкачване:

10.03.2024 г.

Йордан Чобанов, Димитър Коджабашев, Атанас Ставрев

Първо въже на Тур “Цепката”

Началото на “Диви коне”

По време на работа в неделя небрежно попитах Стоян дали не му се ходи в Македония. Примерно вдругиден, защото в понеделник съм зает. Вечерта ми звънна, че става. Тръгнахме във вторник рано и към 11 ч. вече оправяхме инвентара за катерене.

От пролетта си бяхме набелязали хубав масив, до който нямаше достъп по суша заради река Вардар. Освен това пролетта си бяхме подготвили нещо като виа ферата над реката, но временно със статично  въже.

За останалия половин ден изкатерихме три въжета – 1-то лесно и леко „мърляво“, 2-то трудно плочесто и 3-то чудно красиво. Според класификациите на Стоян: 1-то „лайно“, 2-то трудно и трябва много да се чисти, 3-то не е чак извънземно, както аз възклицавах докато го катерех, но е добро. Моята интерпретация на същия казус е: 1-то най-чистото възможно влизане в стената, не е лошо ако се почисти, 2-то супер плоча, която трябва да се „изчетка“, 3-то извънземно, едно от най-красивите, които съм катерил, за което може да ми се завижда даже и неблагородно., 4-то много добро.

Някакси взехме смелото решение да оставим инвентара, да пуснем един рапел до долната площадка и оттам надолу да оставим катерачните въжета като парапет за следващия ден. Сигурно сме били уморени, защото не ни „светна“ каква глупост сме направили.

На челници минахме над реката, качихме се на колата и триумфално се докарахме до „Урбан грил“ (големи салати и медена ракия).

На другата сутрин се движех първи по парапета и достигайки края му прозрях, че глупостта ходи по хората – инвентара беше на едно въже над нас. Предния ден бях екипирал 45 м. въже  6а кат. с 1 болт и 1 ск. клин. Попитах Стоян докато е бил учител на това ли е учил децата, а той ми отговори: „Ти каза да направим така“.

По някаква случайност имахме 5 клеми (много малки номера) и 1 френд и 5-6  60 см. примки.

Малко нервно се добрах до болта (7-8 м. над площадката, 5b), после нещата се поуспокоиха (5 м. до ск. клин 6а), след 5м. влезе една клема,  още една, френд, дърво, възел в цепка и 45-те м. свършиха. Можело и така.

Стоян поведе последното въже от тура (първо ново за този ден) по хубава скала. Ядосвах се, че много се бави. Отдолу ми изглеждаше лесно. Не беше лесно особено откъм осигуряване.

Получиха се 175 м. чисто нов тур на място, което беше непокътнато и с потенциал за още.

Пуснахме един рапел от върха на нашата игла и ни осени гениалната идея да направим вариант вляво и нагоре от 3-то въже. Получиха се още 2 въжета – не толкова великолепни като 2-ро и 3-то, но все пак 2 нови въжета. Стоян го кръсти с някакво македонско име, което не мога да произнеса. Успокоявам се с това, че стана хубав и мога да го изкатеря.

На слизане екипирахме 1-во въже с 3 болта (да има, а и да показват на къде върви).

На челници над реката с целия багаж, Демир Капия, по 2 бири и „припаднахме“ в 21.00 ч.

Вечерта валя, спира тока, нямаше нет – кална история. На сутринта взехме смелото решение да не чакаме да съхне, а да се прибираме. Стига толкова. До следващия път.

24-25.10.2023 г.

т. „Вонземjанинот“, 6b, 175 м.

Никола Леваков и Стоян Тодоров (Мулето)

(ляв вариант – 6b, 210 м.)

Необходим инвентар: френдове №00-3 (BD), клеми, въжета 2×60 m.

Слизане: на рапели по тура.

*Габриел Гарсия Маркес

Никола Леваков