До преди да тръгнем подритвах в антрето на Даката сандалките и все се канех да ги зазимя в гардероба, но той каза: “нали заминаваме за Хърватска!” Вярно бе, казах си аз – там е винаги слънце, море, топъл варовик и лято… Но не и след 22 октомври!

Още докато пътувахме с Даката, Адвокат Андреева (a.k.a. Капитан Андреева), Оги Гъдуларов и неговата приятелка Петя се разминахме в Сърбия със студа, който отиваше към България, за да се изсипе като първи сняг в София. Сандалките определено бяха последното нещо, което ни трябваше за този трип… Но виж пухенки ни липсваха много с Даката, а нашите приятели, които ни чакаха от 3 дни на къмпинга – Пешо, Оранжевия Сашо и Нат няколко пъти се обадиха да ни кажат, че тяхното търпение е изчерпано, палатките – скъсани, и че повече студ и дъжд няма да преживеят и си тръгват без да ни дочакат. Добре, че ги уговорихме да ни почакат все пак.

Да, Хърватска ни срещна студена, ветровита и много некатерачна… Но пък ние си имаме планове, мечти и малко търпение, което вкарахме групово, за да не се сдухваме излишно за времето. И то взе, че се постегна и оправи!

Първия ден като невидели с Оги и Даката се юрнахме по голямата стена, по избрания тур Albatros (7a), 300 м.

 

Прекрасен, труден и много елегантен маршрут, който ни вдъхнови за още и още планове за стената. Но вятърът с пориви 120 км/ч не беше на наша страна. На следващия ден успяхме да изкатерим Diagonalka 6а+ (200 м) с Оги, за който мечтаех от няколко години, а Даката заведе Капитан Андреева на страхотно красив тур с безумно име, което никой от нас не запомни. Но се катерехме едновременно по две срещулежащи скали и можехме викайки силно да се надъхваме по пасажите :)

 

Малкия Пешо успя да си поодере новия комплект френдове, водейки Нат на D.Brahm (350 м, 5с) водейки сам целия маршрут! Всички се радвахме на реакцията на Нат, която макар да заяви още преди да тръгне, че не се кефи на традиционното катерене, след като слязоха така беше грейнала цялата, че май Пешо я е вкарал в “правата вяра” :) Даката също заведе на този маршрут Нели и двамата бяха завидно бързи по тура и по бирите след това.

Имахме и първите опити за летене в групата, следствие от няколко последователни погрешни решения на лесен маршрут, но за щастие всичко се размина без последици и драми.

Та така, една седмица изтече някак незабележимо и бързо между бирите при Динко, уютния ни къмпинг и скалите на Пакленица. И разбира се, отново си тръгнахме с повече идеи за още неизкатерени турове за следващия път.

И много нахилени и обветрени физиономии :)