Покрай трети март и дългите празници решихме да си организираме клубно катерене и пътешествие до Търново и Русе. С две коли тръгнахме от София в четвъртък, а Петьо се присъедини към нас в Търново. Тук катерихме цял ден, а вечерта се опитахме да стигнем до звук и светлина (все пак е празник). Ми от светлината хванахме червеното, но все пак бяхме там. Бързичко избягахме от търновските тълпи и се скрихме в уюта на басарбовската хижа и прекрасните й хижари. Петък вечер към нас се присъедини и Оги с новата кола.

Тук изкарахме два дни в катерене, пиене на бирички и обикаляне из района.

В Търново катерихме на най-левия сектор на Св. Троица, характерен с прекрасните си цепки. Тук съм се е излъгал и вместо по цепката, на която е Цеци пръхтя по надвесената плоча.

Маринка и Петьо по цепката.

А ние с Яна сме се размазали под скаличките и гледаме мама как се катери.

Ето ги и Котетата на старта. Скрили са се на сянка като козички.

Строга но справедлива: “Хайде, Петьо, стъпи малко вляво!”

Още една чудесна цепка в района.

Ето ни на Басарбово. След проливния дъжд в петък, събота времето се оправи и стана перфектно за катерене. В далечината се вижда и хижата.

Скалата е перфектна и изключително интересна.

Залисани в катеренето рядко ни остава време за снимане. Оги Гадуларов се присъедини към на в петък и тук тръгва по маршрута докато ние се подмотваме на слънчице.

Цеци си намери каминка.

Яна с мамината каска.

На залез слънце се прибираме обратно към София. Марина кара, а изморените герои спят след перфектен обяд в Бяла.