17-18. 07. 2026 г.

 

Стената на Ушите е доста гъсто „пребродена“ и не предлага много нови възможности. Особено за нещо по-лесно. На нас ни се получи. В лявата част има лесна плоча, на която в climbingguidebg.com е нарисувана линия „проект“. Десният край на плочата е вариант за заобикаляне на началните изкуствени пасажи на т. „Пещера“. Ние тръгнахме по средата (има естествена характерна кафява вертикална скална линия) и след 55 м. 5а+ здрава скала направихме осигуровка на 2 болта с халка. Нагоре не беше ясно – 15 м. над нас трябваше да се избере място за излизане през таван. Отдясно (не много близо) имахме ограничение да не влезем в т. „Пещера“, а отляво евентуалното излизане на нарисуваната в сайта линия „проект“. Отдолу се вижда какво има до тавана, а как изглежда плочата отгоре е „каквото стане“. Този ден бяхме с М. Коджабашев и С. Стойчев. Преборихме някакво дясно излизане от тавана и слязохме. Соте си намери работа на хижата, а от София пристигна заместник – Уинки.

Предложих да подходим отгоре – да спуснем едно въже, да го прокатерим и екипираме. Може би беше грешка на 35 м., които не са трудни. Спуснахме се до основата на стената на рапели. Уинки води първите две въжета, а аз третото за да видим какво сме направили. Хареса ни – по-лесно на Ушите няма (като категория „Класическия“ е по-лек, но е по „страшен“). Здрава скала и добре екипиран, като на места катеренето е ангажиращо. Използвали сме френд № 2 (жълт BD) веднъж на 2­-ро въже и веднъж на 3-то въже. След края на 3-то въже е удачно да се прикатери по тревно-скаслни пасажи 45-50 м. до осигуровка на 2 болта, където може да се приеме, че вече е безопасно.

Първо изкачване:

17-18. 07. 2026 г.

Никола Леваков, Димитър Коджабашев, Димитър Христов (Уинки)

Никола води 3-то въже

Митко Коджабашев “мисли” на площадката на 3-то въже

 

Информация:

Никола Леваков