Съветите на кака Ксе относно джаджите + малко аварийно инфо

Как се оцелява, ако батьо не е набил лепеняците

Тук няма да описвам всички видове джаджи на света, за да не се превърне статията във второ издание на “Война и мир”. Ще спомена само джаджите, които са по-лесно достъпни и по-често се използват в България.

Ако сте се запалили да започнете да катерите на джаджи, е хубаво да имате предвид няколко неща, преди да сте ги научили от собствен опит. Първото и основно правило е – не знаете, дали наистина можете да слагате джаджи, докато не сте се озовали на място, на което да се зачудите дали ще паднете на тях. Когато човек е на ръба на падането, изведнъж започва да осъзнава, че не разчита кой знае колко на тия джуджавки, дето ги е сложил по-надолу. Затова когато сте още нови в занаята, не си мислете, че сте се научили да слагате джаджи, просто защото сте катерили нещо лесно и сте оставяли разни неща по цепките.

Второ основно правило – не слагайте джаджи на явно ронлива скала. Единственото, което ще постигнете с това, е че при падане камъкът до осигуровката ви ще ви падне на главата заедно с джаджата. А този камък може и да е възголемичък за възможностите ви за оцеляване.

Трето основно правило – когато поставяте джаджи, натоварете ги надолу, така че да държат при падане. Ако джаджата ви се държи в скалата, но при дърпане надолу пада, не си струва да се занимавате да я слагате. Когато джаджата има потенциал да се извади при натоварване нагоре, натегнете я хубаво на мястото й, за да не се извади от самото подръпване на въжето ви. Изобщо, сложите ли джаджа, дръпнете я силно няколко пъти, за да сте сигурни, че е ОК. И внимавайте при това да не се изтърсите с нея, ако се извади при теста:).

Като цяло поставените джаджи могат да се разделят на две групи:

– джаджи, поставени за падане;
– и джаджи, поставени за изкуствено преминаване/висене.

Може да се разграничи и още една група – джаджи, поставени за психика, но аз ви препоръчвам да си потренирате психиката, а не да си губите времето и силите да оставяте по скалата нещо безполезно.

Джаджите за падане са сложени здраво и им вярвате безрезервно, че няма да се извадят. Джаджите за изкуствено преминаване са сложени така, че да можете да увиснете и да се наберете на тях с известна нервност, но едва ли биха държали на падане.

Различните видове джаджи си имат своите специфики като модели, както и плюсове и минуси.

Клеми

Клемите са удобни, леки и ефективни джаджки с по-тясна и по-широка ексцентрично-трапецовидна форма в двете сечения. Използват се, като се заклещват в разширяващи се навътре цепки. Ако смятате да катерите на джаджи, вземете си първо клеми. Съотношението цена-ефективност при тях е доста добро, освен това са с широк диапазон и могат да се сложат навсякъде, където изобщо има цепки. Ще увеличите шансовете си за оцеляване още повече, ако си вземете и микроклеми. Както можете да заключите от името им – това са клеми с минимални размери, които можете да поместите и в много незначителни цепки. При това, обаче, имайте предвид, че колкото е по-малка клемата, толкова по-малко натоварване издържа. На произвежданите в момента клеми си пише колко килонютона натоварване издържа всеки размер. И тези образователни книжки, дето ви ги дават със стоката, не са за украса – прочетете ги. Колкото и добре да сте сложили една клема, главата и жилото й си имат своя праг на натоварване, който не е хубаво да прескачате.

Има по-добри и по-кофти модели клеми на различните фирми, но основното е, че каквото си свикнете да слагате, това ще ви е най-удобно. Принципът на поставяне при всичките модели е един и същ.

За да ви бъде една клема вярна и да не избяга от скалата, първо трябва да й намерите подходяща цепка. Както казах по-горе, цепките за клеми трябва да се разширяват навърте. С други думи, когато поставите клемата, тя трябва да се заклещи на излизане в нещо по-тясно от широчината й. Правилно поставената глава на клемата е изцяло скрита в цепката. Ако половината глава се подава навън, а другата половина е добре заклещена (или поне така ви се струва), имате шанс осигуровката да ви задържи, но по-добре сложете по-голям номер в същата цепка. Запомняйте поне приблизително номерата клеми, които вече сте оставили по маршрута, за да се оглеждате за цепки, подходящи за другите номера от комплекта.

Ексцентрици

Ексцентриците са доста по-праисторически джаджи от клемите, от времената, когато клиновете били дървени, а алпинистите – железни Имат форма на ексцентричен петостенен цилиндър. Комплект български дебелешки ексцентрици можете да си купите за около 10 лв. После ще трябва да ги оборудвате с прусеци или ленти, за да можете да ги ползвате. Фирмите, които все още развиват продукция в сферата на алпинизма, за разлика от завод Дебелец, произвеждат по-симпатични наглед и по-леки ексцентрици, снабдени с метални жила като клемите.

Идеално поставеният ексцентрик е легнал стабилно в цепката с двете си срещуположни страни. Ако сложите ексцентрика хубаво, шансът той да се извади е минимален.

Проблемът с ексцентриците в сравнение с клемите е, че се поставят по-трудно. Особено българските. Представете си една топка метал, висяща на връвчица. Сега си представете, как я заклещвате в някоя тясна цепка с една ръка, а тя все се извърта не както трябва. Сега си представете дали ви е весело в този момент…

При ексцентриците с жила поставянето е по-лесно, но това пак важи само за малките номера. Големите просто са прекалено тежки, за да можете да ги насочите в цепката с помощта на жилото. Въпреки това са несравнимо по-удобни от българските. От друга страна, ако ще давате пари за вносни ексцентрици, защо просто не инвестирате в още един комплект клеми? Това е мое лично мнение, де.

Френдове

Френдовете са една гениална хитрина на хората, произвеждащи разни неща, за да можем ние да се катерим. Главата на френд представлява две по две закръглени рамена, гледащи в срещуположни посоки. Тези рамена се държат на ос, снабдена с жило. На жилото има спусък, при дърпането на който рамената се свиват и ви позволяват да наврете цялата глава в някоя цепка. Когато отпуснете жилото, рамената се разтварят и се заклещват на мястото си. Има различни видове френдове, като у по-старите алпинюги може да срещнете и динозаври в жанра.
За разлика от клемите и ексцентриците, френдовете най-лесно се поставят в почти или съвсем прави и гладки цепки. Ако по цепката има големи неравности, различните рамена на френда обикновено лягат неравномерно и цялото нещо се клати.

При френдовете е особено важно да ги поставяте натоварени по посока на евенуалното ви падане. Ако изместите ъгъла на главата на френда при падане, нямате никаква гаранция, че нещо ще спре полета ви. Затова поставяйте френдовете под правилен ъгъл и ги подръпвайте след това, за да видите дали са стабилни. Понякога френдът се размества и приплъзва на първото дърпане, след което сам намира място, където да легне стабилно, затова дръпнете няколко пъти.

Специфично за френдовете е, че чешките такива държат значително по-малко от останалите. Първо, че стабилният ъглов диапазон на самата глава е по-малък. Второ, че докато сложите здраво чешки френд в малко по-опака цепка ви се скъсват нервите.

Най-добрите френдове, които съм срещала, са Камалотите. Просто в САЩ не си поплюват нито с производството на джаджи, нито с правите и гладки цепки. Камалотите ДЪРЖАТ. Държат при свита и при доста разтворена глава. Държат в момента, в който ги бутнете в цепката. Изобщо, като сложите френдчето и ви иде да ударите една бира от радост Тези френдове са снабдени с две оси на главата, за да бъдат стабилни в по-голям диапазон на разтваряне. Супер са, за сметка на това струват майка си и баща си…

Разни неща, които понякога се налагат

На всички ви е ясно, че в БГ човек обикновено не тръгва по скалата снабден с всичко най-ново от магазините, ами по-скоро с каквото му падне, събрано от кол и въже. Затова може да се случи на този човек да му свършат джаджите, или да няма подходяща джаджа за съответния скален релеф. Във втория случай най-голямата радост за него е, да намери скално мостче с дупка. В дупката може да се пъхне лента или прусек, на които той да се осигури. В същата дупка може да пасне и прусек от ексцентрик, или жило на клема, като съответната джаджа трябва да е достатъчно голяма, за да не мине през дупката. Примката се включва в прокараното ушенце на прусека или жилото. Ако джаджата е малка – вържете жилото на котвен възел около мостчето и сте 6 точки. За жалост, подобни скални мостчета май се срещат само на варовик.

Ползвайте за осигуровка и разните му там дървета по маршрута. Преди това, обаче, погледнете, дали дървото вече не е започнало да откъртва скалата, на която се крепи. Не си струва да си го бутнете на главата заедно с три кубика камък.

Сега да предположим, че нашият беден Бай Ганьо вече е изразходвал всичките си налични джаджи, а все трябва да се осигури с нещо. Тук може да се приложи добрата стара техника на клещене на възли в цепките. По принцип осигуряването на възли е особено популярно при катерене на пясъчник, тъй като самата скала се рони и металът я разрушава, вместо да се задържи в нея.

Хубаво е възелът, който заклещвате, да е достатъчно обемист и здрав, както и да е вързан на здрав прусек. Също така е хубаво да го заклещите в цепка, която се стеснява наистина много. Защото възелът си е възел и при натоварване се сплесква. Затова го сложете някъде, откъдето и да иска няма да може излезе.
В подходяща цепка можете да заклещите практически всеки възел. Двойният тъкачески, да речем, много добре ляга като ексцентрик и се опира на доста голяма площ. Възлите, както и джаджите, просто трябва да са съобразени по размер с цепката или дупката, в която ги клещите.

Не разчитайте на възлите за големи падания, а и за малки бъдете леко резервирани. Тук вече нещата зависят не само от релефа, но и от състоянието на прусека, на който е вързан възела, приплъзването на самия възел и т.н. Така че не си позволявайте твърде хазартни изпълнения.

Алпийска растителност

Наскоро ми се случи да навивам един човек да мине през обрасъл кулоар, а не през неосигурени и ронливи пасажи 4-5 категория до него. Защо ли? Защото човекът не разчиташе достатъчно на алпийската растителност, която е спасила вече не един живот.

Туфите вършат работа не само зимата. За предпочитане е тънката, гъста трева, която не може да не сте виждали по Мальовица например – най-туфестата. За тревата важи правилото “скуби нашироко”. Тревичките се загребват и сграбчват с широко разтворени шепи, колкото се може повече тревички на единица ръка:) Поглеждайте туфите, да не са отлепени от скалата със все пръстта. Специална забележка – в повечето случаи различните алпийски цветенца не стават за хващане, а само за букети. Не ги гушвайте!

Пълзящи растения: подбирайте свежите, зелени клонки, а не изсъхналите. Загребвате 4-5 лиани в шепата и смело се набирате. Разбира се, внимавайте въпросното висящо растение да не е бодливо, за да не се прецакате. Избягвайте трънките и ползвайте по-безвредни видове, като бръшлян например.

Храсти и дървета: гепват се след внимателен оглед на кореновата система. Както споменах и за осигуряването – ако дървото вече руши скалата, от която расте, по-добре е да не си го бутате на главата. Стъпването на дървета и храсти става в основата на растението, за да не се счупи. Ако се движите в кулоар, пълен с пръст, хващайте по два храста наведнъж, за да не се изскубне някой със все корена.



Коментари

  1. Благодаря много за пълноценно поднесените съвети в толкова интересен и духовит стил!
    Ще се радвам да чета твои статии в бъдеще!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

6 + two =