Възниква въпросът какво е мястото на клубовете и на ФБАК в алпийската дейност. Нашето становище е, че основната дейност трябва да се върши в рамките на клубовете: да се провеждат курсове за начинаещи и за подготовка на членовете, да се набират средства, да се рекламира дейността ни, да се участва в организирането и осъществяването на прояви, дело на ФБАК (като международните алпиниади, например).

Ролята на Федерацията е да бъде координатор. Тя трябва да осъществява връзката с други федерации в България и чужбина, с ДАМС, с медиите. Да бъде лицето на българската алпийска общност. Това според нас в момента не се случва.

Необходимо е да има ясна стратегия за цялостната дейност на ФБАК, която да осигурява баланс между спортно катерене, ски-алпинизъм, ледено катерене и алпинизъм. Тогава няма да има конфронтация между тези елементи от едно цяло – планинарството. ФБАК трябва да следи курсовете за начинаещи в клубовете да се водят точно и правилно, а излезлите от тях курсисти да са добре подготвени, да провежда редовно курсове за подготовка и усъвършенстване на инструктори.

Безспорно алпинизмът има голям потенциал. От спортна гледна точка, в момента в световен мащаб водещите алпинисти са също така добри в скалното катерене, леденото катерене, участват успешно в състезания в зала, и не на последно място, са опитни планинари. Това доказва и онова, в което ние вярваме – че всички дейности, които развива ФБАК са взаимосвързани и взаимно необходими. Така че състезанията в зала, състезанията по ледени кули, алпиниадите, ски-ралитата и алпийските срещи са от полза за всички ни.

От гледна точка на моралните и духовните елементи на чистия алпинизъм ние смятаме, че за да има в България добри алпинисти, трябва да има правилна концепция за алпийска етика, както в клубовете, така и във ФБАК. Клюки, интриги и кавги винаги ще има около нас. Но това, към което ние трябва да се стремим като общност е да бъдем единни, да намерим път на развитие, в който поне по-голяма част от членовете на Федерацията да вярват и да работят по него. И то всички активно. А който не иска да върви по него, поне да не пречи.

Добри алпинисти и катерачи може да има и без клубовете и без ФБАК. По планините хора винаги ще има. Със сигурност обаче чрез тези организации всичко може да става по-лесно, по-бързо и по-безопасно. Ако сме единни и знаем накъде вървим, тогава и лицето ни пред обществеността (спонсори и т.н.) ще бъде друго. Вижда се на Общите събрания, както за съжаление и в медиите, че именно разединението е основният ни проблем.

Що се отнася до спонсорството, според нас нито ФБАК, нито клубовете трябва да разчитат на финансова помощ от едно място. Необходимо е да се развие широко мащабна рекламна кампания, да се популяризират дейностите ни. Да се организират прояви, които да имат не само състезателен характер, а и които да направят дейностите ни привлекателни за широката общественост. Необходим е баланс между спортните дисциплини и не-спортните такива. ФБАК трябва да покаже, че и едните, и другите са важни и Федерацията и клубовете обръщат еднакво внимание и на двете. В момента няма яснота по този въпрос.
Какво предлагаме?

Да се инициира среща между УС и по един представител на всеки клуб, която да се проведе през май или юни тази година. Дотогава да се изработи списък на всички въпроси, които трябва да се дискутират. В резултат на тази среща ФБАК и клубовете да излязат с единна декларация, която да изясни на широката маса дисциплините, които развиваме. Да посочим вижданията си за значението на тези дейности, както за клубовете, така и за обществеността. Да изясним целите, които си поставяме, да изразим становището си по отношение на случващото се във ФБАК до момента и онова, което искаме да постигнем занапред. Според нас е неадекватно всеки път УС да се дистанцира от предишното ръководство, от което се различава само с по някой нов член или председател.

Предлагаме за следващите две години Общи събрания да се свикват на всеки четири месеца, за да се контролира по-демократично дейността на ФБАК и на клубовете. Да се възстанови идеята за курсове за инструктори в трите нива, да се изработи програма за алпийски прояви – демонстративни катерачни срещи, алпиниади, международни срещи (поне две летни и една зимна). Да се проучи възможността за създаване на по-добри бази във Враца, Лакатник, Търново, Мальовица, Вихрен и др. Да се опитаме да възвърнем мястото си в нашите планини, а не да бъдем приемани там като “безумните по-бедни братовчеди на туристи и скиори”.

Да се подобри сайта на ФБАК и да се обновява и разнообразява по-активно с цел да се получават доходи от него посредством реклама. Да се проучат фирмите, които биха се заинтересували и биха подпомогнали алпинизма и ФБАК. Да се организира среща между ръководството на Федерацията и тези фирми. Да се установят добри връзки с възможно най-широк кръг от български и чуждестранни федерации и клубове, които биха били полезни за дейностите ни.

Становищата и предложенията ни са продукт на нашето виждане, че положението не е розово и че всички понасяме негативите от действията си. Ето защо всеки клуб трябва да има отношение и да работи за възвръщане на доброто име на българския алпинизъм. И като спорт, и като дейност, която носи духовно и физическо удоволствие от общуването с природата и приятелите.

Желаем на всички здраве и успех в осъществяване на техните мечти.

Алпийски клуб “Млад Дихател” – София

14.03.2006