Пакленица 2012

Ей така започна тази прекрасна десетдневна (а може би 9) разходка до Хърватска.

Лято е и всички са усмихнати, щасливи и позитивни. Събота.В 5:00 телефонът звъни – Маринка, Даката и Мишо са пред нас. Тръгвааааамееее…. С празна глава и изпълнена с емоции душа нарамвам багажът и потегляме към така желаното местенце.

Моренце и скалички, какво му трябва на човек? Добри приятели, малко джаджи и хубаво време.

Ходила съм тук-там, но в Пакленица има нещо различно, чаровно, романтично и наистина е обект, който трябва да се посети. Безбройни маршрути, усмихнати хора и много вкуска храна. Не мога да намеря думи да опиша безумните моменти, якият смях и всичките простотии, които направихме.

Ставахме в 7, закуска и хайде към скалите. Доста топличко си беше. Една от сутрините в суматохата „къде да идем днес” изкочи прекрасната оферта от Малкия и Катенце, да се разходим и да покатерим на един остров на около час от къмпинга с кола. С Петенце и Делче прегърнахме идеята и така видяхме туй красиво място.

Прилича на пустиня. Подходът до скалите от паркинга е около 30 мин. Задължително се носи вода, защото освен морска няма друга :). Това не го бяхме пресметнали добре и доста се наиграхме. Чакахме цял ден избраният от нас маршрут да влезе в сянка и цял ден играхме на „криеница” със слънцето. Когато моментът настъпи се оказахме прегладнели и прежаднели. Ма ко да се прай. Покатерихме и си тръгнахме. Изпихме вичко, което ставаше за пиене на първата бензиностанция и след два дни се върнахме в още по-пълен състав.

Получиха се две свръзки – Малкия, Катенце и Петя, и Маринка, Даката и моя Милост. Беше лудница. Много страшно. Скалата необяснима на пипане, някакви обли форми, корозирали клинове, странни площадки и молитви. Всички се изкефиха максимално. Незабравимо.

Последва нощно къпане, много бири, крясаци, лунни пътеки и светещи от планктона голи тела.

Сестри Василеви (Алекс и Деси) също се представиха отлично. След пещерен събор, покорен връх (Триглав) и множество бири с пълна сила и много чар се включиха и в това мероприятие.

Мишо и Сашо също се представиха чудесно и разцепиха плочите.

Пихме кафета и ядохме уникални вечери в катерачната кръчма на бате Динко. Това е от задължителните места за посещаване. Не е за пропускане този маршрут.  Първо включване-бира, второ-калмари и ципура, трето включване-втора бира, пасажа е малко специфичен-кулминацията на вечерта, ракийка: бяла за момченцата и жълта и сладка за момиченцата. Излизането е лесно, 4+,  пълзене с пълни кореми и празни глави. Слизането от маршрута е с… „Цоп” от кея, много луди крясаци, солено на очите и много смях и страсти.

На тръгване към къщи минахме и през Плитвичките езера. Чувствах се все едно съм в приказка и всеки момент ще ми поникнат крила на фея.

Тюркоазено синьо, разходка с Петенце и мълчание… бяхме достигнали дзенът :). Красиво място с доста туристи, но си заслужава да бъде видяно за повечко време. Разходка с корабче, стотици шаранчета, прозрачни езерца.

 

Чао от мен!

Кексчето

 



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen − 11 =