Температурата е -20º, а кодът е червено. Имам два варианта. Единият е да си сипя ракийка, да си нарежа трушийка, да седна пред телевизора и да ме засипят със съвети, как точно да се предпазим от студа. Вторият е да си направя чай, да сгъна два сандвича, да си намеря свръзка и да проверим, толкова ли е студено.

Избирайки втория вариант, напук на съветите на Емо Чолаков, се озоваваме със сечива в ръцете, каски на главите и нищо вътре в тях над Бовска Скакля. Водопадът се намира в Искърското дефиле, близо до гара Бов. Приблизителната му височина е около 120 м, като формира два пада. Горният пад е около 80 м. и няма начин да не е замръзнал при код червено.

Като едни лаици в леденото катерене решаваме да катерим с горна осигуровка. Над водопада се прави установка, ползвайки парапета на алеята, който минава над водопада и една вековна бука. За възрастта на дървото не съм абсолютно сигурен, а ако трябва да бъда честен и за вида му, но да се върнем на катеренето. Направили сме установката, сега ни трябва опитно зайче, което да спуснем по висулката 30-40 м. надолу и чувайки сигнала пауууу да почнем да осигуряваме, а то, зайчето имам предвид, да катери. Тук ще вметна нещо доста важно. Сигналът паууу задължително се подава, докато все още си на висулката, а не под нея. Това изисква добра чуваемост и комуникаця между катерещите се, затова почиствайте си ушите и говорете с партньора си на всякакви теми. Тъй като, дори и аз не си разбирам текста по-горе, прилагам снимки, с цел да се
добие една по-добра представа за случилото се.

Дерзайте и бъдете безсмъртни.

Стефан /Чефчето/