Малките Огледала

Турът представлява комбинация между долните въжета на Кованджиев и горната част на Огледалата. Предлага сравнително къса и изключително красива линия за преминаване по стената. Скалата през повечето време е здрава и с малки изключения чиста от треви.

Необходим инвентар: 20 примки, два комплекта стълбички, пълен набор френдове и клеми

Тръгва се по лявата част на иглата. Подходът е същия като за Винкели и Втори конгрес. Тръгването се намира в най-дясната част на поляната по характерен винкел. Номерът на тура е 55, но е малко изтрит и нетолкова лесен за забелязване.

До края на иглата може да се стигне на две въжета, като първото е 50 м. Площадката тук е на два болта. Изкуствените пасажи се чистят без особенни трудности. Трябва да се внимава при тръгването да не се продължи винкела директно нагоре, по дюлферова, леко надвесена цепка. Вместо това се прави траверс надясно към едни храсти. По траверса има клинове.

Площадката на иглата отново е на болтове. От тук започват въжетата на Огледалата. Следващата площадка се вижда – нагоре и леко вляво; отново на болтове. От площадката се тръгва нагоре към видим клин на 4-5 м. След него се продължава нагоре до специфичен клин в ляво и малко ниско. Директно над този клин се вижда още един и по-нататък роуплъг. Да не се тръгва по тях, това е Супердиретисимата! От клина се прави дълбок траверс наляво по малки прагчета. Тъй като клина се пада приблизително на нивото на коляното когато се включвате в него е нужно леко слизане под него при началото на траверса. Траверсира се до голяма, но клатеща се хватка (оказа се здрава и изглежда като от отдавна да си е така). От тук се тръгва право нагоре по добре видима редица клинове. От последния клин достигането на площадката е малко проблемно. Има хубава хватка високо в ляво. За изнасянето може да се използва и стълба. Точно над клина влиза малък номер френд.

Следващото въже е лесно за навигиране – нагоре по винкелчето, през малка каминка и дръвче до върха на втора игла (отново площадка на болтове). Тръгването по винкела е малко стресиращо, но има достатъчно клинове за А1 и хубава цепка за френдче малко след тях. От тук нататък въжето става по-лесно.

От върха на втора игла е добре да се поогледате и да прецените времето. Тук свършва рапелния път. Роуплъзите, които продължават от площадката директно нагоре са на Кованджиев. Следващото въже е изцяло траверсно. Тръгва се наляво и се захапват клиновете (лесно се виждат). След като минете роуплъговия пасаж се достига до място изглеждащо удобно за площадка, препоръчително е да го подминете, тъй като следващото въже е дълго. От тук нагоре се продължава с изкуствено катерене, до площадката има още 3-4 включвания. Клиновете в тази част са нарядко и изискват изправяне на последно стъпало, за да ги достигнете. Последният клин е възможно да е скрит в трева. Изправете на последно стъпало и поровете леко в дясно и нагоре.

Площадката тук е висяща на три клина. Следващото въже е по-лесно. Тръгвате нагоре по винкелче, завършващо с таванче. От площадката не се виждат клинове, но има такива :). Тук френдовете вършат прекрасна работа. Големите номера са много полезни в горната част. От таванчето по специфична цепка се достига до края на поредната игла. Площадката тук е на един клин. Възможно е да се направи и малко по-долу на два, но ще е висяща.

От тук до траверса имате още едно лесно въже, нагоре и леко вляво:))) Приятно катерене:)

Описанието е направено след изкачване на Марина Михайлова и Йордан Чобанов през септември 2009 г.

Малките огледала

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen + eighteen =