Фестът се проведе от 2 до 8 юли 2007 година, общият брой на българската агитка този път достигна 21 души. Посетихме на първо място гр. Чанаккале, където почивната база на местния университет вече ни е като втори дом, след това поехме на дълъг път към Анталия, където се намират по-сгодните турски катерачни обекти. По пътя се отбихме в Троя и Асос, където курортните тарикати безуспешно се опитаха да ни пробутат малка бира за 10 лири:) Вече в Анталия разкършихме прегряли от източния климат снаги по скалите на Гейбаир и Олимпос.

Както се установи, за да катериш в знойната турска жега, трябва или да си железен, или да си изпил твърде много студена бира:) Скалите на Гейбаир ни посрещнаха с адови температури, вездесъщи трънливи растения и къси маршрути от по 25 метра. Това предизвика голяма част от групата да се установи на шарена сянка срещу скалите, с по една хладна бира във всяка ръка:) Междувременно най-дебелокожите скалотрошачи в компанията все пак събраха кураж да се метнат на скалите, където се потиха геройски по най-сенчестите маршрути.

Слънчасахме на сянката, само докато ги гледахме… Вече към края на деня установихме, че на 20 минути път от бивака ни има река, предлагаща леденостудена вода и приятни за къпане вирчета, където регулирахме малко телесната си температура и събрахме сили да се изкатерим привечер. След това със всеобщо съгласие бивакът беше преместен по-близо до реката, където открихме и други масивчета за катерене. На сутринта част от нас останаха да се подвизават на близкостоящите до реката маршрути, докато останалите се върнаха на основния обект. Следобед пак поехме на път към, както се оказа, най-приятното местенце в Турция – Олимпос.

Няколко думи за това китно курортче. Тук видяхме най-високите скали за катерене от целия ни престой в Турция, въпреки че маршрутите отново бяха наковани само за спортно катерене. Красив, но доста бодлив варовик. Приятна изненада беше и това, че въпреки адовите жеги наоколо, на самите скали подухваше приятен ветрец и катеренето в сянка си беше чисто удоволствие. Самият Олимпос може да се похвали не само с радващ окото каменист плаж и възможност за Deep water solo, но и с вливаща се в морето река от прясна изворна вода и богат асортимент от древни руини наоколо. Многобройните къмпинг-бази в района бяха приятни на външен вид и много уютни, особен колорит внасяха едричките турски домакини, приготвящи гьозлеме (нещо като сач) на всяка крачка.

След два дни катерене във и извън морето и доста плажуване поехме обратно към Чанаккае, където ни очакваше официалната вечеря по повод закриването на феста. Бяха разменени подаръци от турска и българска страна, за закриването дойде и заместник-кметът на Чанаккале г-н Гюнешхан, който както обикновено беше основният спонсор на проявата. След официалната част, разбира се, си сформирахме турско-българска вечеринка на плажа с бира, уиски и китарени песни. Неочаквано за нас вече през нощта към веселата ни банда се присъединиха и участниците в една турска сватба:)

Остава да благодаря от името на всички на нашите турски приятели и по-специално на Нико, който както обикновено беше мозъкът и мускулите на операцията: Niko, Sercan, Mucgan, Oncu, Emre, Tufan, Niyazi, Gurol – tesekkur ederim, arkadaslar:)

Какво повече да кажа, освен че толкова изпростяхме за тези седем дни, че в близкия месец няма да може да се говори нормално с нас:) Виновникът за това, разбира се, е предимно скараджията-смешник Мъната, който ни разсипа от кодоши, свирня на китара и песни. Напъвахме се, да не останем по-назад от него, ама къде ти… Айде, гюле-гюле, Турция и ще чакаме аркадашите да ни дойдат на гости скоро.

Ксе

P.S.: Още снимки – скоро…