При всички случаи тръгвайте много рано, така че с първите слънчеви лъчи да катерите вече нагоре. Препоръчвам слагане на каските още от Lavaredo Pass тъй като се минава под самите Северни стени на Трите Чими.

Началото не е трудно за намиране – в най-дясната част на Северната стена на Чима Гранде има полегнала скала с цепка, т.нар. “пиедестал”. Тази скала е висока около 80м и не е трудна за катерене – не повече от III категория. Катери се без обвързване, но все пак трябва да се внимава за нестабилни павета и хлъзгави пасажи. Самото изкачване по “Пиедестала” става по цепката, до достигането на първите клинове. От там е началото на катеренето.

Инвентар: 15 примки, ленти, френдове, клеми и ексцентрици, достатъчно храна и вода и готовност за бивакуване.

Описание:

1. Катери се около 5 метра по доста ронливи камънаци и се излиза на равна площадка с осигуровки на две места. Тук е хубаво място за изчакване на свръзките.

2. Две движения нагоре по хоризонтална цепка само за пръстите на дясната ръка и после наляво се докопва първият клин от изкуствения пасаж. Може да се мине и чисто, но ако има чакащи свръзки не е най-добрата идея да се губи време.
Малко заебано изкуствено движение. После се катери леко надясно до достигане на площадката – това въже не е повече от 15 метра.

3. Тръгва се още надясно към характерен винкел и след това още надясно по не много трудни плочи – все пак те са ронливи и трябва да се внимава. Има достатъчно клинове, но и места за джаджи.

4. Тук става доста интересно – катери се свободно наляво, но може и на А0 и после се започват два надвесени винкела. по тях има клинци, но на места са поизгнили и си е голям кеф да се боцкат френдове. Аз смятам че категорията е около VI/VI+. Това е вече жълтата част от стената, която е доста ронлива.

5. Следващите четири въжета се минават всъщност на три и то без да се пропускат площадки. Петото въже е също трудно и клони надясно докато се достигне нов винкел.(виж сн.2)

6. Катери се по винкела на хубави осигуровки, но доста трудно. Площадката е на тесен корниз, а гледката надолу и към съседния маршрут на Брадлер/Хассе е фамозна.

7. Много интересно и трудно въже – тръгва се по винкел и над него се траверсира доста надясно докато се излезе на надвесени плочи. Категорията се качва до VII-. По плочите се достига до едно таванче, прави се траверс надясно под него и по нелека плоча се излиза на равната тераса, където са прекарали нощта първопроходците. Тук има две осигуровки – в средата на терасата, един клин и в дясната част под едно винкелче два клина. От тук и продълженията са две – надясно се излиза по вариант Константини, а наляво е оригиналният вариант.

8. По леки полегнали плочи се достига поредният винкел, където има един клин.

9. Винкелът не е труден, но би могъл да е мокър. Площадката е почти на равно. (сн.3)

10. Леко катерене докато се достигне една плоча, която се траверсира надясно и се излиза на широка тераса. Тук има две площадки – едната е на “Мокрия Винкел”, а другата е на лепени клинове вдясно от него. Да се стои близо до скалите, защото площадката е точно под Рампата и ако има свръзки, които вече минават по нея, може да ви изпратят дъжд от павета.

11. Катери се по неприятен мокър винкел като има осигуровки и места за джаджи. Площадката е на два клина преди края на винкела.

12. Началото е малко гадно, тъй като трябва да се прехвърли надясно по мокри пасажи. Площадката е в Нишата, точно под капчука.

13. Началото на това въже е кофти – по мократа лява част на Нишата се катери наляво до самия и ръб и нагоре се излиза на траверса. Този последният е добре осигурен и не е труден.

14. Въжето не е трудно, на места има надвесени пасажи, добре осигурено е. Изчанчва се човек, защото вече се е поуморил.

15. Подобното на предходното – излиза се на Рампата – широк корниз, който обикаля цялата стена.

Рампата: