Стената Наранхо де Булнес 2919м. е емблематична. Наричат я европейският Ел Капитен. Тук изкачвания имат братята Хубер/ https://www.planetmountain.com/en/news/alpinism/alexander-huber-and-fabian-buhl-free-suenos-de-invierno-on-naranjo-de-bulnes.html /

братята Поу /https://www.planetmountain.com/en/news/climbing/naranjo-de-bulnes-with-the-pou-family.html / и всички легенди на модерния катерачен елит. На част от географските карти или уеб сайтовете върхът може да се срещне под името Уриело или Пико Уриело. Красив варовик с маршрути от 200 до 600 метра и трудност според възможностите.

В началото на годината със свръзката Мирко Бръмбаров променяме плана за катерене на изток и се спираме на стената Наранхо. Купуваме билети за края на сезона и се отдаваме на катерене и работа на масива Сестримо. Започва период на травми и контузии. Всеки месец по нещо ново. Така девет дни преди полета съм с подут глезен и без възможност да обуя еспадрили. Отчетливо куцам и на равен терен…

Стратегия – да изнесем храна и екипировка под стената и да опитаме много и различни маршрути.

Реалността –Mountain Forecast дават само два хубави дни и разваляне на времето.

Компромис – Вземаме най-необходимото, без примус, канчета и прибори. Остават джобното ножче, фотоапарата, половин постелка и никакви резервни дрехи.

Начало – Стартираме от планинското село Тиелве в посока село Сотрес. На поредния остър завой отбиваме по черен път и следваме табелите към Наранхо де Булнес. След още пет километра започва трекът към стената. Комбинация от тучни зелени ливади и бели варовици. Изоставени или порутени каменни къщи напомнят за отминалия  живот по планинските земи. На пътеката до нас преживят крави. Гледам ги и се питам дали знаят, че са богове? Раницата ме мачка. Куцам и натискам на щеките. Срещам още крави пасящи или преживящи. Не се питам какво си мислят за нас. В някакъв момент стената се появи и ме накара да се забързам. След няколко часа разпъваме палатката пред хижата. Пред нас е безкрайната западна стена на Наранхо.  В късия ден на октомври нямаме шанс. След опит за разговор на английски с испанска свръзка, разбираме за подхода към източната стена и се отправяме на там в оставащите светли  часове от деня. Стената е красива. Монолитна, с плитки цепки. Набелязваме линията на изкачване и се отправяме към палатката.

Изкачването – сутринта ни будят капки дъжд върху мембраната на палатката. Внезапно се връщам в мислите си година на зад под стената на Агнер.* Историята щеше ли да се повтори. Две поредни години нямам изкачване на голяма стена извън България. Може би Mountain Forecast  отново смениха прогнозата, а ние не сме разбрали. Час по-късно със свити сърца тръгваме към източната стена. Под тура скривам подутия и болящ глезен в big  wаll  еспадрилата от преди 18 години и поемам по първо въже. Дърпам основно на ръце и подпирам на ляв крак. Скалата е студена, но не е трудна. Възможност за осигуровки, безброй. От своя страна, ровенето в инвентарника губи време. Само можем  да гадаем кога ще дойдат нови облаци от океана, за  да напояват ливадите на Астурия и да превърнат катеренето в оцеляване.началото

Мирко води второ въже. Мрачно е и снимките не се получават така както ми се иска. Водя трето въже. Един ръждив клин с прусек и първи слънчеви лъчи. Широка площадка с гледка към нацепените варовикови гребени. Мирко води четвърто въже.

средата на маршрута

Снимките се получават малко по-добре. Катеренето е около пета категория. Отново пестим време от осигуровки. Пето въже. Катеря до  ръба на стената и виждам, че фотоапарата е в мен. Пускам го с карабинер до свръзката. Кадърът се получава. Този е от режисираните. Шесто въже- лесен траверс. Мирко се справя бързо. Отпускам въже и не снимам. Седмо въже – избирам алтернативен вариант. На петнадесетия метър намирам стар клин. До площадката слагам още две осигуровки. Катеренето напомня на това на стената  Аница Кук и Мали Боровац в Хърватска. режисура

Водя и осмо въже. Няма клинове, следвам логиката на стената. Следва пасажното въже. Мирко води. Не успявам да снимам. Свръзката ми е прекалено бърза.  Като втори 6+ ме затруднява. Глезенът не работи на такава категория. На площадката се появява вятър. Водя последно въже и излизам на върховия гребен. Облаците са далеч. Остава само малко вървене и сме на кота 2519. Първо българско изкачване на стената Naranjo de Bulnes , Тур  “Cepeda” 420m. 6+. Дата 12. Октомври 2023г.

Следва – откатерване по южната стена, няколко рапела, още една нощ в палатката и много дъжд в земята на баските.

рапели

P.S За достоверност на написаното прилагам няколко снимки, без претенции за фотография, разказ и катерачни умения.

Кота 2519

стената от запад

панорама

съседни стени

Благодарности към свръзката от това изкачване Мирко Бръмбаров!

 

 

*Под стената Агнер в Доломити ни валяха проливни дъждове през целия ни престой. Единствено успяхме да стигнем до бивака под стената и да видим началото на тура.

И ако от целия текст премахнем метрите, категориите и всички останали цифри, от изкачването остава само красотата.

 

Тако Младенов

11.11.2023.

София