Тур “Трима”

Враца, скалите край сипея за слизане от Централна стена

Враца, масив “Химера” (?). Тур “Трима”, премиерно изкачване на 16 април 2007 година от Евгени Бахчeванов, Николай Николов и Ангел Златанов. Дължина на тура – 110 метра, 3 въжета (R1 30m, R2 35m, R3 40m). Категория 6-6+ по UIAA.

Турът тръгва по характерен кулоар, в началото на който има две дръвчета, подходящи за самоосигуровка на втория поради силно наклонения терен. Кулоарът е дълъг около 20 метра и места за стабино осигуряване в него няма. Излиза на удобна площадка с дръвче, под една голяма ниша, вляво от която има плоча от чиста и стабилна скала с удобна цепка за клеми в началото й. Излизането от плочата става по малка скална люспа, на края на която се намира и първата обрасла с храсталаци площадка. Осигуряването там става с клеми, френдове, като има и условия за забиване на клин (както и направи Гелето. Аз обаче го избих после). Площадката е тясна, но удобна.

Второто въже започва с траверс наляво по плоча с удобни хватки и цепнатини. Преминава се през ръба на плочата и се навлиза в ронлив кулоар. Оттук нататък осигуряващият вече не вижда водача и може само да се чуди, какво се случва с него. Право нагоре, зад ръба, се открива близо 30-метров винкел с широка цепка по средата. Осигуряването по него става с клеми, френд и един клин, забит от първопокорителя Николов, достатъчно стабилен, за да му се разчита. Площадката направихме в горната част на винкела на малка вдлъбнатина в скалата с помощта на един френд и голям номер ексцентрик. Падането на тази площадка беше нежелателно, смешното е, че точно под нея е най-коравото място на тура.

От втората площадка се тръгва нагоре по лявата част на винкела, която създава впечатление за плоча с удобни цепки за джаджи, но поради липса на подходящи размери преминахме на чиста храброст и колебливо доберие на осигуровката на площадката долу. После се продължава по винкела нагоре, където забих и първия стабилен клин. Свършил зора, се изправяш пред малко сложен избор между две възможности за продължение по релефа – вдясно (обрасъл с храсталаци и пълен с павета кулоар без възможности за осигуряване) и вляво (леко полегнала плоча, обостряща се в ръб, по-сложна за катерене, но върху чиста скала и възможности за осигуряване в цепките). След преминаването на тази психария се излиза на удобна и широка площадка, на която забих дълъг, дебел и стабилен клин и го дублирах с два френда. Осигуровка тип “слънце” там можеш да разгръщаш колкото ти душа иска. Десетина метра по-нагоре от площадката се излиза на гребена на масива и се открива 100-метрова отвесна пропаст, както и прекрасна гледка към центъра на Враца.

Слязохме надолу с рапел по кулоара вляво от нас с помощта на двойно въже (50 м. рапел). Преминахме през десетина-метров скален праг с дупка и слязохме в широкия улей вляво от тура. Там на едно достатъчно дебело дърво пуснахме още един 50-метров рапел през ронляка, като най-интересното беше наложителното преминаване през плизо 5-тонно, крепящо се на магия паве. С леко откатерване и траверсиране надясно се добрахме до площадката, осигуряваща ни слизане до земята.

Последният рапел стана през едно клатещо се тънко дръвче, намиращо се в нишата в началото на плочата на първо въже. Слязохме на същото място, откъдето тръгва турът и след 20-ина минути врачански кънки надолу по сипея излязохме точно на разклона на пътя при река Лева, преди мотела. Оттам към Алпийския дом за биричка, “слагаме шапките”, плюем си в пазвата, че и този път главите ни са здрави и започваме с раздувките!

Автор: Евгени Бахчеванов

Очаквайте в скоро време и схема на маршрута.



Коментари

  1. Евала, братя! Браво, Гена за подробното описание на маршрута, гордея се с вас, приятели :)

  2. Лелееее… Страховито звучи. И прекрасно.
    Супер сте:) Само така и живи и здрави долу за биричка.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 − 2 =