На Враца през зимата
Зимата се движеше със своето си монотонно темпо. Малко Резньове и Комини, гарнирани с по някой и друг Лакатник за затопляне, но нещо сякаш липсваше. Изведнъж пред нас се появи прозорец хубаво време и всичко се изясни – време за врачански приключения – най-после!
Целта ни беше да започнем нов маршрут по Източния масив на Враца, в района на сектор ВИФ. Снабдени с болтове и машина на 05.02 двамата с Наско (Атанас Ставрев) се отправихме към скалите.
Сектор ВИФ на Източния масив на Враца
Идеята ни беше да направим нещо лесно и дълго – в крайна сметка на сектора има само четири маршрута и много свободно място. След три часа обикаляне под скалите се оказа, че мисията далеч не е толкова проста. На първо място тук лесно няма – дори и класическите маршрути, въпреки техните „петички” в гидовника са всъщност доста предизвикателни. Безспорно хората, които са ги правили през 60-те години на миналия век, само с клинове и воля, са били истински майстори. На техния фон, въоръжени с болтове и френдове, ние сме си най-обикновени лешпери.
Първо въже на тур „Разлог”; би трябвало да е лесно, но не изглежда
Та ето ни и нас, след три часа обикаляне така и нищо не можахме да си харесаме: все я надвесено, я трудно, я заето – няма угодия.
Началото на тура
Накрая все пак успяхме да си харесаме нещо на десетина метра вляво от едноименния тур „ВИФ”. Изглеждаше лесно и би трябвало бързичко да ни докара до винкелче с цепка. Нищо такова – първо, хич не беше лесно, поне за осигуряване, а на всичко отгоре и куличката, която отдолу не изглеждаше много зле се оказа доста нацепена и притеснителна отблизо. И се почна – хоп, един траверс надясно, пък после дано намерим как да продължим.
На траверса на първо въже – видимо катеря чисто
След два часа и цели 15 метра катерене щастливо се позиционирахме на площадката на първо въже. Оказахме се в основата на най-съвършената цепка, която бих могъл да си представя (само не си мислете, че предварително изобщо я бяхме видели). Времето беше понапреднало и се разбрахме да я подкарам докъдето стигна и да се прибираме, колкото да си помогнем за следващия ден и да знаем какво ни очаква. Първите десет метра се оказаха очаквано красиви и що-годе лесни за свободно катерене (с малко изключение точно накрая).
Началото на второ въже
Наско на площадката на първо въже, тръгването по маршрута е от винкела в дясната част на снимката.
Снимките в стил „главата-гъз” са типични за катеренето, но тук, много иновативно и за първи път, главата и гъзът са на различни герои.
Стана време да се прибираме. Наско ми помогна да си опъна палатката и се отправи към София. За жалост имаше работа на следващия ден. Няколко часа по-късно при мен се появи втората смяна – Явор Цветанов (Джу) и Стоян Тодоров (Мулето). На Сутринта заедно се насочихме отново към скалите.
Беше ми мерак да пробвам първо въже чисто и го подкарах. Не се получи съвсем, но ще стане. Нагоре го подхвана Мулето. С малко дуднене и „Дака, сега защо си минал оттук?!” се добра до там, докъдето бях стигнал предишния ден и приключението започна. Нагоре цепката се оказа доста невъзможна за чисто катерене (поне от нас де), но пък перфектна за френдове и стълби.
Стоян по второ въже
Последните няколко метра, както и площадката се оказаха общи с тур ВИФ. Като втори му намерих по-лесно минаване за простосмъртни (към 6+), с траверс към цепка вдясно, само на метър от цепката на стария тур.
Второ и трето въже; със синьо е линията, по която мина Мулето; с жълто е линията на ВИФ
Площадката на второ въже
Трето въже ни вкара в истинско чудене. Надясно си продължава камината на ВИФ. Наляво по ронляци се стига до ръб, който забива в свободно стояща игла, зад нея и край нея отдолу нищо не се виждаше. Дотук добре, ами сега? Стигнах до ръба, пълна красота: един метър широк и много въздух отвсякъде, но нагоре път няма, отляво на иглата също. Ами сега?! В чист стил, без да докосвам скалата се прехвърлих надясно и о, чудо: Има катерене! Просто велико, нагоре изглеждаше чудесно.
Отново беше ред на Мулето. Началото тръгна добре, плоча и малко ронливо, но сравнително лесно винкелче го отведе до равна площадка под доста страшно изглеждаща офуид-цепка. Дотук добре.

Стоян по долната част на четвърто въже. Вдясно се вижда камината на ВИФ
Тук ни догони леко разочарование. Точно под цепката намерихме стар клин и решихме, че вече е катерена. Тур ВИФ минава от другаде, нагоре нямаше нищо, така че в крайна сметка се оказа, че не е, но тогава не знаехме. Мулето прецени, че няма да „разваля” стария тур и не пожела да слага болтове (Видяхте ли го къде си е оставил машината?). Цепката се оказа изключително трудна, изобщо не се наемам да давам категория – към момента е може би А2. Стоян се справи изключително майсторски и след още десетина метра ни изкара на удобна площадка в края на маршрута. След известно пръхтене и олелисване ние с Джу също се озовахме при него. Небето постепенно беше започнало да се оцветява в розово и беше време да се прибираме.
Джу на площадката на последното въже
Първият рапел от края на тура
Гледката от върха
Така приключи катерачното ни приключение. Два дни на страх, лутане и най-вече приятелство. Какво по-хубаво!
Равносметката е нов маршрут на Враца с работно име „Дотук добре”, 120 м. 7, А1/А2. Има още за оправяне преди да е готов за катерене, най-малкото след като вече знаем къде отиваме, трето въже може да се изправи през доста по-добра скала. Всички изкуствени пасажи имат достатъчно релеф за чисто минаване, но поне засега ще го оставим за по-добрите от нас :)
Бъдете здрави и до нови срещи на скалите,
Даката







Схема на маршрута
Винкелът на второ въже
Траверсът на трето въже
Площадката в края на тура
Тур “Феникс” е в оранжево, “Мъгла” е в лилаво


Наско по първо въже на “Феникс”
Ася в началото на второ въже на “Феникс”
Пасажът на четвърто въже на “Феникс”
А тази дама срещнахме на пътеката под тура









На снимката реалната линия на тур номер 5 (“Ръбът над града”) е отбелязана с жълто. Със зелено е показана линията на стар, неизвестен маршрут. “Sturm und Drang” е в розово. За жалост линията е зад ръба и не се вижда на снимката.
С червено е отбелязан “Sturm und Drang”; гледката е от Червения площад.
Долната част на маршрута
Винкелът, погледнат от междинната площадка.
Поглед към иглата на “Долен източен масив” от края на тура. “Белият заек” излиза на лявото връхче. На дясното излизат “Спомен от 60-те”, “Сталкер”, “Пачата на вещицата” и “Дами канят”.
Началото на маршрута. Финалните 5 метра до скалата са малко стръмни и неприятни и затова оставихме парапет между болт и дръвче. Болтът е подходящ за осигуровка на втория.


