Предупреждавам, че това ще бъде едно написано за идиоти четиво. Опитвам се да бъда изчерпателна, изхождайки от опита си като летец-изпитател на рапели, с надеждата, че прочелите го ще са много по-малко податливи на случаи на ЧЗ (човекозагуба) при пускане на рапел.

Има хиляди начини да пуснете рапел и горе-долу толкова начини да се очистите, правейки това. Правилно подготвеният и пуснат рапел отнема повечко време от неправилния, но пък ще ви даде много по-голяма процентна вероятност да доживеете до старини. За да пуснете рапел максимално безопасно:

А) за начало обмислете дали въжето ви е достатъчно дълго, за да стигнете до земята (без летене :)) или до следващата осигуровка. Проверете добре и при нужда дублирайте или заменете осигуровката, от която ще пускате рапела;

Б) вкарайте единия край на въжето в осигуровката (от изключителна важност в този момент е да НЕ изпуснете този край – просто го вържете с грозен бабешки възел за инвентарника си), като се уверите, че то е осигурено по някакъв начин към ВСИЧКИ елементи от площадката. И най-изгнилият клин може да се окаже по-здрав от останалото, жертвайте един прусек в името на хората, които са го оставили там на премиерата на тура през 60-тте :). Естествено, ако разполагате с един-два нови-новенички лепени клина няма нужда да се престаравате;

В) изтеглете другия край, претакайки ЦЯЛОТО въже (точно така, не го вадете от общия куп в краката си, оплитайки 5-6 възела по средата на въжето). Досадно е ама става за 15-20 секунди;

Г) като докарате благополучно втория край до първия, обединете ги с контролен възел и претакайте вече двойното въже. При това не бързайте да го хвърляте надолу по дерето, ами го насмотайте на ръката си, докато добие достатъчна маса за силен и точен размах при хвърлянето;

Д) хвърляте въжето. Огледайте доколкото е възможно терена, по който ще се спускате и се постарайте да избегнете храсти и цепки, в които то може да се оплете, както и остри ръбове, в които може да се трие. Огледайте се, дали при натоварване въжето няма да влезе в някоя тясна цепка, от която после да не можете да го изтеглите, проклинайки съдбата си на долната площадка;

Е) вкарвате въжето през протриващото устройство, което ще използвате, да кажем осмица. Не я ИЗПУСКАЙТЕ, или ако толкова държите да се отървете от нея – уверете се, че имате резервен карабинер с муфа. Повярвайте ми, вие всъщност НЕ ИСКАТЕ да пускате дюлферов рапел…..;

Ж) освен ако не пускате рапела с устройства от рода на гри-гри, направете си с прусек един самозатягащ се възел, който да ви осигури за въжето. Това е необходимо, за да не се изсулите надолу ако например загубите съзнание посредством удар по главата от някое твърде точно паднало лабилно паве, или пък ако поради някаква причина (възможностите са безброй) ви потрябват две свободни ръце по пътя надолу. Съществуват различни мнения относно къде точно трябва да се върже самозатягащия. Важното в случая е – ако го връзвате ПОД осмицата (или каквото там ще ползвате), тоест на онзи край на въжето, който е вече минал през нея и виси надолу, направете така, че тя да стои по-надалеч от вас и прусека, защото ако възелът влезе в осмицата имате всички шансове да повисите безпомощно неопределен период от време. Ако връзвате самозатягащия НАД осмицата, тоест за фиксираното горе въже, прусекът трябва да е достатъчно дълъг за да отиде възелът на едно прилично разстояние от осмицата от сорта на 40-на сантиметра. Не го правете ТВЪРДЕ дълъг, защото изпуснете ли възела на повече от една ръка разстояние ще водите дълга борба за да продължите все пак надолу. И още нещо – когато придържате възела по време на спускането много внимавайте да не го вкарате саморъчно в осмицата. Шансът е минимален и ще трябва доста да се постараете, но щом е тъпо и възможно – все ще се намери кой да го направи.

Истински случаи на доказване на липса на умствени способности при пускане на рапел

С гордост мога да заявя, че всички описани по-долу случки са лично мое дело :).
Само ще спомена факта, че бях ползвала самозатягащ само веднъж, преди да премина през следните изпитания на тялото и духа…

Много поучително беше пускането на рапел на “саморазвързващ се възел”, както го кръстихме когато изтеглихме въжето. По неизвестни и на мен съображения обединих две въжета за пускане на рапел като им вързах на двете заедно една осмица с контролни възли. Както се видя впоследствие – възелът се беше разплел до ЕДИНИЧЕН БАБЕШКИ. Не съм кой знае какъв корифей в областта на снаждането на две въжета, но ако искам да ми е чиста съвестта – препоръчвам за тази цел двоен тъкачески.

Относно претакането и хвърлянето на въжето. Пускам рапел на Враца, добросъвесно вързала контролен възел на двата края, без да ги претакам като хората. Неизвестно защо ми се стори, че няма как да се оплетат – несъмнено съм била в грешка, защото единият край на въжето се беше оплел около другия. Освен това със завидна точност бях хвърлила въжето в ДВА храста и ЕДНО дърво. Не е нужно да споменавам, че не ползвах и самозатягащ се възел. Резултатът беше дълго и мъчително спускане, затруднявано от необходимостта от постоянно разплитане на въжетата под осмицата, ПЛЮС вадене на въжето от различните видове растителност, която на всичкото отгоре се достигаше САМО с пандюл. Във втория храст се запознах и с една съскаща пепелянка, явно за да си набия по-добре в главата какви глупости върша :).

Най-доброто ми постижение е при пускане на рапел на Лакатник. Сигурно поради малката височина на туровете и добрата осигуровка Лакатник много успешно стимулира чувството за спокойствие и сигурност у катерача, което го прави разсеян и особено податлив на нещастни случаи :). Без майтап – на Лакатник стават най-много злополуки.

Но да си дойда на думата. След като изкатерих тура и свръзката ми се качи при мен, аз, в чудесно разположение на духа прекарах въжето през осигуровката без дори да се ОПИТАМ да изравня двата края (липсата на контролен възел в случая се подразбира…както и тази на вечно пренебрегвания самозатягащ). Пред свръзката си аргументирах малоумните си действия с “Ха, 15-на метра тур, ако видя, че някой край не стига до земята, ще се осигуря на някой спит по пътя и ще ги изравня.”. Дотук добре, наистина БИХ видяла, че “някой край не стига до земята”, ако изобщо ГЛЕДАХ. Вместо това се пусках, разказвайки вицове и ръсейки лафчета към свръзката си горе. Погледнах си осмицата чак когато скоростта ми на спускане внезапно премина в галоп и заварих там ЕДИНИЧНО въже…Късмет имах, че турът наистина беше 15-на метра, така че свободното ми падане не беше от повече от 6 метра. Късмет имах и че си паднах на петата и на задните части, което ме накара да лежа по корем близо седмица и да куцам към три, но ме предпази от счупвания на крака, ръце и други крайници като главата ми, например :).

Ще спомена и друг случай на грешка, за който за разнообразие не съм отговорна аз. Пускахме рапел на два лепени клина с двойно въже – демек, трябваше да вкараме единия край на въжето в клиновете и да го вържем за другия край. Елементарно. Връзваш го, и после поглеждаш кой край на въжето ще теглиш, защото от едната страна възелът би трябвало да запъне в клиновете. Творецът на възела, обаче, го беше вързал МЕЖДУ двата клина, което напълно изключва възможността да изтеглиш въжето си като слезеш долу. За щастие се усетихме навреме. За нещастие въжето се запъна така или иначе – вече не по наша вина…

Автор: Ксения Соболева