Планиниада за Рила

Дивото зове :)

На 13 и 14 декември за втора поредна година се проведе Планиниадата за Рила (предната година беше озаглавена „Алпиниада за девствена Рила” :) Дали е девствена още? Вие как мислите?)

На х. Мальовица се събраха планинари, алпинисти, скиори, бордисти, ентусиасти и просто хубави (с главно Х) хора с общото желание не да направят поредния непродуктивен протест, а да се забавляват и да покажат, че планината е достатъчно забавна и приятна сама по себе си и няма нужда да я променяме. А да я пазим…

Забавно и приятно определено не ни липсваше!

По-малките и още по-малките (между осемнадесет и дванадесет години) се развличаха с ориентиране в планината, снежни скулптури и строене на иглу – надъхани с планински въздух и много награди от спонсорите. Въпросните награди (шапки, глина за моделиране, карабинерчета, канчета и т.н.) се раздадоха в обстановка на „ей, дяца, съберете се най-сетне, да ви дадем наградите”, докато цялата тълпа се щураше засмяна наоколо и се замеряше със снежни топки :) Със сигурност не им беше скучно. На наградените честито и евала на най-добрите „ориентиращи се”, на най-бързите катерачи (които биха по маратонки постиженията на много „възрастни”) и на всички строители и скулптори :)

Междувременно пълнолетните, но все така непораснали деца (вечнозелени!), дошли на Планиниадата, се включиха в други прояви: катерене за скорост по стената на старата хижа, правене на снежни скулптури, тенис на маса, и не на последно място – Бир-понг – игра с много бира, колективен дух и индивидуално пиене :) Емоционално цялото нещо се сведе до много смях, спортен хъс, творчески напъни, малко студуване, малко гореща сангрия и пак много смях :)

Дадохме старт на вечерта с презентации от далечни и още по-далечни места. Всички заслужили герои бяха наградени, като извън регламента на проявата награди получиха и единствените хора, които катериха скално същия ден – най-сериозните! Конкурсът за планинарска песен така и не се проведе поради липса на участници. Къде сте бре, поети с китари? :) В планината не се ли качвате вече?

На следващия ден се проведе лекция по лавинна безопасност. Хубавото време позволи на оцелелите след тежките изпитания от предходния ден и още по-тежките вечерни да се щурат из района и на практика да изпробват основните действия при лавинно спасяване, да сноубордисват, скоиорстват или просто да се разхождат и да се наслаждават на Мальовишки слънчеви бани.

Планиниадата си намери ново (вече не толкова девствено:) име и се случи за втори път. Защо ли? Защото имаше твърде много хора, които искаха тя да се случи отново. Чудите се, защо твърде много хора искат да се случи нещо такова – абсолютно аполитично, алогично, а-комерсиално, а-протестно, а-скандално, а-модерно и а-медийно? Защото е ПРОСТО ХУБАВО.

Време е да започнем не толкова да мислим, а да ЧУВСТВАМЕ какво става около нас. И какво става в любимите ни планини, където хубавото е константна величина, а домът е по-широко понятие. Всеки би могъл да си спечели този понякога не по-топъл, но винаги по-широк и по-истински дом. Дали дивото най-сетне ще ни научи да се държим като ХОРА? Или ще чакаме градът да ни превърне в домашни животни?..

Снимки от планиниадата ден първи може да видите тук.

А от награждаването и ден втори тук.



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *