Дихателски новини

На лов за вълци 6b, A1, 145 м.

Турът се намира на Долен източен масив в района на Враца. Минава по източната страна на иглата и следобед е в сянка.

R1: 8 болта, 1 клин, 2 болта на площадката, 30 м. 6b, A1

Изкуственият пасаж е по деликатна плоча (може би 6c+/7a), която очаква своето чисто преминаване. Останалата часто от въжето предлага поддържаща трудност от порядъка на 6a+/6b. Задължителната категория е 6а.

R2: 5 болта, 2 болта на площадката, 25 м. 6b

Трудно начало, след което категорията олеква. В горната част на въжето логичната цепка се напуска по полегнала плоча (има болт, който оказва посоката).

R3: 5 болта, 1 клин, 1 болт на площадката, 30 м. 6a+

Красиво въже. В горната част на въжето винкелът запушва с няколко ронливи камъка. Преди тях се прави траверс надясно към съседната цепка (има болт, който оказва посоката).

От тук маршрутът може да се напусне с 3 къси рапела.

R4: 1 болт, 60 м. 5c

Интересно катерене по първите няколко метра. Нагоре се продължава по ръба на иглата (заобикаля се от ляво). Живопистно, но леко ронливо. За да се избегне триенето може да се направи междинна площадка на първото предвършие.

Първо изкачване:

19.12.2024 г

Йордан Чобанов,Атанас Ставрев, Димитър Коджабашев

 

началото на 1-во въже

началото на 2-ро въже

3-то въже

по ръба на иглата

финалните метри преди върха – винкелът вдясно предлага известно катерене. Може да се мине и през тревния кулоар.

 

Масив “Чайка”

Масив Чайка (Юг)

 

т. “Дзен и изкуството”, 45 м., 6а (лилав)

04.06.2021 г.,  Стоян Тодоров и Никола Леваков

Екипиране: първите 30 м са по плоча (6а)  с 4 болта  и продължава по цепка (5а) на джаджи до дърво.  Може да се комбинира с второто въже на   т. “Скалните мостове”.

Рапел: от дърво.

НИ:  френдове и клеми.

Намира се на 5 м. вдясно от ръба Чайка в средата на характерна плоча.

Има изчукана стрелка.

Означен е с лилава линия на снимката.

 

ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ

 

Масив Чайка (Юг)

 

т. “Уиски със фъстъци”, 45 м., 6а (бял)

27.02.2024 г.,  Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: първите 30 м са по плоча с един пасаж  (6а)  с 5 болта  и продължава по цепка (5а) на джаджи до дърво.  Може да се комбинира с второто въже на   т. “Скалните мостове”.

Рапел: от дърво.

НИ:  френдове и клеми.

Намира се на 4 м. вдясно от т. “Дзен и изкуството”

Означен е с бяла линия на снимката.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

 

т. “Скалните мостове”, 75 м., 5а+ (червен)

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м., 2 ск. клина до рапелна установка на 2 болта с верига, 5а+

2 в., 40 м. на джаджи по цепка до рапелна установка на 2 болта с майони, 5а

Рапели: по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Намира се на 10 м. вдясно от ръба Чайка. Има изчукана стрелка.

Заб. Много богата и здрава скала с интересни форми. Маршрута следва характерна цепнатина почти по цялата си дължина. Многократно междинните осигуровки се правят на скални халки (мостчета) с лента. Означен е с червена линия на снимката.

 

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

 

т. “Едно, друго”, 75 м., 5а+ (жълт)

26.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. на джаджи до осигуровка на 2 болта, 5а

2 в. 40 м. на джаджи до края на т. “Скалните мостове” (8 общи метра), 5а+

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Начало: на 5 м. вдясно от т. “Скалните мостове”

Заб. Започва от характерна вдлъбнатина в основата на масива и следва жлеб между двете цепнатини на съседните турове. Второто въже почти по цялата си дължина следва дюлферова цепнатина до края. Означен е с жълта линия.

 

 

 

 

 

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

 

т. “14 лешояда в небето”, 75 м., 6а (син)

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 45 м., 1 ск. клин до осигуровка на 2 болта, 6а

2 в., 30 м. на джаджи, финалните 8 метра са по т. “Скалните мостове”, 6а

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Заб. Началото е по плоча, отцепена от основната скала стояща върху земята на 7-8 м. вдясно от  т. “Скалните мостове”.  Има изчукана стрелка. Означен е със синя линия на снимката.

 

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

 

Т. “Някой като мен”, 75 м., 6а+ (зелен)

26.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 30 м. 4 ск. клина и 2 болтa до осигуровка на 2 болта с майони, три пасажа 6а

2 в. 45 м. 5 болта до края на т. “Скалните мостове” (8 общи метра), 6а+

Рапели: по т. “Скалните мостове” или по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 5 м. вдясно от  т. “14 лешояда в небето”

Заб. Цялостното усещане е за трудна “7-”.  Означен е със зелена линия на снимката.

 

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Юг)

 

Т. “Джонатан Ливигстън Чайката”, 75 м., 6b (оранжев)

14.03.2021 г., Никола Леваков, Ва;лерия Цолова и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 30 м. по плочи с 5 болтa до осигуровка на 2 болта с майони, три пасажа 6а+, 6b и 6а+ /последния е на клеми/ по плочи.

2 в. 45 м. 3 болта и 3 ск. клина  до края на т. “Скалните мостове” (12 общи метра). Тръгва нагоре и надясно от осигуровката по плоча към жълт винкел/. Пасажа е на дендритни малки хватки при влизане във винкела 6b.

Рапели: по т. “Скалните мостове” или по тура.

НИ: Нормален комплект френдове и клеми.

Начало: на 5 м. вдясно от  т. “Някой като мен”

Означен е със светло кафява линия на снимката.

 

xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx

Масив Чайка (Югоизток)

 

Т. “Препоръчителен родителски контрол”, 75 м., 6а+

04.06.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. 4 ск. клина и 3 болтa до осигуровка на 2 болта с майони. Тръгва по плоча на ЮИ ръб на масива (пасажи 5+, 6+ и 5+) и след 15-тия метър се насочва към лявата част на характерен жълт таван, който  се осигурява на френдове (6а+) и над него е площадката.

2 в. 40 м. 3 болта  по характерен жълт  плитък винкел , следва траверс на ляво по плоча и се влиза във винкела на т . “Дж. Л.  Чайката”. Продължава се по него до мястото, където свършва т. “Скалните мостове” , 6а+

Рапели: по т. “Скалните мостове”.

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 10 м. вдясно от  т. “Чайката” по ЮИ ръб на масива към характерен жълт  таван.

Означен е със червена линия на снимка 2 (Масив Югоизток)

 

 

Хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Масив Чайка (Югоизток)

 

Т. “Победителят нищо не печели”, 75 м., 6a+

23.05.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. Започва по лесен винкел на клеми и френдове и заобикаля от дясно характерен жълт таван по плоча на остри хватки (6a+) с 2 болтa до осигуровка на 2 болта с майони.

2 в. 40 м.  по характерен жълт   винкел (6а) на джаджи и 2 болта до осигуровка на 2 болта с халки.

Рапели: по тура.

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 10 м. вдясно от ЮИ ръб малък винкел от изток, който води  вдясно от характерен жълт таван. Има изюукаха стрелка.

Означен е със светло синя линия на снимка 2 (Масив Югоизток)

 

Курс по катерене за начинаещи

АК “Млад Дихател” организира курс по скално катерене за начинаещи, Първо ниво.

Начало на курса: 5.10.2024 г.
Продължителност на курса: 4 седмици.

Първа среща с всички участници – 3 октомври 2024.

АК Млад Дихател организира и провежда обучения по катерене от близо 20 години. Тази есен отново ще имаме курс по скално катерене, начално ниво, подходящо за хора, които никога не са се катерили или са се катерили в зала.

Какво ще се случва по време на курса:
Четири последователни уикенда ще катерим заедно на скали и 1 ден през седмицата (четвъртък, след работно време) ще провеждаме теоретични занятия (лекции и упражнения).

Ще ви научим как да ползвате грамотно основните възли в катеренето, да катерите по спортни скални маршрути с дължина от едно въже, да екипирате и разекипирате спортни турове, да правите площадки и установки, да осигурявате партньора си, да пускате безопасно рапел. Задължително ще имаме и лекция (с упражнения) по оказване на първа долекарска помощ.

В края на курса ще получите всички необходими познания и умения, които ще ви позволят след завършване да катерите самостоятелно на спортно-екипирани скални маршрути от едно въже.

Цената на курса е 600 лв.

Краен срок за записване: 30 септември 2024 г.

Провеждаме курса: всяка събота и неделя на скали в България – Комините (Витоша), Боровец, Лакатник, Враца, Мальовица, Боженица и др. Избираме обекта така, че да е адекватен на климатичните условия.

Осигуряваме ви: инвентар, въжета, каски и седалки. И опитни инструктори, разбира се, които неотстъпно ще бдят над вас.

Не ви осигуряваме (но ще помагаме кой както, и с каквото може): палатки и спални чували (но на повечето места има къде да се спи на закрито, ако нямате, или възможност да се приберете до София), планинска застраховка (но ще я изискваме, така че трябва да си имате), транспорт – но пък всички сме с коли и винаги има свободни места :)

Курсът се провежда от опитни инструктори, вписани в единия Регистър на треньорските кадри към Министерството на младежта и спорта – Йордан Чобанов, Марина Михайлова, Ася Джамбазова.

За записване и допълнителна информация, можете да се обаждате на:
0885 44 79 44 – Йордан Чобанов
0885 442 651 – Марина Михайлова

или да пишете на:
contact@mlad-dihatel.com

Чакаме ви!

Курс по катерене на дълги маршрути (мултипич)

За кого е подходящ курсът:

За хората, които вече се катерят по спортни маршрути от едно въже и имат желание да се научат да катерят на по-високо (т.нар. “мултипич” на чист български:).  Изкарали сте курс на скали, ниво „Начално обучение“. Можете сами да екипирате и разекипирате спортен маршрут от 1 въже. Знаете как да осигурявате на водене и какво е рапел. Искате да продължите напред и нагоре, да се чувствате сигурно и уверено на болтиран маршрут от повече от 1 въже, да сте спокойни, че няма да се оплетете много по площадките (или по рапелите).

Очакваме хора, които вече имат начални познания за катерене по спортни маршрути (могат да водят и осигуряват на спортни маршрути; могат да организират рапел и да правят установки) и желаят да разширят възможностите си.

Какво ще се случва по време на курса за катерене на дълги болтирани маршрути:

За четири поредни седмици – всеки уикенд ще катерите на скали.

По време на курса ще:

  • Подобрим техниката на осигуряване при водене
  • Усъвършенстваме катерене в свръзка на спортно-осигурени маршрути по-дълги от едно въже
  • Наблегнем на организирането на площадки и смяната на водачеството
  • Упражняваме и отработваме тактики на изкачване на по-дълги маршрути и елементарни техники за самопомощ (полиспасти и самоизвличане)

Целта на курса е да надградим вашите знания и умения, да ви помогнем по пътя към дългите маршрути така, че след завършване на курса да се чувствате спокойни и уверени в свръзка на турове от две, три и повече въжета по спортно-екипирани маршрути.

Начало на курса: 5 октомври – 28 октомври 2024 г.

Продължителност: 4 уикенда

Цената на курса е: 600 лв.

 Провеждаме курса: Всеки уикенд на скали в България – Комините (Витоша), Дивите скали (Витоша), Алпийска поляна (Лакатник), Враца и др.

АК Млад Дихател осигурява: въжета, каски, седалки и инвентар.

Изискваме курсистите ни да си имат планинска застраховка.

Курсът се провежда от опитни, дипломирани инструктори.

За записване и допълнителна информация, можете да се обаждате на:

0885 44 79 44 – Йордан Чобанов

или да пишете на: contact@mlad-dihatel.com

Тур “Диви коне” VI (5c+), 60 m.

Маршрутът се намира на Враца, сектор “Зъба”. Началото започва между тур “Блестящата булка” и 3-то въже на “Юбилей”. Няма самостоятелен старт. Най-добрия подход е да се изкатерят първите две въжета на тур “Цепката” (N 22) и “Юбилей” (N 21).

С лилаво е обозначена поправената линия, комбинираща туровете “Цепката” и “Юбилей”. Със синьо е линията на “Диви коне”.

Началото на “Диви коне” спрямо турове 22 и 21

 

 

Екипиране:

1в. – 2 болта и 2 клина, 1 болт на площадката – 40 м.

2в. – 1клин и 1 болт, площадка на рапелната установка на Зъба – 20 м.

 

 

Първо изкачване:

10.03.2024 г.

Йордан Чобанов, Димитър Коджабашев, Атанас Ставрев

Първо въже на Тур “Цепката”

Началото на “Диви коне”

Курс по зимен алпинизъм 2024

Настоящият курс е предвиден за хора, които искат да придобият основни познания и умения по алпинизъм в зимната планина. Главният акцент на курса е насочен към скалното катерене, както на чисти скали (dry tooling), така и на дълги маршрути (между 2 и 5 въжета) от смесен характер – тоест комбиниращи пасажи от чиста скала, сняг и замръзнали туфи или лед. Обучението включва и изкачване на алпийски ръб, както и катерене по лед. Ще обърнем внимание на техниката на стъпване с котки, използването на сечива и изкуственото катерене в зимни условия. Курсът ще разгледа и цялостното движение в планина при зимни условия както и тактиката на едно зимно изкачване.

Всички участници трябва да са преминали Летен курс по скално катерене или да притежават съответните познания (да могат да водят, да организират площадки и да пускат рапел).

 

Курсът ще продължи 3 последователни съботи и недели от 20-ти януари 2024 г. до 4-ти февруари. При неблагоприятни климатични условия или повишена лавинна опасност дадена практика ще се отлага за следваща седмица. Групата ще бъде до 10 човека.

 

Мястото на провеждане на практиките ще зависи от условията. В Рила – района на Мальовица и Скакавица, на Витоша – Комини, Резньове, Боянски водопад.

Екипировка:

  • Ние осигуряваме:

Сечива, ледени клинове, примки, клеми и френдове, въжета.

  • Всеки участник в курса си осигурява:

Лична екипировка /обувки за зимно катерене, котки, седалка, каска, протриващо съоръжение, дрехи, гети, ръкавици, раница, щеки и др./. Ако притежавате лични котки и/или сечива носенето им ще улесни организацията на курса.

Цена на курса: 750 лв.

Йордан Чобанов

0885447944

contact@mlad-dihatel.com

СТЕНАТА НАРАНХО ДЕ БУЛНЕС

Стената Наранхо де Булнес 2919м. е емблематична. Наричат я европейският Ел Капитен. Тук изкачвания имат братята Хубер/ https://www.planetmountain.com/en/news/alpinism/alexander-huber-and-fabian-buhl-free-suenos-de-invierno-on-naranjo-de-bulnes.html /

братята Поу /https://www.planetmountain.com/en/news/climbing/naranjo-de-bulnes-with-the-pou-family.html / и всички легенди на модерния катерачен елит. На част от географските карти или уеб сайтовете върхът може да се срещне под името Уриело или Пико Уриело. Красив варовик с маршрути от 200 до 600 метра и трудност според възможностите.

В началото на годината със свръзката Мирко Бръмбаров променяме плана за катерене на изток и се спираме на стената Наранхо. Купуваме билети за края на сезона и се отдаваме на катерене и работа на масива Сестримо. Започва период на травми и контузии. Всеки месец по нещо ново. Така девет дни преди полета съм с подут глезен и без възможност да обуя еспадрили. Отчетливо куцам и на равен терен…

Стратегия – да изнесем храна и екипировка под стената и да опитаме много и различни маршрути.

Реалността –Mountain Forecast дават само два хубави дни и разваляне на времето.

Компромис – Вземаме най-необходимото, без примус, канчета и прибори. Остават джобното ножче, фотоапарата, половин постелка и никакви резервни дрехи.

Начало – Стартираме от планинското село Тиелве в посока село Сотрес. На поредния остър завой отбиваме по черен път и следваме табелите към Наранхо де Булнес. След още пет километра започва трекът към стената. Комбинация от тучни зелени ливади и бели варовици. Изоставени или порутени каменни къщи напомнят за отминалия  живот по планинските земи. На пътеката до нас преживят крави. Гледам ги и се питам дали знаят, че са богове? Раницата ме мачка. Куцам и натискам на щеките. Срещам още крави пасящи или преживящи. Не се питам какво си мислят за нас. В някакъв момент стената се появи и ме накара да се забързам. След няколко часа разпъваме палатката пред хижата. Пред нас е безкрайната западна стена на Наранхо.  В късия ден на октомври нямаме шанс. След опит за разговор на английски с испанска свръзка, разбираме за подхода към източната стена и се отправяме на там в оставащите светли  часове от деня. Стената е красива. Монолитна, с плитки цепки. Набелязваме линията на изкачване и се отправяме към палатката.

Изкачването – сутринта ни будят капки дъжд върху мембраната на палатката. Внезапно се връщам в мислите си година на зад под стената на Агнер.* Историята щеше ли да се повтори. Две поредни години нямам изкачване на голяма стена извън България. Може би Mountain Forecast  отново смениха прогнозата, а ние не сме разбрали. Час по-късно със свити сърца тръгваме към източната стена. Под тура скривам подутия и болящ глезен в big  wаll  еспадрилата от преди 18 години и поемам по първо въже. Дърпам основно на ръце и подпирам на ляв крак. Скалата е студена, но не е трудна. Възможност за осигуровки, безброй. От своя страна, ровенето в инвентарника губи време. Само можем  да гадаем кога ще дойдат нови облаци от океана, за  да напояват ливадите на Астурия и да превърнат катеренето в оцеляване.началото

Мирко води второ въже. Мрачно е и снимките не се получават така както ми се иска. Водя трето въже. Един ръждив клин с прусек и първи слънчеви лъчи. Широка площадка с гледка към нацепените варовикови гребени. Мирко води четвърто въже.

средата на маршрута

Снимките се получават малко по-добре. Катеренето е около пета категория. Отново пестим време от осигуровки. Пето въже. Катеря до  ръба на стената и виждам, че фотоапарата е в мен. Пускам го с карабинер до свръзката. Кадърът се получава. Този е от режисираните. Шесто въже- лесен траверс. Мирко се справя бързо. Отпускам въже и не снимам. Седмо въже – избирам алтернативен вариант. На петнадесетия метър намирам стар клин. До площадката слагам още две осигуровки. Катеренето напомня на това на стената  Аница Кук и Мали Боровац в Хърватска. режисура

Водя и осмо въже. Няма клинове, следвам логиката на стената. Следва пасажното въже. Мирко води. Не успявам да снимам. Свръзката ми е прекалено бърза.  Като втори 6+ ме затруднява. Глезенът не работи на такава категория. На площадката се появява вятър. Водя последно въже и излизам на върховия гребен. Облаците са далеч. Остава само малко вървене и сме на кота 2519. Първо българско изкачване на стената Naranjo de Bulnes , Тур  “Cepeda” 420m. 6+. Дата 12. Октомври 2023г.

Следва – откатерване по южната стена, няколко рапела, още една нощ в палатката и много дъжд в земята на баските.

рапели

P.S За достоверност на написаното прилагам няколко снимки, без претенции за фотография, разказ и катерачни умения.

Кота 2519

стената от запад

панорама

съседни стени

Благодарности към свръзката от това изкачване Мирко Бръмбаров!

 

 

*Под стената Агнер в Доломити ни валяха проливни дъждове през целия ни престой. Единствено успяхме да стигнем до бивака под стената и да видим началото на тура.

И ако от целия текст премахнем метрите, категориите и всички останали цифри, от изкачването остава само красотата.

 

Тако Младенов

11.11.2023.

София

 

Сестримо

 Старият нов обект
 Стар, защото е катерено през осемдесетте, а може би и по-рано.
Информацията която намерих бе от Димитър Кръстев, като автор на част от маршрутите. През деветдесетте прекарвах доста дни в района и открих много маршрути на три отделни масива. Част от тях преминах и много харесах. Последно катерих там през 2002-ра година.
Двадесет и една години по-късно се завърнахме там с Мирко Бръмбаров с анкери, машина и бледи спомени.
Фиданките се бяха превърнали в дървета, пътеката за подход се намираше само на места, а старите клинове баха корозирали до ниво чупене с ръка.
Започнахме с централния масив.
I. Източната  стена. Там преекипирахме тур с дължина 3 въжета. На снимката е отбелязан с червен цвят.
1 въже: 27м. 3 кат. Излиза на перваз с един болт с карабинер
2  въже: 40м. 6+кат. А1. UIAA. Анкери. Изисква и няколко френда. Излиза на площадка с 2 болта.
3 въже: 45м. 5+кат. 2 анкера, изисква 2-3 френда в началото. Старите клинове показват посоката на катерене. След втория болт се катери на ляво и се излиза на иглолистен храст.
Над храста, на монолитна плоча има стари крепежи, стоманена проволка и нов анкер с планка. За сега не знаем нищо за тях.
Слизане: Рапел по източната част на стената. Към рапела трябва да се подходи с осигуровка, поради естеството на терена. Първия рапел е къс – около 10 метра. Втория е около 40 метра, изцяло в камбана.
Алтернативно слизане: Рапел от дърво в посока север.
Спортна линия: Намира се в централната част на източната стена. Екипиране е с 9 анкера с планки. Дължина около 30м. Категория 6+. Излиза на перваз с 2 болта. На снимката е отбелязана със син цвят.
Слизане – рапел по тура.
II. Южна стена:
Диагонална линия 180м. 6 кат. На снимката е отбелязана подробно с розов цвят.
Начало на тура – в началото на южната стена. Има стара стрелна на около 4 метра над земята.
1 въже. 40м. 5- кат. 6 анкера. Има стари клинове на места. Излиза на перваз с болт с майон.
2 въже. 45м. 6 кат. 7 анкера и 2 стари клина.
3 въже 45м. 5+кат. един анкер и стари клинове. Изисква няколко френда. Излиза на площадка с дърво.
4 въже. 5+ кат. 40м. Няма клинове. Изисква 2 френда на плочата преди излизането.
Слизане: По ръба на масива до рапела по източната стена или слизане на север и рапел от дърво. Връщане по тура не е възможно.
Нова линия – 35м. 6+. А1. 6 анкера, изисква френдове. На снимката е отбелязана със зелен цвят. Слизане: рапел от болт с майон. Втори рапел от болт с майон до дърво. Ляв траверс и рапел от болт , който е забит ниско над перваза. Слизане на широка площадка и рапел от дърво до сипея под стената.
На масива предстои много работа:
– ремонт на пътеките до всички масиви.
– екипиране на стари линии и обрушване.
– поставяне на рапелни халки.
За сега на масива са работили:
Тако Младенов, Мирко Бръмбаров, Димитър Семерджиев.
Подпомогнати сме с анкери, планки и карабинери от:
Мила Бориславова
Магазин РЕД РОК
Бранислав Бранков
Димитър Семерджиев
Текст: Тако Младенов

“Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.”*

 

По време на работа в неделя небрежно попитах Стоян дали не му се ходи в Македония. Примерно вдругиден, защото в понеделник съм зает. Вечерта ми звънна, че става. Тръгнахме във вторник рано и към 11 ч. вече оправяхме инвентара за катерене.

От пролетта си бяхме набелязали хубав масив, до който нямаше достъп по суша заради река Вардар. Освен това пролетта си бяхме подготвили нещо като виа ферата над реката, но временно със статично  въже.

За останалия половин ден изкатерихме три въжета – 1-то лесно и леко „мърляво“, 2-то трудно плочесто и 3-то чудно красиво. Според класификациите на Стоян: 1-то „лайно“, 2-то трудно и трябва много да се чисти, 3-то не е чак извънземно, както аз възклицавах докато го катерех, но е добро. Моята интерпретация на същия казус е: 1-то най-чистото възможно влизане в стената, не е лошо ако се почисти, 2-то супер плоча, която трябва да се „изчетка“, 3-то извънземно, едно от най-красивите, които съм катерил, за което може да ми се завижда даже и неблагородно., 4-то много добро.

Някакси взехме смелото решение да оставим инвентара, да пуснем един рапел до долната площадка и оттам надолу да оставим катерачните въжета като парапет за следващия ден. Сигурно сме били уморени, защото не ни „светна“ каква глупост сме направили.

На челници минахме над реката, качихме се на колата и триумфално се докарахме до „Урбан грил“ (големи салати и медена ракия).

На другата сутрин се движех първи по парапета и достигайки края му прозрях, че глупостта ходи по хората – инвентара беше на едно въже над нас. Предния ден бях екипирал 45 м. въже  6а кат. с 1 болт и 1 ск. клин. Попитах Стоян докато е бил учител на това ли е учил децата, а той ми отговори: „Ти каза да направим така“.

По някаква случайност имахме 5 клеми (много малки номера) и 1 френд и 5-6  60 см. примки.

Малко нервно се добрах до болта (7-8 м. над площадката, 5b), после нещата се поуспокоиха (5 м. до ск. клин 6а), след 5м. влезе една клема,  още една, френд, дърво, възел в цепка и 45-те м. свършиха. Можело и така.

Стоян поведе последното въже от тура (първо ново за този ден) по хубава скала. Ядосвах се, че много се бави. Отдолу ми изглеждаше лесно. Не беше лесно особено откъм осигуряване.

Получиха се 175 м. чисто нов тур на място, което беше непокътнато и с потенциал за още.

Пуснахме един рапел от върха на нашата игла и ни осени гениалната идея да направим вариант вляво и нагоре от 3-то въже. Получиха се още 2 въжета – не толкова великолепни като 2-ро и 3-то, но все пак 2 нови въжета. Стоян го кръсти с някакво македонско име, което не мога да произнеса. Успокоявам се с това, че стана хубав и мога да го изкатеря.

На слизане екипирахме 1-во въже с 3 болта (да има, а и да показват на къде върви).

На челници над реката с целия багаж, Демир Капия, по 2 бири и „припаднахме“ в 21.00 ч.

Вечерта валя, спира тока, нямаше нет – кална история. На сутринта взехме смелото решение да не чакаме да съхне, а да се прибираме. Стига толкова. До следващия път.

 

24-25.10.2023 г.

т. „Вонземjанинот“, 6b, 175 м.

Никола Леваков и Стоян Тодоров (Мулето)

(ляв вариант – 6b, 210 м.)

Необходим инвентар: френдове №00-3 (BD), клеми, въжета 2×60 m.

Слизане: на рапели по тура.

*Габриел Гарсия Маркес

Никола Леваков