Пътувахме с четири коли, първите три пристигнахме в хаотична последователност още в събота. Естественно веднага пробвахме местната бира в най-близката до къмпинга и скалите кръчма. За неделя планирахме с Маринка да се гмурнем в дълбокото и да се пробваме по тур Велeбиташки на Аница кук. Сутринта беше обещаваща, така че директно се отправихме натам. Маршрутът е изключително красив и за щастие от средата нататък и доста по-лесен. Точно успяхме да изкатерим последното трудно въже и на главите ни се изсипа един хубав порой. За щастие стената е надвесена, та не ни мокри ного. Оставаха още 5 въжета, а пътят надолу си беше гаден, та ги минахме. На върха Пакленица ни поздрави със слънце и ведри бели облачета.

Стигайки долу остановихме, че и последната кола е пристигнала, под вещото ръководство на нейния смел капитан – Пешо. И тъй като той имаше рожден ден, се заформи една чудесна вечер :) След още един ден дъжд времето се оправи и настана едно голямо полазване. С бойни възгласи и тук-таме прикрякване попъплихме по де що има кукове и чучки. Паралелно с катеренето потръгна и белота, а оттам и биричката. Всички се качиха на високи маршрути. Асето и Венци преминаха Велебиташки и Кача на Аница кук. Турците, а после и Дел и Сашо пък изкатериха един прекрасен тур – 8 въжета.

С Маринка заведохме Краси и Анастасия на първия им висок маршрут в познатата схема момченце-момченце, момиченце-момиченце. И така докато ние с Краси пъхтяхме нагоре, девойките с бодро темпо се движеха зад нас, обсъждайки прически. Сигурно ни се чудиха и що се подмотваме толкоз. Брам се оказа изключително приятен маршрут с чудесни площадки и по два-три болта между тях. Места за осигуряване има достатъчно и това само добавя към удоволствието от катеренето.

Пасажа се оказа една 7 метрова каминка, завършваща с надвесен дюлфер и нещо като малка дупка-пещеричка. С грация и финес, достойни за уважение, аз се справих с последното препятствие, като подходих директно – наврях се с главата напред в дупката и махах енергично с крака във въздуха. След още малко пуфтене и припълзяване успях да се докопам до площадката. За моя изненада свръзката ми прояви значително повече интелект и заобиколи дупката отвън. Така направиха и мацките – ех….., така е като нямат стил ;)

След това паметно изкачване, протекло паралелно с това на Асето и Венци посветихме следващия ден на плаж и размазване, преди отново да потеглим за родината.