Скалата е изключително ронлива и изисква повишено внимание и повечко опит по ронляци. Ако някой си пада по чупливи преживявания, може да се пробва там като си вземе джаджи. Клиновете, поне по първо въже, хич не са малко и биха били дотатъчни ако скалата беше монолитна. За сметка на това са стари и голяма част от тях са ръждясали, огънати или полуизвадени. Вторият клин по най-ронливата част на първо въже е на път да се извади, но при последния ни опит издържа на внимателно натоварване по посока на гравитацията. Не го дърпайте перпендикулярно на скалата, защото ще ви чукне по челото. На места по маршрута се налага изкуствено преминаване, не поради трудността на пасажите, а поради липса на стъпки или хватки, които да не се строшат при употреба. Ако все още си мислите, че преувеличавам – не е така, наистина е АДСКИ ронливо, не ходете там, ако не се кефите на ронляк и ако не го разпознавате от пръв поглед. Маршрутът е отбелязан с номер 5 на снимката.