Можете и да съчетаете две в едно – например ако на удобна площадка се осигурите на толкова дълга лента, че когато свръзката ви падне преди първо включване, да ви смъкне от площадката…

Когато осигурявате себе си

Принципно, дали ще оцелеете или не си е чисто ваш проблем, и ако имате изградени с години навици да преценявате ситуацията, никой няма да ви спре да си правите експерименти. Ако, обаче, наскоро сте проходили по вертикала, хубаво е да се възползвате от общоприетите правила, за да не прекарате година-две в гипсово корито.

Може би е излишно да споменавам случаите, в които хората тръгват да катерят без да си закопчаят седалката или без да си вържат въжето, но – склерозата е широко разпространена в алпийските среди. Никога не си мислете, че нещо е толкова просто, че не може да го забравите:). Няма да споменавам и случаите, в които хора тръгват да водят на статични въжета или на карабинери, на които ясно пише “not for climbing!”, но ако не изпитвате желание да се самоубиете – не го правете.
Като първо и основно правило – озовете ли се над земята, не си позволявайте и за миг да не сте осигурени. Когато сменяте една осигуровка с друга – закачете се първо на втората, и чак после освободете първоначалната.

Когато се осигурявате на площадка, закачете се за точките за осигуряване (клинове, джаджи…) така, че да ги натоварвате равномерно. Добре си помислете накъде ще олетите, ако една или друга от точките поддаде – например, извади се клин. Като помислите по този въпрос, ще стигнете до общоприетото правило, че ъгълът, който сключват помежду си лентите, с които сте осигурени за точките на площадката, не трябва да надвишава 35, в краен случай 45 градуса. За това има и други важни причини, но те няма да ви хрумнат, когато лайното ви се е запекло на 300 метра от земята.

На площадка – не се осигурявайте с примки! Свободните ключалки на карабинерите позволяват разкопчаване при всяко необмислено движение. Вземете си лента и карабинер с муфа. Ако нямате лента, но имате карабинер с муфа – включете в него въжето си посредством простия възел, наречен “стреме”. Това също така ще ви позволи да регулирате произволно дължината на това, на което висите, в случая – въжето. При липса на лента и дори карабинер с муфа (странно стечение на обстоятелствата), когато все пак ви се наложи да се осигурите на примки – преди да увиснете на тях, погрижете се карабинерите да са в правилна позиция и ключалките им да не опират в разни разкопчаващи ги елементи като скала или опънато въже. След тази проверка се постарайте да ги натоварвате постоянно, с цел да не мръднат от това безопасно за вас положение. Ако разполагате с повече примки, сложете по две, като ключалката на всеки един карабинер да гледа в обратната посока на тази на съседния. Така ще затапите пътищата за бягство на осигуровката ви от карабинерите и от двете страни.

И така – стигнали сте до момента, в който скалицата събужда у вас вдъхновението да се очистите… Преди да тръгнете да водите – научете се да се включвате бързо и правилно. Това става с час-два упражнения, стъпили с двата крака на земята. Като приключите с упражненията – подредете примките по инвентарниците на седалката си. Отгоре трябва да е карабинерът с права ключалка, по простата причина, че онзи с кривата ключалка служи, за да си включвате по-лесно въжето в него. За по-голямо удобство можете да подредите дългите и късите си примки на точно определени места, за да не се пресягате наслуки.

Претакайте си въжето, а още по-добре – оставете свръзката ви да свърши тая работа докато си обувате еспадрилите. Най-простият начин е следният – вторият в свръзката се връзва на единия край на въжето, претака го до другия край и ви го подава да се вържете. Изобщо, видите ли въже – претакайте го, то сигурно няма да се оплете първите сто пъти, но на сто и първия някой може да пострада.
Докато водите – преценявате от коя страна на осигуровката си ще минете. Ключалките на карабинерите не трябва да гледат натам, откъдето ще паднете. Това, естествено, означава, че от маршрута ви по скалата ще зависи как ще си щракнете примката, а не обратното:).

Въжето, което идва от възела на седалката ви, трябва да минава от ГОРНАТА страна на карабинера. Това, как въжето се самоотключва от карабинера при падане, ако сте направили обратното, може да се покаже само нагледно, но пак навежда на мисълта за гипсовото корито.
Ако тренингът ви във включването не е бил достатъчно добър (или достатъчно достатъчен) – никога не бързайте докато се включвате – това става с бавни, внимателни, премерени движения. Колкото е по-запечена ситуацията – толкова по-внимателно се включете, паданията с изтеглено въже често водят до травми.

Когато осигурявате другарчето

Много хора подхождат към осигуряването на водача с мисълта, че той най-вероятно няма да падне, а ако тръгне да пада, ще си каже 5 минути предварително…Възниква въпросът, за какво тогава го осигуряват изобщо?

Като добър старт в това, да се научите да осигурявате друг човек, ви препоръчвам през цялото време да мислите, какво ще стане ако той внезапно падне и дали ще ви хареса, ако той внезапно умре.

Преди да хванете края на въжето на някоя невинна жертва – преценете каква е разликата в килограмите ви. Ако човекът е близо два пъти по-тежък от вас имате всички шансове да се прекарате през примките, когато той падне:). Ще си спестите това, ако се осигурите на някаква точка, докато осигурявате него.

В колкото повече примки се е включил водачът – толкова е по-голямо триенето на въжето. Т. е. – на първо включване все едно сте от двете страни на макара, като ефектът трае приблизително до трето включване, в най-лошия случай. С други думи – свръзката ви ще бъде най-тежка, що се отнася до субективните ви усещания, първите няколко включвания. Ако теглото ви взима значителен превес на кантара – можете да си позволите да застанете доста встрани от тръгването на маршрута, докато осигурявате (имайте предвид, обаче, че колкото и да тежите, при по-силно динамично натоварване вие ПАК ще хвръкнете). Ако не – при падане свръзката ви ще ви дръпне към маршрута, и като се има предвид, че първите включвания са най-близо да земята, тази разлика от 2-3 метра може да струва на другарчето ви живота или някой счупен крайник. Затова, когато то тръгне по първите метри на тура, постарайте се да сте максимално близо до осигуровката му (без, естествено, да се пречкате), за да посрещнете падането на свръзката си с ТЕГЛОТО си, а не с лице в скалата:).

Опитайте се да държите въжето така, че да не пречи на водача при катеренето. Нелоша практика е преди той да тръгне по маршрута, да се посъветвате с него, откъде точно смята да мине, и от коя страна предпочита да бъдете вие. Особено важна забележка за потомството на водачите от мъжки пол – не дръжте въжето опънато между краката на свръзката си:). Сещате се какво ще стане при падане:).
Когато осигурявате водач, неизбежно трябва да оставите малко луфт свободно въже (на алпийски жаргон му се вика “корем”), с цел да не възпрепятствате внезапните му движения. Грешно, но често наблюдавано, е отпускането на 2-3 метра “корем”. Като цяло – бих ви посъветвала на скала да държите свръзката си максимално обрана, за да се избегнат при падане сблъсъците й със земя или скални издатини. Необходимият “корем” при осигуряване е 40-на до 50 сантиметра. Той ще ви помогне да реагирате навременно на движението на свръзката ви и да отпуснете въже само когато това е нужно, без при това да препятствате на устрема на другарчето. За да поддържате такъв “корем” просто ще трябва да преодолеете мързела си и да поразмърдате ръцете си малко повече. За сметка на това – най-вероятно някой ще ви бъде адски благодарен.

Има и редица случаи, при които е добре при падане да отпуснете повече въже, или пък да продължите да отпускате свръзката си известно време след самото падане (на туй му се вика “протриване”). Първото е необходимо, когато на мястото, където свръзката ви ще падне при обрано въже има скална издатина, целта на упражнението е да го пуснете да се удари под нея, за да не счупи някой крак. Протриването пък спомага подхлъзналия се катерач да не си удари рязко краката в скалата, ами да продължи да се спуска, постепенно забавяйки се, надолу, и се практикува само на по-загладени и отвесни терени. И в двата случая от вас ще се изисква малко повече опит, бърза реакция и добър окомер за да го направите като хората, така че за начало се ръководете от по-горния абзац.

Автор: Ксения Соболева