16.07.2026 г.  Н. Леваков, Д. Коджабашев и С. Стойчев

Опитахме да направим нов маршрут по Камилски игли. Подходихме от 1-ва тераса по западния склон (откъдето се слиза след изкачване) по морените нагоре и около 30 м. през клек до левият край на масива. Избрахме характерен винкел 25 м. вдясно от левия ръб. Оказа се, че някой вероятно през 70-те години на миналия век вече е катерил тук (според намерените клинове).

1-во въже: 45 м., 6а, добавихме 2 болта за плюс 2 болта с халки на площадката. 2-ро въже: 35 м., 5b с еди болт. Завършва на края на ръба на тази игла. С къс рапел от един болт с халка се слиза на премка.  Диагонално надясно и нагоре по тревен склон  се достига до горната игла, където по характерен винкел с надвесена в горния и край цепка изкатерихме още едно въже – 35 м., 6а+. Тук не беше катерено.

 

Сн. 1.  Горната игла.

Не сме забивали клинове или болтове тук. От края на ръба се пуска къс рапел от скален блок в източна посока. По стръмен тревен и на места скално-кулуарен склон се слиза до под стената и после по пътя на идване до 1-ва тераса.

Използват се добър набор от клеми и френдове. Зимата (Камилски игли обикновено се приемат за зимен обект) би било наистина трудно и предизвикателно изкачване.

От уважение към старите майстори (независимо от новото продължение) името трябва да бъде „Левият ръб“, 6а+, 115 м.

 

Сн. 2. Общ план на масива. Отдясно с жълт цвят е подхода, а с червен възстановения маршрут през 2021 г.

Сн. 3. Поглед от 1-ва тераса на подхода към лявата част на масива.