Едно некатерачно катерачно лято
В игри и закачки лятото сякаш неусетно отмина. За нас с Марина то бе изпълнено с много повече приключения от друго естество и по-малко катерене. И въпреки това остана достатъчно място и за скали :)
В разгара на лятото се получи така, че имах щастието да участвам в две от премиерите на Никола Леваков. Под пека на августовското слънце заедно с него и Цецо се озовахме на Враца.
Започна се едно оглеждане – тук да катерим, там да катерим и хоп, озовахме се под централна стена. За два дена катерене в сенките се получиха пет нови въжета до поляната на „Народна армия”. Тура е с екипиран рапелен път и доста интересно и акробатично тръгванев камина, от което получи и името си – „Гимнастичката и шахматиста”. Остават още седем въжета да го довършим догоре, но засега може и да се катери така, пък другото както стане.
Следващата седмица отново бяхме с Никола на Враца (Цецо по това време пътуваше за Триглав). Този път на неговия любим Източен централен ръб, да изкатерим последната останала линия :) Малко пообъркахме тръгването, та се получи така, че изкатерихме първо и трето въже от новия тур, а второ остана за есента. За сметка на това изчистихме и изкатерихме голяма част от „Път за никъде” – прекрасен маршрут, който заслужава повече внимание.
В началото на септември най-после се случи дългоочакваното Пътуване. С Марина, Асето, Лариса и малката Яна заминахме за Хърватска. Една седмица катерене, море и гушкане на бебе. Страшна работа! Към нас от Алпите се присъединиха и Гелето и Деската след едно успешно изкатерване на Сциорите с Краси Щерев и Орхи. Като цяло перфектен завършек на лятото.
За подарък последния ден изкатерихме с Асето и Маринка тур “Велебиташки” на масива Аница кук – една прекрасна 350 метрова варовикова стена.
Хиляда километра по-късно и ето ни отново в София, време за курс, падащи листа и Враца…
Даката
Браво Дака,най-сетне някаква информация и за тези който са далеч и нямат facebook:)
Това с падащите листа и Враца звучи велико,нямам търпение!
Поздрави