Дихателски новини

Тур “Дами канят” 8- (6, А0), 45 м.

Маршрутът минава през западната стена на иглата на Долен източен масив (Враца). Линията се намира на няколко метра вляво от горната част на “Сталкер” и е в сянка до 12 часа и след 5. Пасажът е с болдър характер, става дума за 2-3 прихващания в надвес. Осигуровката е на болт и клин и лесно може да се мине изкуствено. Като цяло турът предлага доста разнообразно катерене за дължината си. При премиерата направихме междинна площадка на 25-тия метър за по-добра комуникация. Ако се пробва пасажът чисто, това ще е може би по-удачно. Маршрутът завършва на обща площадка със “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. До началото на тура може да се стигне или като се изкатери някой от съседните турове, или като се заобиколи долната част на иглата от ляво (запад). Линията започва през специфична цепка, като се вижда болт на 7-мия метър.

Необходим инвентар: Пълен набор клеми и френдове до No 3 на BD

Първо изкачване: 05.05.2018 г.

Йордан Чобанов, Желязко Мечков

Линията на тура е отбелязана в зелено.

С червено е отбелязана горната част на “Сталкер”.

 

Тур “Руска закуска” 7-, 30 м.

Турът се намира в най-горната част на масив “Алеко горен”, на трийсетина метра след “До Чикаго и назад”, малко преди характерната премка между този масив и “Алеко”. На четири метра от земята се вижда първия болт. Има достатъчно оставени осигуровки и маршрутът може да се изкатери само с един жълт и червен камелот (No 1 и 2 на BD), но за спокойствие може да се носят и останалите. Клеми не са необходими. Турът завършва с болт и клин, от които може да се слезе с рапел до основата или до пътеката отстрани на масива.

Първо изкачване:

16.03.2018 г.

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

Общо събрание 13.02

Каним всички Дихатели на общо събрание на клуба на 13ти февруари от 19 часа в Sponge bar, ул. 6-ти септември 22

Ще направим отчет за изминалата година и ще обсъдим плановете за 2018та.

Дихателско коледно парти

Ииии следващата сряда обявяваме Дихателско коледно парти!

Всеки, който по някакъв начин се чувства близък до нашия клуб, или му се пие бира предколедно в нашата прекрасна компания, да се чувства поканен!
Дихателите второ поколение, т.е. вашите/нашите деца, също са добре дошли!

Кога: 20 декември, след 18:30
Къде: Sponge bar, ул. 6-ти септември 22 (близо до малките пет кьошета)

Хо-хо-хо!

Курс “Алпийско катерене зимен профил”


Времетраене: 3 последователни съботи и недели от 27 януари до 11 февруари 2018, независимо от метеорологичните условия. Първа среща на 25 януари в 19:00 пред магазин ek!p!rovka.com.

Място за провеждане: Според условията: (Рила) района на Мальовица и Скакаваица, (Витоша) Комини, Резньове, Боянски водопад.

Обучение:

  1. Катерене по лед, скала и смесен терен от всеки един участник в реални условия с горна осигуровка и като водач. Tехника на изкуственото преминаване.
  2. Използване на различни видове и модели сечива, котки и „джаджи” за осигуряване в зависимост от терена и условията. Анализиране на предимствата и недостатъците на различни видове екипировка при различни условия.
  3. Организиране на рапел на лед, фирн, сняг и скала при реални условия.
  4. Организиране и движение по парапет.
  5. Движение в планината в зимни условия. Мерки за безопасност.
  6. Тактика на зимното изкачване.
  7. Лична екипировка и обличане – правилен избор на дрехи, обувки и др. екипировка.
  8. Всеки четвъртък преди уикенда от 19.00 ч. в залата на маг. ek!p!rovka.com ще се дават разяснения относно предстоящото занятие и ще се окомплектова екипировката на всеки един участник.
  9. Занятията ще се водят от Никола Леваков и Йордан Чобанов. Група обучаеми до 10 човека.

Изисквания към участниците:

  1. Всички участници трябва да са преминали курс „Начално обучение по алпинизъм летен профил” или да притежават съответните познания (да могат да организират площадки, рапел, смяна на водачество).
  2. Подписана собственоръчно декларация за лична отговорност /по образец/.
  3. За участници под 18 г. – декларация от родител.
  4. Планинска застраховка за времето на обучение.

Екипировка:

  • Ние осигуряваме:

Котки и сечива /Grivel, Black Diamond,DMM и др./, ледени клинове / Grivel, Black Diamond,DMM и титанови/, скални клинове /Stubai, Camp, Kong/, клеми и френдове /DMM и Black Diamond/, въжета /Mammut/, котлони и съдове за готвене /Primus/, както и общите бивачни съоръжения /единичен и двоен биваксак, палатка тип „Сдарка”, базова експедиционна палатка и други палатки/.

  • Всеки участник в курса си осигурява:

Лична екипировка /седалка, протриващо съоръжение, дрехи, гети, ръкавици, раница, щеки, спален чувал, постелка и др./.

Други разходи: Пътни разноски и храна не са включени в цената на курса и се коментират и организират всеки четвъртък преди практическите занятия.

Тестовата екипировка се предоставя с помощта на Алпи /Grivel, Kong/ и ek!p!rovka.com /DMM, Black Diamond, Mammut, Primus и др./.

 

 

Тестовата екипировка се предоставя с помоща на Алпи /Grivel, Kong/ и ek!p!rovka.com /DMM, Black Diamond, Mammut, Primus и др./.

 

 

Цена на курса: 320 лв.

 

Записвания до 20-ти януари 2018 г.

Йордан Чобанов

0885447944

contact@mlad-dihatel.com

Тур “Млад дихател” 7-/7, 30 м.

От години се опитвам да намеря линия, която да е в памет на приятелите ни. Нямам идея нито как да се казва, нито къде да е. Представям си нещо героично и дълго или може би зимно, задължително красиво, но все някак не се получава. В крайна сметка се озоваваме под стеничката с двама надъхани младежи с много потенциал и всичко си идва на мястото. Не е героично, но поне е красиво. Така, че за Ачо и Брани, в памет на Иван (Гаджото), Фил и Тишо, и за всички нас – Млад дихател.

Турът тръгва няколко метра вляво от “Слънце грее дъжд вали” по специфична плоча с два болта, които се виждат от земята. Последните десет метра се минават с траверс наляво към съседната цепка. Преди траверса има два клина и един червен на траверса (вижда се отдолу). Осигуровката по въжето е достатъчна, но въпреки това няколко френда (до No 2 на BD) и комплект клеми са препоръчителни. Премиерната част свършва на ръба с площадка на клин и болт с майон. От тук може да се слезе с рапел (30 м.) до земята или да се продължи по ръба (стар тур, IV категория) до площадката на „Ouzo Plomari“.

Първо изкачване: 02.11.2017

Йордан Чобанов, Ангел Стаматов, Бранислав Бранков

Началото на тура преди да е почистен

Благодаря на Брани и Желязко Мечков за клиновете. На Никола Леваков и Желяз за машината и болтовете и на магазин ekipirovka.com за цялостната подкрепа.

 

Категорията както винаги подлежи на доуточняване. В тази връзка малко актуализация за два тура на сектора, които са катерени вече и от други свръзки. Първо въже на “Слънце грее дъжд вали” е по-скоро 6+, а не 6-, особено предвид липсата на перманентни осигуровки. Първо въже на “Охлюв по склона” е 6+, а не 7-, но изисква добро ориентиране.

Тур “До Чикаго и назад” 7-, 50 м.

Турът се намира в горната част на масив “Алеко горен”, на двайсетина метра след “Охлюв по склона” и минава през специфична цепка, дълга около 50 м. Пасажът в началото е осигурен с два болта, които се виждат от земята. На 35-тия метър има междинна площадка на два клина, която може и да не се използва. Маршрутът завършва с два болта с майони, от които се спуска рапел обратно по тура.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване: 19.10.2017 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов

/Началото на тура/

 

 

Благодаря на Желязко Мечков за анкерите и майоните.

Биоково

Вече от няколко дни сме в Хърватска. Тръгнали сме на катерачно пътешествие с Оги, Петьо, Галка, Маринка и дъщеря ни Яна. Намираме се в района на Биоково, скалите са прекрасни, монолитни и изключително разнообразни. За днес сме си избрали нещо специално – най-дългата стена в района. Ще катерим на две свръзки по един и същ тур. Аз съм с Маринка, Оги е с Петьо. Предишната вече се разбрахме с Галка да гледа Яна през този ден (Благодаря, Галке!) и сега можем да се вържем с Марина на едно въже. Чувството е прекрасно! Тръгваме на зазоряване защото ни предстои дълъг ден.  След час и половина сме под стената. Гледката е зашеметяваща. Под нас е морето, синьо и искрящо на фона на утринните лъчи на слънцето. Над главите ни се издига 600 метровата стена на Буковац. Разделена е на две части. Първата е полегнала и изглежда обрасла. Вторите 300 метра представляват един леко надвесен монолитен купол. С известно притеснение се опитвам да проследя линията на тура „Далматински сан”, който сме избрали, изглежда надвесено и трудно.

/стената на Буковац/

Още докато вървим към тура Оги казва, че имаме 300 метра гуране докато стигнем до самото катерене, готов съм да му вярвам. Първи тръгват Оги и Петьо. Началните две въжета ни се струват лесни и сме решили да ги обединим. Скоро и аз се отправям нагоре. Само десет метра и усещам сгряващите лъчи на слънцето по гърба си. Катеренето ми върви, има по два – три болта на въже и нямам нужда от повече осигуровки. Дотук всичко е според очакванията. Треви няма, скалата става, но не е нищо особено. Маринка тръгва по първото 6a, което се оказва една прекрасна и адски монолитна полегнала плоча – абсолютен разкош. Тук всъщност безинтересното катерене приключва, до върха няма повече компромисни въжета.

Минаваме няколко дължини и отново е мой ред. Обединявам две четворки и изведнъж се озовавам в един абсолютно гладък улей, измит от водата, който се извива в дъга наляво – „Бананът”. Невероятна полегнала плоча, която се катери само на триене – най-красивата четворка, която съм виждал. В главата ми зазвучава „The Ace Of Spades” и бодро се отправям към площадката. Тук Оги и Петьо ни чакат за по глътка вода и цигара преди върховата част на стената. Гледката е като от самолет. Някъде долу по пътищата се движат коли като прашинки, а в морето бели моторници правят кръгчета с немски баби – колко е хубаво да сме над всичко това.

 

 

Следва второто 6b – полегнала плоча, която постепенно надвесва към края. Маринка се захваща с него докато Оги я окуражава от горе. Серия от елегантни движения и е на площадката. Следващото въже е за мен. Тръгва с траверс по леко надвесена и доста въздушна плоча под таван – прекрасно! Леко изпепелен и с грухтене се докопвам до цепката на тавана, слагам първия си френд за деня и се прехвърлям в спасителния винкел от другата страна – уфф! Пасажът на въжето тепърва предстои, но след драматичното начало изобщо не ми прави впечатление – понякога всичко е в главата. Последното 6b e за Маринка. Пасажът е на първите десет метра и тя го минава с невероятна грация, мога само да й завиждам. Скоро е при Оги и от горе се чува вдъхновен разговор,  последван от добър подбор мръснишки песни. Добре сте си вие, а аз кротко си пръхтя през пасажа с елементи на приплъзване.

 

Остават ни още три трудни въжета. Уморили сме се и се движим по-бавно, но скалата продължава да е все така красива. Оги и Петьо бързо взимат преднина и нямаме шансове да ги стигнем преди върха. Маринка се бори с поредния труден пасаж когато едното й въже се заклещва в цепка – добре, че сме с две. Фиксира го където е и се качва само с другото до площадка. Мой ред е. Накатавам каквото мога от фиксираното въже и преодолявам поредния траверс с грацията на подивяла кокошка. Грубиянски пандюл ме монтира в основата на изходната цепка и скоро съм при Маринка. Уникално красиво въже, но ще го катеря другия път! Без повече произшествия се качваме до върха.

Оги го е хванал секлета да ни чака и вече е разучил възможните пътища за слизане. Можем да ходим 3 часа до най-близкото село или по един улей да се спуснем с малко катерене и един рапел между скалите до основата на тура. Избираме второто. Планината тук е изключително дива и цял ден не виждаме други хора, само един козел ни посреща наперено в горната част на улея. Теренът надолу е поносим, лутаме се малко но-всичко е наред. Скоро ни се налага да пуснем рапел, който не е описан в схемата, но има болтове. Дотук добре. Улеят свършва със 60-метрова камина, натечена от водата. Започваме да се оглеждаме за площадка. Тук вече болтове няма. Оги се спуска надолу и върху един гигантски заклещен камък открива зарязана клема, която излиза с поглед. Явно ще го бъде. Събираме се всички на камъка. Правим ринг с лента, зачукваме една перфектна клема и я удължаваме с два метра от въжето, за да стигне лентата. Така нещата вече изглеждат добре и без много ужас се спускаме до основата на камината. Тук намираме и площадката. Десетина метра статично въже, оплетено между камъни и дървета, явно водата го е свлякла със се камъните, за които е било осигурено. “Ай, мерси!” – както би казал Оги. Прегръщаме се и с още един къс рапел се озоваваме в основата на стената. Станало е вече 6 и 30. Слънцето се е доближило до хоризонта и е време за бирички и раздувки с момичетата, които ни чакат в бунгалото.

 

 

Вариант “Пачата на вещицата” 7/7+ (7-, А0)

Става дума за вариант след първо въже на тур “Сталкер” на Долен източен масив.

Вариантът е очертан с оранжево.

 

От площадката на първо въже на “Сталкер” се тръгва надясно към изразен винкел. По въжето има пет болта и четири клина, но въпреки това е необходим приличен набор от клеми и френдове (до Nо 4 на BD или две тройки). Запазете си големите френдове ( от Nо 1 на BD нагоре) за финалната цепка. По-нататък мисля да сложа още един болт тук за спокойствие, но може да се катери и така.

Слизането е общо за “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. Пуска се 20-метров рапел към най-близката премка и от там покрай Ръба край града се слиза до долу. Става и с 50-метров рапел до земята, но въжето лесно се заклещва и трябва да се внимава.

Първо изкачване: 30.08.2017

Йордан Чобанов, Александър Алексиев (Шабрашо)

 

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за машината и скалните клинове.

Мартин Михайлов по време на второто изкачване на тура.