Пет дни катерене в Рила

Владето с Дамян и Асето разцепват по Мальовица

Разбрахме се с Дамян да се качим на Мальовица от сряда до неделя. Към 6 часа и 15 минути телефона звънна. Дамянски беше подранил и сменил леко мястото на срещата. Облякох се набързо и излетях към спирката на метрото. Той с усмивка си поправяше нещо по колата и ни чакаше – мен и Тони Диков. След малко се появи и Тони и потеглихме.

Спряхме за малко в Самоков да донапълним раниците с храна за 5 дни. Около 9 часа бяхме на хижата. Подредихме отново раниците, тъй като инвентара ме чакаше там. Добре, че има добри хора като Катя и Байно, при които много пъти това лято си оставях железата и летях по пътеката нагоре и надолу с лека малка раничка. Изпихме по бира, раздухме къде мислим да катерим и тръгнахме нагоре.

Решихме този ден да не си даваме много зор и да отидем на нещо по близко до заслон БАК. Избрахме тур “Веждите” на “Злия зъб”. Дамян реши да тръгне по директния вариант, дело на големия Кирил Досков. Байно ни разказа за този вариант на маршута и явно беше “жегнал” Дамянски.

Първото въже се оказа доста интересна плоча. Събрахме се на площадката и Тони пое водачеството. Нагоре се виждаха два клина в голям надвесен винкел и след това нищо. Тони помисли и реши да мине вляво по траверса. След малко се събрахме на втората площадка. Дамян тръгна нагоре и заваля. Помъчи се на пасажа, но тъй като дъжда се усили решихме да се върне и пуснахме рапел до основата на стената. За втори път тази година атакувам този тур и не става.

На следващата сутрин закусихме и поехме надолу по “Белия улей”. Не знаех какво ще катерим, но бях сигурен че ще е интересно. Спряхме се на “Крайна дяволска игла” и избрахме един характерен винкел. Тръгна отново Дамян. Разпъна почти цялото въже. Тони потегли втори с лекота и дойде и моя ред. Закъсах още в самото начало. Много трудно и след голяма борба успях да продължа. По време на катеренето обмислях варианта да пусна рапел веднага след като стигна при момчетата. Такива мисли не са ми минавали през главата никога. Стигайки до тях се успокоих. Тони изведе второто интересно въже. Беше по-лесно от първото и настроението се оправи. Събрахме се на площадка под голям таван. Клинове се виждаха вдясно и надолу, следователно това беше пътя на трето въже. Тони и Дамян обаче мислеха друго. Вляво над нас “стоеше” голям таван с хубави цепнатини за осигуряване. Тони предложи да го пробваме. Дамян пое отново водачеството. Това се оказа и първото от поредицата премиерни въжета, които щеше да направи следващите няколко дни. Излезе от тавана и продължи нагоре. Тони елегантно премина “чисто” тавана със закачане на пети около 5 6 пъти. Каза, че категорията е около 6c+/7a. На мен ми беше доста трудно да се извлека след тях. Борбата беше жестока, но се справих. Събрахме се на площадката и аз изведох последното лесно и късо въже до върха. Момчетата имаха багаж под стената и трябваше да мислим за рапел. Моите неща обаче си бяха при мен и им предложих да съединят двете въжета и да пуснат дълъг рапел до долу. След това аз издърпах въжетата горе и се качих по “Дяволският улей”. Събрахме се с Дамян на заслона, а Тони се спусна към “Партизанска поляна”, тъй като трябваше да се прибере в София.

В заслона беше весело, тъй като Дойчин беше довел 10 студенти от Националната спортна академия. Той беше доста учуден като видя Дамян да излиза от “Белия улей”, мен – от “Дяволския”, а Тони го нямаше. Голяма свръзка – няма-що. В заслона винаги е много приятно, когато е пълно с хора. Говорих докато всички не се умълчаха. Явно беше време и аз да затворя очите и да се гмурна в прегръдките на тихата и спокойна нощ.

Към 5 часа някой отвори вратата и се намести на земята. Оказа се, че това е Балу, който не издържал на сутрешния студ и атакувал “Дядовата ръкавичка”. В 6 часа алармата ме събуди. Станах и сложих кафе на примуса. Слязох да напълня вода. През това време Дамян беше станал и направил сандвичи за през деня.

Закусихме, пихме кафе и тръгнахме към “Портала”. По новият път, намерен от Байно, достигнахме сравнително бързо до целта. Дамянски огледа и каза къде трябва да стигнем. Началото изглеждаше сравнително лесно и аз изведох първото въже. Не беше толкова лесно колкото изглеждаше от долу, но се справих. Мислех да организирам площадката на едно дърво, което забелязах още в началото.

Преминах около 10 – 15 метра скала, после двадесетина метра клекове и когато се насочих към дървото забелязах прусик и лента около един камък. Направих площадка там. Дамян претича до мен. Оставихме раниците и Дамянски потегли нагоре. Следващите около 40 метра ни очакваше доста интересно и разнообразно катерене. След като чух сигнала тръгнах и аз. Единственото неприятно нещо бяха многото лишеи по скалата, но леко леко се промъкнах. Бяхме “закачили” за малко съседния тур. Следваха два варианта за продължение на изкачването. Аз бих минал по по – лекия, но Дамянски не беше съгласен и пое нещата в свои ръце. Все още мислехме, че сме на тур на Краси Щерев и Петър Гевренов. Дамян каза, че доколкото познава стила на големия български алпинист, предполага че е минал през трудните надвесени винкели нагоре и вляво. Долу се появиха Дойчин и студентите. Помолихме ги да изчакат малко, тъй като имаше големи и опасни камъни. Те спряха и изгледаха премиерното преминаване на Дамян, като не спряха да го надъхват и подкрепят. Дойчин ни подсказа, че според него маршута ни е надясно, но Дамян беше на друго мнение – където изглежда лесно не минава. След няколко дни разбрахме, че цялата линия е премиерна. Отново дойде моят ред.

Сравнително бързо преминах първата част, но след като излязох над тавана играта рязко загрубя. Появи се доста голяма цепнатина с много лишеи на стената, по която най – разумно би било преминаването на “дюлфер”. Доста навътре Дамян беше поставил синия голям френд, който извадих с огромни усилия и помощта на клемовадача. След малко започнах да се набирам по едното въже, а Дамян “обираше” другото. Изключително трудно и на ръба на силите си достигнах до ухиления младеж горе. Гледката беше невероятна. Докато колегата си изпуши заслужената цигарка аз организирах рапела през едно стабилно дърво. След три рапела стъпихме на земята. Хапнахме сандвичи и пихме по глътка вода. Линията се казва “Извън размера” и е 7+/8 категория.

Бяхме решили след този маршут да изкатерим “Южният ръб” на “Иглата”. Накичих се и се запътихме към тура. Дамян ме предупреди, че винкела който ме очаква няма да е лесен, но това не ме стресна. Дори ме мотивира допълнително. Първите тревни метри изкатерихме внимателно без да се връзваме. В основата на голям винкел с хубава цепнатина се вързахме и стартирах. Въжето се оказа уникално. Препоръчвам го на всички. Според мен е 4 звезди. Цепнатината беше около 50 метра. Не спрях до върха на първата игла. След като се събрахме Дамян каза, че се е наложило малко да тръгне, за да мога да стигна до горе. Второто въже го изведе той. И то е много интересно, но има доста лишеи и трябва да се почисти.

Следваше интересно трето въже. След около 40 метра достигнах площадка. Погледнах Дамян и го попитах дали да я правя или да продължа. Съвета му беше, че имам достатъчно инвентар и мога да карам още нагоре. Речено сторено. Тук там срещах по някое старо клинче, което ми напомняше че съм на правилното място. Тук там слагах по някоя джаджа. От време на време изникваше по някое интересно пасажче, което с малко оглеждане преодолявах с лекота. Нагоре катеренето олекваше, слагах осигуровки все по – рядко. В един момент осъзнах, че мога да стигна така до върха. Въжето не ме “дърпаше” силно надолу и всичко беше изключително приятно. На лицето ми се появи голяма усмивка, която не слезе оттам. Спрях на върха на “Иглата”. След малко дойде и Дамянски ухилен до уши. Не ми се вярваше какво направихме. Толкова дълго време на “френска” свръзка не бях катерил никога. Смеехме се и се забавлявахме истински. Дамянски каза, че така го разбира катеренето. Хапнахме по сандвич и организирахме бързо рапела, тъй като се появи доста неприятен вятър. Оттам изкатерихме останалата от “Двуглав” част.

Прибрахме се доволни и приятно изморени в заслона. По пътя натам минахме през премката между “Злия зъб” и “Ловница”, за да видим опита на Емилиян Колевски и Мартин Маровски за първо чисто преминаване на новия им маршут на “Червена дяволска игла”. За съжаление Емо не успя на предпоследното и най – трудно въже, но съм сигурен, че някой от следващите опити ще е успешен. В заслона имахме нови съквартиранти – четири старчета, които бяха тръгнали от Рилския манастир за Мусала. Появи се и Асето с пълна раница с храна. С нас бяха Яна и Ицо. Направихме си топъл чай и хапнахме. По идея на Дамян сготвихме и за нашите приятели, които щяха да минат на път за долу. Малко по-късно се появиха и те – Марто, Емо, Стоил и Владо. Времето ги беше изцедило докрай. Хапнаха, пиха по чай и поеха надолу. Съквартирантите станаха рано рано. Оправиха се тихичко и потеглиха. Ние станахме към 7 часа. Закусихме и нарамихме раниците. Дамян искаше да направи премиерно изкачване на една игла до “Иглата на монаха”. След малко бяхме на позиция. Огледахме скалата и Дамян сподели коя линия е избрал. Искаше той да изведе всички въжета и ние нямахме нищо против. Постави жълт прусик в началото на тура. След малко звънна и първия клин. Достигна надвесен участък на около 30 метра над нас. Заби клин, премина малко вдясно и заби още един. След няколко минути извика радостен. Беше достигнал място за първата площадка. Заби един клин и го обедини с два френда. След малко се събрахме. Мисля, че разчистихме добре от лабилни и опасни камъни. Пасажчето се оказа доста интересно.

Дамянски тръгна отново. Огледа вляво, видя му се лесно и мина право нагоре през ясно очертан винкел. Там заби един доста стабилен клин. След това премина още един винкел ( също добре осигурен с клин и джаджи ) и направи площадка – един клин обединен с джаджи. Винкелите се оказаха доста трудни, но успях да ги премина без да увисвам на въжето. Третото въже също имаше интересен пасаж, който беше добре осигурен с клин. Събрахме се на върха на иглата. Пуснахме къс рапел и се озовахме в основата на още една игличка. Дамян направи още едно въже и се събрахме горе на гребена. Слънцето грееше и усмивките не слизаха от лицата ни.

Прибрахме се в заслона. По – късно се появиха Велко и Филип, които също носеха пълни с храна раници. Мисля, че този ден попрекалихме с яденето. Не спряхме до късно вечерта. Момчетата споделиха с нас и хубава ябълкова ракия, производство на Фил. Дамянски кръсти иглата “Шилеца” и маршута “5 дни катерене в седмицата”. Категорията е 7+.

В неделя станахме отново рано. Решено беше да направим премиера по южната стена на “Орловец”. Заставайки под стената нещата се промениха – не бяха така както изглеждаха отдалеч. Въпреки това бях изключително мотивиран да се пробвам и потеглих. Поставих няколко осигуровки и се отказах. Предадох щафетата на Дамян. Той без да мисли много много направи първото невероятно красиво въже. Проблема беше траверс в началото, преди който поставяш  сигуровка и след това 4, 5 метра няма къде да се осигуриш добре. Следваше невероятна цепка около 15 метра. На площадката Дамян заби една планка с анкерен болт, което начиинание му отне минимум 30 минути. Събрахме се тримата и отново Дамян направи следващото късо въже, с което излязохме на върха. Линията се казва “Само за маниаци” и е 7ма категория. За наша приятна изненада горе ни чакаха Велко и Филип. Викахме и се радвахме много. Направихме си снимки и хапнахме вкусни сандвичи.

След това оправихме багажа при заслона и поехме надолу към цивилизацията.



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen + 4 =