Маршрутът се намира на Враца, сектор “Зъба”. Началото започва между тур “Блестящата булка” и 3-то въже на “Юбилей”. Няма самостоятелен старт. Най-добрия подход е да се изкатерят първите две въжета на тур “Цепката” (N 22) и “Юбилей” (N 21).

С лилаво е обозначена поправената линия, комбинираща туровете “Цепката” и “Юбилей”. Със синьо е линията на “Диви коне”.

Началото на “Диви коне” спрямо турове 22 и 21

Екипиране:

1в. – 2 болта и 2 клина, 1 болт на площадката – 40 м.

2в. – 1клин и 1 болт, площадка на рапелната установка на Зъба – 20 м.

Първо изкачване:

10.03.2024 г.

Йордан Чобанов, Димитър Коджабашев, Атанас Ставрев

Първо въже на Тур “Цепката”

Началото на “Диви коне”

Започваме пролетния курс по катерене за начинаещи!

Начало: 21 април 2024!

Записванията са до 10 април.

Цялата информация за курса и записването може да намерите тук.

Настоящият курс е предвиден за хора, които искат да придобият основни познания и умения по алпинизъм в зимната планина. Главният акцент на курса е насочен към скалното катерене, както на чисти скали (dry tooling), така и на дълги маршрути (между 2 и 5 въжета) от смесен характер – тоест комбиниращи пасажи от чиста скала, сняг и замръзнали туфи или лед. Обучението включва и изкачване на алпийски ръб, както и катерене по лед. Ще обърнем внимание на техниката на стъпване с котки, използването на сечива и изкуственото катерене в зимни условия. Курсът ще разгледа и цялостното движение в планина при зимни условия както и тактиката на едно зимно изкачване.

Всички участници трябва да са преминали Летен курс по скално катерене или да притежават съответните познания (да могат да водят, да организират площадки и да пускат рапел).

Курсът ще продължи 3 последователни съботи и недели от 20-ти януари 2024 г. до 4-ти февруари. При неблагоприятни климатични условия или повишена лавинна опасност дадена практика ще се отлага за следваща седмица. Групата ще бъде до 10 човека.

Мястото на провеждане на практиките ще зависи от условията. В Рила – района на Мальовица и Скакавица, на Витоша – Комини, Резньове, Боянски водопад.

Екипировка:

• Ние осигуряваме:

Сечива, ледени клинове, примки, клеми и френдове, въжета.

• Всеки участник в курса си осигурява:

Лична екипировка /обувки за зимно катерене, котки, седалка, каска, протриващо съоръжение, дрехи, гети, ръкавици, раница, щеки и др./. Ако притежавате лични котки и/или сечива носенето им ще улесни организацията на курса.

Цена на курса: 750 лв.

Йордан Чобанов

0885447944

contact@mlad-dihatel.com

Стената Наранхо де Булнес 2919м. е емблематична. Наричат я европейският Ел Капитен. Тук изкачвания имат братята Хубер/ https://www.planetmountain.com/en/news/alpinism/alexander-huber-and-fabian-buhl-free-suenos-de-invierno-on-naranjo-de-bulnes.html /

братята Поу /https://www.planetmountain.com/en/news/climbing/naranjo-de-bulnes-with-the-pou-family.html / и всички легенди на модерния катерачен елит. На част от географските карти или уеб сайтовете върхът може да се срещне под името Уриело или Пико Уриело. Красив варовик с маршрути от 200 до 600 метра и трудност според възможностите.

В началото на годината със свръзката Мирко Бръмбаров променяме плана за катерене на изток и се спираме на стената Наранхо. Купуваме билети за края на сезона и се отдаваме на катерене и работа на масива Сестримо. Започва период на травми и контузии. Всеки месец по нещо ново. Така девет дни преди полета съм с подут глезен и без възможност да обуя еспадрили. Отчетливо куцам и на равен терен…

Стратегия – да изнесем храна и екипировка под стената и да опитаме много и различни маршрути.

Реалността –Mountain Forecast дават само два хубави дни и разваляне на времето.

Компромис – Вземаме най-необходимото, без примус, канчета и прибори. Остават джобното ножче, фотоапарата, половин постелка и никакви резервни дрехи.

Начало – Стартираме от планинското село Тиелве в посока село Сотрес. На поредния остър завой отбиваме по черен път и следваме табелите към Наранхо де Булнес. След още пет километра започва трекът към стената. Комбинация от тучни зелени ливади и бели варовици. Изоставени или порутени каменни къщи напомнят за отминалия  живот по планинските земи. На пътеката до нас преживят крави. Гледам ги и се питам дали знаят, че са богове? Раницата ме мачка. Куцам и натискам на щеките. Срещам още крави пасящи или преживящи. Не се питам какво си мислят за нас. В някакъв момент стената се появи и ме накара да се забързам. След няколко часа разпъваме палатката пред хижата. Пред нас е безкрайната западна стена на Наранхо.  В късия ден на октомври нямаме шанс. След опит за разговор на английски с испанска свръзка, разбираме за подхода към източната стена и се отправяме на там в оставащите светли  часове от деня. Стената е красива. Монолитна, с плитки цепки. Набелязваме линията на изкачване и се отправяме към палатката.

Изкачването – сутринта ни будят капки дъжд върху мембраната на палатката. Внезапно се връщам в мислите си година на зад под стената на Агнер.* Историята щеше ли да се повтори. Две поредни години нямам изкачване на голяма стена извън България. Може би Mountain Forecast  отново смениха прогнозата, а ние не сме разбрали. Час по-късно със свити сърца тръгваме към източната стена. Под тура скривам подутия и болящ глезен в big  wаll  еспадрилата от преди 18 години и поемам по първо въже. Дърпам основно на ръце и подпирам на ляв крак. Скалата е студена, но не е трудна. Възможност за осигуровки, безброй. От своя страна, ровенето в инвентарника губи време. Само можем  да гадаем кога ще дойдат нови облаци от океана, за  да напояват ливадите на Астурия и да превърнат катеренето в оцеляване.началото

Мирко води второ въже. Мрачно е и снимките не се получават така както ми се иска. Водя трето въже. Един ръждив клин с прусек и първи слънчеви лъчи. Широка площадка с гледка към нацепените варовикови гребени. Мирко води четвърто въже.

средата на маршрута

Снимките се получават малко по-добре. Катеренето е около пета категория. Отново пестим време от осигуровки. Пето въже. Катеря до  ръба на стената и виждам, че фотоапарата е в мен. Пускам го с карабинер до свръзката. Кадърът се получава. Този е от режисираните. Шесто въже- лесен траверс. Мирко се справя бързо. Отпускам въже и не снимам. Седмо въже – избирам алтернативен вариант. На петнадесетия метър намирам стар клин. До площадката слагам още две осигуровки. Катеренето напомня на това на стената  Аница Кук и Мали Боровац в Хърватска. режисура

Водя и осмо въже. Няма клинове, следвам логиката на стената. Следва пасажното въже. Мирко води. Не успявам да снимам. Свръзката ми е прекалено бърза.  Като втори 6+ ме затруднява. Глезенът не работи на такава категория. На площадката се появява вятър. Водя последно въже и излизам на върховия гребен. Облаците са далеч. Остава само малко вървене и сме на кота 2519. Първо българско изкачване на стената Naranjo de Bulnes , Тур  “Cepeda” 420m. 6+. Дата 12. Октомври 2023г.

Следва – откатерване по южната стена, няколко рапела, още една нощ в палатката и много дъжд в земята на баските.

рапели

P.S За достоверност на написаното прилагам няколко снимки, без претенции за фотография, разказ и катерачни умения.

Кота 2519

стената от запад

панорама

съседни стени

Благодарности към свръзката от това изкачване Мирко Бръмбаров!

*Под стената Агнер в Доломити ни валяха проливни дъждове през целия ни престой. Единствено успяхме да стигнем до бивака под стената и да видим началото на тура.

И ако от целия текст премахнем метрите, категориите и всички останали цифри, от изкачването остава само красотата.

Тако Младенов

11.11.2023.

София

По време на работа в неделя небрежно попитах Стоян дали не му се ходи в Македония. Примерно вдругиден, защото в понеделник съм зает. Вечерта ми звънна, че става. Тръгнахме във вторник рано и към 11 ч. вече оправяхме инвентара за катерене.

От пролетта си бяхме набелязали хубав масив, до който нямаше достъп по суша заради река Вардар. Освен това пролетта си бяхме подготвили нещо като виа ферата над реката, но временно със статично  въже.

За останалия половин ден изкатерихме три въжета – 1-то лесно и леко „мърляво“, 2-то трудно плочесто и 3-то чудно красиво. Според класификациите на Стоян: 1-то „лайно“, 2-то трудно и трябва много да се чисти, 3-то не е чак извънземно, както аз възклицавах докато го катерех, но е добро. Моята интерпретация на същия казус е: 1-то най-чистото възможно влизане в стената, не е лошо ако се почисти, 2-то супер плоча, която трябва да се „изчетка“, 3-то извънземно, едно от най-красивите, които съм катерил, за което може да ми се завижда даже и неблагородно., 4-то много добро.

Някакси взехме смелото решение да оставим инвентара, да пуснем един рапел до долната площадка и оттам надолу да оставим катерачните въжета като парапет за следващия ден. Сигурно сме били уморени, защото не ни „светна“ каква глупост сме направили.

На челници минахме над реката, качихме се на колата и триумфално се докарахме до „Урбан грил“ (големи салати и медена ракия).

На другата сутрин се движех първи по парапета и достигайки края му прозрях, че глупостта ходи по хората – инвентара беше на едно въже над нас. Предния ден бях екипирал 45 м. въже  6а кат. с 1 болт и 1 ск. клин. Попитах Стоян докато е бил учител на това ли е учил децата, а той ми отговори: „Ти каза да направим така“.

По някаква случайност имахме 5 клеми (много малки номера) и 1 френд и 5-6  60 см. примки.

Малко нервно се добрах до болта (7-8 м. над площадката, 5b), после нещата се поуспокоиха (5 м. до ск. клин 6а), след 5м. влезе една клема,  още една, френд, дърво, възел в цепка и 45-те м. свършиха. Можело и така.

Стоян поведе последното въже от тура (първо ново за този ден) по хубава скала. Ядосвах се, че много се бави. Отдолу ми изглеждаше лесно. Не беше лесно особено откъм осигуряване.

Получиха се 175 м. чисто нов тур на място, което беше непокътнато и с потенциал за още.

Пуснахме един рапел от върха на нашата игла и ни осени гениалната идея да направим вариант вляво и нагоре от 3-то въже. Получиха се още 2 въжета – не толкова великолепни като 2-ро и 3-то, но все пак 2 нови въжета. Стоян го кръсти с някакво македонско име, което не мога да произнеса. Успокоявам се с това, че стана хубав и мога да го изкатеря.

На слизане екипирахме 1-во въже с 3 болта (да има, а и да показват на къде върви).

На челници над реката с целия багаж, Демир Капия, по 2 бири и „припаднахме“ в 21.00 ч.

Вечерта валя, спира тока, нямаше нет – кална история. На сутринта взехме смелото решение да не чакаме да съхне, а да се прибираме. Стига толкова. До следващия път.

24-25.10.2023 г.

т. „Вонземjанинот“, 6b, 175 м.

Никола Леваков и Стоян Тодоров (Мулето)

(ляв вариант – 6b, 210 м.)

Необходим инвентар: френдове №00-3 (BD), клеми, въжета 2×60 m.

Слизане: на рапели по тура.

*Габриел Гарсия Маркес

Никола Леваков

ForgetmeKnot е в синьо

Турът се намира на Долен източен масив в района на Враца. Тръгва по лявата стена на специфичен кулоар, разположен между Спомен от 60-те и Белия заек.

R1: 5 междинни болта и два на площадката, 5c+, 25 м.

R2: 5 междинни болта и 1 скален клин, болт и клин на площадката, 6b, 25 м. Катери се през леко надвесена дюлферова цепка. Ако се минава чисто скалният клин не може да се достигне защото е в цепката и е труден за включване. Най-вероятно няма по-трудно движение от 6а+, но пасажът е дълъг.

R3: 2 междинни болта и 2 скални клина, 5а, 20 м. Продължава се в кулоара и през лявата му стена се достига до камина.

R4: 7 междинни болта и 2 скални клина, 6а+, А1, 1 болт и дърво на площадката, 25 м. През цялото време  красиво катерене по цепки. Изкуственият пасаж представлява кратък (3 м.) надвес между цепките. Може да се мине чисто, но изглежда над 7а.

R5: 2 скални клина, 1 болт на върха на иглата, 5а, 25 м. Тръгва по винкел; от там през перваз наляво се достига до друг винкел, който отвежда до върха.

Слиза се с един рапел от срещуположната страна на играла (15 м.)

Първо изкачване:

за четири дни през февруари и март, 2023 г.

Йордан Чобанов, Димитър Коджабашев, Атанас Ставрев

Началото на първо въже

Втора серия “главата – гъз” с двама участници

Второ въже

Общата площадка със Спомен от 60-те

Началото на 4-то въже

Изкуствения пасаж

И Петьо е с нас на върха

За кого е подходящ курсът:

За хората, които вече катерят спортни маршрути от едно въже и имат желание да се научат да катерят по-дълги такива (т.нар. “мултипич” на чист български:).  Изкарали сте курс в зала или на скали, ниво „Начално обучение“. Можете сами да екипирате и разекипирате спортен маршрут от 1 въже. Знаете как да осигурявате на водене и какво е рапел. Искате да продължите напред и нагоре, да се чувствате сигурно и уверено на маршрут от повече от 1 въже, да сте спокойни, че няма да се оплетете много по площадките (или по рапелите).

Очакваме хора, които вече имат начални познания за катерене по спортни маршрути (могат да водят и осигуряват на спортни маршрути; могат да организират рапел и да правят установки) и желаят да разширят възможностите си.

Какво ще се случва по време на курса за усъвършенстване:

За четири поредни седмици – всеки уикенд ще катерите на скали.

По време на курса ще:

– Подобрим техниката на осигуряване при водене

– Усъвършенстваме катерене в свръзка на спортно-осигурени маршрути по-дълги от едно въже

– Наблегнем на организирането на площадки и смяната на водачеството

– Упражняваме и отработваме тактики на изкачване на по-дълги маршрути и елементарни техники за самопомощ (полиспасти и самоизвличане)

Целта на курса е да надградим вашите знания и умения, да ви помогнем по пътя към дългите маршрути така, че след завършване на курса да се чувствате спокойни и уверени в свръзка на турове от две, три и повече въжета по спортно-екипирани маршрути.

Начало на курса: 21 октомври – 12 ноември 2023 г.

Продължителност: 4 уикенда

Цената на курса е: 550 лв.

Провеждаме курса: Всяка събота и неделя на скали в България – Комините (Витоша), Дивите скали (Витоша), Алпийска поляна (Лакатник), Враца и др.

АК Млад Дихател осигурява: въжета, каски, седалки и инвентар.

Изискваме курсистите ни да си имат планинска застраховка.

Курсът се провежда от опитни, дипломирани инструктори – Йордан Чобанов, Ася Джамбазова и Марина Михайлова.

За записване и допълнителна информация, можете да се обаждате на:

0885 442 651 – Марина Михайлова

0885 44 79 44 – Йордан Чобанов

или да пишете на:

contact@mlad-dihatel.com

Още един маршрут за гидовника на Байно. Първата част е спортно осигурена. Може да се катери само нея. Нагоре маршрутът придобива приключенски характер, но остава лесен и приятен начин за достигане до върха на Харамията.

С жълто е описана линията на Контражур, с червено е Rock Trip Integral

Контражур спрямо зимните турове на Джу и Rock Trip Integral

Маршрутът започва на няколко метра вляво от Смисъл:

1-во въже: 5b, 30 м. – 11 примки (спортно осигурено)

2-ро въже: 2-3, 25 м. – 1 междинен болт от излизането на Смисъл (може да се обедини с предишното въже). Катери се диагонално надясно, основно през треви и леки скални пасажи, до достигането на полегнала плоча с 1 болт за площадка

3-то въже: 5b, 30 м. – 7 примки (спортно осигурено). Площадка на 1 болт на няколко метра вляво от ръба на Rock Trip Integral. От тук може да се слезе на рапели или след траверса.

4-то въже: 2-3, 55 м. – Хоризонтален траверс наляво по треви и няколко лесни скални прагчета извежда до основата на специфичен винкел с широка цепка. Има оставен клин в основата на винкела за ориентиране.

Началото на горната част

5-то въже: 5а, 45 м. – Катери се по специфичен винкел с широка цепка до достигането на таван. Вдясно от тавана има 1 болт (може да се направи междинна площадка – 15 м.). Таванът се заобикаля от дясно и се продължава по винкел с цепка до края на иглата. Площадката е на ръба на иглата на 1 болт.

6-то въже: 4а, 40 м. – Продължава по неконкретизирани пасажи до върха на следващата игла. От тук се слива с Rock Trip Integral. Иглата се откатерва в посока върха и се прави площадка на болта на Rock Trip Integral.

7-мо въже: 5а, 35 м. – Следва излизането на Rock Trip Integral.

Необходим инвентар: 12 примки и пълен комплект джаджи за горната чат.

Първо изкачване:

юли 2023 г.

Димитър Коджабашев, Атанас Ставрев, Йордан Чобанов

Началото на Контражур

Коджабашев на контражур

Сн. – общ вид на стената.

Начинанието ми се стори съмнително в началото. Турция – недобри спомени от миналото и “несериозна” от алпийска гледна точка дестинация. Иначе изредените имена от Даката вдъхваха доверие. Предложих и две промени –  да поканим Стоян и да оформим свръзките от България.

Малко случайно сменихме дестинацията след разговор със “специалист”, който не е ходил в Дедегьол, но има многомесечен турски опит с други обекти (Сашо). Даде ни разпечатани листа с маршрути и снимки.

Имахме дати, които ни ограничаваха откъм време за катерене и прогноза, но решихме да стреляме. Понякога каквото има да става става и така.

Петима с една кола и багаж не е много комфортно, но откъм финанси беше добро. Не бих го направил пак – в Турция всичко е толкова евтино, че темата пари е незначителна. Освен бирата – нея или я няма, или е скъпа.

Разстоянието от София е 1188  км. ( 13 ч.).  Пътищата в Турция са супер, но с чакането на границата, спирането по пътя и пазаруването го превзехме за 2 дни (ние спахме в Бурса).

Сн. – “A” отборът – Атанас Ставрев, Йордан Чобанов, Стоян Тодоров, Никола Леваков, Петьо Савов\

Идеята беше да катерим нови неща в две свръзки. Стената на Дедегьол е с височина около 500 м., а наоколо има много по-малки масиви. Изглежда безкрайно като възможности за правене на нови маршрути. Да си преставим Враца, но малко по-висока ЦС и по-обширни околности, с 30 маршрута. Да речем, че има още 30, за които нямаме информация. Не зная дали стана ясно – мястото е много хубаво. Здрава богата скала, добро сцепление, диво и много красиво.

Маршрутите са правени от хора с висока проходимост, с малко междинни болтове ( има и налепени), като се очаква смело катерене и слагане на джаджи. В основата са обозначени с пирамидки. Тенденциозно са избирани линии по плочи и ръбове с по-висока трудност и качество на скалата. Камините и винкелите са свободни. Това са първи впечатления.

Мястото за бивак е с чешма, а подхода до стената е 15 – 20 минути. Наоколо има няколко овчарски колиби. Няма указания и забрани.

В началото бяхме сами. След няколко дни се появиха двама французи и двама швейцарци.

Със Стоян избрахме централно място по голямата стена. Първия ден изкатерихме 2 въжета, фиксирахме ги и слязохме на раздувка с “еликсир” и огън. На другия ден тръгнахме с нагласа за бивак, една раница за втория и малък денк за извличане (35 л). Стигнахме до края на 5-то въже (мястото за бивак), траверсирахме наляво и на челници започнахме 7-мо. Бяхме уговорили сигнали с челник (Петьо забрави радиостанциита в Бургас)  – 3 дълги, 3 къси – SOS, 2 дълги – наздраве.

Сн. – свръзката Стоян Тодоров – Мулето.

Имахме малко уиски за няколко от вторите сигнали. Отдолу Даката, Петьо и Наско също уверено сигнализираха.

Честно, не вярвах, че изкатерили 6,5 въжета имаме шансове с оставащата 1,5 л вода за догоре. Стоян загърбил статистиката и моята логика обаче вярваше. И така догоре. Благодарение и на това, че горната част “олекна” откъм трудност.

Сн. – линията на новия тур.

Искахме името да е традиционно, българско и да носи топлота и спонтанност . Т. “Ракия”, 715 м., 6b (зад. 6а+) – 10-12.10.2022г.. По няколко междинни болта на въже, още по-малко скални клинове и по 1 болт на осигуровките. Май стана хубав и ще се катери.

Набелязахме линии за следващо идване, покатерихме още един ден  – ние с Даката и Наско наковахме едно спортно късо нещо, а Петьо и Стоян пробваха популярните тук плочи с вълнички на маршрут вдясно от нас.

Обратно към БГ с карането на Петьо и неговата музика, добрата храна по пътя и неизменния чай, спане с екстри за без пари на приличен хотел, знаменития ресторант “Кючук Мустафа” в Лозенград (или както там се казва на турски) с финал един хан в Странджа до р. Велека.

И така – пак и пак ми се ходи на това вълшебно място. Може и пак с тези другари. Ще поканим и други. Нека да видят какво е чувството да си отново на 20 г.

Има още 4 гледни точки за това пътуване.

Както казваше баща ми: “Ако съм допуснал грешка нека историята да ме съди”.

Никола Леваков

Сн. – мястото за бивак.