Дихателски новини

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+)

На 01.09.2019 г. изкатерихме нов тур на Еленка. Снимките са от climbingguidebg.com.

1-во въже 45 м. – 3 б., 3 ск. кл., 5+ (5с)
2-ро въже 35 м. – 2 б., 2 ск. кл., 6 (5c+/6a)
3-то въже 50 м. – 6 б., 3 ск. кл., 7- (6а+)

Тур “Септември” – 130 м., 7- (6а+), Никола Леваков, Валерия Цолова и Валентин Ганчев (Върхарката)

Началото е право нагоре от перваза, по който тръгва т. “Соло”, има изчукан триъгълник. До болт с халка (малко под 1-вата площадка на т. “Камината”). 2-ро и 3-то въже са по плочата м/у т. “Ръба” и т. “Камината”. 2-рата площадка е на болт с халка. А с 3-тото се излиза на ръба откъдето е показан в жълто пътят за слизане на втората снимка. Клеми и френдове ( 00-3,5)

Няма общи метри с други турове или техни варианти.

Текст: Никола Леваков

Тур Янко – 151 м. 7 (А0)

29.07.2017
Тур Янко – 151 м. 7 (А0)
Средна Урдина Игла, Мальовица
Никола Леваков et al.

Хубаво е нещата да се довършват. Ако са дивотии – направо си е задължително. Та така и Никола завърши поредния си тур – този път на Урдини игли. Турът се казва Янко – на Янко Голомехов, чиито са останалите маршрути на иглата. Преди време Никола, Григор Вътев и Сотир Стойчев завършват първите 2 въжета и част от третото. Последните две съботи помагахме аз и Валерия Цолова, като завършихме 3-то въже и с още две излязохме до голямата тревна козирка, въпреки опита за саботаж от стадо мравки 🙂

Екипиране: скални клинове и болтове
Необходим инвентар: двойно въже, 12 примки, клеми, френдове (до No. 3 BD)

Забележки:
1. При първите опити са участвали Сотир Стойчев и Григор Вътев
2. Второ въже е много късо и изглежда, че може да се съедини с първо, но не е така заради триенето

Слизане:
Най-горе първият рапел е от дърво до площадката (перваз) – 55 м. Хубаво е възелът на въжето да подмине ръба на скалния участък.
Следва къс рапел, за който е необходимо отклонение от скален клин (връщаш се 7-8 вдясно по перваза вдясно, по пътя на изкачване).
От там – с още един рапел 55м. се стига до земята.

Местоположение:
В дясната част на Средна Урдина игла. Има изчукан триъгълник в основата на маршрута.

 

Текст: Силвия Младенова

Схема на маршрута

Винкелът на второ въже

Траверсът на трето въже

Площадката в края на тура

Тур “Феникс” 7-, 120 м. и вариант “Мъгла” 7а (?), 30 м.

Тур “Феникс” е в оранжево, “Мъгла” е в лилаво

Маршрутите се намират на иглата на Долен източен масив на Враца.

Тур “Феникс”

екипиране:

първо въже, 30 м. – 2 болта, 2 болта с маьон и карабинер на площадката

второ въже, 30 м. – 4 болта, 1 болт на площадката

трето въже, 10 м. – 1 болт и 1 клин, 2 болта на площадката

четвърто въже, 50 м. – 7 болта и 2 клина от “Белият заек”, 1 болт с карабинер на площадката

необходим инвентар:

пълен комплект клеми и френдове

Коментари:

Получи се доста красиво и учудващо лесно катерене. Първо въже започва в лявата част на специфичен кулоар на няколко метра вдясно от плочата на “Мъгла”. Площадката на второ въже е в кулоар след винкела с цепка на един болт и жълт камелот. Второ и трето въже могат да се обединят, но триенето ще е доста неприятно. Последните метри и финалната площадка на тура са общи с “Белият заек”. Слизането е същото.

първо изкачване:

05.2020

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

Вариант “Мъгла”

Има 7 междинни болта. Може да се мине само с примки, но първия болт е високо. Аз слагам лилав камелот. Финалната цепка е добре осигурена, но не е много лесна (6b) и аз слагам червен камелот за повече спокойствие. Пасажът е сравнително дълъг. На този етап успяхме да го добутаме до 6b+, А1. Има релеф за минаване, но ми е отвъд възможностите в момента. Който го мине първи да му доуточни категорията. Преди това да стане бих препоръчал носенето на небесна кука за дупки, за да може да се премине изкуствено при нужда.

След края на тура може да се продължи по “Феникс” или да се слезе на рапел – 30 м.

05.2020

Йордан Чобанов, Ася Джамбазова

Вариант “Мъгла” по време на премиерата

Наско по първо въже на “Феникс”

Ася в началото на второ въже на “Феникс”

Пасажът на четвърто въже на “Феникс”

А тази дама срещнахме на пътеката под тура

Приятно и безаварийно катерене на всички!

 

Започва дългоочакваният курс по катерене за начинаещи!

Планираният пролетен курс, който отложихме заради извънредното положение, вече може да се проведе!

Просто ще го наречем “ЛЕТЕН” :)

Курсът по скално катерене за начинаещи 1 ниво започва на 6 и 7 юни!

Записванията са до 30 май. Ограничението е 10 човека.

Повече информация за курса и записването може да намерите тук.

Формата е временна – класата е вечна!

Автор: Марина

Дни преди Коледа излезе новият гидовник на Враца, и авторът му – Николай Петков ни е поканил на представянето.

Сред всички гости, които познавах добре и които много се радвах да видя, събрани заедно, беше и Кирил Досков. За мен, а може би за повечето хора, които катерят, той е истинска легенда. Маршрути като “1300 години България” на Централна за мен е емблематичен, красив, дълъг и не е делничен. На него отиваш подготвен и във форма, а Кирил Досков с Наката са го направили само за 1 ден! А на на нас, близо 40 години по-късно (и всички нови джаджи, еспадрили и двойни въжета) ни е нужен цял ден само да го изкатерим. Или тур “София” – тази фамозна, безкрайно красива цепка, която и днес буди възторг и респект сред всички нас. При това 1979 г., аз дори не съм била в проект :-D

Та, преодолявайки срама от натрапването, доближавам Кирил Досков с трепет и желанието просто да му стисна ръката и да го поздравя.

В този момент, не знам точно как се осмелих на изречението, което по-скоро първо чух да излиза от устата ми, а чак след това осмислих: “Искаш ли да се изкатерим заедно?” – се чух да казвам и още по-неочаквано той отговаря, че няма проблеми – би катерил с мен. В следващите моменти вече бяхме готови с план (по-скоро freestyle), както обичам най-много – “да идем на Враца и там ще решим какво ще катерим”.

 

По пътя говорим на всевъзможни теми и стигаме Враца за нула време, слизаме от колата и поглеждаме нагоре.

Ниските скали са още в сянка, а Централна чак свети, огряна от ярко слънце. Решението е лесно и идва от само себе си – “Хайде на Централна!”. Избираме “Втори конгрес”, тура, който имах огромното щастие и привилегия да катеря с Иван Масларов – Байно, няколко години преди това.

Заставаме под тура с номер 10 (и леко поизтрит номер 9 до него). Притеснена от вълнение решавам да се обадя на Даката да потвърдя, че съм под правилния маршрут (разбира се никой от нас не носи гидовник, нали сме класици!). Турът подозрително се извисява в прав и мноооого характерен винкел. Напомня ми за нещо…

Викам си – е, не помня как изглежда II Конгрес, ще се ориентирам в движение по клиновете. Катеря, и от една страна се вълнувам “да не се изложа”, а от друга, хич не ми е лесно. Продължавам нагоре, по клиновете и добавям по някой френд тук-таме,  защото хич не го усещам като 5- категория и се чудя с какъв акъл водя Киро Досков, като се зоря на този лесен тур.

Разменяме водачество, той продължава по все толкова характерната винкелеста форма на релефа и аз продължавам да се опитвам да извикам спомени от катеренето с Байно, но в главата изникват само веселите песни, които ни пееше, докато катереше нагоре. Нито релеф, нито нищо. Казвам си – клинове има, на тура сме, продължаваме :))

Поемам отново водачество, катеря трето въже, винкелът затваря с подозрително познато надвесче, което хващам супер свойски, сякаш съм го катерила безброй пъти, и след 5 минути съм вече горе на площадка… На ПЛОЩАДКАТА – голяма равна, с два блестящи лепени рапелни клина. В този момент най-накрая пъзелът в разсеяната ми глава се нарежда и виквам надолу към Кирил:
– Ние сме на ВИНКЕЛИИИИИИ!

Ок, Винкели или II Конгрес, катеренето е бързо, леко и ни спори. Tой поема 4-о, а после и 5-о въже, за да се изкефи на воденето на най-хубавото на тура – красивия надвесен винкел.

Поглеждам часовника – едва два часа са минали откак сме тръгнали по маршрута, и вече пускаме рапели надолу.

Изобщо не сме уморени. Искаме да катерим още,  затова му предлагам един тур за десерт.

Отиваме на “Жадната ламя”, която отново си поделяме поравно, за да можем и двамата да изпитаме кефа на воденето. Удоволствие е да гледам Киро колко бързо движи по скалата. Скоростта му и като първи, и като втори не се променя. А казва, че не бил във форма. Не е катерил отдавна, но по нищо не личи – липсва напрежение и припряност, катери уверено и леко.

Доволни пускаме един рапел и се запътваме към София, където нямаме търпение да полеем с бира прекрасното ни еднодневно приключение. По пътя разговорите не секват, Киро Досков е прекрасен слушател и страшно ерудиран събеседник.

Щастлива и вдъхновена съм от възможността да се катеря с този прекрасен алпинист и човек. За него сякаш е мислена фразата “Формата е временна, класата – вечна”! А пък аз отново катерех класически маршрут с истински класик!

пп: Байно, много ни липсваш…

Тур “Sturm und Drang” 7/7+, 40 м.

Маршрутът се намира на масив “Ръбът над града” на Враца. Началото му е на петдесетина метра вдясно (по посока на Враца) от едноименния маршрут по съседната игла:

На снимката реалната линия на тур номер 5 (“Ръбът над града”) е отбелязана с жълто. Със зелено е показана линията на стар, неизвестен маршрут. “Sturm und Drang” е в розово. За жалост линията е зад ръба и не се вижда на снимката.

 Линията на “Ръбът над града” е в зелено; “Sturm und Drang” е в червено.

С червено е отбелязан “Sturm und Drang”; гледката е от Червения площад.

Маршрутът предлага изключително красиво и консистентно катерене по монолитен варовик. Има два дефинирани пасажа, които се чувстват като трудна лакатнишка 7 (6b) или лесна 7+ (6b+). Възможно е да се направи междинна площадка под винкела на болт и джаджа. По този начин се разделят двата пасажа и осигуряващият може да вижда катерещия.

Долната част на маршрута

Винкелът, погледнат от междинната площадка.

Маршрутът започва от премката, разделяща иглата на Долен източен масив и Ръбът над града. По този начин турът се явява перфектен за докатерване след някой от маршрутите по иглата на Долен източен (Туровете е желателно да се катерят до края на иглата и от там да се пуска къс рапел към премката, а не дълъг до основата). Началото е точно срещу слизането от тур “Белият заек”. Ако не се катери иглата подходът за тура е същия като за “Ръбът над града”.

Поглед към иглата на “Долен източен масив” от края на тура. “Белият заек” излиза на лявото връхче. На дясното излизат “Спомен от 60-те”, “Сталкер”, “Пачата на вещицата” и “Дами канят”.

Началото на маршрута. Финалните 5 метра до скалата са малко стръмни и неприятни и затова оставихме парапет между болт и дръвче. Болтът е подходящ за осигуровка на втория.

От края на маршрута се слиза на рапел от болт с майон и клин.

Екипиране: 10 междинни болта + 1 болт и 1 клин на площадката.

Необходим инвентар: Клеми и френдове до червения на BD (жълтия и синия не са необходими)

Първо изкачване:

10.09.2019

Йордан Чобанов, Атанас Ставрев

 

 

*Sturm und Drang може да се преведе като “Буря и устрем/порив”.

 

Тур “Буря в чаша вода” 5c+, 30 м.

Още един маршрут на “Дихателския” сектор на Враца – Алеко горен. Маршрутът започва на 20 метра вляво от “Ouzo Plomari”, от специфично криво дърво. Вижда се първия болт на четири метра от земята. Площадката е обща с останалите турове от сектора. Слиза се с един рапел от края на иглата. Маршрутът е в сянка до 2 часа.

Екипиране: 5 болта и един клин; 2 болта на площадката

Необходим инвентар: пълен набор френдове и клеми

Първо изкачване:

02.09.2019

Йордан Чобанов, Десислава Иванова, Пламен Василев

 

Турът е отбелязан с номер 10

Началото на тура

Вижда се първия болт във винкела и цепката нагоре

Дихателски годишен клубен сбор!

Мили Млади Дихатели, свръзки на Дихатели, курсисти-Дихатели и просто приятели на клуба,

На 11 и 12 май ще се съберем на Враца за нашия Годишен клубен сбор. Иска ни се да го превърнем в добра традиция и да се срещаме всяка пролет на поляната до Алпийския дом.

Елате, за да се видим, да покатерим заедно, да запознаем децата си, да си спомним добрите стари дни и да планираме заедно още по-добрите бъдещи :)

Планът-програма е:

11 май, събота, начало на Клубния сбор: 9:30 ч. на Алпийския дом.

До 19:00 ч. – катерене!

Имаме награда за свръзката, изкатерила най-много Дихателски турове в района и други изненади.

19:30 ч. Обявяваме наградените, и се отправяме за дърва!

20:30 ч. Огън и китари, събираме се на огнището при палатките.

Неделя, 12 май – волна катерачна програма!

За всички, които не са катерили скоро ще имаме организирани установки и няколко резервни каски и седалки. Идвайте!

Тур “Плъхът разбойник” 7-, 50 м.

 

Началото на тура

Турът се намира на масив Спартак на Враца. Масивът е разположен от другата страна на пътя срещу хотел Чайка и под масив Алеко. Подходът е около минута.

Началото на тура е общо със стар тур (No 4). На шестия метър двете линии се разделят. Слиза се с рапел от края на маршрута. Може да се изкатери и на едно въже, но триенето ще е твърде голямо.

1-во въже: 2 болта и 1 клин. Площадката се прави на 25-тия метър под един винкел на здрав клин и джаджа.

2-ро въже: 4 болта. Площадката е на два болта с маьони за рапел.

Необходим инвентар: клеми и френдове

Първо изкачване:

25.04.2019 г.

Никола Леваков, Йордан Чобанов

Никола по първо въже

В края на маршрута