Стив Хауз за Томаж Хумар:”Не е срамно да поискаш помощ”
Това са думите на Стив Хауз по въпроса дали трябва да се моли за помощ в планината и какво са могли да сторят те двамата с Винс Андерсън за словенеца Томаж Хумар, който през месец август 2005 едва не загуби живота си в ледените прегръдки на “планината – убиец” Нанга Парбат.
Стив получи “Наградата на публиката” на “Златен Пикел 2004” за соловото си безкислородно изкачване на К7.
Стив:
“На 1ви август ние със Винс и още трима алпинисти пристигнахме в Базовия лагер. Нашият БЛ беше нагоре по долината на два часа от този на Томаж. По път ние спряхме при него и Алес и това беше единственият път, в който ние се видяхме и едва втората ми среща с него въобще. Те бяха приятни и отзивчиви домакини.
На 2ри август Томаж започна изкачването си, но ние нямаше как да знаем, тъй като се намирахме на два часа от неговия БЛ и доста по-високо по долината. Наистина е иронично на фона на факта, че милиони хора по света следяха неговата ситуация, а ние бяхме на същата планина и нямахме представа как върви изкачването му нито пък за това че по-късно беше в беда.
През повечето време докато Томаж беше на Рупалската стена, ние се намирахме по маршрута ‘Шел” (най-лявото ребро на Рупалсака стена), аклиматизирайки се за нашия опит.(Изключение прави трекера от нашата група, които наистина посети лагера на Хумар денят преди или след като той беше спасен).Фактически ние се върнахме в нашият БЛ в деня преди той да бъде спасен и на следващата сутрин се събудихме от рева на хеликоптерите.
Никой от хората на Хумар, нито дори някой носач, не бяха изпратени, за да ни уведомят директно за неговите проблеми. Реално ние се върнахеме от “Шел” в деня преди той да бъде спасен, а нашият сердар беше чул от местните за това, че Хумар е помолил за помощ. В този момент ние опитахме безуспешно да се свържим с него по сателитния телефон.
Реално ние не бяхме наясно с неговото положение, а и още повече не бяхме аклиматизирани достатъчно, тъй като бяхме пристигнали в БЛ ден преди Томаж да тръгне по маршрута,
Хората обичат да сравняват.
Накрая нека не забравяме, че Хумар поиска помощ, защото беше опасно за него да продължи или да слезе. Той не беше ранен, нито изпитваше някаква физическа болка по време на заточението си.
Ако е било твърде опасно за него да слезе, защото да е приемливо за нас да успеем да се изкачим до него? Подозирам, че именно това е причината неговият приятел Алес и техният оператор да не му се притекат директно на помощ.
Хората исглежда искат да сравнят опита на Хумар с нашето изкачване и да създадат някакво напрежение или конкуренция между нас. Откровенно казано това е глупаво. Томаж взе решенията, които го доведоха до този резултат. И ние взехме нашите. Приключението ни беше отделно от неговото и дори да беше изкатерил стената, ние пак щяхме да имаме нашето изкачване.
Двамата с Винс Андерсън отидохме там за да катерим за нас самите. За да опитаме промяната, която всеки от нас би изпитал при изкачване на Рупалската стена в алпийски стил. Дали ще сме първи или втори, дали ще бъдем известни или ще сме някакви за някой си, беше абсолютно незначително за нас.
Като алпинисти аз вярвам, че всички ние високо ценим живота. В моята кариера аз самият съм спасявал и също съм молел за помощ. Това е предимството да пренадлежиш към такова малко и уважавано племе, където не е срамно да поискаш помощ. Тъй като сме спасявали хора, ние сме наясно с рисковете, които молим другите да поемат заради нас и подозирам, че това важи и за Томаж.
Аз лично нямам въпроси към Томаж – не се занимавам с обсъждане на решенията на другите катерачи. Желая му много късмет в осъществяването на бъдещите му проекти.”
превод от www.mountaineverest.net