Данни за маршрута

Освен ако не сте тръгнали с намерението да правите премиери или просто да пробвате разни маршрутчета наслуки (в което няма нищо лошо), е хубаво да се осведомите относно тура, по който възнамерявате да се катерите. Информация за маршрутите можете да намерите в специално издадените за тази цел гидовници (книги със схеми и описания на маршрути), в специализираните сайтове в интернет или директно от хора, катерили на местата, където ви се ходи. Първият и най-важен въпрос, на който трябва да намерите отговор е КАКЪВ Е ПЪТЯТ ЗА СЛИЗАНЕ. Често в гидовниците ще прочетете, че пътят е маркиран и се намира лесно. Спрете да ликувате и погледнете от коя година е гидовникът. Не винаги маркировката е издържала ударите на времето и не винаги се намира толкова “логично”, колкото пише в книгите. Същото важи и за дадените ви устно ориентири. Ако в отговор на “Откъде се слиза?” чуете “А, ами то се вижда, имаше няк’ва маркировка там някъде” питайте за повече подробности. Човек, ползвал неведнъж даден път за слизане често е склонен да надцени вашата способност да го намерите и да избегнете търкалянето по някой сипей, завършващо с кратък полет и бърза смърт. Въпреки това, най-сигурна информация за слизането ще получите именно в устен вид.

Не се подвеждайте по означените в гидовниците категории, както и по устните предания, че “т’ва е няк’ва пета плюс”. Погледнете кой е категоризирал маршрута и кога, също така преценете доколко е добър и дали изобщо прави разлика между четвърта и пета категория, която за вас може да е фатална. Ако маршрутът е прокаран от Христо Проданов, например, имате голям шанс някои движения да ви дойдат малко ръстови. Описаните по социалистическо и комунистическо време маршрути се отличават с равен брой случаи завишена и занижена категория (от втората разновидност се срещат и нови маршрути). Завишаването покорява сърца, умове и разреди, когато никой освен първопроходците все още няма представа каква категория е всъщност маршрутът. Занижената категория пък ще покаже на всеки след първопокорителя, колко велик е бил той, щом е сметнал осмата категория за тройка. Изводът от всичко това е – бъдете готови за най-лошото, дори схемата да ви вещае спокойно катерене и несъмнен успех.

Проучете колко време ще ви бъде необходимо за изкачването, като отново не се предоверявате на твърде розови прогнози. Оставете си резерва от два часа по светло. За почти пълно застраховане – бройте си по около час за изкачването на всяко въже. Особено ако не знаете точно откъде се слиза. Ако тръгвате по доста дълъг маршрут и има вероятност да замръкнете – носете си челник.

И последно – проучете каква е осигуровката на избрания от вас маршрут и от какво ще имате нужда – клеми, френдове, или направо скални клинове и чук.

Данни за времето

Преди да започнете да си стягате раницата, погледнете дали синоптичките по телевизията не надават вой за приближаването на някой ураган с нежно женско име. Ако съществува вероятност да завали, най-добре не тръгвайте по много дълги маршрути. Ако не можете да се изпарите от тура за три рапела време, един студен дъжд ще се превърне в голям проблем за вас. Ако не разполагате с информация за рапелен път по маршрута, по добре не тръгвайте по него в съмнително време. Може да изпаднете в ситуация да се гърчите като глист на ламарина по мократа скала, подгизнали до кости и с утроена вероятност да паднете. Ако все пак ви завари порой, гръмотевична буря или градушка (изпитвала съм на гърба си и трите наведнъж) много внимавайте на слизане и не си позволявайте бързане и нервни действия – тъпо е да се отрепете заради малко вода във врата. Пък от гръмотевиците и без това няма как да се опазите, освен ако не си изхвърлите инвентара. Ако отивате на зимно катерене – внимавайте за бури и… твърде топло време. Често скалата по зимните маршрути е доста ронлива през лятото, но зимата става безопасна, защото е скована здраво от студа. А и за да катерите със сечива по туфи или лед те трябва да са добре замръзнали.

Инвентарът

Ще срещнете в гидовниците коментари от сорта “Необходим инвентар – нормалния”. В тези случаи нормално ще е да си вземете най-малко: въже, две седалки, шестнайсетина (по-добре повече) примки, две протриващи устойства, две-три ленти, четири-пет карабинера с муфа, комплект клеми, клемовадач, два прусека. Като цяло е добре да имате повечко примки, ленти и карабинери с муфа, но толкова ще ви стигнат с малко изобретателност ако нямате никакви шансове да намерите още. Добре ще ви дойде и да си имате още поне един комплект джаджи – ексцентрици или най-добре – френдове. Ако по схема са дадени изкуствени пасажи или пасажи от най-високата категория, която изобщо минавате вземете си стълби. Ако нямате стълби – вземете си някоя друга лентичка в повече.

Ако траекторията на маршрута ви често кривва наляво-надясно под странни ъгли, постарайте се да си вземете двойно въже. Този съвет важи и в случай, че ще ви се наложи да слизате на рапели повече от 200 метра. С единично въже ще си загубите половината ден да пускате рапели.

За зимно катерене – намерете си свестни дрехи, за да не получите измръзвания. Особено важно е да не правите компромиси с обувките и ръкавиците, защото връхните части на крайниците се подлагат на подрязване най-често. При силен вятър и яки студове ползвайте шапка-маска за да не ви подкъсят откъм носа. И внимавайте как си нагласяте и прикрепяте котките към обувките, защото загубите ли ги по тура ще се видите в чудо. Хората с чувствителни очи и тези, които смятат да катерят на голяма надморска височина в слънчево време (особено на места, където има сняг) да си вземат слънчеви очила с фактор над 3.

Свръзката

Каквото и където и да е катеренето, най-важното (като в секса:)) е с кого го правиш. Ако се чувствате достатъчно уверени, нищо не ви спира да вземете със себе си и някой много по-слаб от вас. Важното в случая е, да сте сигурни, че той ще може да осигурява и вас и себе си адекватно и че има представа как се ползват изкуствени опори и как да се самоизвлече по въжето в случай, че не може да преодолее пасажа по друг начин.

Най-добрата свръзка за вас (пак като в секса:)), ще бъде човек, притежаващ толкова опит и умения колкото и вие, за да можете да сменяте редовно водача. Повторете си сами фразата в скобите – хубаво е да се разбирате добре с партньора си. Ако отношенията ви с даден човек в критични ситуации най-често се свеждат до скандали и тупаници по-добре не катерете с него. Катерете с някой, с който ще се забавлявате взаимно и ще се чувствате спокойни.

Изпитвайте благородно недоверие към свръзката си и изисквайте същото в отговор. Важно е да се контролирате един друг – ВСЕКИ прави грешки. Това, естествено, не означава да си играете по нервите с тъпи забележки, а просто да си хвърляте по едно око.

Избягвайте катеренето с безумци, ако не ви се приключенства. Струва ви се, че свръзката ви изпада в състояния, близки до религиозния транс или беса на берсерките по време на катерене? Намерете си друга свръзка. Не тръгвайте и с хора, склонни към хленч и внезапна загуба на ентусиазъм: “Вече не ми се катери, искам да сляза, отказвам да водя това въже…”.

И последно – осведомете се дали свръзката ви не страда от някое сериозно заболяване, което да ви създаде проблеми по маршрута. Сред катерачите спокойно се намира място за такива, болни от астма или диабет. Те обикновено са достатъчно разумни да взимат сами всички необходими предпазни мерки, за да не ги изненада някой пристъп. Добре е обаче и вие да имате представа какво да направите за тях в случай, че възникне проблем.

И прочии подробности…

Таман се канехте да си забравите аптечката. Тя трябва да съдържа неща, които да отложат кончината ви докато стигнете до някое лечебно заведение, а не 2-3 кила безполезни хапове. В планината можете да загинете внезапно предимно от травми, висока температура и алергичен шок (не броя измръзването, защото аптечката трудно ще ви спаси от него). Затова се заредете с превързочни материали, дезинфектант, лекарства за сваляне на температура (аналгин на ампули, например) и лекарства против алергия (примерно Метил преднисолон). Носете си вода по дълги маршрути. Току-виж ви прилошало от обезводняване и ще настане голяма веселба. Носете си и тоалетна хартия в количества, съответстващи на КПД-то ви при бърсане на задник. Човек никога не знае. Страстните пушачи да си носят цигари и надеждно огънче, за да не побъркват свръзката си с абстинентна нервност. Освен това да изпушиш една цигарка на върха си е кеф, а катеренето се прави именно за кефа…

Автор: Ксения Соболева