По пътя на класиците

За едно изкачване по северната стена на Мальовица

Миналия уикенд решихме да избягаме от жегата и суетата и напук на мрачните и мокри прогнози за времето да покатерим на Мальовица.

Планираното “петък през нощта стигаме горе и събота рано-рано тръгваме” се прероди в “дай да легнем да спим на поляната до ЦПШ-то, пък утре като станем, ще го видим”:)

На ЦПШ-то не препоръчваме да се спи, освен ако не сте наистина мноооого уморени – има дискотеки по хижите, и можете до 5 сутринта да слушате Boney M или “Сине, синеееееее, ти си ангел моооой”. Не е добре!

За по-пряко решихме да се качим през Заешкия улей към Мальово поле, като още докато минавахме под Куклата на небето започнаха да се събират сладки малки, пухкави облачета, мисля, че всеки знае какво означава това :)

След като избутахме нагоре с раници, палатки, жега и щеки дойде равното. С равното дойдоха и буреносните облаци, а с тях и усещането, че ей сега ще ни се…. С първите капки видяхме и спасителната ниша!

Хора, запомнете мястото, защото е направо незаменимо убежище при дъжд, градушка и други лайна, падащи от небето: Още преди да стигнете първото от Мальовишките езера, отдясно има скално участъче, високо около 5,6 метра, ако го загледате, нишата се вижда в дясната му страна. Дълбока е като да се скрият няколко човека + раници, и почти изобщо не прокапва отвътре!

Докато комфортно се бяхме наместили, сухи и доволни, видяхме три клети фигури с дъждобрани, понасящи цялата мизерия на Мальовишкото време, които поканихме в уютния ни заслон и с възторг установихме, че и 5 човека не им е тясно, и раниците се събират вътре перфектно!

След като изчакахме първата вълна да отмине продължихме нагоре, всеки по пътя си, мацките – към върха, ние към “базов лагер” край езерата. Слънцето успя да ни стопли и да поизсуши тревата, да ни накара да се чувстваме комфортно и да приспи вниманието ни, само за да може последващата гръмотевична буря + потоп + градушка да ни припомни, колко сме малки, безпомощни и уязвими пред силата на природните стихии.

За сметка на това, да се похваля и възгордея още веднъж – палатката ми, купена в Практикер през 2005 г., за скромните 20 кинта, еднослойна, и леко “втора младост” не пропусна и една капка от цялата мизерия навън! Ни една капка, хора, юруш на палатките в Практикер :)

Сутринта в неделя времето ни подканяше да се изкатеркаме – тихо и слънчево, Стената ни очакваше. Класическият на Северната стена на Мальовица е страхотен тур, който ти напомня защо си избрал да катериш, а не да играеш тенис на корт, примерно. Минавайки по маршрут, покорен от пичовете преди 70 години предимно с ентусиазъм и желание, отколкото с набор от инвентар и гъзарски джаджки, се чувстваш толкова “там” и толкова жив, възторжен и копнеещ да стигнеш горе, да докоснеш небето.

Накратко – изкефихме се много, а най-якото на върха беше нашето геройче Ася, която се беше качила от хижа Мальовица до върха само за да ни види, да ни чака с вода, фотоапарат и добро настроение. Асе, благодарим ти! Това беше страхотно, приятелско и изненадващо и незабравимо :)
Пожелавам на всички незабравими летни емоции на Мальовица, хубаво време и верни приятели, които да държат въжето и да ви чакат горе!

Марина



Коментари

  1. Какие вы молодцы! Живете азартно, красиво, не забывая о близких, приобретая и новых друзей. Ни стонов, ни жалоб – на \”сметки\”, \”задръсвания\”, на жару и болячки. Неужели подрастают \”българи от новото ни време\”? Так держать! Заразите своим интузиазмом и ощущением красоты и кратковременности жизни своих унылых родителей!
    Только, пожалуйста, берегите себя.
    Марина, я горжусь тобой, доченька!

  2. Освен да ви кажа, че благо завиждам, няма какво… :) Супер хора, само така.

    • Радвам се на вас,млади хора.Само така!Някога катерех много.Класическия на Мальовица съм го качвал осем пъти.Като водач.Усещането не може да се опише,освен ако човек сам не го изкатери.Има по лесна пътечка към стената на Мальовица.По пътеката до втора тераса.В самото начало на терасата,както сте на пътеката,гледайки към петлите,тръгвате надясно.След около двадесет метра,зад едни камъни ще видите каменни пирамидки.Има едва забележима пътека,която подсича Малка Мальовица и излиза на горното езеро.Така си спестявате сили и време за стената.Успех!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 + fifteen =