Тур “Островът на съкровищата” VІ+, връх Кабул, Източната стена.

Зимни премиери по вр. Кабул (2531м)

Начало: Точно под характерната голяма червена скала в основата на стената се виждат сиви плочи. Вляво от тях обикновено се образува снежен конус, а вляво от него има издадена скала и после характерно улейче. Именно от това улейче започва маршрутът. Вдясно от него до снежния конус има клин за ориентировка. ДА СЕ ДУБЛИРА!

Премиерата е осъществена през март 2006г. от Филип Жазмати и Иван Ненков от АК “Млад Дихател”.

Първо въже: “Страноприемница Адмирал Бенбоу”. Започва с отвесно кулоарче ІV категория. По туфи, после излиза вдясно по един ръб. Оттам под една скала с траверс наляво се излиза на снежно поле ІІ/ІІІ категория. Площадката е под една голяма скала. 65 метра.

Второ въже: “Островът на скелета”. От площадката се тръгва вляво по едно кулоарче в началото полегато, ІІ категория, а после става отвесно – ІV категория, за да се излезе на полегат туфест склон. Оттук се насочвате право към характерно надвесче – малка ниша –”Проклятието на Флинт”. Тук е пасажът на тура – VІ+. Има клин, а и места за джаджи. След надвесчето има отвесен туфест склон, по който не може да се осигурява човек и при незамръзнали добре туфи трябва да се внимава. Логиката на тура оттук налага да се тръгне надясно по полегнали леки туфи, но ние решихме да се насочим наляво към Големия кулоар. Площадката е на една самотна скала на склона. Има клин и места за джаджи. 40/45 метра.

Трето въже: “Човекът от острова”. С лек траверс наляво се прехвърляте в Големия кулоар, т.нар. “кулоара на Бен Гън”. Оттук има вариант да се катери по лявата му част, където има туфи, но после и труден отвесен винкел. Вдясно (откъдето минава турът) се преминава плоча, покрита с лед и сняг (т.нар. “Лулата на капитана”) и нагоре се продължава по скални прагчета, покрити с хубави туфи. Скалата е специфична тук, текла е доста вода и стабилните осигуровки са рядкост. Категорията е ІV/V. Пинизът е да се преминат първите десетина метра след траверсчето без осигуровка или с някоя доста дълга примка, за да не се получава триене. Катери се по “Бен Гън”, докато се достигне една отвесна скаличка. Тя може да се заобиколи отляво по отвесно кулоарче. Нашият тур минава през скаличката, леко вдясно към характерно винкелче, което в началото е полегнало, а после става отвесно. Това е “Топчията Хандс” – V-/V категория, добри възможности за осигуровка. След като излезете “Топчията”, по туфест склон достигате до площадката на самотен камък. Има клин. 65 метра.

Четвърто въже: “Песос, песос!”. Тръгва се право нагоре по полегнали плочи, покрити с туфи. Има интересен вариант и вдясно по винкела, за да се достигне до ръба. По туфите няма възможност за осигуровка. Първата такава е като достигнете до голямата скала, наречена “Залива на надеждата”. След това, по все по-отвесни туфи катерите нагоре към върха на очертаващата се куличка. Като го достигнете продължавате леко надясно по билото на куличката, което се събира с десния ръб. Площадката е на скално ребро, има клин, който обаче не е много надежден. Да се дублира. 75/80 метра. Въжето се минава бързо и на френска свръзка.

Пето въже: “Веселият Роджър”. По снежен склон се катери нагоре и леко вдясно. Достига се малък скален праг в долната част с отвесен лед – 3 метра. След него по наклонен траверс наляво се заобикаля последната скаличка и се достига билото. Последната осигуровка може да се направи на сечива на самия склон или по-нагоре на самотна скала. 50 метра.

Слизането: За да намерите ръба за слизане в мъгла, може да се ориентирате по пирамидка от камъни, направена от някоя благородна душа. Тази пирамида се намира точно над реброто, което сме описали при другия маршрут. Напомням, че слизането е много рисковано и лавиноопасно в по-голямата си част. Да се внимава много.

Особености: Маршрутът е интересен и логичен. Не забравяйте, че все пак крие изненади, подобни на джендемските – времето, състоянието на туфите, малкото възможности за осигуровка. Хубавото е, че не е далече от хижата, а по самия тур има няколко места, където може да се бивакува принудително, но сравнително комфортно. Поради местонахождението си, турът е изложен на течаща вода през пролетта и лятото, така че проверявайте клиновете, които ще намерите по него и ВИНАГИ ги дублирайте.

Време за преодоляване: 5/6 часа.

Инвентар: Двойно въже – 60 метра, 10 примки, клеми, ексцентрици или френдове, ленти.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × 3 =