Катеренето във Вилдер Кайзер е изключително интересно. По скалите има множество класически маршрути, сред които голямо количество прокарани от Дюлфер и неговите съвременници още преди Първата световна война. Наред с тях има и ред блотирани нови маршрути с всякаква трудност.

От София с Марина тръгнахме с една голяма торба планове, които дъжда изми още в началото:) Все пак успяхме да изкатерим няколко ниски маршрута и да направим 10 въжета по един от високите преди да се наложи да се измъкваме.

Скалата се оказа изключително монолитна и учудващо здрава предвид височината. Бурите в района могат да са свирепи и човек трябва да внимава за времето при подбора на маршрут. След един от поредните валежи намерихме през туристическата пътека да минава 2 метра дълбока бразда, изкопана от пороя плюс няколко нови болдъра, които бяха достигнали долината.

Оттук с Марина се поразходихме из Италия, прекарахме няколко дена в Торино и покатерихме в района. На връщане към България минахме през още един изключително красив обект за спортно катерене.

Скалите са над селата Осп и Черни Кал в Словения, точно до Триест и реално са на 10 км. от магистралата за България. Черни Кал представлява варовиков венец, подобен на лакатнишкия, но в едната му част има към 20 метрова игла, почти долепена до основните скали. На върха на иглата има руини от турска крепост, а самата игла може да се катери от всички посоки, което я прави изключително подходяща за лятото.

Даката