България 1300 / Дъгъл Хейстън (VI+/VII- UIAA)

Враца, Централна стена схема: старият гидовник за Враца

Номерът на маршрута е 78. Началото според мен не може да се обърка, защото е вдясно от характерните камини, които се виждат от пътя още. Още по-вдясно с номер 70 е всъщност първия опит за прокарване на маршрута, който в гидовника за Враца е под номер 78а – тоест ако тръгвате за тур “Орловец” имайте предвид тази грешка, тъй като този последния е под номер 70 в гидовника. Реално началото на “Орловец” не е обозначено с номер и се намира преди голямата плоча, която се е отчупила от стената.

Необходим инвентар: 12-13 примки, френдове, клеми/ексцентрици.

Стилът на осигуряване е много интересен – едва ли ще намерите повече от 4-5 клина на въже, но има доста хубави места за джаджи. На площадките има поне по два клина, като само на седмо и девето въже има по един.

Време за преодоляване: 7-8 часа.

Ето го описанието:

1. Започва по леко полегнала плоча без клинове с хубава цепка за джаджи. Тук е малко ронливо и трябва да се внимава да не се бутне нещо – хубаво е вторият да почиства, където може. По винкелчето е готино и може да се мине чисто – около VI UIAA. Напипва се едно хубаво джобче много вляво. Малко е обрасло, но така е и по-нагоре, където има цепки и винкели.

2. Започва по едно полегнало и ронливо винкелче, също обикновено обрасло. Плочата е с малки стъпки и хватки, но на клинове – балансова и интересна. Площадката е по-високо от показаното на схемата, в края на винкела от третото въже – там има три клина, не може да се пропусне, освен ако сте много талантливи.

3. Това са полегналите леки пасажи, които не са осигурени – няма възможност за джаджи по самите плочи, но може да се мине по-вляво по малко ронливи винкели и на по-здравите места да се осигурява човек. Не е трудно, но трябва да се внимава. Площадката е в основата на винкела на два клина. Хубаво място за почивка по за глътка вода. Именно от тук може да се избяга от маршрута, при лошо време или нежелание да се пъне нагоре човек, като се тръгне по траверса надясно и се изкатери пасажното въже на “Винкелите” – за около два-три часа може да се излезе горе по този начин.

4. Оттук започва купонът!!!! Това въже като че ли е най-трудното на маршрута макар че може да се поспори. Дюлферни цепки във винкел, на места надвесени. Има 4 клина и много хубави места за джаджи – изчанчва се малко човек, но се изкефва максимално като го преодолява. Не трябва да се подценява категоризацията дадена на схемата – трудно катерене по цялата дължина на въжето. Много, много хубаво! Площадката е в дясно на два клина – висяща – да се проверяват периодично тези клинове и да се дублират!

5. Винкелът си продължава нагоре като става по-лесен, но все така интересен. Площадката е удобна.

6. Това въже е по-различно само с това, че е пообрасло с дървета. Повече клон-инг има тук. Площадката е в началото на камината след поредното дърво и е на два клина. Много удобна, човек може да стъпи добре.

7. Кофти камина – доста изгладена от водата и неосигурена в началото – трябват си френдове и клеми. В края на камината има два клина и спит, по които може да се мине на А0. На схемата тук има грешка – не се заобикаля таванчето в ляво, а в дясно – има раждясал, но стабилен клин за ориентация. Площадката е на един клин и има достатъчно места за джаджи.

8. Леко катерене по хубаво винкелче и после траверс по ронливи павета – трябва да се внимава много – падането тук сигурно е болезнено. Все пак е доста лесно и не би трябвало да е проблем. Траверсът свършва логично до два стари и един нов клин, под винкел, завършващ с таван – това е следващото въже. От площадката ако се погледне нагоре, се вижда клин с лента в дясно (обяснявам го толкова подробно, защото май тук се объркват хората)

9. Тръгва се по надвесен дюлферов винкел на джаджи. НЕ СЕ ЗАБИВАЙТЕ В ДЯСНО КЪМ КЛИНА – ТРАВЕРСИРАНЕТО ПОСЛЕ НАЛЯВО СИ Е ГАДНО! Просто следвайте цепката нагоре. Има растящо дърво под надвесената част, а после и клин на едно стърчащо паве. Той е единственият на това въже. Нагоре се минава през едно таванче, където може да се осигурите в ляво и излизате в пълен с клони и павета кулоар. Площадката се прави малко преди края на кулоара до едно изсъхнало дърво. Аз препоръчвам освен на полу-забития скален клин, да се организира осигуровката на джаджи и на дървото.

10 + 11. Могат да се направят на едно въже ако сте с 50/60 метрово, като втория тръгва малко на френска свръзка. Лесно въже без клинове и доста ронливо – трябва да се катери внимателно и да се избира най-безопасният път. Преди края на стената има фамозна гладка плоча, която се заобикаля отдясно по леко надвесено винкелче от III категория. Има песесейковски клин на ляво на края на скалите.

Схемата е от стария гидовник за Враца, а още информация можете да намерите в www.climbingguidebg.com

Първото изкачване от представители на клуба беше направено през 2002 г. – Филип Жазмати и Иван Ненков.

Горното описание е дадено след като маршрута беше изкатерен на 06 ноември 2005г. от Николай Николов и Иван Ненков.

Приятно катерене по един от най-хубавите маршрути на Централна стена и очаквам тежкото ви мнение!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × two =