Зимен лагер на клуба на Скакавица
Къде е батко, бе?
От 17 до 19 март 2006г. в района на х.Скакавица проведохме втория зимен лагер на клуба за тази година.
При доста лоши условия все пак лагерът беше успешен. Многото паднал през последните седмици сняг в комбинация с мекото време, беше преварнал района на Скакавица в лавноопасен. Планът ни за лагерът предвиждаше в събота да се катерим на малките висулки, които са в гората непосредтвено преди хижата, а в неделя да отидем до Големия водопад.
Това обаче не беше координирано с планината и в крайна сметка се наложи да попроменим замисъла си.
Още в четвъртък с Фил се качихме на хижата, като вечерта не предвещаваше нищо добро. Започна да вали ситен снежец и падна гъста мъгла. Не знаехме дали утрешният ден ще бъде щурмови. Легнахме си с мисълта за нов маршрут по стената на вр. Кабул – един нов обект, който Луке ни показа тази зима.
Сутринта обаче ни изненада с хубаво чисто ново небе и ние набързо събрахме партакешите и задухме към стената. Там за 5 часа преминахме премиерен маршрут – ” Островът на съкровищата”. За него както и за драматичното ни слизане до хижата ще разкажа на отделно място и скоро. Описание на маршрута плюс снимки ще сложа до няколко дни. Посветихме нашия маршрут на Бате Тро, който на следващия ден ставаше още по-голям и мъдър. Казахме си, че щеше да е хубаво третия от “Злощастното матерхорнско трио” да е сега с нас и да изпита радостта от тази хубава премиера.
Вечерта участниците във втория зимен лагер се събрахме в хижата. А това бяха: Филип Жазмати, Иван Ненков, Ксения Соболева, Ники Николов, Лъчезар Карчев, Христо Кирилов, Александър Димитров, Ясен Георгиев и Венци.
В събота след кратко лутане в гората, породено от мъглата и навалелия нестабилен сняг открихме водопада. Той беше затрупан със сняг и дори в началото ни се стори, че горната част е лавиноопасна и не бива да пъплим по нея. Фил изводи първия отвес и се опита да открие спитовете на скаличката над него. Това обаче се оказа невъзможно, тъй като скалата беше затрупана с поне 2 метра набит фирнован сняг. След упорито блъскане, Фил все пак огледа горната част и прецени, че тя може да се катерим. Установката пуснахме от дървото над нея. Всички се изкатериха по 1-2 пъти като всеки пробваше различни минавания през леда. Хубавото на това занимание беше, че имахме възможност да обменим знания за катеренето по лед и да усъвършенстваме техниката си.
За неделя се наложи да отменим плана за катерене по Големия водопад. В петък с Фил видяхме, че над водопада се е образувала доста голяма козирка, а част от склона до леда беше се отцепила. Мекото време също не беше в наша полза, така че решихме да не се набиваме между шамарите. Вместо планираното катерене, качихме раниците и слязохме пеш до Сапарева баня. И това е тренировка, де.
Всичко беше супер и определено си заслужаваше услията. Само едно не успях да разбера аз. Три дена търсех батко и го няма ли, няма. Така че ако някой го види или пък знае къде е, моля да ми каже. Къде е батко, уе?
Гаджото
Evala na vas, Gadjo. Batko e tuka, ne se kosi za nego:)):)):)) mene za poreden pat me e qd, che ne mojah da dojda s vas, ama taq pusta rabota….(ajde da ne psuvam, che i malki deca ima tuka). Ne znam kolko akiq steshe da otidev taq magla gore, ama sas sigurnost apareva banq steshe da ni sestori mnoooog dalechko. Ajde,majstore, nazdrave!