Съветите на кака Ксе относно сигнализацията по време на катерене
Що е то "сигнализация"
Лошата комуникация на свръзката може също да доведе до нещастни случаи. Най-простото, но и най-скъпо решение е да си купите радиостанции – така ще можете да си разправяте вицове на ушенце колкото и далеч да сте един от друг.
Има няколко “но” и за радиостанциите, обаче – закачете радиостанцията здраво (да я губите на всяко катерене е твърде скъп спорт) на място по себе си, където да не я дерете, удряте и блъскате в скалата твърде често (“никога” е невъзможно, освен ако не я глътнете), а през зимата – дръжте я близо до тялото си, защото от студа батериите падат.
Както и да е, ако сте от разпространената порода “беден катерач”, ще си послужите с каквото Бог дал. За начало – глас. Разпространен сигнален звук в катеренето е т.нар. “паукане”, постига се като викнете експлозивно “пау” (“поу” или “пу” вършат същата работа:)) на висока октава. Ако от това обяснение не ви е станало ясно за какво, аджеба, става дума, помолете някой катерач да ви “пауне”.
Само по себе си “паукането” е просто звук, който се чува надалече. Нужно е да имате предварително уговорена система за сигнализация за да ви свърши работа. Най-удачният вариант, който съм срещала досега е следният:
Едно “пау” от водача – “осигурил съм се, можеш да ме пуснеш”
Едно “пау” от втория – “разбрано, пуснах те”
Две “пау” от водача – “осигурявам те, можеш да тръгваш”
Две “пау” от втория – “разбрано, готов/а съм, тръгвам”
Принципно може да се мине и без съответните сигнали на втория в свръзката (много хора така си катерят), но те имат по-особена роля – чрез тях водачът разбира дали има чуваемост между двамата. Т. е., ако не получи отговор на първия си сигнал, той ще знае, че или той не чува свръзката си, или свръзката му не го чува. Което значи, че е време да се премине към немия метод:).
Най-естественият начин да подскажете нещо на свръзката си е да подръпнете въжето. Уговорете кода и на тези сигнали преди да тръгнете нагоре. Хубаво е подръпванията на въжето да са силни, рязки, и повече от 1-2 – чисто и просто за да не може да ги сбъркате с нещо друго.
Може да се случи да се озовете на толкова пренаселен скален обект, че да не можете да бъдете сигурни кой точно е паунал – свръзката ви, или някой от тълпата по съседните маршрути. Тогава подръпването на въжето пак върши работа. Ако все пак държите на звуковите сигнали – първо, може да промените броя на пауканията (т.е., ако чуете три паукания едно след друго, да си знаете, че е вашият човек), при което пак са възможни съвпадения на сигналите. Може да промените и самия звук на сигнала – свиркане, свинско квичене, тиролска песен, или каквото там могат да възпроизведат гласните ви струни, ще бъде добре дошло:).
Автор: Ксения Соболева
Искам да кажа, че на няколко пъти трябваше да питам \” да те пускам ли\” и т.н. Ама това май е до сработеност на екипа?
Пях тиролски песни и даже си позволих една македонска ама…