С Краси Щерев по ръба на пиц Бадиле

Тази година с Маринка и Краси Щерев изкатерихме ръба на пиц Бадиле

На повечето от вас най-вероятно сме я разказвали вече тази история, но все пак накратко, с няколко думи за архива :)

Върха се намира на границата между Италия и Швейцария, като ръба се катери от швейцарската страна. От миналата година Краси знаеше един доста приятен къмпинг в Швейцария, където се установихме за седмицата, пракарана в района. Самият ръб е дълъг 1200 м., доста лесен е като категория и сравнително здрав. Изложението му е такова, че при хубаво време получава не повече от 20-30 минути слънце на ден, така че добрите дрешки са важни:) Като цяло пиц Бадиле събира всичките облаци от района и така и не го видяхме без мъгла, дори и в най-слънчевите дни.

Предвид височината катеренето си е нещо като тичане, без много време за почивки, но пък гледката е зашеметяваща. По първото въже, което ми се падна да водя, някъде в средната част на стената срещнахме клин, боядисан с бяла боя и черен надпис Пловдив, който стопли попремръзналите ни сърца и ръце :))) – Евалата майна, все така !:). В горната част пък имаше ниша, явно използвана за бивак с две мартенички в нея. Изобщо, си се чувствахме като удома си :) На върха се засякохме с една немска свръзка и слизахме надолу заедно с тях. Надолу се спуснахме през италианската страна, която е 500 м. Слизането е малко неприятно, тъй като се налагат множество откатервания и неосигорени траверси, а рапелния път, там където го има, е доста лесен за загубване. В началото на един такъв траверс на 300 м. от земята срещнахме планински козел, който невъзмутимо си кибеше на едно скално прагче и още по невъзмутимо ни показа своето дупе-сърце и топки-камбанки.

Даката




Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *