Сн. – общ вид на стената.
Начинанието ми се стори съмнително в началото. Турция – недобри спомени от миналото и “несериозна” от алпийска гледна точка дестинация. Иначе изредените имена от Даката вдъхваха доверие. Предложих и две промени – да поканим Стоян и да оформим свръзките от България.
Малко случайно сменихме дестинацията след разговор със “специалист”, който не е ходил в Дедегьол, но има многомесечен турски опит с други обекти (Сашо). Даде ни разпечатани листа с маршрути и снимки.
Имахме дати, които ни ограничаваха откъм време за катерене и прогноза, но решихме да стреляме. Понякога каквото има да става става и така.
Петима с една кола и багаж не е много комфортно, но откъм финанси беше добро. Не бих го направил пак – в Турция всичко е толкова евтино, че темата пари е незначителна. Освен бирата – нея или я няма, или е скъпа.
Разстоянието от София е 1188 км. ( 13 ч.). Пътищата в Турция са супер, но с чакането на границата, спирането по пътя и пазаруването го превзехме за 2 дни (ние спахме в Бурса).
Сн. – “A” отборът – Атанас Ставрев, Йордан Чобанов, Стоян Тодоров, Никола Леваков, Петьо Савов\
Идеята беше да катерим нови неща в две свръзки. Стената на Дедегьол е с височина около 500 м., а наоколо има много по-малки масиви. Изглежда безкрайно като възможности за правене на нови маршрути. Да си преставим Враца, но малко по-висока ЦС и по-обширни околности, с 30 маршрута. Да речем, че има още 30, за които нямаме информация. Не зная дали стана ясно – мястото е много хубаво. Здрава богата скала, добро сцепление, диво и много красиво.
Маршрутите са правени от хора с висока проходимост, с малко междинни болтове ( има и налепени), като се очаква смело катерене и слагане на джаджи. В основата са обозначени с пирамидки. Тенденциозно са избирани линии по плочи и ръбове с по-висока трудност и качество на скалата. Камините и винкелите са свободни. Това са първи впечатления.
Мястото за бивак е с чешма, а подхода до стената е 15 – 20 минути. Наоколо има няколко овчарски колиби. Няма указания и забрани.
В началото бяхме сами. След няколко дни се появиха двама французи и двама швейцарци.
Със Стоян избрахме централно място по голямата стена. Първия ден изкатерихме 2 въжета, фиксирахме ги и слязохме на раздувка с “еликсир” и огън. На другия ден тръгнахме с нагласа за бивак, една раница за втория и малък денк за извличане (35 л). Стигнахме до края на 5-то въже (мястото за бивак), траверсирахме наляво и на челници започнахме 7-мо. Бяхме уговорили сигнали с челник (Петьо забрави радиостанциита в Бургас) – 3 дълги, 3 къси – SOS, 2 дълги – наздраве.
Сн. – свръзката Стоян Тодоров – Мулето.
Имахме малко уиски за няколко от вторите сигнали. Отдолу Даката, Петьо и Наско също уверено сигнализираха.
Честно, не вярвах, че изкатерили 6,5 въжета имаме шансове с оставащата 1,5 л вода за догоре. Стоян загърбил статистиката и моята логика обаче вярваше. И така догоре. Благодарение и на това, че горната част “олекна” откъм трудност.
Сн. – линията на новия тур.
Искахме името да е традиционно, българско и да носи топлота и спонтанност . Т. “Ракия”, 715 м., 6b (зад. 6а+) – 10-12.10.2022г.. По няколко междинни болта на въже, още по-малко скални клинове и по 1 болт на осигуровките. Май стана хубав и ще се катери.
Набелязахме линии за следващо идване, покатерихме още един ден – ние с Даката и Наско наковахме едно спортно късо нещо, а Петьо и Стоян пробваха популярните тук плочи с вълнички на маршрут вдясно от нас.
Обратно към БГ с карането на Петьо и неговата музика, добрата храна по пътя и неизменния чай, спане с екстри за без пари на приличен хотел, знаменития ресторант “Кючук Мустафа” в Лозенград (или както там се казва на турски) с финал един хан в Странджа до р. Велека.
И така – пак и пак ми се ходи на това вълшебно място. Може и пак с тези другари. Ще поканим и други. Нека да видят какво е чувството да си отново на 20 г.
Има още 4 гледни точки за това пътуване.
Както казваше баща ми: “Ако съм допуснал грешка нека историята да ме съди”.
Никола Леваков
Сн. – мястото за бивак.