От София тръгнахме късно в петък. Зад нас явно бяха излезли четиримата ездачи и пътят ни бе обсипан с множество знаци и богоявления. Докато от небето валеше вода друга вода извираше изпод одолу, летяха капачки и предателски се криеха из чарковете на двигателя (тук успешно се изяви Ина, известна още като тънкопръстата), термостати отказваха да работят и кучета лаеха в мрака.

Утрото все пак ни посрещна в Хърватска и нещата започнаха да изглеждат малко по-добре :) Намерихме си къмпинг и отпразнувахмв пристигането си с биричка в близката кръчма, събрала в себе си историята на местния алпинизъм. На следния ден нов знак ни се яви. Земята се разтресе със страшен рев, небето се разцепи и от скалите полетяха хладилници. За щастие излезе фалшива тревога и ние с леки сърца се впуснахме в катерене.

На прибежки и припълзявания, успяхме да се шмугнем между капките и брулени от силния вятър изкачихме няколко спортни маршрута. Бившите ни курсисти получиха възможност за пръв път да водят без надзор и се спрявиха съвсем успешно със задачата. В тази връзка се изявиха и турските ни приятели.

Нощта ни предложи силни усещания и още по-силен вятър, чиято жертва стана палатката на Жоро. На сутринта върху нея бе извършена сложна хириргическа операция на масата в столовата. Вторият ден ни посрещна с чудесен ураганен вятър и събуди в душите ни скъпи спомени за неостаряващата песен на Лилито – „Ветровеееееее”. След като и турската палатка последва примера на жоровата се наложиха спешни мерки. Получи се чудесна комбинация – две палатки в едно. Новият Франкенщайн гордо зае мястото си, прикриван зад един зид. Въпреки вятъра продължихме да се катерим. Оказа се, че има достатъчно маршрути на завет :))) С Марина пробвахме да минем и по едно малко по-високо ръбче, но след 3-то въже се наложи да се върнем, тъй като вятъра заплашваше да ни отвее в Италия.

Третият ден ни предложи чудесна изненада – спря да духа :))) С Асето, Марина и Емре се отправихме към стената на Аница кук (350 м.) с идеята да изкатерим най-лесния маршрут. Разделихме се по полов принцип на две свръзки и хукнахме нагоре между капките, които за щастие така и не прераснаха в дъжд. Пред нас се озоваха две, леко подмотващи се полски свръзки, но пък имахме цигарки и перфектна компания:) В 12 часа успяхме да се озовем под пасажа, на три въжета от края на тура. Тук аз леко се контузих и се наложи нашите две прекрасни хурии – Асето и Маринка да ни измъкват с Емре до върха като преоценена луканка. Всичко завърши благополучно и успяхме да стигнем до върха :) По същото време Плам и Ина-Машина изкатериха първия си по-висок маршрут – цели пет въжета, съвсем самички :))))

През останалите дни времето продължи да е по-благосклонно към нас. Асето и Емре се качиха още веднъж по Аница кук, този път по турът Д. Брам. Постижението им може да се запише в клубните анали като най-бързото изтичване на такъв метраж :)))

П.С. Надървено слонче да пращи милите швейцарци даге!