Катерене във Вилдер кайзер

Най-после с Марина ще се катерим в Алпите. От четири дни всичко е готово, за хиляден път препрочитам гидовника и вече нямам търпение. Този път ще  пътуваме в крак с технологиите – Асето ни е оставила своя GPS за по-лесно ориентиране. Включваме го и щастливо се отправяме към планините.

В началото на Австрия, докато лежерно си караме по магистралата лелята се обажда – „Завий надясно!” (заеби се!). Ние сме прилежни и чинно изпълняваме командата. Започва се едно истинско приключение на 100 км. от целта. Малки планински пътчета, дълбоки долини и безкрайни пропасти (настроили сме машинката на най-кратък път, но не и най-бърз), с една дума – красота. По едно време на картата виждаме някакво странно означение пред нас, но вече сме тръгнали, пък и скоро ще се стъмни. Оказва се, че тук пътят свършва и трябва да качим колата на влак, за да минем планината. Не сме сами. Освен нас на перона чакат още десетина ошашавени чужденци – явно участваме в дълбока австрийска конспирация и цялостно саботиране на системата. Чинно паркираме колата на влака.

IMG_3406И все пак е изключително забавно. Успешно се превозваме през планината и без повече премеждия достигаме паркинга под скалите. Тук има масички, тоалетна и цялото небе на света, под което уморени си лягаме. Най-после сме в Алпите!

Следващият ден ни посрещат страхотни гледки и прекрасни стени, които ни заобикалят отвсякъде. Тръгваме на разходка и леко проучване. Оказва се, че сме подходили малко лаишки. На 30 градуса се отправяме нагоре с по една тениска, но под скалите се оказва най-много 15. Изкатерваме въже и половина и премръзнали се връщаме обратно на топло. За следващия ден сме си избрали дълъг и лесен маршрут по Тотенкирхел (Кирхел-Експрес, 750 м., 6-та).

IMG_3422                                      /Тотенкирхел/

Преди няколко години се запознахме на Враца с австрийски катерачи, които са спасители в района. Марина им се обажда да се видим на по бира ако са свободни. Двама от тях (Ервин и Джо) решават да се изкатерят с нас за компания и да ни покажат пътя за връщане. Прекрасни хора! Вечерта пием бира с Ервин на паркинга. Сутринта и Джо се присъединява към нас. Събота е и по маршрута има опашка, поне 4 свръзки са тръгнали преди нас. Какво пък, поне ще виждаме накъде да катерим. Скалата е прекрасна, Джо и Ервин ни следват плътно и на всяко въже се събираме за по някоя и друга дума. Свръзките пред нас постепенно се разреждат, а стената сякаш няма край. Някъде над нас върха примамливо ни се усмихва.

IMG_3434

/Лесно катерене по красиви форми в долната част на тура/

Навлизаме в пасажите на втората част от тура. Слънцето приятно жули и серията от камини предлагат хлад и фантастично катерене. С Марина сме позабавили темпото, но железният чичо – Джо ни следва плътно и без видимо напрежение. Последните 5 въжета от маршрута ни минават по най-лесния тур в района. Тук отново се сблъскваме с навалицата. С палава искра в очите Джо прегазва всички и с няколко осигуровки прави площадка встрани от линията, по която върволица от катерачи бавно се изнасят нагоре. Минаваме към върха по вариант, който липсва в гидовника ни. Така е то като си имаме за водач железния чичо :)

Турът ни излиза на зашеметяваща зелена полянка, само на стотина метра под върха. Малко по нагоре спасителната служба е оставила 3 метални кутии с инвентар за спасяване. Джо има ключ и вади от едната бутилка шнапс (спасителите са си спасители). Пием по глътка и се качваме на върха.

IMG_3446

IMG_3461

Връщането ни е по друг тур, с много ходене, откатерване и рапели. Благодарение на Джо за 2 часа сме до хижата и пием бира. Малко над хижата е пунктът на спасителите. Джо ни кани да пием по още една бърза бира с наряда преди да се отправим надолу. Къде ти. Спасителите на пункта са двама, катерили са като нас цял ден и смяната им започва сутринта. След третата бира, унесени в сладки разговори става ясно на всички, че няма да е днес. Оставаме да спим при спасителите. Момчетата са прекрасни! На сутринта с лек махмурлук и четиримата дружно се занасяме към колите. Надали едно катерене би могло да бъде по перфектно от това.

Почиваме цял ден, а понеделник вали. Вторник сме отново в района за малко спортно катерене по изсъхващите скали. Прекарваме вечерта в хижата благодарение на австрийските ни приятели, които са ни резервирали и платили нощувката (просто няма такива хора!). Сряда се изкатерваме по Щрипсенцан – прекрасни 8 въжета срещу хижата. Слизаме по обяд и се спускаме към колата и Хърватска за едно бързо плуване преди България.

IMG_3486

/Слизането от Тотенкирхел; Зъбчето се вижда в лявата част на скалите/

IMG_3537

IMG_3543

IMG_3519

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 − 8 =