Както знаете, нашия барон Мюнхаузен е дал разнородна информация на хората, относно това, къде отива:) Да разсеем заблудата – той в момента е с Владото в една екоферма по северните ширини на Швеция/Лапландия (пробвайте вие да му изцедите по-точна информация, ако можете!). Добре я карат там, денем се навъртат из природата в големите студове (-20 и кусур градуса), а вечер се киснат в сауната:) Междувременно се отбиват чат-пат по близките селища да плакнат очи с хубавите шведки:) Както и да е, ето го линкът към снимките (rar-пакет)

http://www.bgshare.com/get,328566.html

Ксе

Ето и последното писмо:))

Хей Хей Хей ти !!!
Цунки гунки и лисичи муцунки

Нека да разкажа първо как съм и как времето променя светогледа ми и страховете.
Да започна ли с инфо да те трупам или да изпратя снимките говорещи сами за себе си.
Да започна ли от последните 7 часа, или 7 дни, или… или спра за малко да си философствам и накратко да разкажа случки по паважа.
Днес рано от сутринта започнахме борбата с бика. Време беше пак за заколение, но този път без наше позволение. За 3 часа успяхме с ласото натясно да го хванем, вържем и изпратим на почивка с мир… Другите животни като разбраха, и те помогнаха, все пак пожертвата е ясна… А котките родеото тайно наблюдаваха през дупката на покрива,,, с опашки само махаха…
Студено беше днес. Отпочинахме за обед с кашата гореща и кафето черно, следобед бе насреща. Комшията дофтаса и решихме на гости друг да посетиме. Той има ферма най модерна, роботи виме, цицки мият, сучат, съхраняват млякото в цистерна. А за малките теленца храна и витамини, и на сукалчетата пак той се разпорежда. Кажи ми как може два робота цало стадо да отглежда, а стопанина пък по поляните да ходи, но със стиг за голф, та дори по шорти… Къде сме ние, питам се, пак ?
Вчера беше също дълъг ден. Ходихме на юг в лятната къща. Там ще правим по малка децка къща. От дърво. Имаме проекта. Цял ден отне ни разстоянието да пропътуваме, далеч е, разтоварихме, но нема време да поплуваме. Намира се на плажа, има кей и лодка с които скоро ще се размажа. Само пролетта да ни намигне, че нещо зимата не иска тя да стихне…
В неделя стана инцидент. Домакинята ни, Карин, падна лошо на леда и потроши си китка, да оставим ли гъза. Оперираха я тази нощ. Ще се оправи, но след месец. Така по добре ще се погрижи за плантации и настъпващите пролетни сюрпризи. …
Иначе всеки каквото иска прави през съботно неделните следобеди, разходки, риба, по нещичко за здраве. Но една бреза не ни остави на мира, бреза голяма, с обхват повече от за двамина. Беше немощна и стара, изсъхнала, въобще беше се предала. За да не се мъчи, и да не подрине комшийски къщи, я отрязахме със мъки и пинизи. После с машината закъсахме и се изтормозихме до пръсване. Дори с дърво което бутнахме и жиците за малко спънахме… ужас.
Няма почивка когато си на село. Изненадите те преследват, изморяват, докато положиш вечер морно чело. Тук е време да се отбележи, че този месец освен рожденничка сестра ми, имаме и 4 нови попълнения. Малките азибутчета, здрави, жилави, игриви, родени в бурята през седмица във ред. Няколко пъти се наложи да ги спасяваме от снега и вятъра, и рекордно ниските температури за сезона на мраза.
Имаме комшийка пък която с кучета големи обича да се забавлява. Мъжете не харесва и си ги отглежда вкъщи като те на нея са господари. 6 на брой хрътки, големи, подстригани и млади. Само мъжки, с имена на хора, галени без злоба и без задръжки.
А пък нашите домакини, рядко им се случва, на парти ходиха в голяма чужда къща. Private. Само за избрани, щели вино да опитват, с танци да зарадват телата, после бани, сауни, и само мъничко пияни. Това бе за предтекст, аз предствям си не Шведска тройка, а забавен групов секс. Какво да се прави като за разтуха страсти тук кафета, дискотеки няма, а забавата остава само в къщната постеля и комшийската отплата.
Както и да е. За животински свят бях тръгнал да разправям, не с хорският живот да се базикам и пресмятам.
… Имаше ден в който животно през нощта се бе заклещело, измразнало и гладно, не можеше да се изправи. Парализирало си беше задните два крака и се наложи с трактора парва помощ да приложим. Горкото. В обор го вкарахме, нахранихме и рехабилитирахме за да се оправи и изправи, но без прилагането на масажи. То е силно, диво и много упорито, за седмица проходи, дори с рогата си искаше да ни прободи. Беше весело докато го изгониме, защото от страх в снега да не затъне, се спираше на всяка крачка, и не можеше да му се размине, докато болката отмине. Сега тича на воля сред познати, дори не си спомня вече за хорските палати.
Този месец март на празници отмина. В България мама ми се хвали, че градината на къщата е вече жива. С кокичета и минзухари започва пролетта да гизди своята премяна.
Тук за малко се постопли, слънцето напече и беше 3 градуса вече, но после времето ни се разсърди и от север със сняг и вятър ни затри топлите надежди и мечти. Скоро, много скоро и тук ще случи, защото забелязах прелетните птици да се спускат. Дори сърничките насам дойдоха с елените да се сдобрят и храната под снега да споделят. Това са знаците.
С нетърпение очаквам пролетната разплата, да положим морно трътки на земята сред тревата или на реката във водата.
Какво още. А, имахме на гости за две седмици почти, канадец от Квебек, но със сини очи. Там хората са ниски и набити, здрави, силни и те много упорити. Той половината година поработва, другата половина си пътува по чужбина. А как живее. Известни са комуните по цял свят, приемат странници и люде, дори и без да си платят. Там те живеят дружно, работят и споделят, в радости и мъки помагат си , живеят. Мъничко встрани от политика, сведският живот и кича. С по човешки нрави обучен той със всичко да се справи. Олдрик се наричаше. Притежава рикша в Ню Йорк и като Флийнстоун върти педали и за богати сноби, на такси се прави. Познава всяка част на мегаполиса и обеща че като попадна там някой ден, ще ме повози и запознае с живота сред небостъргачите под рая.
Тук обаче, ние в гората го разведохме. Дори помогна да разфасоваме бика. Ходихме до града на концерти и правихме вечеринките в разговори по ведри. Че нали знаеш когато хората си поомразнат малко и загубят говор, останат само празни мисли. Беше весело, но най вече когато, с помощта на Олдрик напреднах с английския си, това е злато. Остави ми една книга да чета – The Pacific. Изпратих го после за Франция, Лион, с моя приятелка там да се запознае и да поздрави.
Чета и приказки – Селма Лагерлъоф – Невероятното приключение на Нилс и дивите гъски през Швеция. Тя най добре описва природата и живота на тази страна и на всеки който не се е докоснал до тази култура ще му бъде интересно да узнае.
Чета и Бг. поезия и проза на различни автори винаги когато ми остане време.
И Ксения ме забавлява с Времената – книга, която пише.
На нашият компютър харда нещо понякога ни се ебава, като не се включва или изключва не когато трябва. Скайп си пуснахме, но пък тогава изгубихме звука на микрофона. Как да пея когато ми скимне, а ? :)
Гледам да не се мотам пред компа, че ме натоварва.
Сутрин като се събудя рано, ставам, обличам се и навън излизам. С портокал в ръка започвам разходката си в снега. Беля го на всяка крачка и преди още свежестта му да изпълни устата се усмихвам на слънцето в небесата. После хапвам кротко и за разгрявка кълвача в ритъм започва да почуква по стеблата на дървата. Раз – два три, морза в ушите ми звучи, но нищо не разбирам от това, затова продължавам по стъпките на дивата сърна. Чувам в близката гора звънче от някаква овца. Скрих се, изчаках и с изненада разбрах. Каква ти овца, цял Лос с лопка на врата, с огромни и мъхести, корени – рога. Той последователки си имаше, покорни и загрижени за потомство и наследството му още деца. Но нали със лопка беше и от далеч се вижда че добре стоеше. Значи един от многото стада, с господари нему Lapish people и техните деца. Такава е традицията от векове. Хората господстват над други хора и животни, дори и зверове…
… връщам се за закуска, но преди това, поглеждам стадо азибути дали храната си изяло. И малкото потомство от нощта дали е цяло, уцеляло.
Така започва денят ми. Вече 3 месеца съм в Лапландия, но ако ме питаш за Северното сияние. Да вижда се, но рядко, само когато времето позволи. Може би по северните ширини сред ледниците и вечните зими то с космоса се е сляло, но тук по важни са природа и животни като цяло.

И така, сега като поглеждам през прозореца и гледам как бавно се спуска снега, унася ме, премигвам и заспивам, НО излизам на мига… денят всеки ден расте докато стане 20 часа поне… какво още ще направя… хайде … ЧАО и до скоро, мили деца !?!