От години се опитвам да намеря линия, която да е в памет на приятелите ни. Нямам идея нито как да се казва, нито къде да е. Представям си нещо героично и дълго или може би зимно, задължително красиво, но все някак не се получава. В крайна сметка се озоваваме под стеничката с двама надъхани младежи с много потенциал и всичко си идва на мястото. Не е героично, но поне е красиво. Така, че за Ачо и Брани, в памет на Иван (Гаджото), Фил и Тишо, и за всички нас – Млад дихател.

Турът тръгва няколко метра вляво от “Слънце грее дъжд вали” по специфична плоча с два болта, които се виждат от земята. Последните десет метра се минават с траверс наляво към съседната цепка. Преди траверса има два клина и един червен на траверса (вижда се отдолу). Осигуровката по въжето е достатъчна, но въпреки това няколко френда (до No 2 на BD) и комплект клеми са препоръчителни. Премиерната част свършва на ръба с площадка на клин и болт с майон. От тук може да се слезе с рапел (30 м.) до земята или да се продължи по ръба (стар тур, IV категория) до площадката на „Ouzo Plomari“.

Първо изкачване: 02.11.2017

Йордан Чобанов, Ангел Стаматов, Бранислав Бранков

Началото на тура преди да е почистен

Благодаря на Брани и Желязко Мечков за клиновете. На Никола Леваков и Желяз за машината и болтовете и на магазин ekipirovka.com за цялостната подкрепа.

Категорията както винаги подлежи на доуточняване. В тази връзка малко актуализация за два тура на сектора, които са катерени вече и от други свръзки. Първо въже на “Слънце грее дъжд вали” е по-скоро 6+, а не 6-, особено предвид липсата на перманентни осигуровки. Първо въже на “Охлюв по склона” е 6+, а не 7-, но изисква добро ориентиране.

Турът се намира в горната част на масив “Алеко горен”, на двайсетина метра след “Охлюв по склона” и минава през специфична цепка, дълга около 50 м. Пасажът в началото е осигурен с два болта, които се виждат от земята. На 35-тия метър има междинна площадка на два клина, която може и да не се използва. Маршрутът завършва с два болта с майони, от които се спуска рапел обратно по тура.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване: 19.10.2017 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов

/Началото на тура/

Благодаря на Желязко Мечков за анкерите и майоните.

Става дума за вариант след първо въже на тур “Сталкер” на Долен източен масив.

Вариантът е очертан с оранжево.

От площадката на първо въже на “Сталкер” се тръгва надясно към изразен винкел. По въжето има пет болта и четири клина, но въпреки това е необходим приличен набор от клеми и френдове (до Nо 4 на BD или две тройки). Запазете си големите френдове ( от Nо 1 на BD нагоре) за финалната цепка. По-нататък мисля да сложа още един болт тук за спокойствие, но може да се катери и така.

Слизането е общо за “Сталкер” и “Спомен от 60-те”. Пуска се 20-метров рапел към най-близката премка и от там покрай Ръба край града се слиза до долу. Става и с 50-метров рапел до земята, но въжето лесно се заклещва и трябва да се внимава.

Първо изкачване: 30.08.2017

Йордан Чобанов, Александър Алексиев (Шабрашо)

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за машината и скалните клинове.

Мартин Михайлов по време на второто изкачване на тура.

Масив “Долен източен”

Линията на тура е очертана със синьо

17.04.2017: Пасажите на второ четене се оказаха по-лесни. Първо въже е вездесъщата 7-. Пасажът на второ е 5+/6-. С Дамян добавихме междинен болт на 2-ро въже и на площадката.

Първо изкачване: 30.03.2017 Йордан Чобанов, Петър Сертов

Начало: Десет метра в ляво от “Спомен от 60-те” по малко кулоарче, от което се насочва към специфичен надвес с цепка.

Екипиране:

1-во въже: 2 клина и 4 болта; болт и клин на площадката

2-ро въже: 2 клина, 1 болт; болт и клин на площадката

3-то въже: цепка и 1 болт от тур “Спомен от 60-те; два болта на площадката

Слизане: 20 м. рапел от север

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до N 4 на BD за първо въже

Дължина: 105 метра

Турът предлага интересно катерене по цепки почти през цялото време.

Благодаря на Никола Леваков и магазин Ekipirovka.com за клиновете и машината

Първо въже

Винкелът на второ въже

Втората половина на второ и трето въже

Масив “Долен Източен”

21.03.2017 г. Никола Леваков, Йордан Чобанов

Начало: В средата на южната стена на масива под характерен винкел, който започва след 20-тия метър.

Екипиране:

1-во въже – 40 м., 2 бр. болта ф10 и 3 скални клина

2-ро въже – 22 м., 1 брой болт ф10 и 2 ск. клина

3-то въже – 35 м., 1 бр болт ф10 и 3 скални клина

4-то въже – цепка

2/3 от маршрута беше екипиран със стари клинове, които подменихме с нови. Горната част променихме с излизане на лявата игла по здрава скала. Като междинни осигуровки сложихме 4 броя анкерни болтове.

Слизане: Рапел 20 м. от север (2 болта ф10)

Почистихме от лабилни камъни.

Необходим инвентар: клеми и френдове + големи номера / N 4

Дължина: 115 м.

Описание: Никола Леваков

П.С.

Името е работно. Хората, които са правили тази линия са били истински майстори. Предвид клиновете, които подменихме турът е катерен за пръв път някъде през 60-те. Трето въже продължава оригинално нагоре през винкела, но изглеждаше много ронливо и затова направихме траверс наляво покрай каминка и през гладка плоча под таван до перфектна площадка и здраво излизане. Турът е интересен и си заслужава да се катери. Трето въже може да се мине чисто: може би към 7-/7, но не сме го пробвали още.

Даката

В памет на Байно.

Туровете от ляво на дясно: 1. Слънце грее дъжд вали 2. Клуб Under Five 3. Охлюв по склона

Масив: Алеко горен

Първо изкачване: 04.11.2016

Йордан Чобанов, Пламен Василев

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до № 3 BD

Изкатерихме тура с Уинки през есента на 2014. Тогава остана да го почистим и да сложим някое и друго болтче, за да става за чисто катерене. Благодарение на Петьо Савов това най-после успя да се случи. Получи се, според мен, много приятно и на моменти приключенско катерене.

Тур “Охлюв по склона” 7- (6-, А0)

Масив: Алеко горен

Първо изкачване: 19.09.2014

Йордан Чобанов, Димитър Христов (Уинки)

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове (до № 4 BD за първите метри на второ въже)

Нашият клубен съмишленик и приятел Никола Леваков ни сподели последното си завършено добро дело, а ние го споделяме тук: нов маршрут “Боримечката” на Враца.

Като го попитах “Защо пък Боримечката?”, отговорът беше логичен – “Иван Вазов, “Под игото”, логичното продължение е Боримечката” :)

Предколедно с Джу и Мулето направихме още един маршрут на сектор “Люляк” – Беледие хан. Категорията засега е неясна, тъй като не ни остана време да изкатерим тура в завършен вид. Може би някъде към 7-. Слагайте коледните каски и дерзайте! Само внимавайте, че Льоьо броди ;)

Заедно с Джу прокарахме три нови маршрута в сектор “Люляка” на Беледие Хан. Става дума за три стари проекта, набелязани през 2008 г. от Николай Петков и Дойчин Боянов.