Враца

Тур “Белият заек” 7, А0 (7-, А0), 120 м.

Турът се намира на иглата на масив “Долен източен” на Враца. Началото му е по плочата между “Спомен от 60-те” и кулоара на “Спартак”. Тръгва по цепка зад дърво, израснало от основата на плочата. Първата стъпка е по дървото.

/Линията на “Белият заек” е в червено. “Спомен от 60-те” е в зелено. “Сталкер” е в оранжево, “Пачата на вещицата” е в синьо. От новите турове зад ръба, вляво от “Сталкер” е “Дами канят” (не се вижда на снимката)/

“Белият заек” е очертан с червено. Със зелено е очертан тур “Дами канят”.

Пробвахме нов подход, който да избягва кучетата: От табелата за изход на Враца се тръгва по пътека нагоре и вдясно. След 30 м. се достига бетонно правоъгълно нещо (водохващане?). Продължава се още малко надясно. След 20 метра вляво от пътеката има пирамидки. Ходи се по тях нагоре и леко вляво до достигането на едър сипей. Продължава се по сипея почти до масива. Финалните метри се минават през рехава горичка вдясно. Подходът отнема между 10 и 15 минути.

1-во въже: 5 болта, 1 клин – 30 м. (2 болта на площадката) – изцяло спортно осигурено по плочата. Необходими са две ленти за осигуровка по дръвчета и един френд (лилав или зелен BD) за финалното винкелче преди площадката.

2-ро въже: 6 болта, 1 клин – 40 м. (2 болта на площадката) – спортно осигурено по плочата. Необходим е един френд (червен на BD) между първи и втори болт и две ленти за дървета.

Въжето започва като от площадката се тръгва първо директно наляво и чак след това към първия болт. Пасажът се минава чисто (7) или с едно дърпане на примка (7-).

3-то въже: 7 болта – 20 м. (2 болта на площадката) – Необходим е пълен набор клеми и френдове.

Пасажът по плочата е 3 метра и е осигурен за А0. Има релеф за свободно преминаване (8+ ?), но е отвъд възможностите ми. Който се справи да пише колко е трудно. Ако се катери изкуствено може да се сложи клема между първи и втори болт (тук на момиченцата им влизат пръстите, но моите не). Нагоре въжето продължава по приятен винкел. Има два болта, но са нужни и джаджи.

4-то въже: 1 клин и 1 якор – 30 м. (1 болт на площадката) – Необходим е пълен набор клеми и френдове.

Лесно и приятно въже по здрава скала. Гледката от върха е невероятна. От площадката по перваз се прави травес надясно към камина. Влиза се в камината на нивото на перваза без да се откатерва (тук е клина и якора). От камината се излиза на равна тераса. Има много възможности за излизане до края на иглата. Най-монолитният вариант е да се тръгне към левия винкел с хубава цепка и дръвче преди него. От началото на винкела се траверсира надясно през друго дръвче към перваз. По перваза се ходи диагонално към срещуположната страна на иглата. Тук има площадка с болт и карабинер. С десет метра рапел се достига до премката между “Долен източен масив” и “Ръба над града”.

Първо изкачване:

за три дни през януари и февруари на 2019 г.

Йордан Чобанов, Пламен Василев

/Първо въже – вдясно на снимката се виждат клоните на дървото, от което се тръгва/

/Второ въже/

/Трето въже/

/Върха/

Тур “Бижу” 7, 55 м.

Маршрутът се намира на Източния масив на Враца, на все още безименен сектор между “Ръба над града” и “ВИФ”. Скалата тук е доста монолитна и с интересни цепки. Има възможност за поне още 4-5 маршрута от порядъка на 90-100 метра. Нашият маршрут е в най-ниската част на сектора.

Снимка от climbingGuideBg.com

Нашата линия е отбелязана с червено. С жълто е очертана линията на неизвестен (поне на мен) маршрут с “модерни” болтове. Не знам дали е довършен, но със сигурност се вижда първа площадка. Ако стига до горе е 2 или 3 въжета и върви по специфична широка цепка, която в горната си част се разширява до камина, вижда се даже от паркинга пред Алпийския дом.

Подходът към сектора става като се мине покрай иглата на “Долен източен”, подсича се “Ръба над града” и по малко тревясало кулоарче се излиза на сипея. Добър вариант е да се изкатери нещо по иглата на  “Долен източен” и от там да се продължи нагоре. Така подходът става много приятен и не отнема повече от 10 минути.

Снимка: Костадин Узунов

Турът напълно отговаря на името си. Линията е къса, но за сметка на това изключително красива. Първо въже може да се мине и само на примки (S2 по немската система) от хора с добра проходимост и психика. Пасажът е къс и добре осигурен. Лично аз бих сложил няколко междинни френдчета между болтовете и в началото. Второ въже е по-лесно, но изисква пълен набор клеми и френдове. Слиза се с един рапел от края на тура. Възможно е двете въжета да се обединят, но заради траверса най-вероятно ще трие много.

Първо изкачване: 20.04.2018 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савово, Александър Алексиев (Шабрашо)

Финалният вариант на второ въже: 14.11.2018 г.

Йордан Чобанов, Костадин Узунов

Първо свободно преминаване:

Костадин Узунов

 

Снимки от началото на тура по време на първото изкачване:

 

 

Дихателският сектор на Враца – Алеко горен

Снимка: Петър Сертов

1. “Ouzo Plomari” 5, 55 м.
Информация: https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=3039

2. “Ръбчето” 4+, 55 м. (стар тур по ръба)

3. “Млад дихател” 7, 30 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-mlad-dihatel-7/

4. “Слънце грее, дъжд вали” 6+, 65 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-sluntse-gree-duzhd-vali/

5. “Таралеж в мъглата” 6 (5+, А0), 60 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-taralezh-v-muglata-6-5%a060-m-2/

6. “Клуб Under five” 5+, 60 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-klub-under-five-5-60-m/

7. “Охлюв по склона” 6, 60 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/ohlyuv-po-sklona-7-6-a0/

8. “До Чикаго и назад” 6+, 50 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-do-chikago-i-nazad-7-50-m/

9. “Руска закуска” 7-, 30 м.

Информация: https://mlad-dihatel.com/tur-ruska-zakuska-7-30-m/

 

Със сигурност трите най-красиви маршрута на сектора са “Руска закуска”, “Млад дихател” и “До Чикаго и назад”. Предвид осигуровката “Слънце грее, дъжд вали” предлага най-приключенското изживяване.

Приятно и безаварийно катерене на всички!

Тур “Таралеж в мъглата” 6 (5+, А0), 60 м.

Линията на тура е очертана със синьо

Турът се намира на “Дихателския” сектор на Враца – Алеко горен. Тръгва в специфичен улей между Слънце грее, дъжд вали и Клуб “Under five”. Първата площадка е обща с тази на Клуб “Under five”. Последните 10 метра от тура минават по финалния винкел на Охлюв по склона. Площадката в края е обща с останалите турове, които минават през иглата. Слиза се на рапел (35 м.). Таралеж в мъглата е подходящ маршрут за хора, които се учат да катерят на джаджи, една идея по-труден от Клуб “Under five”. Възможни са различни комбинации със съседните два тура. Най-удачно е комбинирането на първо въже на Охлюв по склона с второто на Таралежа (Първо въже на Охлюва е прекрасно за разлика от второ).

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове

1-во въже: 2 болта

2-ро въже 4 болта и 3 клина

Първо изкачване: 24.09.2018 г.

Йордан Чобанов, Пламен Василев, Петър Сертов

 

Тур “Дами канят” 7/7+ (6, А0), 45 м.

Маршрутът минава през западната стена на иглата на Долен източен масив (Враца). Линията се намира на няколко метра вляво от горната част на “Сталкер” и е в сянка до 12 часа и след 5. Пасажът е с болдър характер, става дума за 2-3 прихващания в надвес. Осигуровката е на болт и клин и лесно може да се мине изкуствено. Като цяло турът предлага доста разнообразно катерене за дължината си. При премиерата направихме междинна площадка на 25-тия метър за по-добра комуникация. Ако се пробва пасажът чисто, това ще е може би по-удачно. Маршрутът завършва на обща площадка със “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. До началото на тура може да се стигне или като се изкатери някой от съседните турове, или като се заобиколи долната част на иглата от ляво (запад). Линията започва през специфична цепка, като се вижда болт на 7-мия метър.

Необходим инвентар: Пълен набор клеми и френдове до No 3 на BD

Първо изкачване: 05.05.2018 г.

Йордан Чобанов, Желязко Мечков

Линията на тура е отбелязана в зелено.

С червено е отбелязана горната част на “Сталкер”.

 

Тур “Руска закуска” 7-, 30 м.

Турът се намира в най-горната част на масив “Алеко горен”, на трийсетина метра след “До Чикаго и назад”, малко преди характерната премка между този масив и “Алеко”. На четири метра от земята се вижда първия болт. Има достатъчно оставени осигуровки и маршрутът може да се изкатери само с един жълт и червен камелот (No 1 и 2 на BD), но за спокойствие може да се носят и останалите. Клеми не са необходими. Турът завършва с болт и клин, от които може да се слезе с рапел до основата или до пътеката отстрани на масива.

Първо изкачване:

16.03.2018 г.

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

Тур “Млад дихател” 7-/7, 30 м.

От години се опитвам да намеря линия, която да е в памет на приятелите ни. Нямам идея нито как да се казва, нито къде да е. Представям си нещо героично и дълго или може би зимно, задължително красиво, но все някак не се получава. В крайна сметка се озоваваме под стеничката с двама надъхани младежи с много потенциал и всичко си идва на мястото. Не е героично, но поне е красиво. Така, че за Ачо и Брани, в памет на Иван (Гаджото), Фил и Тишо, и за всички нас – Млад дихател.

Турът тръгва няколко метра вляво от “Слънце грее дъжд вали” по специфична плоча с два болта, които се виждат от земята. Последните десет метра се минават с траверс наляво към съседната цепка. Преди траверса има два клина и един червен на траверса (вижда се отдолу). Осигуровката по въжето е достатъчна, но въпреки това няколко френда (до No 2 на BD) и комплект клеми са препоръчителни. Премиерната част свършва на ръба с площадка на клин и болт с майон. От тук може да се слезе с рапел (30 м.) до земята или да се продължи по ръба (стар тур, IV категория) до площадката на „Ouzo Plomari“.

Първо изкачване: 02.11.2017

Йордан Чобанов, Ангел Стаматов, Бранислав Бранков

Началото на тура преди да е почистен

Благодаря на Брани и Желязко Мечков за клиновете. На Никола Леваков и Желяз за машината и болтовете и на магазин ekipirovka.com за цялостната подкрепа.

 

Категорията както винаги подлежи на доуточняване. В тази връзка малко актуализация за два тура на сектора, които са катерени вече и от други свръзки. Първо въже на “Слънце грее дъжд вали” е по-скоро 6+, а не 6-, особено предвид липсата на перманентни осигуровки. Първо въже на “Охлюв по склона” е 6+, а не 7-, но изисква добро ориентиране.

Тур “До Чикаго и назад” 7-, 50 м.

Турът се намира в горната част на масив “Алеко горен”, на двайсетина метра след “Охлюв по склона” и минава през специфична цепка, дълга около 50 м. Пасажът в началото е осигурен с два болта, които се виждат от земята. На 35-тия метър има междинна площадка на два клина, която може и да не се използва. Маршрутът завършва с два болта с майони, от които се спуска рапел обратно по тура.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване: 19.10.2017 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов

/Началото на тура/

 

 

Благодаря на Желязко Мечков за анкерите и майоните.

Вариант “Пачата на вещицата” 7/7+ (7-, А0)

Става дума за вариант след първо въже на тур “Сталкер” на Долен източен масив.

Вариантът е очертан с оранжево.

 

От площадката на първо въже на “Сталкер” се тръгва надясно към изразен винкел. По въжето има пет болта и четири клина, но въпреки това е необходим приличен набор от клеми и френдове (до Nо 4 на BD или две тройки). Запазете си големите френдове ( от Nо 1 на BD нагоре) за финалната цепка. По-нататък мисля да сложа още един болт тук за спокойствие, но може да се катери и така.

Слизането е общо за “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. Пуска се 20-метров рапел към най-близката премка и от там покрай Ръба край града се слиза до долу. Става и с 50-метров рапел до земята, но въжето лесно се заклещва и трябва да се внимава.

Първо изкачване: 30.08.2017

Йордан Чобанов, Александър Алексиев (Шабрашо)

 

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за машината и скалните клинове.

Мартин Михайлов по време на второто изкачване на тура.

Тур “Сталкер” 7 –

Масив “Долен източен”

Линията на тура е очертана със синьо

17.04.2017: Пасажите на второ четене се оказаха по-лесни. Първо въже е вездесъщата 7-. Пасажът на второ е 5+/6-. С Дамян добавихме междинен болт на 2-ро въже и на площадката.

Първо изкачване: 30.03.2017 Йордан Чобанов, Петър Сертов

Начало: Десет метра в ляво от “Спомен от 60-те” по малко кулоарче, от което се насочва към специфичен надвес с цепка.

Екипиране:

1-во въже: 2 клина и 4 болта; болт и клин на площадката

2-ро въже: 2 клина, 1 болт; болт и клин на площадката

3-то въже: цепка и 1 болт от тур “Спомен от 60-те; два болта на площадката

Слизане: 20 м. рапел от север

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до N 4 на BD за първо въже

Дължина: 105 метра

 

Турът предлага интересно катерене по цепки почти през цялото време.

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за клиновете и машината

Първо въже

Винкелът на второ въже

Втората половина на второ и трето въже