Дихателски новини

Катерачен Великден в Геикбаир

Това е кратък разказ за катерачния Великден на Асето, Венци, Сашо и Дел в Геикбаир, Турция, близо до Анталия.

Всичко тръгна малко на шега, когато Асето каза, че ще ходят с Венци до Турция за Великден. Ние със Сашо бяхме обмисляли тази дестинация и преди това, така че в комбинация с почивните Великденски дни всичко изглеждаше чудесно.

Пътуването беше малко дълго, 1300 км, но в приятна компания, няколко шофьори, икономичен автомобил (умен бял голф, плашим се!) с автопилот и GPS, дългият път изобщо не се усети.

Стигнахме в Геикбаир в късния следобяд, избрахме си къмпинга с най-много открито пространство и се настанихме сред портокаловите и нарови дръвчета. Последваха 10-на дни приятно катерене, в които имаше и дъжд, и пек, и приятни вечери на открито.

Обектът е доста голям, напомня на Лакатник, но скалите са по-високи. Скалните венци са няколко, срещуположни, част от тях – все още неразработени. Повечето са открити и слънчеви, а други – с разнообразни пещерни форми и позволяват катерене дори и при дъжд. Запознахме се отблизо с варовиковите скали с червен, жълт и дори синкав оттенък, пълни с цепки, дупчици, прагчета, карфиолоподобни образувания и най-вече с т.нар. черва (tufas).

Геикбаир, Сектор Требена, винаги на сянка

Геикбаир, Сектор Требена, винаги на сянка

Геикбаир, любимият сектор Саркит

Геикбаир, любимият сектор Саркит

Венци изкатери 20+ яки маршрута, включително няколко 7b+, 7c и 7c+ (по-подробно в 8a.nu), а Асето и Сашо пребориха доста 6a и 6b. Освен многото катерене имахме близки срещи от трети вид с огромни стада кози и овце, които минаваха под скалите като опълченците на Шипка.

Говорихме руски с украинци, обменихме ключови славянски фрази с група хървати, опитахме шнапса на едни немци (слаб беше), запознахме се със супер-яки мултинационални швейцарци, черпихме с великденски яйца двама румънци, направихме 1-2 алъш-вериша, говорихме на турски с бабите на пазара и намерихме най-доброто гюзлеме в района!

Не ни остана време да обиколим всички сектори, камо ли да отидем до близките обекти, но явно ще идваме пак (аз имам да чистя един карфиол с туфа)!

На всички, които искат да отидат да катерят там – препоръчваме с две ръце (поне)!

Дел

Гледката от къмпинга, наричана още "Телевизора"

Гледката от къмпинга, наричана още “Телевизора”

IMG_1533IMG_1532

IMG_1471

Врачански боричкания

Най-после хубаво време. С Марина сме се нагласили да катерим по “Централна”. Избрали сме си “Средец”. Би трябвало да е лесно, но защо ли турът не е толкова популярен? Разбираме веднага – още на второ въже. Треви и нестабилни клинове. Трябва да е 6+. Може би, но за някой по-смел. Вадим стълбите, презабиваме няколко излезли клина. Бавно и мъчително се приплъзваме към площадката. Събираме се след два часа. Тегаво, но все пак се движим.

Дихателска премиера на Враца

По време на Ботевата алпиниада Даката, Асето и Марина направиха премиера на Враца – “Слънце грее, дъжд вали”.

Масивът е Горен Алеко, турът е прекрасна цепка едно въже, 45 м. категория около 6-. Няма оставени клинове, слиза се на рапел 25 м. от задната страна на масива, от дървото на тук “Узо” на Никола Леваков.

Очаквайте схема и описание от Даката скоро!

Първа практика курс 2014

Ето че дойде първия уикенд от тазгодишния курс.

Съботата сме планирали да ви покажем скалите на Боженица – прекрасен пясъчник с изумително сцепление дори за обикновени гуменки :)

С Баба Марта на Враца

Очертава се един приятен дълъг уикенд, благодарение на 3-ти март. Хайде да празнуваме на палатки, огънче и много катерене на Враца и да открием официално летния врачански сезон!