Турът се намира на игла, съседна на Иглата на козата (виж: https://mlad-dihatel.com/iglata-na-kozata/), която, в пристъп на иновативност, кръстихме – Другата игла. Маршрутите на двете игли могат да се ползват и за докатерване след Стената на Мальовица или Еленка. Тогава подходът е от Еленино към Скритото езеро.
Иглата на козата е очертана с червено, Другата игла със синьо
Каска-невидимка 5+, 40 м.
1в., 20 метра – 3 болта и 1 клин, площадка на два болта
2в., 20 метра – 1 болт, площадка на скален издатък
Инвентар: пълен комплект френдове и клеми (Възможно е маршрутът да се изкатери и на едно въже, тогава е препоръчително да се дублират малките френдове, до зелен включително.)
Слизане: По тревен склон от задната страна на иглата
Първо изкачване:
15.08.2021 г.
Йордан Чобанов, Павел Недялков
Първо въже
Второ въже (Страшно изглеждащият камък има спойка със скалата от горната си част и е прекрасна стъпка)
Върхът на иглата, на заден фон се вижда Еленино езеро и премката на Еленка.
2,5 дни през седмицата са малко за да идеш и пробваш много маршрути, но са достатъчно време да опиташ нещо ново, да поговориш с приятел, да срещнеш други катерачи и да спиш под звездите.
Първият следобед пробвахме Жълтите скали вдясно от Куклата. От долу нагоре в неспортен стил изкатерихме нов маршрут с 8 анкера и няколко френда. На другата сутрин го катерихме отново “на водене” и добавихме още 2 болта на слизане. Осигуровка на лепен клин с халка /беше си там в нищото/ и анкер с халка. И така:
Тур “11-ти август”, 25 м., 6b, 10 болта/10 примки
Никола Леваков и Сотир Стойчев
Сн. Н. Петков
След това въведохме някои поправки по виа фератата и денят приключи с бира.
На следващия ден пробвахме десния ръб на Камилски игли /ЮЗ стена/. По някаква причина тук не се катери често. Ходил съм само зимата с различни хора и винаги им е ново и неочаквано – не е описано никъде, не е коментирано и т.н. Мястото има потенциал и “старците-разбойници” са го пребродили на времето и после се е позабравило.
Подхожда се като за БАК, но след 250-300 м. по пътеката от камъка на 2-ра тераса се подсича наляво до кулоар, който зимата има сняг, малко лед и малко скала. С едно въже /40 м./ се стига до първата игла. Катери се мах 5а ок. 30 м. и по сняг се стига до 2-рата игла. Отново 30 м. мах 5а и по сняг диагонално надясно се ходи до характерен логичен винкел пресичащ финалния скален венец. Тук е малко по-трудно – 5а+, 40 м.
Заради ЮЗ изложение се катери по котки с рядко използване на сечива по чиста скала и ходене между иглите по сняг.
Слизането зимата е по склона от СЗ от върха до 1-ва тераса по сняг внимателно и според обстановката.
Докато катерих гореописаното гледах десния ръб и ми се искаше да го пробвам. Изглеждаше труден за зимата. Изглеждаше като за премиера, но се оказа катерен. Изкатерихме го на 11.08.21 г., като подновихме скалните клинове и поправихме осигуровките за дълъг период от време.
На снимката с червено е маршрута, а с жълто подхода /началото на подхода изисква въже и лете, и зиме /.
Начало – по характерен ръб.
1-во въже – 30 м., 5а+, 1 болт. и 1 ск. клин, джаджи. Здрава скала с хубави форми. Осигуровка вляво от ръба на болт и ск. клин.
2-ро въже – 45 м., 5, характерен винкел с цепка, после по ръба по плочи, джади. Осигуровка на болт с майон . Къс рапел на север /7 м./ до премка. Следват 10-12 м. лесно катерене с 1-2 включвания на френдове, ходене по ръб и край! Много хубаво лятото и по-трудно зимата /много по-трудно/.
И така – нов живот за стар тур с нови осигуровки.
Ако не се намери майстора от 70-те години предлагаме:
Тур “Десният ръб на Камилски игли”, 100 м., 5а+
Готов за приключение зиме и лете. Внимателно – не е лесно!
Има много катерене и нови възможности по този масив. Може би така ще провокираме стари истории и нови линии – кой знае?
Н. Леваков
* Заглавието е перефраза от една книга.
Иглата на козата е една от иглите на Малка Мальовица. Намира се над Скритото езеро. Най-краткият подход е от Втора тераса да се мине през улея над Сивите скали. Иглата се вижда от Втора тераса.
Скалата на козата е оградена с червено, Сивите скали със синьо.
След голяма доза лутане през изминалия уикенд се озовахме тук с Петьо Илиев и успяхме да изкатерим две нови линии:
Един болт за теб 5+, 50 м. (със синьо на снимката)
1-во въже: 30 м. 5-, без междинни осигуровки, площадка на болт и клема
2-ро въже: 20 м. 5+, без междинни осигуровки, площадка на джаджи на върха на иглата
Описание: От площадката с болта не се следва логичното продължение на цепката защото е ронливо, а по най-лесното се върви в ляво към ръба на иглата и се излиза от там.
Сънят на козата 5+, 50 м. (с червено на снимката)
1-во въже: 30 м. 5+, без междинни осигуровки, площадка на два клина
2-ро въже: 20 м. 5, един междинен клин, площадка на джаджи на върха на иглата или директно на рапелната установка
Слизането става от обратната страна на иглата с един рапел (6 м.) от болт с карабинер (Не се вижда от върха на иглата, но е на два метра под него).
Необходим инвентар: клеми и двоен набор френдове (поне 12 на брой)
И двата маршрута следват много логична линия с цепки, поради което нямат нужда от схема.
Първо изкачване:
08.08.2021
Йордан Чобанов, Петьо Илиев
Последните метри от първо въже на Един болт за теб и въпросната площадка с болта
Първо въже на Сънят на козата
Поглед от върха на иглата. Вижда се Скритото езеро под нас.
На 01.09.2019 г. изкатерихме нов тур на Еленка. Снимките са от climbingguidebg.com.
1-во въже 45 м. – 3 б., 3 ск. кл., 5+ (5с)
2-ро въже 35 м. – 2 б., 2 ск. кл., 6 (5c+/6a)
3-то въже 50 м. – 6 б., 3 ск. кл., 7- (6а+)
Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+), Никола Леваков, Валерия Цолова и Валентин Ганчев (Върхарката)
Началото е право нагоре от перваза, по който тръгва т. “Соло”, има изчукан триъгълник. До болт с халка (малко под 1-вата площадка на т. “Камината”). 2-ро и 3-то въже са по плочата м/у т. “Ръба” и т. “Камината”. 2-рата площадка е на болт с халка. А с 3-тото се излиза на ръба откъдето е показан в жълто пътят за слизане на втората снимка. Клеми и френдове ( 00-3,5)
Няма общи метри с други турове или техни варианти.
Текст: Никола Леваков
29.07.2017
Тур Янко – 151 м. 7 (А0)
Средна Урдина Игла, Мальовица
Никола Леваков et al.
Хубаво е нещата да се довършват. Ако са дивотии – направо си е задължително. Та така и Никола завърши поредния си тур – този път на Урдини игли. Турът се казва Янко – на Янко Голомехов, чиито са останалите маршрути на иглата. Преди време Никола, Григор Вътев и Сотир Стойчев завършват първите 2 въжета и част от третото. Последните две съботи помагахме аз и Валерия Цолова, като завършихме 3-то въже и с още две излязохме до голямата тревна козирка, въпреки опита за саботаж от стадо мравки 🙂
Екипиране: скални клинове и болтове
Необходим инвентар: двойно въже, 12 примки, клеми, френдове (до No. 3 BD)
Забележки:
1. При първите опити са участвали Сотир Стойчев и Григор Вътев
2. Второ въже е много късо и изглежда, че може да се съедини с първо, но не е така заради триенето
Слизане:
Най-горе първият рапел е от дърво до площадката (перваз) – 55 м. Хубаво е възелът на въжето да подмине ръба на скалния участък.
Следва къс рапел, за който е необходимо отклонение от скален клин (връщаш се 7-8 вдясно по перваза вдясно, по пътя на изкачване).
От там – с още един рапел 55м. се стига до земята.
Местоположение:
В дясната част на Средна Урдина игла. Има изчукан триъгълник в основата на маршрута.
Текст: Силвия Младенова
Схема на маршрута
Винкелът на второ въже
Траверсът на трето въже
Площадката в края на тура