До вечерта на 13-ти всички участници в лагера се събрахме в х. Мальовица, където след идването на Иван Масларов (Байно) като домакин, алпинистите вече могат да разчитат на далеч по-благосклонно посрещане. Част от групата имаше проблем с една от колите, но все пак всички бяхме на линия за съботния ден. Антициклонът, за който повечето телевизии обещаваха, че като се зацикли от запад ще доведе хубавото време, беше се настанил трайно в района.

Първата ни група в състав Филип Жазмати, Иван Ненков, Чавдар Ветов и нашия приятел Христо тръгнахме от хижата в 6 часа. Задачата ни беше да обезопасим Североизточния ръб с парапети, по които другите две групи да преминат. Набирахме височина доста бързо поради стегнатия сняг и добрата пъртина нагоре. Достигнахме ръба и започнахме организирането на парапета. В началото се забавихме, тъй като трябваше хем въжетата да стигнат, хем парапетът да започва от място, достигането до което не е много опасно. Все пак работата потръгна и благодарение на помощта на Чочо и Ицо, ръбът беше обезопасен.

В това време пристигна втората група, водена от Иван Савев. В нейния състав влизаха още Александър Димитров, Николай Николов, Георги Буковански, както и нашите приятели Венци и Стоян. Поради грешка в комуникациите се оказа, че Жоро няма котки и заедно с Ники се наложи да изчакат третата група долу преди парапета. Останалите от втората група преминаха по парапетите и осъществиха пълен траверс на върха.

Третата група беше водена от двама нови членове на клуба, които бидоха подло отмъкнати от АК “Родни Балкани” – Варна, за което Малкия само требе да си скубе косите. Тихомир Стоянов и Владимир Крумов имат доста опит като катерачи и алпинисти. Заедно с Лъчезар Карчев те достигнаха в бързо темпо Еленино езеро.
За съжаление от чакането и най-вече от лошите обувки, краката на Жоро бяха измръзнали и се наложи той да слезе надолу. Това беше наистина малшанс, защото изкачването по парапетите беше по силите му, но пък решението му да се спусне беше трудно, но единственото правилно и разумно. Така проявявайки характер и заедно със слизащите от върха Чочо и Ицо той заслиза към хижата. По мое мнение, Жоро демонстрира на останалите, че колкото и да е голяма амбицията ти да се качиш, трябва винаги да преценяваш правилно обстановката и ако е необходимо да обърнеш гръб на върха. Все пак планината е там и съм убеден, че тя е напълно по силите му.

Третата група заедно с Филип и Иван разекипираха ръба и към 15 часа слязоха в хижата. Вечерта проведохме лекция – дискусия на тема “Движение в планината през зимата и лавинна безопастност”. Макар да беше водена от Филип Жазмати, инструктор по алпинизъм и преподавател в Националния дворец на децата, лекцията беше отворена за мнения и въпроси. Така можехме да подобрим и увеличим знанията си за зимната планина.

На другия ден (неделя) заедно с присъединилите се към нас Евгени Бахчеванов и Гелето от АК “Екстрем” направихме преход до з.Страшното езеро като усъвършенствахме уменията си да се движим в група и да се ориентираме при лоши условия. Владимир Крумов, който заедно с групата на АСО беше участвал в подобряване на коловата маркировка демонстрира как да се използват азимутните данни, поставени на всеки кол.

С прибирането ни обратно в х. Мальовица, зимният лагер приключи. Според мен успешно.

Идеята на тази проява беше да се подготвят постепенно членовете на клуба, които проявяват интерес към зимната планина, да се движат правилно и безопасно. А това е необходима предпоставка за всяко сериозно изкачване. И ако ФБАК и клубовете в страната насочат усилията си именно в изграждане и подобряване на тези умения на своите членове, не само нещастните случаи ще намалеят, а и силните постижения отново ще се върнат в нашия алпинизъм. Защото въпреките много зложелатели, този последния динозавър още не е погребан и има какво да ни даде.

Снимки от лагера можете да видите през галерията на сайта. Засега имаме малък проблем с него, така че тук ще ви обясня как да стигнете до тях – влизате на адрес www.ringo.com, email: inenkov79@gmail.com, pass: dihatel и това е.

Хубаво време и успех на всички клубни и неклубни дихатели!

Иван Ненков.