Иван Ненков – Гаджото (1979 – 2007)
Гаджото - председателЪТ
Гаджото – председателят, който води членовете на клуба към нови върхове.
Геният на големите планове и широките усмивки. Но не се отпускайте – той е гений и в мъмренето :)
Гаджото – председателят, който води членовете на клуба към нови върхове.
Геният на големите планове и широките усмивки. Но не се отпускайте – той е гений и в мъмренето :)
Gadjo, pozdravlenia za kluba i chudesniat web site. Da se nadiavme che v nai-skoro vreme shte katerim zaedno! Bobo (USA)
I kato doidesh na Materhorn, da se obadish, che tva e na edna pishka razstoianie:)
kade sa tia be gadjo, kade sa tia? o6te nikvi ne sa se obadili, nem\’ gi 4akame ciala ve4nost, moje da sa bro- mesler ama, ha nie da ne pasemmmmmm:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Разпукала се Шар планина.
Та подфати три другаря…
Почивайте в мир…
BRATLE OBICHAM TE I ZAVINAGI SHTE OSTANESH DYLBOKO V SYRCETO I DUSHATA MI.
NE ISKAM TOVA DA E ISTINA I SA NEVEROQTNO BEZSILEN.I ZA TOVA EDINSTVENOTO NESHTO KOETO MOGA DA NAPRAVQ E DA NAPISHA DVE DUMI V TVOQ SITE.
TI VINAGI SHTE BYDESH S MEN!SHTE MI LIPSVASH BEZKRAJNO MNOGO!!!
OBICHAM TE!!!!
Sbogom, Gadjo! Potresen sum! Vinagi shte si spomniam pette chudesni godini, koito prekarahme v Ezikovata v Lovech. Ne moga da poviarvam, che tova e istina.
Bobo
… Планината живя във вас !Тя трептеше във всяка ваша фибра…
Почивайте в Мир,Българи!
Gadjo,
Vse oshte ne moga da poviarvam tova koeto se e sluchilo. Nikoga niama da zabravia 5te godini prekarani zaedno v Ezikovata…
Ti beshe istisnki priatel! Nikoga niama da TE zabravia!Pochivai v mir!
Petko
Приятели нека да замълчим за минутка! Те баха големи, защото мечтите им бяха огромни. затова нека да не казваме те загинаха, а кажете те в птици се превърнаха и слънцето прегърнаха
… нямам думи и не искам още да повярвам … тъгата е голяма, ще плача и с мълчанието си в нея ще се разтопя …
… Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот … ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса !!!
… пусти ще са без вас – приятели сега пътеките ни към върха,
но пусти няма да са нашите сърца, ОГЪНЯТ ГОРИ,
и споменът за вас незабравим вечно той ще тлее и стопля нашите души,
и така до всеки следващ покорен връх ще си кажем пак здрасти,
но на други честоти …
Почивайте в Мир скъпи другари и нека раят там за вас сега да бъде несбъдната мечта тук за всички нас …
…………………………………………………………………………..ех че небе
Почивайте в мир, момчета!Малко хора могат да се похвалят с това, което вие сте направили! Толкова хора ви обичат и ви се възхищават. Наистина голяма загуба..Но човек трябва да следва мечтите си докрай и вие сте го направили. Сбогом!
Иванеееееееееее,
обещахте ми с Тишо \”да не се правите на мъже и да се катерите, а не да правите паметници\”!!
Това бяха думите ти братовчеде!!
Обичам те, много!
Обичам те и вярвам, че душата ти е високо, високо……
Имахме да си казваме още много неща, сватби щяхме да вдигаме….
Когато те видях за последе път, преди да заминете си казах на ум \”Бабо, пази момчето ти!!!\”
Какво стана!??? Защо не те опазихме?!?
Вярвам, че си поел нататък, че духът и сърцето ти са свободни.
Продължавай към върха, Братчед!
Ти върви, а аз ще бъда с леля Станка, с Вуйката, с Ники. Ще ги обичам и ще се грижа за тях по начина, по който ти би го направил.
……………….и да ме посрещнеш един ден когато се запътя към теб, еййй, обещаваш, нали!!
………………
… а он не вернулся из боя…
……… ….. ……..
….
Вие обичахте планините, планинската шир и висота съдбата жестока ви прати в бездната, в скалите и останахте навеки във вечноста
Гаджо познавах те малко но ми е болно че те няма!
Мир на праха ти!
SYGALIAVAM ZA TEB I TVOITE PRIATELI!
POKLON PRED SVETLATA VI PAMET!
Ivanas svryt go galiat… \”Vsi4ki obi4at Ivan\” na edin ot mnogoto dialekti v malkata si dyrjavica, na koito mojete da mu go kajete… sys sigurnost shte vi 4ue otniakyde…
Отидохте си толкова нелепо…
Почивай в мир!
Gadjo, vinagi shte te obicham i shte jiveesh dulboko v surceto mi. Lipsvash mi bezkraino mnogo…Sega znam, che dushata ti e svobodna i e tam na vurha, za koito ti vinagi si mechtal, i vqrvam, che edin den pak shte te sreshtna tam gore…
nego poznavax no sum sigorna 4e e straxoten 4ovek i mnogo dobur i ysmixnat a be s edna dyma angel su6to kakto fil
Две неща ми трябват на земята,
това са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно –
за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов…
chao bratlence,
syjelqvam che ne sym v tozi den smajka ni i bashta ni za da gi podkrepqm do tqh.no te nzqt che nie dvamata s teb vinagi shte sme s tqh i vinagi shte sme zdarvo edin zad drug i tochno za tova sme tolkova silni zashtoto sme zaedno i zashtoto ne se predavame kolkoto i trudno da e.
naqvam se bratle tam kydeto si sega da e mqsto kydeto imam po-malko falsh,po-malko myka i horata sa po-chisti i se obichat poveche.
ne ti kazvam sbogom zashtoto znam che ti vinagi shte si s men i az vinagi shte te nosq v syrceto i dushta si.
OBICHAM TE I BLAGODARQ BNA GOSPOD CHE IMAM NAJ-DOBRIQ BRAT NA SVETA.
P.S.ne se pritesnqvaj za nashite az shte se grija za tqh i nikoga nqma da gi ostavq taka kakto vinagi sme pravili dvamata s teb.
nie vinagi shte bydem chetirimata i nishto ne moje da ni razdeli.
OBICHAM TE BRATLENCE.
Ne te pozmavam,no poznavh FIL(toi mi be6e trenior) i sym obedena,4e ti si bil sy6to tolkova prekrasen,kolkoto be6e Filip!
POKLON PRED PAMETTA VI!
NADQVAM SE TAM KUDETO STE SEGA DA STE MNOGO 6TASTLIVI I DA SBYDNETE VSI4KITE SI NESBYDNATI NA ZEMQTA ME4TI!
gadjonka… tolkova mnogo ne6ta iskam da kazja, a za tezi ne6ta njama dumi… ne6to stava sas sarcata na horata, kogato drugite hora ve4e gi njama… mnogo, mnogo mi lipsva6… na vsi4ki ni lipsva6… kak taka te njama – o6te ne moga da razbera… kazvat, 4e trjabva da priemem smartta, za6toto tja e fakt – ami, dobre, neka si e fakt.. no az ne govorja za tova, koeto umira, a za tova, koeto ostava… ostana vsi4ko.. vsi4ko.. ostanaha kjuftencata, koito ti bocka6e sas zaviden apetit.. kremkaramela na na6ite majki.. lukumenite vafli sas zjenski imena… celija asortiment na borovec.. lukankata, narjazana na debelo.. ljubimite ti step4eta.. ljutata rakija.. jabalkite.. kafetata pri hudozjnicite.. poetite i tehnite stihove.. muzikantite i tehnite pesni… geroite i tehnite podvizi.. Skot, Amundsen i Ekzjuperi.. na6ija ljubim Vapcarov.. Trojanskija Balkan.. hizjite.. mahmurlucite.. o4ite, palni sas smjah i salzi.. sarcata, palni s ljubov i bolka….. ostava6 ti.. njama kade drugade da otide6…. nie.. nie prosto ne mozjem da te ostavim da bade6 martav ili da nameri6 pokoj v smartta…. zatova, molja te, ne ni ostavjaj da namerim pokoj v zjivota… davaj ni njakavi znaci ot tam, kadeto si.. pra6taj ni cvaka6ti pti4ki, debne6ti katadzjii, karaj ni da stapvame v akoto na patja, da se udrjame v nevidimite rabove, da pravim izcepki i nevolno da stavme za smjah…… pak 6te ti pi6a, gadjo, tolkova mnogo mi lipsva6…
Иван беше не само мой учител по катерене – в него намирах упование като това което изпитвам към моите родители. Не знам защо този младеж предизвика такова уважение в мен, но винаги ще помня този светъл човек! Искам много да му кажа, че го обичам и да видя усмихващите му се очи, но уви…
Обичам те приятелю………и знам че очите ти са все така усмихнати
Гаджовче… Извинявай, че нищо не написах толкова дълго време… Само гледах и мислих. Сега обаче някакси вече няма как.
Първата ми Враца без теб наоколо… миналия уикенд. Всички бяхме. И все пак имаше нещо… едно такова като трънчето, което те боцка само ако го натиснеш от една определена страна.
Все едно проходих на скалите отново. И много мислих за онези моменти, в които сме катерили заедно. Спомням си ги всичките, защото не са много – заради оня ми глупав страх да не се издъня пред теб. Заради това, че дълго време си гълтах езика и не можех да ти говоря нормално. Помня онази вечер преди Ботев преди доста години вече. Стояхме и обсъждахме маршрута, а ти ме накара там пред всички да си преценя сама възможностите – да кажа ще се справя ли или не. Яд ме беше, че не ми вярвяше тогава, най-малко в твоите очи исках да изглеждам слаба…
И затова. Всеки път гледах да съм в друга свръзка. За да не видиш някоя грешка, за да не видя пак онова съмнение.
Сега вече няма накъде да избягам, нали. Ти виждаш… каквото и да направя…
Какво ме повлече пак към скалите, не знам. Но ако си ти… благодаря ти…
Обичам те.
Той остана горе горд,
за да бъде вечен връх.
С върхове да спори
със дошлите тука да говори.
Мили майко, татко, братко,
не плачете, не тъжете –
аз от живите съм по-жив
и във своя свят различен
аз съм по-щастлив.
Не проклинайте съдбата,
нито Бога в небесата –
тук са истински нещата
а върхът е добротата!
11. 03. 2007 г.
Троян
Gadjo, mnogo puti zapochvah da ti pisha, no dumite ne mogat da izrazqt chuvstvata mi… mnogo vecheri, kogato chuvstvah i znaeh, che si pri men, ti kazvah vsichko, koeto nikoga ne uspqh da ti kaja predi… mnogo puti plakah pred teb i te molih da mi prostish vsichki greshki, koito dopusnah… Iskam da znaesh, che vsichki nie produljavame napred i jiveem za teb i sus teb, kolkoto i neposilno trudno da e tova, zashtoto znam kakvo ti iskash za nas… Produljavame da se subirame, da piem troqnska slivova, da igraem ljubimite ti makedonski hora, da hodim v Troqn pri lelq Stanka i chicho Petko, da si spomnqme za krasotata v dushata ti, za nezabravimite migove s teb v Lovech, za vecherite, kogato ni izprashtahte s Pavkata, za bala ni i tvoqta staq v pansa, za miga, kogato s Trodji reshihte, che shte stavate alpinisti, za kuponite v 58 blok v studentski grad, za purvite ti trenirovki po katerene zad Stopanskiq fakultet, za trenirovkite ti na Lakatnik s Fil, za zarajdaneto na \”Mlad Dihatel\”, za lekciite ti po pravo, koito prospivahme, i sled tova ti gi vzemashe ot Vaskata, za krasivoto lqto s teb i Nikolay, za kitarata Roza i za zamechtanite pogledi s Dimitur, za gulvotiite s Iskra, za neprestannite razkazi i obqsneniq po alpinizum, za razhodkite po Vitoshka, kogato celiqt svqt ni beshe v krakata – dve usmihnati hlapeta, koito mechtaeha za nepokorimi visini, neosuznavaiki, che cqloto shastie ni obgrushtashe, za razhodkite v Provincetown s Oblaka, za Blagoevgrad… tolkova godini, tolkova usmivki, tolkova lyubov, tolkova bolka, tolkova mechti, tolkova shtastie… Ti nai-dobre shte znaesh kakvo iskam da ti kaja sus slednite poznati za teb dumi:
\”6te sum do teb. Zavinagi.
Ako Zemqta naistina e krugla
to rano ili kusno s teb otnovo shte se sreshtem.
Kudeto i da sum – 6te se zavrushtam,
pri toplite ti nejni dlani.
Kogato i da e – 6te te pregrushtam
s ochi po tebe zamechtani.
Jivotut shte ni razpilee
podobno esenni lista v predzimna burq.
Surceto mi kum teb shte ledenee,
ochite shte ugasnat – do naprolet!
No zimata dori da e surova
shte naide svoq krai!
Togava?!
Togava az pri teb shte se zavurna,
bezvetren, nqm, pustinno tih.
V ochite ti krasivi shte potuna.
I shte se stoplq v nejnata ti dlan.
…
Ti tam budi – na onzi brqg
nad skalno – beliq priboi.
I az shte znam, che moq bqg
e svurshil! Az sum u doma!\”
Ti si v men zavinagi. Obicham te…
6tom sve4eri seee i lunataaa se pokaaazje, za men zjivotat ….
oste e istina maj, 4e te njama…
navan e tolkova hubavo, ljatoto idva, dnite sa dalgi, a ve4erite topli… skoro e 7 maj…
ti 6te bade6 li s nas…
…..
4ESTIT ROJDEN DEN GADJO.PREDI SE VIJDAHME PO MALKO SEGA TE VIJDAM NAVSEKADE KUDETO OTIDA.TI SI JIV.OBI4AME TE
Chaestit Rojden Den bratle,
nadqvam se che tam kydeto ste ti , fil i tishkata vsichko e po-istinsko i po-krasivo.i e tam nqma drebni hora i vsichko e po-chisto i po-istinsko.Mqsto koeto zaslujavate i mqsto kydeto horata sa dobri i usmihnati kakvito ste vie.
OBICHAM TE BRATLE!!!!!
Vianagi si s nas i v nas
Chestit Rojden Den Gadjo. Tolkova sum blagodarna, che poznavam chovek kato teb. Lipsvash mi bezkraino mnogo…
celuvam te
nazdrave, gajonka, uzjasno 6te ni lipsva6 tazi ve4er…. i tazi ve4er, kakto vsjaka…….
uzjasno…
gadjo, kade e kasetata ot amerika
Iskre, mai otdavna ne sme ta praili s Pavkata…
Niki, ne znam kak da te namerq. Bi trqbvalo da si se varnal veche ot Kanada. Mnogo iskam da se vidim, no ti nqmam koordinatite. Ste ti dam moq e-mail i telefon, ako gi vidish, da zvannesh. Chao za sega. Nadqvam se skoro da se vidim.
gadjonka, bush e tuk dnes… lipsvat mi tvoite madrosti i interpretacii na negovite re4i i ov4i misli. 6te6e da e zabavno da piem bira dnes v centara i da si govorim za amerika, amerikancite i 4i4o bu6….
ami kakto i da e … s bush ili bez bush pak mnooooogo mi lipsva6….
mnogo……..
zdravej, kak sii, prijateljoo,
kaak, dobre li ja kara6…
o6tle li vjatara goni6…
kam njakoj brjaaaaag…
kazji mi…….
Gadjo, lipsva6 mi…
chuh pechalnata vest po novinite v 7…nastrahnah,kazah si sigurno ne si ti -ima greshka.sled tova se raztarsih iz neta i se ubedih vav fatalnata istina.salzite nqma da te varnat,no naistina boli.makar i da rabotehme zaedno samo 1 lqto v amerika,az razbrah 4e ti si nai grijovniq,dobronameren i usmihnat veselqk, kogoto poznavah.mnogo ni lipsvash…
Sevgili kardeşim ivan! seninle tırmanmak benim için buyuk bir serefti.yaptıgın ıyılıkları hıc unutmıcam.mezarında rahat uyu.
IVANE CİGERİM!unutulmadın ;unutulmayacaksın!şunu bil;hatırlandıkça yaşamaya devam edeceksin bizimle.herşey için teşekkurler. özellikle arkadaşlığına…
zajdi, zajdii, jasnoo soncee,
zajdi pomra4i see..
i ti, jasnaa mese4inoo,
begaj, udavi se.
Zjali, goroo, zjalii, sestrooo,
dvete da zapla4em.
Ti za tvojte lisja, goro,
ja za mojtaaa mlaadost.
Tvojte lisjaa, goro sestro,
pak ke ti se vratjat.
Mojta mladost, goro, le, sestro,
nema da se vraatii…
Eeee…….
Помниш ли това? …
ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА
Не питай за цената на мечтата –
бори се, литвай, падай и умирай!. . .
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата. . .
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата. . .
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!. . .
Л.Янков, 1984 г.
И после какво да те питам, Гаджовче… думи няма.
Gadjo, ne minava i den bez da se setq po edin ili drug povod za teb. Tolkova mnogo spomeni…krasivi, nezabravimi!!!Vseki put , kogato slusham nqkoq BG pesen se sestam za teb, mislq si za teb, predstavqm se che i ti q slushash ot nqkoe visoko mqsto…Vseki put, kogato si sipvam ot tvoqta ljubima rakijka, otlivam i za tebe, Majstore…I pochti vseki put, nevolno, potichat salzi ot ochite, Priqtelju…
No togava se sestam za tova, koeto mi beshe kazval tolkova mnogo puti:\”Ako nqkoj den ne se zavarna ot varha, nqma da me jalish. Az sam si ostanal tam, kadeto iskam da jiveq…\”!I sarceto zatuptqva, stoplq se, usmihva se….I si zapqvam:
Ako umram,il zaginam, nemoj da me jalite…
I vse po-silno te obicham, Majstore………
Edna godina……………………………….
Kato se zamislish kolko mnogo vreme e tova…! Imam chuvstvoto, che kolkoto i puti da otbroqvame tazi data, vse ste si mislq, che beshe vchera. Zasto li…? Otgovorut e mnogo lesen.
Prez tazi edna godina, bez da preuvelichavam, vseki den sum se sestal za nashite momcheta po edna ili druga prichina i naj-veche zaradi tova, che gi poznavah. Ili ne, che imah chestta da gi poznavam takiva kakvito bqha – istinski, zemni i v sustoto vreme nqkak nedostijimi…Kolko chesto moje da se srestnat hora s takuv plam v ochite, s takava jajda za jivot, s tolkova ljubov, s tolkova mnogo priqteli? Mnogo malko naistina. I vseki, kojto pone za mig se e dokosnal do tqh e pochuvstval silata im i nevolno da trugvash s tqh. Silata da vurvqt nagore i nagore. Vseki po putq, kojto e izbral. Tova beshe tehniq put i te kracheha stastlivi. I tochno za tova, Majstore, ne moga da vi oplakvam. I kak da vi oplakvam, kato vie bqhte stastlivi do samiq kraj, a vseki bi iskal da jivee taka. Vie go napravihte, momcheta.
Vseki edin chovek si e zadaval vuprosa za smisula na jivota-zasto, kakvo i kak???A moje bi e dosta po-prosto, ot kolkoto se muchim da si go predstavim. Zastoto kakvo po-veliko nesto ot tova da sledvash mechtite si, da slushash surceto si i da vurvish po svoq sobstven put. Da si go otkril za sebe si i da znaesh, che tochno tova iskash da pravish. Povecheto hora moje bi cql jivot ne mogat da namerqt svoq put. No ne i nashite trima priqteli…te bqha razbrali smisula na jivota za sebe si. Zastoto nqma pravilen izbor, ima sobstven izbor. I te bqha go napravili. I si mislq, che tochno za tova te bqha tolkova silni hora. I tochno za tova se radvaha na vseki edin mig, daden im na tazi greshna zemq. I tochno za tova nie se stremim da vurvim po tehniq put, da gi sledvame i naj-veche da se uchim.
Da, tova, koete me kara da se sestam tolkova chesto za tqh e zastoto iskam da se ucha ot tqh kak trqbva da se jivee…da znaesh kakvo iskash ot jivota i da go gonish dokraj. Zatova sa tolkova golemi v nashite ochi i vinagi ste budat. Zatova bolkata, che veche ne sa do nas e golqnma. No v sastoto vreme chuvstvoto, che sme bili do tqh e nepovtorimo i te vinagi ste ni toplqt i ste ni uchat. Ot nas ostava prosto da sledvame tehniq primer, da sledvame mechtite si. Nezavisimo kolko vreme ni ostava na tazi zemq…
Roditeli, blizki i priqteli, budete SILNI, zastoto tqhnata obich e vuv vashite surca…
Pochivajte v mir, priqteli. Vie ste chast ot nas.
Obicham te, Majstore.
Prostete, ako ima nesto.
sevgili ivan biliyorum bizden çok uzaktasın ama hala yokluğun hissediliyor.Umarım gittiğin yerde rahatsındır ve bunları okuya biliyorsundur.seni çok özledik ve hiç unutmadık bunu bilesin.Zaman senin dostluğunu ve iyi yürekliliğini unutturamaz asla.Hala inanması zor geliyor bazı şeylere insan kabul edemiyor. SENİ HİÇ UNUTMADIK.
SECO&MUJ
Gadjo… Eh, Gadjo, lipsva6 mi vseki den…
Tiho beshe. Vsichki mulchahme, zashtoto vseki si govoreshe s teb. I poneje vsichko veche biah ti kazala, ne me svurtashe i samo gledah nagore nad gorata kato vseki put s nadejdata da preletish nad hulma, kakto predi dve godini, zaedno s Fil i Tishkata. Ne ti se surdia, che ne se poiavi. Znam, che veche letite mnogo po-visoko.
Dve godini.
Oshte si navsiakude.
Завинаги с нас…
Обичаме Ви, приятели!
Ей Гаджо, приятелю,
Бог да те прости… И теб, и Фил- Карамфил и Тишката…
Никога няма да ви забравим!
Поклон!
липсваш много, без значение колко време минава… особено силно липсваш когато е весело, когато се събираме, когато се разказват истории и се пие домашна ракийка… липсваш, когато отиваме някъде, където е сурово и страшно, когато толкова ни трябва малко от твоя кураж, липсваш когато се връщаме и искаме да ти се похвалим какво сме изкатерили… дори си представям как ще реагираш, как ще се усмихнеш… винаги си там, наоколо, на един повей вятър разтояние… и не минава
Гаджо, постоянно се сещам за теб, често отварям тоя сайт и се спирам на твоите снимки…Още не мога да проумея, че повече няма да те видим…Дано там горе си намерил онези стойностни неща, които търсеше тук долу на земята…Истинските приятели не се забравят. Ти завинаги ще останеш в сърцата ни!
Hej, 4estit rojden den, 4ove4e…
4estit rojden den…
4estit…
4estit rojden den, prijatelju, blagodarja ti, 4e te ima6e…
blagodarja ti, 4e o6te si tuk…
blagodarja, 4e 6te ostane6 do kraja…
blagodarja…
4estit rojden den Gadjo.Sezona zapo4na pipnahme skalata i si mislq vse po 4esto za teb i Fil.Gledah edni gotini stari film4eta va6i v saita(koito gi e ka4il evalarka)i znam 4e vi se iska kato vi gledam uhilenite fizionomii da sum vesel i da se usmihvam ama to4no na tiq kadri mi e nai gadno.Iska mi se pak da hodim na centralna i nastroenieto da e pripovdignato(kakto vinagi s teb)I da slu6am maitapite ti i da me zarejda6 s usmivkata si.Pomnq kak katerehte s Fil orlovec a nie s Lu4kata 1300 i dvijehme usporedno nagore i se vijdahme ot plo6tadkite a ti prez celiq den ni zamerq6e s maitamite si,dokato Fil kateri li kateri pu6ka i pak kateri.V suznanieto si sum te zapomnil ot togava-nie se bqhme ka4ili otgore na stenata i vi gledame.Ti vodi6 poslednoto vuje,koeto e po edin bubrek super vazdu6no(cqlata vra4anska bezdna se vijda nadolu)a ti produljava6 da pulzi6 bavno i uvereno nagore.Slunceto be6e po4nalo da se skriva no dori i to ostana da te pogleda kak elegantno stupva6 po skalata.Iska mi se da moje vsi4ki pak da slezem dolu na ogunq i da se smeem i i i i i. A znam 4e kato otidem utre na Vraca 6te ste s nas i 6te se usmihvate otgore i 6te budete gordi. Obo4ame vi
Почивай в мир, Гаджо!
Толкова съм ти бясна, но как да съм като няма пак да те прегърна. На кого да се сърдя? Няма на кого! А на теб – не мога, колкото и да съм ти бясна. Обичам те, липсваш ми! Имах нужда да пием пак по едно в някое кафене. Набързо или не,… просто да си поговорим. Много е хубаво, че приятелите ти са ти толкова верни. Точно като теб!
MNOGO JALKO…
Gadjo, dnes ti i az imame rojden den. Navremeto chesto go praznuvahme zaedno kato sabirahme mnogo privateli. Chestit rojden den! Edin den shte praznuvame otnovo zaedno tam gore…