Турските ни приятели в България :)

Приключи 7-то посещение на турските ни приятели в България

Благодаря на Васко, Лора и Чочо, които въпреки, че не са от клуба ни, отделиха време, усилия и средства, за да може посрещането на турските ни приятели да протече успешно.

На 15 юни (Неделя) Нико, Ниази, Ончо и Емре пристигнаха успешно в София. Следващият ден прекарахме на Комини, където Нико героично се справи с “Разцепения таван”. От тук заминахме на Враца. Поради жегата посветихме първата част от деня на културни мероприятия и заведохме приятелите ни до пещера “Леденика”. В оставащата част от деня Нико заедно с Емре, Борис и Венци се отдадоха на спортни подвизи из сенките, докато Ниази заедно с мен и Ончо изкатери първия си алпийски маршрут. Вечерта Тро и Марина дойдоха да откарат Нико и Ниази обратно към София, тъй като следващия ден им предстоеше да пътуват за Чехия. За доброто настроени на Враца се погрижи Мъната, който както винаги бе подготвен за “сериозно” лагеруване и всякакви табиети:). На следващият ден, в общи линии, при облачно време направихме две свръзки по “Трите плочи”. Приятелите ни се справиха със завидно майсторство, като Емре води свързващите въжета.

Вечерта, леко слънчасали и поизморени се върнахме обратно в София. Тук Марина ни чакаше с прекрасна вечеря и хладна биричка:). Четвъртъка бе посветен на културна програма – обиколка из София. Сутринта посрещнахме и останалите двама от групата – Ердал и Енгин.

За уикенда бяхме подготвили изкачвания в района на Мальовица. Тръгнахме рано в петък заедно с Марин от “Вертикален свят”. На паркинга пред ЦПШ ни посрещна цял табун коне, излезли сякъш от някоя книга за диявия Запад. Хижата достигнахме някъде по обяд и използвахме остатъка от деня за изкачвания по учебните скали. Докато Емре и Ончо се учиха как да използват джаджи, Марина показваше на Енгин и Ердал как да правят площадки и рапели. Вечерта приятелите ни бяха приятно зарадвани от победата на туския отбор по футбол, който се класира на полуфинал. По тъмна доба към групата ни се присъедини и Васко, за да помага през следващия ден.

За събота бе предвидена основната част от програмата ни – изкачване по скалите на Еленка. Тръгнахме рано, за да избегнем евентуалното лошо време. Под скалите ни посрещна истинско алпийско сборище. Заедно с нас по стената имаше 6 свръзки. За щастие маршрути – бол, та не си пречехме :). Разделихме се на три свръзки – Марина, заено с Васко и Енгин изкатериха “Класическия”. Марин изведе Емре по накования маршрут, Докато ние с Ончо и Ердал се отправихме към “Плевен”. За Ердал и Енгин това бяха първите алпийски маршрути. Тук те се запознаха с така обичаното в България “тревно катерене” (grass climbing), както и с уважаваното в алпийските среди “примконабиране” :). Вечерта прекарахме отново на палатки в близост до хижата.

На следващия ден (неделя) Марина и Васко учиха Енгин и Ердал да водят по учебните скали, докато Емре и Ончо се изкатериха по Куклата. Вечерта заминахме обратно за София, от където на следващия ден приятелите ни се отправиха към Чехия и Турция…..

С това успешно приключи посещението на приятелите ни в България. Получихме множество покани за посещения на домовете им в Турция и обещания за нови срещи на международната среща във Враца.

РАВНОСМЕТКА
Ще посветя следващите няколко реда за леко размахване на пръст.
Посещенията на турските ни приятели в България, както и нашите в Турция са единствената ни общоклубна проява засега. Те станаха възможни благодарение да огромните усилия положени от Гаджото и с времето се превърнаха в прекрасна традиция, която се надявам да продължава да съществува.

За последните години се забелязва практиката за Турция да заминават хора, които с нищо не са помагали за посрещането на турците в БГ и дори не са се виждали с тях. Стигна се дори дотам да ни помагат хора, които не са от клуба и никога не са били в Турция. По този начин се получава, че едни хора работят, за да могат други да се разхождат за без пари из южната ни съседка. По принцип това би трябвало да е въпрос на съвест. Съзнавам, че всички работим (аз също) и си имаме задължения, но все пак за Турция заминават всяка година 10-тина души, които явно могат да си вземат отпуска, когато става дума да пътуват за някъд.

Поради тази причина от догодина се прекратява практиката на “безплатен обяд”. За Турция ще заминават единствено хора, които АКТИВНО са помагали за посрещането на приятелите ни в България. Максималният брой на хората ще е точно такъв, какъвто Нико е определил. Тъй като Ксения е твърде добра и не може да отказва списъците ще ги изготвям аз. Ако има недоволни могат да ми се обадят.

И още малко. Моля всички, които ще заминават за Арарат тази година да ми се обадят в рамките на следващата седмица. Ако предварително успеете да се уговорите за среща, на която да могат ВСИЧКИ (наистина всички) да присъстват ще е перфектно. Не става дума за пожелание, така че моля ви намерете време.

Още веднъж благодаря на всички, които помагаха за посрещането на приятелите ни. До скоро.

Даката



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 1 =