Маршрутът на Пройс/Рели следва характерна цепнатина по Североизточната страна на тази Игла. Маршрутът е логичен и е добра загрявка за свикване с характера на скалата в Доломитите.

Необходим инвентар: 15 примки, ленти, карабинери с муфа, клеми/ексцентрици и френдове.

На места е ронливо и трябва да се внимава.

Описание:

Началото. Тръгва се от Lavaredo Pass нагоре към самата Кула. После се слиза покрай скалите вдясно. Намирате вляво от характерен винкел една полегнала плоча, която е от 3 категория и извежда на първия хоризонтален траверс. Има вариант през винкела, ако искате да опитате нещо по-така. Този първи траверс е лесен (I UIAA) и по него наляво се заобикаля около Пиколосима, докато се излезе под малък винкел – оттам се вижда долината с хижа Лаваредо. Клинове няма, но от тук може да започнете катеренето.

1. Тръгва се по леко ронливо винкелче от III/IV категория на джаджи. Достига се до втория хоризонтален траверс и тук има клинове. Винкелчето е не повече от 15тина метра. Нагоре има някакви безумни ронливи надвеси, но те не се от тура.

2. Хоризонтален траверс надясно по равна пътека ама посипана с нестабилни камъни. Има възможност да се боцкат джаджи тук таме и аз лично го препоръчвам, щото един Господ знае какво може да стане. Площадката е безумна – в основата на малко винкелче, на опрян в стената голям камък, който се крепи от по-малко паве. Има ленти, без клинове. Наоколо всичко е трошливо.

3. Тръгва по интересно винкелче от IV категория за около 10 метра и после… нов траверс надясно по равно. Тия траверси по пътеките малко ти писват, щото няма много къде да се осигуряваш, пък човек може да се “олаби”.

4. От това въже започва истинското катерене. Тръгва се през един отцепен блок. След това има едно леко надвесено пасажче, където може да се “боцне” френдче. След това по полегнало винкелче се излиза на площадката в основата на Голямата камина, която излиза чак горе.

5. Това е пасажното въже (третата снимка). В началото се катери на винкел и има клинове, а и места за джаджи. После се достига до ключовото място. ТУК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ВИНКЕЛА ПО КЛИНОВЕ КОИТО МИНАВАТ НАДЯСНО. НЕ СЕ НАБИВАЙТЕ НАГОРЕ. Там камината се затваря и става СТРАШНО! Надясно е хубаво и интересно.

6. Следва нова камина, която има клинове, а позволява и слагане на джаджи – IV/V категория.

7. Подобно на предното. Катери се в горния край на голямата цепка, която се вижда от долу. Достига се площадката, точно под един заклещен камък.

8. Има два варианта – или да се продължи право нагоре под заклещеното паве, или да се тръгне в дясно, където обикновено е мокро. След като се катери известно време в камината се излиза надясно по леки плочи от III категория. Ако се продължи в дясната страна се излиза на върха на Иглата, а вляво се излиза на пътя за спускане като там има и клинове, и спитове. Това място е с 3-4 метра по-ниско от най-високата точка, но е равно, няма ронляци, които да те подхлъзнат и тук хубаво човек може да се “размаже”.

Слизане: Спускането е доста дълго. Първият рапел е от края на цепката. Надолу следват рапел след рапел – това е всъщност най-лекият маршрут към върха. Пуска се поне на два клина обединени с ленти – проверявайте го, защото по тях тече доста вода и ако е нужно ги подменяйте. Последният рапел се пуска от висяща площадка – има и спит там. Пуска се в “камбана” – много интересно! После си стъпвате хубаво на краката, но се оказвате в кулоара между Чима Пиколисима и Пунта ди Фрида. Надолу се пускат няколко рапела от големи метални халки докато се достигне сипеят. Долу-горе 2-3 часа отнема слизането.

Изкатерен за първи път от представители на клуба на 30.08.2005г. – Ксения Соболева, Филип Жазмати и Иван Ненков.

Пожелавам ви успех и очаквам коментари.