В Алпите с момчетата

Лятото съвсем отминаваше, и мислех, че няма да се класирам за изкачването на нещо по-високо и гранитно този сезон.

Краси Щерев ни оферира с Малкия за катерене в района на Sciora Group – или Сциорите (така им викаме само ние, май на италиански се произнасят Шори) които са в долината Bondasca. Район, славен най-вече заради Питц Бадиле – прекрасен гранитен великан, чийто северен ръб имахме удоволствието да изкатерим с Краси Щерев и Даката през 2009 г.

Знаейки вече какъв е вкусът на гранитените утрини, кристалния планински въздух и очакването за нови вертикални приключения изобщо не се колебах!

За съжаление, моята дългогодишна вярна свръзка трябваше да си остане удома, за да пише докторската си дисертация, и се наложи да ме повери в ръцете на тези железни мъже – Малкия и Щерев.

Уговорката с момчетата беше: да водя аз докато мога. Ако се уморя, или ми дойде вповече – да се сменим. Тази перспектива ми харесваше особено много – бях набелязала вече няколко тура, които да са хем с нормална, лесна категория, хем с вятър в каската и височина поне 300 м.

Заслон Sciora Hutte ме приютява за втори път. Хижарката е все толкова грижовна, усмихната и готова да помогне. Помещенията – все толкова смайващо чисти и уютни, наровете – с меки одеала, които правят незабележима липсата на всякакво отопление на заслона.

Първото ни катерене ни очакваше още на следващата сутрин. Бяхме избрали болтиран, къс тур от 6 въжета 5а/5b, за да свикнем с релефа. Но катерейки дълго време по неконкретизирани скални пасажи 3-4 кат. след около 200 м. попаднах на рапелна халка, което ни подсказа, че сме на маршрута от 22 въжета, който си бяхме оставили за кулминация на престоя там. Е, щем не щем, вече сме на него, и решаваме да продължим нагоре докъдето можем. Неизбежно знаем, че ще пускаме рапели по тура без да сме го изкатерили до горе, защото сме тръгнали късно, без стълби за изкуствения пасаж на 11-о въже, а тавана над нас надвисва мокър и черен и ни приканва да внимаваме и да не рискуваме с необмислени решения.
Е, “опипахме” почвата, разцъкахме по гранита, и след леко “заебаване” от моя страна, към нещо, което отчетливо виждах като болт, а то се оказа маргаритка, растяща под таван, решихме да се спасяваме.

На следващия ден решихме да изберем лесен, болтиран тур 6 въжета за оправяне на вкуса. Той се оказа с приятно слънчево разположение и лек, 40-минутен подход. Красиво лесно катерене по здрав, зърнест гранит. Песен за душата и тялото! И аз и момчетата се накефихме много.

За следващия ден избрахме ръба на Torra Innominata, демек – Безименен :) Явно навсякъде хората им секва фантазията докато нарекат всички скални чучки в района.

Подход – отново от по-дългите, близо 2 часа от хижата, предимно морени. Турът – красив ръб, около 330-350 м. В 3-те различни гидовника, които гледахме беше даден с различен брой въжета – от 9 до 12, като аз самата малко им загубих бройката, но там някъде бяха – около 12. Прекрасно катерене, здрави пасажи, смайваща гледка на района наоколо. Всяко въже ме изпълваше с жажда за още едно. Малкия и Краси изпълняваха своите роли безупречно – надъхваха ме, носиха водата и дрехите и се катереха супер бързо след мен. На върха бяхме за 5 часа и с разочарование Краси Щерев установи, че върха е толкова тесен, че нито каменна пирамидка са построили, нито кръст са забочили. Демек на снимките хич не личи, че сме най-горе :)
От върха решихме да слезем на рапели по тура, което се оказа задачка с повишена трудност, но Малкия беше тотален герой и откривател на всички площадки. С умерени моменти на заебаване и заклещване на въже успяхме да пуснем 12 рапела в рамките на близо 7 часа.

Така в шеги и закачки успяхме да катерим всеки от трите дни горе, да имаме прекрасно време и възможност да бъдем в една от най-живописните долини на Швейцарските Алпи.

На връщане за България успяхме да се отбием през Италия и да видим на живо Трите Чими, които да дадат възможност на нас с Краси да се насладим на гледката, а на Малкия да започне да крои отсега планове за следващата година.

Набелязани са плановете за следващите сезони, избрани са туровете. Остава да се надяваме на здраве, добра форма и благосклонно време през следващата година.

Марина

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 − nine =