Дихатели на Мусала

пътепис/върхопис

След като на клубната среща в четвъртък се обсъди прогнозата за времето и се разбра, че за катерене не става – решихме да се пробваме на високо в планината. По-високо от Мусала не открихме наблизо :)

Ина-машина нещо се беше размечтала за басейни и други такива спа преживявания, та затова запазихме едно бунгалце в Боровец. Ники беше изпратен още в петък да проучи на място нещата, и много ни свали ентусиазма като каза, че всички лифтови съоръжения са в профилактика преди ски сезона.

Както и да е, в събота по обяд две коли, пълни до тавана с багаж и хора пристигнахме в Боровец. Като за начало бидохме позорно изгонени от резервираното бунгало, щото „гостоприемния” собственик не можа да преживее, че в двуетажната масивна постройка могат да се настанят 10 човечета – то било за 4 според местните разбирания за туристическо обслужване. Не ни се разправяше, затова си теглихме културно по едни „майни” и се изнесохме. След кратко обикаляне си намерихме 2 кифленско луксозни апартамента в един хотел на тънкана.

Вечерта, както си му е реда, дружно се справихме отлично с готвенето, яденето и основно с пиенето дето си го носехме.

Сутринта трябваше да тръгнем по план в 8, което се оказа непосилна задача (Може би защото Маринка я нямеше да скръцне със зъби и да ни строи в две редици :). Все пак успяхме за 9 – може би за късмет. Минавайки покрай лифтовата станция на кабинката дочухме, че двигателите работят. Решихме да се пробваме. Официално съоръжението не работеше с клиенти, но един много отзивчив човечец срещу 10 кинта на човек ни пусна две кабинки на въжето и в 9:30 бяхме на Ястребец при прекрасно слънчево време.

След 3 часа с бодра крачка достигнахме върха. Въпреки че всичко под 2300 м беше просто море от облаци – гледката беше невероятна. Добрият метеоролог ни направи по един чай, за да имаме с какво да си пием рома. С олекнали сърца, души и раници тръгнахме по обратния път. Като изключим няколко, артистични приземявания по задни части, всичко беше безпроблемно и към още по светло бяхме на изходния пункт при колите.

П.П. Метеорологът Феро, който ни направи чай, е познат в някои среди като човекът, изкатерил Комини по плавници за каса бира. Той потвърди факта, споменавайки че маршрута е Дамата, и че изкачването е било соло. Също така каза, че повече такива неща не прави (слава богу).




Коментари

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty − six =