Дихателски новини

Клубно катерене в Пакленица, Хърватска

Мили Дихатели!

От 3 до 12 септември 2021 ще има организирано ходене с катерене в Хърватска, Пакленица. Скалите там са подходящи както за завършили 1 ниво курс катерене, така и за по-напреднали авантюристи, които искат да слагат джаджи. Морето е на пешеходно разтояние от скалите, къмпингът, в който ще се настаним предлага всички удобства.

Тъй като ще има разпределение по коли и свръзки, всеки, който иска да дойде, нека се свърже с Марина и/или Даката до края на юли.

С всички, които ще дойдат ще си направим една организационно-информативна среща през август.

Айде, докато не са ни затворили отновооооо!

Тур “Дотук добре” 7+ (7-, А1), 115 м.

Със синьо е линията на Дотук добре, с червено е ВИФ.

Турът се намира в сектор ВИФ на Източния масив на Враца. Началото му е на десетина метра вляво от едноименния тур ВИФ в основата на винкела, който затваря лявата част на сектора. Слизането става с два рапела по маршрута както е показано на схемата.

Екипиране:

1-во въже: 6 болта, 15 м. Поддържащо катерене 7-.

2-ро въже: 5 болта и един клин от ВИФ, 40 м. Пасажът е около болтовете в началото на въжето. След третия болт има опция да се продължи право нагоре по цепката (А1 на френдове, може би към 8 чисто) или да се траверсира към съседната цепка (7/7+ или А1). Последните няколко метра са общи с ВИФ.

3-то въже: 1 болт, 15 м. Въжето е късо и може да се продължи  до междинна площадка на два болта в основата на пасажа.

4-то въже. 3 болта и два скални клина, 45 м. ако се катери от оригиналната площадка. Пасажът е надвесен винкел с цепка, която става offwidth към края. Има два клина в цепката, като вторият е надежден. Субективното усещане е за по-трудно катерене отколкото категорията предполага. Mоже да се мине и с дърпане на френд No 4 на BD.

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове до No 4 на BD за последното въже.

Първо изкачване:

05-06. 02. 2021г.

Йордан Чобанов, Стоян Тодоров (Мулето), Явор Цветанов (Джу), Атанас Ставрев

Началото на Дотук добре

Снимката с очертанията на маршрутите на сектор ВИФ от climbingguidebg.com. Със синьо е линията на Дотук добре, с жълто е коригираната линия на ВИФ (Турът е 180 м. и по схема има траверс надясно, а не наляво. Виждахме клиновете му в горната част и очертанието отговаря на схемата и релефа на скалата).

 

тур “Буре Барут” 6+, 40 м.

линията на Буре Барут е очертана с розово

“Буре Барут” с розово, “Плочата” с червено

Турът се намира на Долен централен район, между “Фестивал” и “Плочата” и следва логична цепка до края на характерната игла. Тръгва се вляво от голямо дърво, пораснало от скалата. Вижда се първия болт на 15-тия метър. Площадката е обща с “Фестивал”. Не сме я екипирали, за да не развалим характера на стария тур. Нагоре може да се продължи по “Жадната ламя”, “Милен” или “София”.

Екипиране: 5 междинни болта. Площадката се прави на джаджи или се катери до лепения клин на “Жадната ламя”.

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове, поне 4 ленти за осигуряване на скални мостчета.

 

Първо изкачване:

11.04.2021

Йордан Чобанов, Павел Недялков

Нови маршрути на Враца

Никола и Мулето продължават да ни радват с нови линии. Ето някои от последните им творения:

Масив Чайка от юг

Тук има два нови маршрута и нови площадки по вече наличните.

 

т. “Скалните мостове”, 75 м., 5а+ (с червено на снимката)

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м., 2 ск. клина до рапелна установка на 2 болта с верига, 5а+

2 в., 40 м. на джаджи по цепка до рапелна установка на 2 болта с майони, 5а

Рапели: по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Намира се на 10 м. вдясно от ръба Чайка. Има изчукана стрелка.

Заб. Много богата и здрава скала с интересни форми. Маршрута следва характерна цепнатина почти по цялата си дължина. Многократно междинните осигуровки се правят на скални халки (мостчета) с лента. Означен е с червена линия на снимката.

 

 

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

 

Масив Чайка (Юг)

 

Т. “Едно, друго”, 75 м., 5а+ (с жълто на снимката)

26.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м. на джаджи до осигуровка на 2 болта, 5а

2 в. 40 м. на джаджи до края на т. “Скалните мостове” (8 общи метра), 5а+

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Начало: на 5 м. вдясно от т. “Скалните мостове”

Заб. Започва от характерна вдлъбнатина в основата на масива и следва жлеб между двете цепнатини на съседните турове. Второто въже почти по цялата си дължина следва дюлферова цепнатина до края. Означен е с жълта линия.

 

 

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

 

Масив Чайка (Юг)

 

т. “14 лешояда в небето”, 75 м., 6а (със синьо на снимката)

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 45 м., 1 ск. клин до осигуровка на 2 болта, 6а

2 в., 30 м. на джаджи, финалните 8 метра са по т. “Скалните мостове”, 6а

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Заб. Началото е по плоча, отцепена от основната скала стояща върху земята на 7-8 м. вдясно от  т. “Скалните мостове”.  Има изчукана стрелка.

Означен е със синя линия на снимката.

 

 

 

Ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

 

 

Масив Чайка (Юг)

 

Т. “Някой като мен”, 75 м., 6а+ (със зелено на снимката)

26.02.2021 г., Никола Леваков, Валерия Цолова и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 30 м. 4 ск. клина и 2 болтa до осигуровка на 2 болта с майони, три пасажа 6а

2 в. 45 м. 5 болта до края на т. “Скалните мостове” (8 общи метра), 6а+

Рапели: по т. “Скалните мостове” или по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми .

Начало: на 5 м. вдясно от  т. “14 лешояда в небето”

Заб. Цялостното усещане е за трудна “7-”.  Означен е със зелена линия на снимката.

 

информация: Никола Леваков

 

Масив Дупките, иглата в дясно от иглата Канела

 

Тук Стоян е добавил още един маршрут:

Намира се вдясно от “Стари кецове за тенис”. На снимката е нарисуван с жълто.

State of mind (6+, A1), 65m.

2 въжета. Първата площадка е  на клин и дърво, втората на 2 скални клина.

Рапели по тура.

Оставени са няколко скални клина. Трябват добър комплект френдове и клеми(до №4 BD). Предстои почистване!

Първо изкачване:

Стоян Тодоров 27 02 2021.

 

източници на информация: Стоян Тодоров

Сектор “Спартак” – Враца

Секторът се намира на Враца, срещу паркинга на хотел “Чайка”. Подходът е около минута.

 

Сектор “Спартак” от запад

1. Най-красивата жена в града – 6b, 25 м., 8 болта + 2 болта с майони на осигуровката.

Много хубава скала с интересни форми и пасажи последователно 6b, 6а+, 6а и финал дюлфер 5b. Няма нужда от допълнително осигуряване.

Необходим инвентар: 10 примки.

Слизане с 20 м. рапел вляво от линията на маршрута.

Първо изкачване: 22.10.2020 г.

Никола Леваков, Кристиан Димитров и Стоян Тодоров /Мулето/

 

2. Jambi – 6а, 30 м. 6 болта и 1 клин + 2 болта с майони на площадката.

Необходим инвентар: френдове.

Слизане с 20 м. рапел вляво от линията на маршрута.

Първо изкачване: 27.11. 2019 г.

Марина Михайлова, Йордан Чобанов

 

3.  Синият сутиен – 6b, 30 м., 5 болта + 2 болта с майони на осигуровката.

Необходим инвентар: пълен комплект клеми и френдове.

Слиза се на рапел по тура.

Първо изкачване: 22.10.2020 г.

Никола Леваков, Кристиан Димитров и Стоян Тодоров /Мулето/

 

4. Плъхът разбойник – 6а+, 50 м.

За допълнителна информация виж: https://mlad-dihatel.com/tur-plht-razbojnik-7-50-m/

 

5. Билбо Бегинс – 5а, 26 м.

Екипиран с лепени клинове

Необходим инвентар: 10 примки

Екипиране: 2020,

Явор Цветанов

 

6. Смийгъл – 5c, 25 м.

Екипиран с лепени клинове

Необходим инвентар: 10 примки

Екипиране: 2020 г.,

Явор Цветанов

 

6а. Ръбът – 4а, 50 м.

Необходим инвентар: комплект клеми и френдове.

Стар тур, междинни болтове от съседни маршрути. Може да се напусне с рапел от тур No 11.

Сектор “Спартак” от изток

 

7. Летящият холандец – 5c, 20 м.

Екипиран с анкерни болтове

Необходим инвентар: 10 примки

Първо изкачване: 2020 г.

Йордан Чобанов, Петьо Савов, Йелте Ван дер Вал (Jelte Van der Wal)

 

8. Елементарно Уотсън – 6а+, 18 м.

Екипиран с лепени клинове

Необходим инвентар: 9 примки

Екипиране: 2020 г.

Явор Цветанов, Владимир Георгиев

 

9. Сутиени авеню – 5c+, 20 м.

Екипиран с лепени клинове

Необходим инвентар: 11 примки

Екипиране: 2020 г.

Явор Цветанов, Йордан Чобанов

 

10. Дибидюс – 5b+, 20 м.

Екипиран с лепени клинове

Необходим инвентар: 10 примки

Екипиране: 2020 г.

Явор Цветанов, Йордан Чобанов

(НЕ Е ОТВОРЕН ЗА КАТЕРЕНЕ – липсват първите три лепени клина. Очаквайте включване при първа възможност ;))

 

11. Бира от Краси, 5b, 20 м.

Екипиран с анкерни болтове

Необходим инвентар: 10 примки

Първо изкачване: 2020 г.

Йордан Чобанов, Красимир Иванов

 

Три нови маршрута на Враца от Никола и Мулето

 

Иглата вдясно от иглата Канела (масив Дупките)

т. “Стари кецове за тенис” (“The Old Tennessee”), 75 м., 6а+, А0

03.02.2021 г., Стоян Тодоров и Никола Леваков

Екипиране: 1в. 40 м., 5 ск. клина, осигуровка на джаджи, 6а+, А0

2в. 35 м.,  2 ск. клина, осигуровка на джаджи, 6а

Рапели: 1-ви рапел 30м. от ск.форма обединвна с клема до дърво; 2-ри 40м. – от дървото до земата.

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD) и добър набор клеми

Заб. Предстои екипиране на площадките и почистване от растителност.

На иглата трябва да се направят още 2 маршрута за да има смисъл дългия подход до масива или да се комбинира със съществуващ маршрут на масив Дупките или иглата Канела вляво от Дупките.

 

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

 

Масив Чайка (Юг)

“Скалните мостове” е в червено, “14 лешояда в небето” е в синьо

т. “Скалните мостове”, 75 м., 5а+

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 35 м., 2 ск.клина до рапелна установка на 2 болта с верига, 5а+

2 в., 40 м. до  рапелна установка 2 болта с майони, 5а

Рапели: по тура

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Намира се на 10 м. вдясно от ръба Чайка. Има изчукана стрелка.

Заб. Много богата и здрава скала с интересни форми. Маршрута следва характерна цепнатина почти по цялата си дължина. Многократно междинните осигуровки се правят на скални халки (мостчета) с лента. Означен е с червена линия на снимката.

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

т. “14 лешояда в небето”, 75 м., 6а

04.02.2021 г., Никола Леваков и Стоян Тодоров

Екипиране: 1 в. 45 м., 1 ск. клин до осигуровка на 2 болта, 6а

2 в., 30 м., финалните 8 метра са по т. “Скалхите мостове”, 6а

Рапели: по т. “Скалните мостове”

НИ: минимум 10 френда (до #4 BD), добър набор клеми и 4-5 дълги примки.

Заб. Началото е по плоча отцепена от основната скала стояща върху земята на 7-8 м. вдясно от  т. “Скалните мостове”.  Има изчукана стрелка.

Означен е със синя линия на снимката.

 

На Враца едва ли има по-добро качество скала. Мястото трябва да остане “на джажди” .

 

 

Никола Леваков

 

На Враца през зимата

Зимата се движеше със своето си монотонно темпо. Малко Резньове и Комини, гарнирани с по някой и друг Лакатник за затопляне, но нещо сякаш липсваше. Изведнъж пред нас се появи прозорец хубаво време и всичко се изясни – време за врачански приключения – най-после!

Целта ни беше да започнем нов маршрут по Източния масив на Враца, в района на сектор ВИФ. Снабдени с болтове и машина на 05.02 двамата с Наско (Атанас Ставрев) се отправихме към скалите.

Сектор ВИФ на Източния масив на Враца

Идеята ни беше да направим нещо лесно и дълго – в крайна сметка на сектора има само четири маршрута и много свободно място. След три часа обикаляне под скалите се оказа, че мисията далеч не е толкова проста. На първо място тук лесно няма – дори и класическите маршрути, въпреки техните „петички” в гидовника са всъщност доста предизвикателни. Безспорно хората, които са ги правили през 60-те години на миналия век, само с клинове и воля, са били истински майстори. На техния фон, въоръжени с болтове и френдове, ние сме си най-обикновени лешпери.

Първо въже на тур „Разлог”; би трябвало да е лесно, но не изглежда

Та ето ни и нас, след три часа обикаляне така и нищо не можахме да си харесаме: все я надвесено, я трудно, я заето – няма угодия.

Началото на тура

Накрая все пак успяхме да си харесаме нещо на десетина метра вляво от едноименния тур „ВИФ”. Изглеждаше лесно и би трябвало бързичко да ни докара до винкелче с цепка. Нищо такова – първо, хич не беше лесно, поне за осигуряване, а на всичко отгоре и куличката, която отдолу не изглеждаше много зле се оказа доста нацепена и притеснителна отблизо. И се почна – хоп, един траверс надясно, пък после дано намерим как да продължим.

На траверса на първо въже – видимо катеря чисто

След два часа и цели 15 метра катерене щастливо се позиционирахме на площадката на първо въже. Оказахме се в основата на най-съвършената цепка, която бих могъл да си представя (само не си мислете, че предварително изобщо я бяхме видели). Времето беше понапреднало и се разбрахме да я подкарам докъдето стигна и да се прибираме, колкото да си помогнем за следващия ден и да знаем какво ни очаква. Първите десет метра се оказаха очаквано красиви и що-годе лесни за свободно катерене (с малко изключение точно накрая).

Началото на второ въже

Наско на площадката на първо въже, тръгването по маршрута е от винкела в дясната част на снимката.

Снимките в стил „главата-гъз” са типични за катеренето, но тук, много иновативно и за първи път, главата и гъзът са на различни герои.

Стана време да се прибираме. Наско ми помогна да си опъна палатката и се отправи към София. За жалост имаше работа на следващия ден. Няколко часа по-късно при мен се появи втората смяна – Явор Цветанов (Джу) и Стоян Тодоров (Мулето). На Сутринта заедно се насочихме отново към скалите.

Беше ми мерак да пробвам първо въже чисто и го подкарах. Не се получи съвсем, но ще стане. Нагоре го подхвана Мулето. С малко дуднене и „Дака, сега защо си минал оттук?!” се добра до там, докъдето бях стигнал предишния ден и приключението започна. Нагоре цепката се оказа доста невъзможна за чисто катерене (поне от нас де), но пък перфектна за френдове и стълби.

Стоян по второ въже

Последните няколко метра, както и площадката се оказаха общи с тур ВИФ. Като втори му намерих по-лесно минаване за простосмъртни (към 6+), с траверс към цепка вдясно, само на метър от цепката на стария тур.

Второ и трето въже; със синьо е линията, по която мина Мулето; с жълто е линията на ВИФ

Площадката на второ въже

Трето въже ни вкара в истинско чудене. Надясно си продължава камината на ВИФ. Наляво по ронляци се стига до ръб, който забива в свободно стояща игла, зад нея и край нея отдолу нищо не се виждаше. Дотук добре, ами сега? Стигнах до ръба, пълна красота: един метър широк и много въздух отвсякъде, но нагоре път няма, отляво на иглата също. Ами сега?! В чист стил, без да докосвам скалата се прехвърлих надясно и о, чудо: Има катерене! Просто велико, нагоре изглеждаше чудесно.

Отново беше ред на Мулето. Началото тръгна добре, плоча и малко ронливо, но сравнително лесно винкелче го отведе до равна площадка под доста страшно изглеждаща офуид-цепка. Дотук добре.

Стоян по долната част на четвърто въже. Вдясно се вижда камината на ВИФ

Тук ни догони леко разочарование. Точно под цепката намерихме стар клин и решихме, че вече е катерена. Тур ВИФ минава от другаде, нагоре нямаше нищо, така че в крайна сметка се оказа, че не е, но тогава не знаехме. Мулето прецени, че няма да „разваля” стария тур и не пожела да слага болтове (Видяхте ли го къде си е оставил машината?).  Цепката се оказа изключително трудна, изобщо не се наемам да давам категория – към момента е може би А2. Стоян се справи изключително майсторски и след още десетина метра ни изкара на удобна площадка в края на маршрута. След известно пръхтене и олелисване ние с Джу също се озовахме при него. Небето постепенно беше започнало да се оцветява в розово и беше време да се прибираме.

Джу на площадката на последното въже

Първият рапел от края на тура

Гледката от върха

Така приключи катерачното ни приключение. Два дни на страх, лутане и най-вече приятелство. Какво по-хубаво!

Равносметката е нов маршрут на Враца с работно име „Дотук добре”, 120 м. 7, А1/А2. Има още за оправяне преди да е готов за катерене, най-малкото след като вече знаем къде отиваме, трето въже може да се изправи през доста по-добра скала. Всички изкуствени пасажи имат достатъчно релеф за чисто минаване, но поне засега ще го оставим за по-добрите от нас :)

Бъдете здрави и до нови срещи на скалите,

Даката

Курс по скално катерене за усъвършенстване (Второ ниво)

Алпийски клуб Млад Дихател организира и провежда обучения по катерене от повече от десет години. През септември ще имаме курс по скално катерене за усъвършенстване.

За кого е подходящ този курс:

Ако вече се катерите и изпитвате удоволствие да сте на скалите. Изкарали сте курс в зала или на скали, ниво „Начално обучение“. Можете сами да екипирате и разекипирате спортен маршрут от 1 въже. Знаете как да осигурявате на водене и какво е рапел. И искате да продължите напред и нагоре, но да се чувствате сигурно и уверено на маршрут от повече от 1 въже, да сте спокойни, че няма да се оплетете много на площадката, тогава този курс е за вас.

Очакваме хора, които вече имат начални познания за катерене по спортни маршрути (могат да водят и осигуряват на спортни маршрути; могат да организират рапел и да правят площадки) и желаят да разширят възможностите си.

Какво ще се случва по време на курса за усъвършенстване:

За четири поредни седмици – всеки уикенд ще катерите на скали.

По време на курса ще:

– Усъвършенстваме техниката на осигуряване при водене

– Усъвършенстваме катерене в свръзка на спортно-осигурени маршрути по-дълги от едно въже

– Наблегнем на организирането на площадки и смяната на водачеството

– Упражняваме и отработваме тактики на изкачване на по-дълги маршрути и елементарни техники за самопомощ (полиспасти и самоизвличане)

Целта на курса е да надградим вашите знания и умения, да ви помогнем по пътя към дългите маршрути така, че след завършване на курса да се чувствате спокойни и уверени в свръзка на турове от две, три и повече въжета по спортно-екипирани маршрути.

Начало на курса: 19-20 септември.

Първа среща: сряда, 16 септември, 19:00 ч.

Продължителност: 4 уикенда

Цената на курса е: 400 лв.

Краен срок за записване: 11 септември 2020 г.

Провеждаме курса: Всяка събота и неделя на скали в България – Комините (Витоша), Дивите скали (Витоша), Алпийска поляна (Лакатник), Враца и др.

при възможност: Демир капия (Македония).

АК Млад Дихател осигурява: въжета, каски, седалки и инвентар.

Не осигуряваме (но ще помагаме кой както и с каквото може): палатки и спални чували,  планинска застраховка (но ще я изискваме) и транспорт до обектите (но ще се постараем да ви сместим по колите ни).

Курсът се провежда от опитни, дипломирани инструктори – Йордан Чобанов, Ася Джамбазова и Марина Михайлова.

За записване и допълнителна информация, можете да се обаждате на:

0885 442 651 – Марина Михайлова

0885 44 79 44 – Йордан Чобанов

или да пишете на:

contact@mlad-dihatel.com

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+)

На 01.09.2019 г. изкатерихме нов тур на Еленка. Снимките са от climbingguidebg.com.

1-во въже 45 м. – 3 б., 3 ск. кл., 5+ (5с)
2-ро въже 35 м. – 2 б., 2 ск. кл., 6 (5c+/6a)
3-то въже 50 м. – 6 б., 3 ск. кл., 7- (6а+)

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+), Никола Леваков, Валерия Цолова и Валентин Ганчев (Върхарката)

Началото е право нагоре от перваза, по който тръгва т. “Соло”, има изчукан триъгълник. До болт с халка (малко под 1-вата площадка на т. “Камината”). 2-ро и 3-то въже са по плочата м/у т. “Ръба” и т. “Камината”. 2-рата площадка е на болт с халка. А с 3-тото се излиза на ръба откъдето е показан в жълто пътят за слизане на втората снимка. Клеми и френдове ( 00-3,5)

Няма общи метри с други турове или техни варианти.

Текст: Никола Леваков