Новини от Marina Mihaylova

The Ace of Spades, или Дихатели по Motörhead

Чакането беше дълго… около 3 седмици. Чакахме да се отворят поне 3-4 последователни хубави дни някъде в Алпите. Бяхме си набелязали периода от 6 до 24 август, защото преди и след това все някой беше зает. Докато чакахме, чувахме за наши приятели, които или страдат от лошото време някъде в Алпите или просто се връщат неизкатерили това, за което са тръгнали.

Чакането се проточваше и напрежението растеше. Дали ще успеем да реализираме плана си? А дали да не отидем някъде другаде? Започнахме да гледаме прогнози за Доломитите, Вилдеркайзер, Дакщайн – нищо. Навсякъде валеше я дъжд, я сняг. През август!

А последните ни свободни дни наближаваха….

В началото на лятото, когато обсъждахме къде да отидем да се катерим тази година с Даката и Марина се спряхме на идеята за „Моторхед” – 500 м гранитен маршрут в прохода Гримзел в Швейцария. Наши приятели го бяха катерили, а Даката и Марина бяха ходили вече веднъж там с идеята да го катерят, но ги беше отблъснало лошо време. Какво знаехме за маршрута – прокаран през 1984 г. от двама братя швейцарци по изключително красивата стена Елдорадо. Трудността на маршрута по гидовник 6a+, линията – наситена с дюлфери и плочи, а славата му на един от най-красивите маршрути в Алпите. Докато обсъждахме идеята си намерихме и четвърти член на „експедицията” – Никола Леваков.

И ето, че дългоочакваният прозорец се появи – 3 последователни дни хубаво време в Гримзел – 20,21,22 Август. Гледахме прогнозата всеки ден в продължение на една седмица за да сме сигурни, че няма да се промени в последния момент. Даката и Никола се освободиха от работа, аз приключих с писането на проекти, а Маринка подготви кашона с вафли Хармоника и на 19-ти в 4.30 сутринта потеглихме.

Идеята ни беше на 20-ти в неделя да загреем с нещо по-късо в района за да свикнем със скалата и в понеделник да щурмуваме целта.

Чакането беше дълго… около 9 часа. Чакахме, а термометърът показваше 45, после 46, 47, 48… 50. Опашката от турски „германци”, „италианци” и „французи” не намаляваше…

Успяхме да преминем сръбско-хърватската граница към 8.30 вечерта на 19-ти. Преди това бяхме стартирали с 3 часа на българската граница по същата причина. Времето напредваше и ние решихме да караме цяла нощ за да стигнем навреме. Накрая след около 36 часа по пътищата пристигнахме в Гримзел. Бяхме решили да спим нелегално на открито и освен да се изкатерим имахме задача да си намерим скатано и удобно място за бивак.

Бяхме си избрали по гидовника една стеничка висока 120 мера близо до пътя където искахме да се покатерим. Ходейки към нея открихме и прекрасно място за бивак. Пейки за отдих, скатани между високи клекове близо до рекичка, абсолютно скрити от пътя и … О, чудо! Дървена барачка с подредени цепеници, брадвичка и огнище до нея J НА това направо не можахме да повярваме – място за огън в Швейцария, и то с подредени и оставени дърва :) Късмет, а?

След като се поизкатерихме добре по полегналите плочи – най-характерната за района скална форма – си приготвихме вкусна топла вечеря, пихме по една ракия, палнахме огънче да се посгреем (и да се похвалим, че сме запалили огън в Швейцария ;-)) и легнахме рано да сме свежи за големия ден.

На 20-и, както обещаваше прогнозата времето беше подходящо за катерене. Събудихме се на около 8 градуса, разкъсана облачност и обещание за прекрасен ден. Приготвихме инвентара, разпределихме свръзките и потеглихме. Подхода до стената е около 1,5 часа по равна пътека постлана с плочи (и тук таме бетонирана) по брега на високопланински язовир. Докато ходехме си говорехме, че това, което не ни харесва в Швейцарските Алпи е усещането, че човекът е ПОДЧИНИЛ природата на собствените си нужди – язовири, постлани пътеки, пътища, далекопроводи…

Около 10.30 часа бяхме под маршрута. Аз и Никола се изстреляхме първи, а Даката и Марина ни следваха през една свръзка (ние успяхме да задминем двама швейцарци още на първо въже). Маршрутът се оказа голяма награда за чакането и усилията, които положихме. 14 въжета прекрасно, предизвикателно катерене.

Преобладаващи дюлфери и винкели, оранжев гранит без форми, гладки полегнали плочи.

Редки, настръхващи косата осигуровки. Истински кеф :) към 16.30 бяхме на върха.

Докато слизахме се наслаждавахме на поредния швейцарски парадокс – огромни боровинкови полета , натежали от плод и никой не посяга да ги яде… освен нас :)

На другия ден времето отново беше благосклонно към нас и след кратко посещение на близкия град Мейринген изкатерихме още един 500 метров маршрут с Никола. Стигнахме до върха му за 4 часа и се прибрахме навреме за вечеря.

На следващата сутрин точно 1 ден преди да приключи отпуската, предвидена за пътешествие, поехме обратно към България. След изморително, но ефективно 20 часово каране влязохме в обратно в България.

 

Есенен курс по катерене за начинаещи 2017

И тази есен АК Млад Дихател организира курс по скално катерене за начинаещи!

Стартира на 14 септември и планираме да приключи до края на октомври (разбира се, ако времето ни позволи да катерим всеки от планираните уикенди:)

15 години Млад Дихател

Мили Млади Дихатели, или вече сме по-скоро Стари Дихатели?

На 13 и 14 май ще празнуваме нашия 15-годишен рожден ден на Враца. Грабвайте въжетата, каските, примките, децата, кучетата, или бирите, и идвайте!

Молим ви да предадете информацията и поканата до всеки, който мислите, че би се чувствал уютно в нашата компания, и би празнувал с нас!

Всички бивши курсисти и настоящи приятели на клуба са също поканени!

Всички майки, бащи, деца, близки и далечни роднини и приятели да заповядат също така! Ще се постараем да има забавление за всички, дори онези, които не се катерят.

 

Решения от годишното клубно общо събрание 2017

На годишното общо събрание на клуба, проведено на 17.02.2017 г решихме следните неща по точки:

1. АК Млад Дихател става на 15 години. Обявяваме голям клубен сбор на Враца, датите са 12-14 май. Предстои да съставим организационен комитет и да планираме активности и забавления за всички /катерещи, некатерещи, възрастни и деца/.

2. Ще правим клубни полари и тениски. Събираме пари: за полар и тениска. Проучваме цени и модели. Отговорник за събирането на пари – Асето.

3. Какво сме правили миналата година, отчет на дейност и планиране на активности за 2017:

– Клубен сбор в Русе и Велико Търново (март 2016);

– Клубно катерене на Харамията;

– Пешо Сертов, Сашо Монев и Силвия Младенова катериха в Шамони;

– Даката, Марина и Оги катериха Касин на Пиц Бадиле;

– Нови клубни турове на Враца (има ги описани от Даката в сайта).

4. Катерачни клубни планове за 2017:

 – Асето планира да не къса връзки на коленете;
– Края на май се организира клубно ходене на Пакленица (Хърватска) с Пламен;
– клубно ходене до Македония, Демир Капия през септември;
– Коцаев предлага и мислим в посока: съвместен кемп с Бассес – зимно, тридневно, заедно. Да помислим къде и да предложим до април месец;
5. Клубен инвентар: отчет:
Купени са:
– Нови седалки 5 бр., 2 нови статични въжета;
– Нови клубни сечива Grivel и цеви;
– Планираме покупка на нови клубни единично и двойно въжета;
6. Курсове:
– Пролетен: от 18-19 март
– Летен курс за напреднали: юли-август
– Есенен: от средата на септември
– Зимен: февруари 2018 г.
7. Други клубни планове:
Курс първа помощ, отговорник Ася

Синхроничност* (в Алпите)

Един пътепис (и скалопис) на Оги Гъдуларов от Дихателското катерене в Алпите.

В процеса на разказа ми ще разберете защо избрах това заглавие за пътеписа

Занимавам се с катерене от 1991 г, когато изкарах курса (АНРБ – алпинист на Народна Република България) в туристическо дружество Витоша. Започнах с алпийско катерене по Мальовица и Враца, след това се насочих към спортните маршрути, дълги години катерих и болдери. Участвал съм в откриването и разработването на доста катерачни обекти в България – Малката дупка, Боженица, Витоша, Копривщица, Рилски манастир, Карлуково.

Тур „Боримечката“ на масив „Иван Вазов“

Нашият клубен съмишленик и приятел Никола Леваков ни сподели последното си завършено добро дело, а ние го споделяме тук: нов маршрут „Боримечката“ на Враца.

Като го попитах „Защо пък Боримечката?“, отговорът беше логичен – „Иван Вазов, „Под игото“, логичното продължение е Боримечката“ :)

Асето и Венци на Айланд Пик/6189 м

Нашите дихатели Асето Джамбазова и Венци Костов успешно са се качили на Айланд Пик (6189 м) и са си слезли без проблеми в Намче Базар.

Асето каза, че всичко е наред, утре (събота 25 април) пътуват към Катманду и оттам – вкъщи!

момчета, момчета…

Човек не се научава да приема мъдро смъртта. Ние поне не сме се научили.

Не и от опит, не и от зачестилите загуби. Не става по-лесно, не става и по-малко болно и пусто.

В телефонните ни указатели стават все повече имена, на които не можем да се обадим.

Но не ги трием, въпреки това.

И няма да ги изтрием никога.крис, момчи

Филмът за момчетата

След толкова години най-накрая качих видеото от филмчето, което правехме в памет на Гаджото, Фил и Тишо онлайн.

За гледане, споделяне, спомняне