Мальовица

Успехът на начинаешия 6a, 110 м.

17-18. 07. 2026 г.

 

Стената на Ушите е доста гъсто „пребродена“ и не предлага много нови възможности. Особено за нещо по-лесно. На нас ни се получи. В лявата част има лесна плоча, на която в climbingguidebg.com е нарисувана линия „проект“. Десният край на плочата е вариант за заобикаляне на началните изкуствени пасажи на т. „Пещера“. Ние тръгнахме по средата (има естествена характерна кафява вертикална скална линия) и след 55 м. 5а+ здрава скала направихме осигуровка на 2 болта с халка. Нагоре не беше ясно – 15 м. над нас трябваше да се избере място за излизане през таван. Отдясно (не много близо) имахме ограничение да не влезем в т. „Пещера“, а отляво евентуалното излизане на нарисуваната в сайта линия „проект“. Отдолу се вижда какво има до тавана, а как изглежда плочата отгоре е „каквото стане“. Този ден бяхме с М. Коджабашев и С. Стойчев. Преборихме някакво дясно излизане от тавана и слязохме. Соте си намери работа на хижата, а от София пристигна заместник – Уинки.

Предложих да подходим отгоре – да спуснем едно въже, да го прокатерим и екипираме. Може би беше грешка на 35 м., които не са трудни. Спуснахме се до основата на стената на рапели. Уинки води първите две въжета, а аз третото за да видим какво сме направили. Хареса ни – по-лесно на Ушите няма (като категория „Класическия“ е по-лек, но е по „страшен“). Здрава скала и добре екипиран, като на места катеренето е ангажиращо. Използвали сме френд № 2 (жълт BD) веднъж на 2­-ро въже и веднъж на 3-то въже. След края на 3-то въже е удачно да се прикатери по тревно-скаслни пасажи 45-50 м. до осигуровка на 2 болта, където може да се приеме, че вече е безопасно.

Първо изкачване:

17-18. 07. 2026 г.

Никола Леваков, Димитър Коджабашев, Димитър Христов (Уинки)

Никола води 3-то въже

Митко Коджабашев “мисли” на площадката на 3-то въже

 

Информация:

Никола Леваков

Камилски игли – 2026 г.

16.07.2026 г.  Н. Леваков, Д. Коджабашев и С. Стойчев

Опитахме да направим нов маршрут по Камилски игли. Подходихме от 1-ва тераса по западния склон (откъдето се слиза след изкачване) по морените нагоре и около 30 м. през клек до левият край на масива. Избрахме характерен винкел 25 м. вдясно от левия ръб. Оказа се, че някой вероятно през 70-те години на миналия век вече е катерил тук (според намерените клинове).

1-во въже: 45 м., 6а, добавихме 2 болта за плюс 2 болта с халки на площадката. 2-ро въже: 35 м., 5b с еди болт. Завършва на края на ръба на тази игла. С къс рапел от един болт с халка се слиза на премка.  Диагонално надясно и нагоре по тревен склон  се достига до горната игла, където по характерен винкел с надвесена в горния и край цепка изкатерихме още едно въже – 35 м., 6а+. Тук не беше катерено.

 

Сн. 1.  Горната игла.

Не сме забивали клинове или болтове тук. От края на ръба се пуска къс рапел от скален блок в източна посока. По стръмен тревен и на места скално-кулуарен склон се слиза до под стената и после по пътя на идване до 1-ва тераса.

Използват се добър набор от клеми и френдове. Зимата (Камилски игли обикновено се приемат за зимен обект) би било наистина трудно и предизвикателно изкачване.

От уважение към старите майстори (независимо от новото продължение) името трябва да бъде „Левият ръб“, 6а+, 115 м.

 

Сн. 2. Общ план на масива. Отдясно с жълт цвят е подхода, а с червен възстановения маршрут през 2021 г.

Сн. 3. Поглед от 1-ва тераса на подхода към лявата част на масива.

“Къде загубихме мечтите си?” 6а, 165 м.

Вр. Еленка /Елени връх/ 2654 м. н. в.

Т. „Къде загубихме мечтите си?“. 165 м., 6а /екипиран трад/

20.07.2025 г., Н. Леваков, Д. Коджабашев, Д. Христов /Уинки/ и Ст. Тодоров /Мулето/

Начало: 15 м. вдясно от т. „Академик“ по характерно ребро. Има изчукан триъгълник.

1-во въже: Тръгва по ребро и после право нагоре по плочи до обща площадка с идващия отдясно т.“Класически“ на 2 болта с халки. 5b/5c, 1 ск. клин и 3 болта, 38 м.

2-ро въже: Нагоре и леко диагонално наляво  по плочи, 5c/6a, 2 ск. клина и 4 болта, 40 м.

Площадка на 2 болта с халки.

3-то въже: От площадката наляво по плоча и нагоре до плитък винкел, после по плочи. Това въже върви успоредно на съседния т. „Соло“ без да го пресича или доближава „силно“.

6а, , 4 ск. клина и 5 болта, 42 м. Площадка на 2 болта с халки.

4-то въже: 2 варианта:

– право нагоре по лесен винкел, 1 болт за ориентир, 4а, 25 м. Площадка на 1 болт зад ръба.

/На снимката с пътищата за слизане е с червена точка и линия с жълт цвят/

– от площадката нагоре и наляво 5м., после леко диагонално нагоре и наляво по плоча до. От там наляво до ПСС-клина. 4В, 30 м. От тук се слиза, както е показано с червен цвят.

Получи се сравнително лесен маршрут по възможно най-здравата скала на Еленка. Пасажите 5b/6a са кратки и добре осигурени. Линията ясна и много логична.

 

Никола Леваков

Тур “Каска-невидимка” 5+. 40 м.

Турът се намира на игла, съседна на Иглата на козата (виж: https://mlad-dihatel.com/iglata-na-kozata/), която, в пристъп на иновативност, кръстихме – Другата игла. Маршрутите на двете игли могат да се ползват и за докатерване след Стената на Мальовица или Еленка. Тогава подходът е от Еленино към Скритото езеро.

Иглата на козата е очертана с червено, Другата игла със синьо

Каска-невидимка 5+, 40 м.

1в., 20 метра – 3 болта и 1 клин, площадка на два болта

2в., 20 метра – 1 болт, площадка на скален издатък

Инвентар: пълен комплект френдове и клеми (Възможно е маршрутът да се изкатери и на едно въже, тогава е препоръчително да се дублират малките френдове, до зелен включително.)

Слизане: По тревен склон от задната страна на иглата

Първо изкачване:

15.08.2021 г.

Йордан Чобанов, Павел Недялков

Първо въже

Второ въже (Страшно изглеждащият камък има спойка със скалата от горната си част и е прекрасна стъпка)

Върхът на иглата, на заден фон се вижда Еленино езеро и премката на Еленка.

 

За Мальовица като за Мальовица*

2,5 дни през седмицата са малко за да идеш и пробваш много маршрути, но са достатъчно време да опиташ нещо ново, да поговориш с приятел, да срещнеш други катерачи и да спиш под  звездите.

Първият следобед пробвахме Жълтите скали вдясно от Куклата. От долу нагоре в неспортен стил изкатерихме нов маршрут с 8 анкера и няколко френда. На другата сутрин го катерихме отново “на водене” и добавихме още 2 болта на слизане. Осигуровка на лепен клин с халка /беше си там в нищото/ и анкер с халка. И така:

Тур “11-ти август”, 25 м., 6b, 10 болта/10 примки

Никола Леваков и Сотир Стойчев

 

Сн. Н. Петков

 

След това въведохме някои поправки по виа фератата и денят приключи с бира.

 

На следващия ден пробвахме десния ръб на Камилски игли /ЮЗ стена/. По някаква причина тук не се катери често. Ходил съм само зимата с различни хора и винаги им е ново и неочаквано – не е описано никъде, не е коментирано и т.н. Мястото има потенциал и “старците-разбойници” са го пребродили на времето и после се е позабравило.

Подхожда се като за БАК, но след 250-300 м. по пътеката от камъка на 2-ра тераса се подсича наляво до кулоар, който зимата има сняг, малко лед и малко скала.  С едно въже /40 м./ се стига до първата игла. Катери се мах 5а ок. 30 м. и по сняг се стига до 2-рата игла. Отново 30 м. мах 5а и по сняг диагонално надясно се ходи до характерен логичен винкел пресичащ финалния скален венец. Тук е малко по-трудно – 5а+, 40 м.

Заради ЮЗ изложение се катери по котки с рядко използване на сечива по чиста скала и ходене между иглите по сняг.

Слизането зимата е по склона от СЗ от върха до 1-ва тераса по сняг внимателно и според обстановката.

Докато катерих гореописаното гледах десния ръб и ми се искаше да го пробвам. Изглеждаше труден за зимата. Изглеждаше като за премиера, но се оказа катерен. Изкатерихме го на 11.08.21 г., като подновихме скалните клинове и поправихме осигуровките за дълъг период от време.

На снимката с червено е маршрута, а с жълто подхода /началото на подхода изисква въже и лете, и зиме /.

Начало – по характерен ръб.

1-во въже – 30 м., 5а+, 1 болт. и 1 ск. клин, джаджи. Здрава скала с хубави форми. Осигуровка вляво от ръба на болт и ск. клин.

2-ро въже – 45 м., 5, характерен винкел с цепка, после по ръба по плочи, джади. Осигуровка на болт с майон . Къс рапел на север /7 м./ до премка. Следват 10-12 м. лесно катерене с 1-2 включвания на френдове, ходене по ръб и край! Много хубаво лятото и по-трудно зимата /много по-трудно/.

И така – нов живот за стар тур с нови осигуровки.

Ако не се намери майстора от 70-те години предлагаме:

Тур “Десният ръб на Камилски игли”, 100 м., 5а+

Готов за приключение зиме и лете. Внимателно – не е лесно!

Има много катерене и нови възможности по този масив. Може би така ще провокираме стари истории и нови линии – кой знае?

Н. Леваков

 

* Заглавието е перефраза от една книга.

Иглата на козата

Иглата на козата е една от иглите на Малка Мальовица. Намира се над Скритото езеро. Най-краткият подход е от Втора тераса да се мине през улея над Сивите скали. Иглата се вижда от Втора тераса.

Скалата на козата е оградена с червено, Сивите скали със синьо.

След голяма доза лутане през изминалия уикенд се озовахме тук с Петьо Илиев и успяхме да изкатерим две нови линии:

Един болт за теб 5+, 50 м. (със синьо на снимката)

1-во въже: 30 м. 5-, без междинни осигуровки, площадка на болт и клема

2-ро въже: 20 м. 5+, без междинни осигуровки, площадка на джаджи на върха на иглата

Описание: От площадката с болта не се следва логичното продължение на цепката защото е ронливо, а по най-лесното се върви в ляво към ръба на иглата и се излиза от там.

Сънят на козата 5+, 50 м. (с червено на снимката)

1-во въже: 30 м. 5+, без междинни осигуровки, площадка на два клина

2-ро въже: 20 м. 5, един междинен клин, площадка на джаджи на върха на иглата или директно на рапелната установка

Слизането става от обратната страна на иглата с един рапел (6 м.) от болт с карабинер (Не се вижда от върха на иглата, но е на два метра под него).

Необходим инвентар: клеми и двоен набор френдове (поне 12 на брой)

И двата маршрута следват много логична линия с цепки, поради което нямат нужда от схема.

Първо изкачване:

08.08.2021

Йордан Чобанов, Петьо Илиев

 

Последните метри от първо въже на Един болт за теб и въпросната площадка с болта

Първо въже на Сънят на козата

Поглед от върха на иглата. Вижда се Скритото езеро под нас.

 

 

 

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+)

На 01.09.2019 г. изкатерихме нов тур на Еленка. Снимките са от climbingguidebg.com.

1-во въже 45 м. – 3 б., 3 ск. кл., 5+ (5с)
2-ро въже 35 м. – 2 б., 2 ск. кл., 6 (5c+/6a)
3-то въже 50 м. – 6 б., 3 ск. кл., 7- (6а+)

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+), Никола Леваков, Валерия Цолова и Валентин Ганчев (Върхарката)

Началото е право нагоре от перваза, по който тръгва т. “Соло”, има изчукан триъгълник. До болт с халка (малко под 1-вата площадка на т. “Камината”). 2-ро и 3-то въже са по плочата м/у т. “Ръба” и т. “Камината”. 2-рата площадка е на болт с халка. А с 3-тото се излиза на ръба откъдето е показан в жълто пътят за слизане на втората снимка. Клеми и френдове ( 00-3,5)

Няма общи метри с други турове или техни варианти.

Текст: Никола Леваков

Тур Янко – 151 м. 7 (А0)

29.07.2017
Тур Янко – 151 м. 7 (А0)
Средна Урдина Игла, Мальовица
Никола Леваков et al.

Хубаво е нещата да се довършват. Ако са дивотии – направо си е задължително. Та така и Никола завърши поредния си тур – този път на Урдини игли. Турът се казва Янко – на Янко Голомехов, чиито са останалите маршрути на иглата. Преди време Никола, Григор Вътев и Сотир Стойчев завършват първите 2 въжета и част от третото. Последните две съботи помагахме аз и Валерия Цолова, като завършихме 3-то въже и с още две излязохме до голямата тревна козирка, въпреки опита за саботаж от стадо мравки 🙂

Екипиране: скални клинове и болтове
Необходим инвентар: двойно въже, 12 примки, клеми, френдове (до No. 3 BD)

Забележки:
1. При първите опити са участвали Сотир Стойчев и Григор Вътев
2. Второ въже е много късо и изглежда, че може да се съедини с първо, но не е така заради триенето

Слизане:
Най-горе първият рапел е от дърво до площадката (перваз) – 55 м. Хубаво е възелът на въжето да подмине ръба на скалния участък.
Следва къс рапел, за който е необходимо отклонение от скален клин (връщаш се 7-8 вдясно по перваза вдясно, по пътя на изкачване).
От там – с още един рапел 55м. се стига до земята.

Местоположение:
В дясната част на Средна Урдина игла. Има изчукан триъгълник в основата на маршрута.

 

Текст: Силвия Младенова

Схема на маршрута

Винкелът на второ въже

Траверсът на трето въже

Площадката в края на тура

Тур “Наско” – Северната стена на Мальовица

Турът е в най-дясната част на триъгълника. Едно време в основата му се различаваше блед номер, но вече май се е изтрил. Ако е там е 8 (а не 6 както е по гидовник). Тръгването е по малко кулоаро-винкелче. Най-лесно ще се ориентирате ако първо познаете тръгването на Кавказ. Там номерът все още се вижда. Тръгването на Кавказ е през изразен къс винкел. Наско е следващото подобно вдясно от него.