“Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.”*

Вонземjанинот 6b, 210 м.

 

По време на работа в неделя небрежно попитах Стоян дали не му се ходи в Македония. Примерно вдругиден, защото в понеделник съм зает. Вечерта ми звънна, че става. Тръгнахме във вторник рано и към 11 ч. вече оправяхме инвентара за катерене.

От пролетта си бяхме набелязали хубав масив, до който нямаше достъп по суша заради река Вардар. Освен това пролетта си бяхме подготвили нещо като виа ферата над реката, но временно със статично  въже.

За останалия половин ден изкатерихме три въжета – 1-то лесно и леко „мърляво“, 2-то трудно плочесто и 3-то чудно красиво. Според класификациите на Стоян: 1-то „лайно“, 2-то трудно и трябва много да се чисти, 3-то не е чак извънземно, както аз възклицавах докато го катерех, но е добро. Моята интерпретация на същия казус е: 1-то най-чистото възможно влизане в стената, не е лошо ако се почисти, 2-то супер плоча, която трябва да се „изчетка“, 3-то извънземно, едно от най-красивите, които съм катерил, за което може да ми се завижда даже и неблагородно., 4-то много добро.

Някакси взехме смелото решение да оставим инвентара, да пуснем един рапел до долната площадка и оттам надолу да оставим катерачните въжета като парапет за следващия ден. Сигурно сме били уморени, защото не ни „светна“ каква глупост сме направили.

На челници минахме над реката, качихме се на колата и триумфално се докарахме до „Урбан грил“ (големи салати и медена ракия).

На другата сутрин се движех първи по парапета и достигайки края му прозрях, че глупостта ходи по хората – инвентара беше на едно въже над нас. Предния ден бях екипирал 45 м. въже  6а кат. с 1 болт и 1 ск. клин. Попитах Стоян докато е бил учител на това ли е учил децата, а той ми отговори: „Ти каза да направим така“.

По някаква случайност имахме 5 клеми (много малки номера) и 1 френд и 5-6  60 см. примки.

Малко нервно се добрах до болта (7-8 м. над площадката, 5b), после нещата се поуспокоиха (5 м. до ск. клин 6а), след 5м. влезе една клема,  още една, френд, дърво, възел в цепка и 45-те м. свършиха. Можело и така.

Стоян поведе последното въже от тура (първо ново за този ден) по хубава скала. Ядосвах се, че много се бави. Отдолу ми изглеждаше лесно. Не беше лесно особено откъм осигуряване.

Получиха се 175 м. чисто нов тур на място, което беше непокътнато и с потенциал за още.

Пуснахме един рапел от върха на нашата игла и ни осени гениалната идея да направим вариант вляво и нагоре от 3-то въже. Получиха се още 2 въжета – не толкова великолепни като 2-ро и 3-то, но все пак 2 нови въжета. Стоян го кръсти с някакво македонско име, което не мога да произнеса. Успокоявам се с това, че стана хубав и мога да го изкатеря.

На слизане екипирахме 1-во въже с 3 болта (да има, а и да показват на къде върви).

На челници над реката с целия багаж, Демир Капия, по 2 бири и „припаднахме“ в 21.00 ч.

Вечерта валя, спира тока, нямаше нет – кална история. На сутринта взехме смелото решение да не чакаме да съхне, а да се прибираме. Стига толкова. До следващия път.

 

24-25.10.2023 г.

т. „Вонземjанинот“, 6b, 175 м.

Никола Леваков и Стоян Тодоров (Мулето)

(ляв вариант – 6b, 210 м.)

Необходим инвентар: френдове №00-3 (BD), клеми, въжета 2×60 m.

Слизане: на рапели по тура.

*Габриел Гарсия Маркес

Никола Леваков

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × 1 =