Томаж: “Направих грешка и не можех да моля други алпинисти за помощ”
Томаж Хумар, Словения и Нанга Парбат www.mounteverest.net

Както може би всички сте чули един от най-известните алпинисти на XXI век, словенецът Томаж Хумар, опита през август 2005г. да прокара диретисима по Рупалската стена на Нанга Парбат (Каракорум, Пакистан) – соло и без кислород.
Тази стена се смята за една от най – трудните в света. Дължината й е 4 500 м, а по нея досега са прокарани само четири маршрута. Идеята на Хумар беше да направи нещо изключително като прокара директен маршрут в алпийски стил и без външна помощ. За съжаление обаче той попадна в тежка ситуация и прекара шест дни в снежна пещера на височина 6 000м, като остана без храна и газ за топене на сняг. Благодарение на безпримерната акция, организирана от неговите приятели, в която се включиха и пакистанските власти и която получи международен отзвук, в крайна сметка Томаж беше спасен.
По времето, в което Хумар се бореше с отчаянието и смъртта, в района на стената се намираха други двама много силни алпинисти – американците Винс Андерсън и Стив Хауз. Те извършваха аклиматизационно изкачване по чешкия маршрут ” Шел” и смятаха също да атакуват стената в алпийски стил. По-късно те наистина успяха и тяхното постижение сега ги нарежда сред претендентите за наградата “Златен Пикел”, присъждана всяка година за най-впечатляващото алпийско изкачване.
При обиколката на Томаж Хумар из Европа, където той изнесе лекции за стила на изкачване, който той практикува и за осъществените от него проекти, той отново беше принуден да обяснява за Нанга Парбат.
Ето и неговото мнение по въпроса за връзката между алпинистите при такива екстремни изкачвания. Имайте предвид, че тук става дума не за клубни или национални експедиции.
“Прекарах шест дни в тясна снежна дупка, изцеден и без възможност да се движа – като пиле във фризер. Подготвен бях за бързо и леко изкачване, затова много скоро свърших храната и газта, с която да топя сняг. В тази ситуация нямаше какво друго да правя освен да се боря срещу отчаянието и да чакам помощ.
Относно възможността да искаш помощ от други алпинисти в района, Хумар каза: “Алпинистът не моли други алпинисти за помощ. Да помогнеш на изпаднал в беда в планината – това е лично решение, което взимаш, защото така го чувстваш. Никой няма право да те моли за помощ.
Моя беше грешката, че се забърках в тази каша. Аз взех грешните решения, знам това. Когато установих, че нямам възможност да се измъкна помолих приятелите ми в Базовия лагер да се обадят на Назир Сабир (Президент на Пакистанския Алпийски клуб и ръководител на логистиката в тима на Хумар) и да поискат помощ. От този момент всички мои приятели се включиха в организирането на спасяването ми.
Колкото до американците, ами техният Базов лагер беше близо да нашия. Те дори се отбиха два – три пъти да видят как върви при нас и определено бяха добре запознати със ситуацията, в която се намирах. Какво са направили и какво не и най-важното защо – това трябва да питате Стив и Винс, не мен.
Трябва също да отбележа, че докато бях в пещерата, аз дори не мислех за тях. Цялата ми енергия беше насочена към това да остана спокоен и да се преборя със студа. Не можех да си позволя да мисля за друго.
Те естествено изкачиха стената и аз ги поздравявам за това. Всеки, който е способен да премине стената и да се върне без измръзвания заслужава цялото ми уважение и възхищение.”
Какво отговориха Винс и Стив на тези думи на Хумар може да прочетете в следващите СТАТИИ.
Повече информация за Томаж Хумар, Стив Хауз и Винс Андерсън като алпинисти ще намерите в ПРОФИЛИ.
Интервюто е преведено от www.mountaineverest.net